[tedinceto_96]

Бенджи... , правилно ли съм разбрала?!?Как е възможно... Той беше голям сладур... Приеми и моите съболезнования, с нетърпение очаквах следващата среща, когато и Бенджо ще се появи, а то...

[magitt]

Сесили знам какво ти е,много много съжаляваме

[Blinki]

Цял ден мисля за това... Не знам какво да кажа... Съжалявам, Славче. Наистина съжалявам...

[deneva]

Dante_french, в May 25 2009, 02:09 PM, написа:

Не съм познавала Бенджи, но пак искам да изкажа моите съболезнования. Бъдете силни.


Моста на дъгата

Точно досами рая, от тази му страна, се намира мястото, наречено Моста на дъгата.
Когато умре някоя животинче, което е било привързано към някой измежду нас, то отива при Моста на дъгата. Там има поляни и хълмове за нашите приятели, за да могат те да тичат и играят заедно. Храната, водата и слънчевата светлина са изобилни и нашите приятели се чувстват добре и уютно.

Всички животинки, които са били болни или стари са с възвърнати здраве и жизненост. Тези, които са били наранени или осакатени, са възстановени напълно и са отново силни - точно такива, каквито си ги спомняме в нашите блянове за отминалите дни.

Животинките са щастливи и доволни, с изключение на едно малко нещо на всички тях им липсва някой много специален човек, когото са оставили.

Те всичките тичат и играят заедно, но идва ден, когато някой внезапно спира и поглежда в далечината. Блестящите очи се втренчват. Страстното тяло потреперва. В един миг то се стрелва от групата, прелитайки през зелените треви, нозете му го носят по-бързо и по-бързо.

Вие сте забелязан и когато вие и вашия приятел най-накрая се срещате, вкопчени в радостна прегръдка, никой вече не може да ви раздели. Целувки на щастие валят върху лицето ви, ръцете ви галят отново обичната глава и вие поглеждате отново в доверчивите очи на вашата животинка, отдавна напуснала вашия живот, но никога не липсвала във вашето сърце.

И тогава минавате под Моста на дъгата.

Заедно завинаги...

Случайно попаднах на темата - искам да кажа,че много съжалявам за това прекрасно животинче. Аз не съм от вашата тема(кокерската) и не се позанаваме,но наистина много ми стана мъчно за животинчето,просто се разплаках.Сложих този цитат в отговора си защото май е много хубав - просто на можах да го прочета защото ме разплака.Искам да кажа,че задружността и съпричастноста,която видях в темата ме накараха да изтръпна.

[rimela]

Много ми е мъчно за Бенджи, макар че не го познавам, но чета редовно темите във вашия форум и това кученце е сред любимците ми ... някак не мога да пиша за него в минало време, толкова е нелепо това, което се случи!
Нека почива в мир.
Намам думи, за да утеша Sesili - за такова нещо утеха няма...

[ralica_v]

Славче бъдете силни,знам че не е лесно.Бенджи беше прекрасно куче,толкова игрив,много обичан,заобиколен с много приятели които скърбят за него и никога няма да го забравят.Почивай в мир малък,сладък щурчо :( .
Немога да повярвам,не....Нашите съболезнования още веднъж :(

[Waikikii]

Ужасно тъжно...почивай в мир, момче!

[Nikita_72]

Аз все още не мога да го повярвам това....почивай в мир душичко малка. Няма думи които да опишат това което е в мен....

[ISiNKa]

Мойте съболезнования :(съжълявам много. Почивай в мир

[Brani and Max]

Приятели, някой чувал ли се е със Славчето... има ли новини то тях. не мога да се свържа с нея и сърцето ми се къса....как можа да се случи

[idol ike]

Брани, изчакай, никак не им е лесно...

[Brani and Max]

така е Ленка, знам, знам..... но все си мисля, че сега нашата подкрепа е много важна за тях и,че ако си е сред нас тук, сред свои, ще и е по-лесно...

[samotnata]

Така мислиш ти.... Тя може да е на друго мнение. Тук са само спомени, които я връщат към мъката. Аз лично не бих влизала тук... Споделената мъка не е по-малко мъка... Говоренето за Бенджи с нас може само да я разтрои още повече... Оставете я да си изплаче мъката, тя трябва да се изплаче... Няма друг начин. Когато е готова и събере сили тя ще се появи сред нас.
Все още се чудя какво да правя с темата... не ми се иска след месец-два някой новобранец непрочел докрай да я вдигне със съвети как да го лекуват...

