Днес вече втори ден се изживявам като горски рейнджър, но мога да се похваля, че нито един боклук не е погълнат.
Не мисля, че има възможност Чери да започне да се плаши от гърмежи повече, защото силата на звука от детски пистолет с капси само бегло напомня гърмеж, в смисъл, че е доста слабо като звук и функцията му в случая е да насочи вниманието на куч към моето "не", а не да я стресира. Още повече, че когато е само звука от капсите, честно казано въобще не се впечатлява, обръща му внимание само когато е с заедно с моето "не". По-скоро би трябвало да започне да го свързва с нещо хубаво , защото ситуацията е следната: Чери вижда гадостта, отваря уста за да я хапне ,казвам "не" заедно с "изстрел", тя не я лапа, съответно казвам "браво" и давам награда(ако беше стресирана най-малкото щеше да ми откаже наградата,а не да я опрахосмуче за секунда)
И все пак не мога да си обясня защо толкова време не мога да се преборя с това.Вкъщи се храни по команда, слагам храната в купичката и дори се е случвало да излизам от стаята за 5-10 мин., не започва да яде въпреки, че буквално лигите й капят, чинно си чака думичката"яж". По отношение на другите неща също, дори вчера едно куче я сръмжа доста сериозно(а май я и подгризна лекичко), в момента в който тя го сръмжа й се скарах и я викнах-еми дойде на секундата. Редки са случайте в които се прави, че не ме чува и в 90% от тях причината е намерената храна, как да дойде точно сега като в момента е открила огризка от ябълка или обелка от банан. А като добавим и това, че доста зачестяват случаите на отровени кучета, когато на една от полянките на които ходим бяха хвърляли отрова не посмях с месеци да отида там, а от къде да знам къде ще хвърлят утре или вдруги ден. Доста от кучетата в парка си похапват, кой каквото намери, защото стопаните им са се примирили, е с това не мога да се примиря,при предишното ми куче(също толкова лакомо)ми отне 2 години до като се отучи, но спря, няма да се предам и сега.