Публикувано: 08 July 2009 - 12:54 PM
Подкрепям изцяло изказването на mil_. В един по-преден пост беше дала и друг, много удачен пример за творците. Те също продават своите произведения, но не са търговци - нито художниците, нито скулпторите, нито композиторите. Те продават своя продукт, зад който стоят с името си и цялата отговорност, знания, талант и т.н. Аз, например, се обиждам ако някой ме нарече "търговец", точно защото влагам друг смисъл в това. За мен търговец, това е продавачът в бакалията, борсата, супера и прочее, който предоставяйки ми стоката, може да гарантира само превоза й, нищо повече. Неговата гаранция се състои в това да ми подмени стоката, а не да гарантира, че няма да се развали.
Аз, също, мога да ти дам за примери няколко "професионални" развъдници от Русия за, например, родезийски риджбек (че там повече ги познавам, при това лично). Един от тези развъдчици разполага със световни и европейски шампиони, САМО ЧЕ - ей това пояснение все го подминават значителна част от "търсещите" - тези прословути шампиони не са в "развъдника" му, който се намира в Подмосковието и е с около 80 клетки и няколко човека персонал, а са собственост на други хора, които си ги гледат като домашни любимци, а развъдчика разполага с тях за развъдната си програма. От този развъник излизат десетки кучета годишно. Естествено, не всички са качествени. Но, при един личен разговор, се оказа, че дори и така развъдника не е точно на печалба. Имат различен тип съпътствуващи дейности, които осигуряват значителна част от приходите - като хотел, като треньорска дейност, като изложбена дейност (плаща се за да се показват кучетата на други собственици). Основната издръжка идва от друг солиден бизнес, който няма никаква връзка с кучетата. Това е така да се каже "страстта" на единия от съпрузите.
Сега ще посоча друг пример с един от най-старите африкански развъдници, който е участвал чрез първия си собственик преди повече от 60 години в написването на основите на сегашния стандарт за РР. Там се записваш и чакаш с години, защото сега развъника е разделен и има филиал в САЩ. В Африка се прави типичния африкански тип, в САЩ - местния. При собственичката в Южна Африка има 8-10 кучета (не в клетки, а свободно разхождащи се), но тя работи с още два други развъдника и така се произвеждат кучилата, за които бъдещите собствениците чакат поне 3 години защото няма такова "масово" производство както в този развъдник от Русия.
Това за мен са двете крайности в развъждането. При първия имаш огромна база и възможност "чрез количественото натрупване да направиш качествени изменения" - е, законът е на Маркс, ама си е верен и е общоприет селекционен метод - използваш целия наличен материал и ... накрая се получава резултат. Другият подход е обмислянето на всяка връзки и възможното изчисляване на риска от брак в кучилото. Брак винаги има, но при първия случай той е в количество пропорционално на произведеното, а при втория имаш възможност за силното му редуциране, чрез анализ на възможностите. Аз, лично, предпочитам втория метод на работа, защото говорим за живи същества, които имат и социален ефект върху нас хората. Не мога да приема, че ще създам десетки живи същества, за които ще ми е все едно какво се случва или къде се намират, само и само да си "начеша" крастата. Мисля, че удовлетворението идва от добрите решения и от наличната ценностна система.
Това, което ни тревожи не е това, което НЕ ЗНАЕМ, а това, което ЗНАЕМ, ЧЕ НЕ Е ВЯРНО.
"Животът е трагедия за този, който чувства и комедия за този, който мисли" Фрасоа дьо Ларошфуко
"Можеш да победиш другите със собствените си доводи. Но да ги убедиш можеш само с техните."
Жозеф Жобер, "Мисли, максими и есета"
God says: Animals are my quite beings. Now they remain silent to cruelty but the day of reckoning they will talk!.." Mevlana Celaleddin Rumi