[Brani and Max]

така е, няма спор, че тук има много спомени, но все пак тя трябва да се научи да живее с тях нали.. но какво мислим ние, няма значение, важно е как се чувства тя, дано да се оправи.

П.П. Билянче, според мен я заключи темата, нека си остане негова и наистина да не стане гаф след време. Славчето като реши нека пише в която си избере тема. пък може да отворим една In memoriam, макар хич да не искам да имаме такава тема....


някои от вас може да ме съдят, че пиша това, но като човек, вече загубил куче веднъж, искам да пусна този разказ...

ЗАВЕЩАНИЕ НА ЕДНО ДОСТОЙНО КУЧЕ
от Юджийн ОНийл


Аз Силвердън Емблим О Нийл (познат сред семейство приятели и познати си като Блеми), тъй като усещам вече тежестта на годините и слабост обзема тялото ми, разбирам, че краят на живота ми е близо, с настоящото завещание, записвам моето последно желание и воля към моя Господар. Той няма да знае за съществуването му преди моята смърт. След това, потънал в самота, когато си спомни си за мен, внезапно ще разбере за завещанието ми и тогава, нека го запише в моя памет.
Малко неща оставям след себе си. Кучетата са по-мъдри от хората. Те не събират вещи. Не си губят времето в трупане на богатство. Не си развалят съня с притеснения за нещата, които вече имат и с тревоги за нещата, които още нямат. Никаква друга ценност не бих могъл да завещая, освен моята любов и преданост. Това оставям на всички онези, които обичам – на моите господари, които ще скърбят най-много, на Фрийман, който винаги беше добър с мен, на Син, Рой и Уили и Наоми и..... но ако трябва да изброявам всички,които са ме обичали, ще трябва да напиша цяла книга. Може би е прекалено суетно от моя страна, но сега когато съм толкова близо до смъртта, пред която всички сме прах и пепел, трябва да заявя, че аз бях изключително обичано куче.
Моля моите Господар и Господарка да си спомнят за мен винаги, но да не тъгуват прекалено дълго. През целия си живот съм се опитвал да им доставям радост, а в тежки и трудни моменти да ги утешавам и развеселявам. За мен ще бъде болезнено да знам, че дори и със смъртта си ще им донеса мъка и печал. Нека знаят, че на света няма куче, което да е имало по-щастлив живот (а това дължа на тяхната безкрайна любов и грижа към мен).
Сега, когато съм почти сляп и чувам лошо, окуцях, а обонянието ми отслабна толкова, че и заек да мине под носа ми аз едва ли ще разбера, започнах да губя достойнство и гордостта ми се превръща в унижение. Да продължавам да живея по този начин е подигравка със самия мен. Време е да се сбогувам преди да отслабна дотолкова, че да се превърна в тежест за себе си и онези, които ме обичат. Мъчно ми е, че ги напускам, но не съжалявам, че умирам. Кучетата не се страхуват от смъртта както хората. Ние я приемаме като част от вечния цикъл, а не като съкрушителна раздяла, която унищожава живота.
Кой знае какво идва след смъртта? Бих искал да вярвам на разказа на моя приятел далматинец - мохамеданин, че има рай, където си винаги млад и пълен с енергия, място където дните са безгрижни, а наоколо танцуват стотици чудни нимфи с прекрасни черни петна , място, където зайците тичат бързо, но не прекалено бързо (също както нимфите) и са толкова много – колкото песъчинките в пустинята; място където всеки кръгъл час е час за хранене, където през дългите вечери горят милиони камини, в които цепениците никога не угасват, а ти се сгушваш на кравайче край тях, примигваш загледан в огъня, клюмаш и си спомняш за старите славни дни на земята и за любовта на някой Господар и Господарка.
Страхувам се , че очаквам твърде много за куче като мен, но най-малкото ще намеря спокойствие – това поне е сигурно. Спокойствие и дълга почивка за едно старо, уморено сърце, за изтощените ми нозе, нос и уши, които ще намерят вечен покой в земята, която толкова обичах приживе. Може би така е най-добре.
Искам да отправя една последна гореща молба. Чувал съм Господарката ми да казва Когато Блеми умре никога няма да вземем друго куче. Обичам го прекалено много, за да имам другиго след него” Сега бих искал да и кажа – нека вземе друго кутре - именно заради любовта й към мен. Паметта ми ще бъде опетнена, ако тя никога повече не пожелае куче. Бих искал тя никога повече да не може да живее без куче след като веднъж е имала мен в семейството,! Аз никога не съм бил ревнив . Винаги съм смятал, че повечето кучета са добри (дори и онази черна котка, на която позволявах вечерно време да споделя с мен килимчето във всекидневната и на чиито чувства винаги съм отвръщал с добродушие и снизходителност а дори понякога с ). Естествено някои кучета са по-добри от други. Далматинците, естествено са най-добрите – това го знае всеки. Така че предлагам моят наследник да бъде далматинец. Той трудно би могъл да бъде с такава вродена изисканост или толкова добре възпитан и способен колкото аз бях приживе. Господарят и Господарката не трябва да искат невъзможното. Но уверен съм - той ще даде най - доброто от себе си и въпреки неизбежните си недостатъци в сравнение с мен, ще запази паметта ми чиста . На него завещавам моите каишка и повод, както и палтото ми направено по поръчка при Хермес в Париж през 1929. Той никога няма да постигне моята елегантност когато прекосявах площад Вандом или по-късно по време на дългите разходки по Парк Авеню, когато приковавах всички възхитени погледи; но все едно надявам се той да успее поне да не изглежда като просто и нескопосано провинциално псе. Тук на вилата, той може и да се покаже достоен за сравнение с мен в някои аспекти. Предполагам, че ще се справя по-добре от мен в гоненето на зайци поне в последните години.
И въпреки всичките му бъдещи грешки и бели аз искрено му желая цялото щастие, любов и грижа в дома, който преди беше мой.
Една последна дума за сбогом, любими мои Господарю и Господарке. Всеки път когато дойдете на гроба ми, спомнете си с тъга, но и с любов за моя дълъг и щастлив живот с вас, кажете си "Тук почива онзи, който ни обичаше и когото ние обичахме ". И тогава, без значение колко дълбоко съм заспал аз ще ви чуя и дори цялата мощ на смъртта няма да възпре моя весел дух да хукне към вас с размахана опашка.
_________________

