Finwe, в 09 November 2010 - 07:15 PM, написа:
Това, което се е случило с Арчи, е напълно нормално - същото се случва и с Фрей, когато не може да хукне след някой заек, котка и сърна, ако ненадейно са изскочили пред него. Аз дръпвам повода с душача нагоре, той се изправя, изквичава (понеже явно душача силно се затяга около врата му) и моментално сяда и ме гледа в очите, не мисля че забравя за плячката, но поне се успокоява малко и не ми се налага да се влача след него.
Сега - това беше добрата страна. Обаче докато четях разказа ти, няколко неща ми направиха впечатление:
1/ ти си се уплашила - бъди сигурна, че кучето ти веднага, на секундата усеща твоята уплаха, и реагира с агресия, напрегнатост - един вид, той е лидера между вас двамата, и взима нещата в свои ръце, да защити своята глутница, защото ти си уплашена.
2/ ти си викала - не трябва да се вика, крещи, истерично, високо - просто с нормален глас даваш команда Не (но не я повтаряш безброй пъти, а само веднъж) - това също е признак на слабост от твоя страна и отново кара кучето да се държи агресивно. Освен това когато издаваме такива високи тонове, кучето възприема това като потвърждение, че се държи правилно. Тоест - ти даваш възпираща команда с гласа си, но с тона и държанието си го подтикваш към обратното - да действа, да защитава.
3/ Въпросът ти за това, ако отсреща има голямо агресивно куче и ти вдигнеш твоето с душача - ами според мене трябва да НЕ се спираш ако срещу вас върви пуснато свободно агресивно куче и давайки команда на твоето седни, да чакаш другото да дойде при вас и да ви атакува. Напротив - виждайки че срещу вас върви опасно куче, трябва да смениш посоката и да тръгнеш или обратно, или настрани, за да избегнеш срещата им очи в очи. Самата ти мисъл за това, вече програмира евентуална такава среща - затова избягвай да мислиш за такива инциденти. И не забравяй, че ти също може да си причина за атаката, проявявайки страх, уплаха, безпокойство. Аз също преди съм си мислела подобни неща - ами ако изникне някакво опасно куче, пуснато свободно - нямам идея какво да правя - ако не можем да избегнем срещата, бих пуснала моето, защото когато то е вързано се чувства незащитено, но наистина нямам идея как бих реагирала, а дано такива ситуации да няма.
1 / Да, аз се усещам, че не трябва да ме е страх, ама като съм стресната по природа......... Пък в случая кучето дойде зад гърба ми, колкотоо и да се оглеждам.....
2/ Моето диване не изпълнява командата от първия път и затова се налага да я повтарям, та дори да му натискам дупето. Как да се справя с това. Ние ги тренираме всеки ден тея команди. Когато видим кучето от далече, сме мнг подготвени-седнали и мирни. Но в изненадващата ситуация като тази , той не иска да ме е чуе , докато не се успокои.
3/ МИ няма да мисля за такива ситуации :) Ама аз мисля за всички възможни варианти дори да не искам :( Иначе кучето не беше агресивно. Ако го бях дръпнала да ходим, помилих че тогава кучето ще тръгне след нас и няма да имам възможност да наблюдавам ситуацията.
И накрая- в момента не го извеждам сама, докато не се почувствам сигурна , че мога спокойно да го водя.