[nat8]

И аз не съм се чувала с тях, но не съм и звъняла, защото вчера ми затвори и явно не и се говори. Нека да си я изплаче тази мъка.
От вчера все Бенджи ми е пред очите, снимки негови гледах, не ми се иска да повярвам, че няма да го видим вече и да се гонят с нашия Бенджи. Мисля, че всички тук много го обичахме и много му се радвахме и всички се чувстват така.
А за заключването на темата - може би малко по-нататък. Тя наистина може и да не поиска да влезе скоро, но като реши, да може да пише в темата.

[ceasar]

Искрени съболезнования за малкият сладур! Загубата е ужасна, но трябва да се успокоявате, че наистина е на едно по-светло и добро място и ви гледа отгоре. Ще ви липсва много обичта му, но той няма да престане никога да бъде в сърцата ви, така както никога няма и да ви изостави докато отново не минете заедно под моста на дъгата!!!
Съжалявам ужасна мъка е да загубиш ненавреме любимо същество!

[psiharche_93]

Съболезнования и от нас... Новината е потресаваща... трябва да бъдете силни, за да не натъжавате Бенджи, който ви гледа отгоре! Имайте куража да дочакате момента, в който отново ще сте заедно.. там.. при Моста при дъгата!

[xelena87]

Най-искрени съболезнования и от нас чак не мога да повярвам колко бързо се случи това ужасно нещо.

[Горан]

Вече съм преживяла такава трагедия и времето не лекува....А,може би в това е смисълът на вечната връзка!Почивай в мир,Бенджи!

[Nikita_72]

Когато умря моята първа фрида незнаех на кои свят съм....беше само на 6 месеца ......все още не съм я преживяла напълно...не познавам лично Бенджи нито Сесили, но все си мисля, че ще им трябва много време.Не съм спряла да мисля за това кученце....и знам как се чувстват хората...много , много болка...и една огромна празнота толкова огромна че те поглъща....и не ти се прибира дори в къщи....ужасно е....не мога да намеря по -подходяща дума.... съйлявам, ужасно съжалявам за това което се случи....съпричастна съм с огормната болка.....не мога да пиша повече...