"Удивително,необяснимо полу-човече"

-Много точно казано Insult,споделям напълно.Защо обаче е така и как да се обясни.Отговорът на въпроса е много сложен.С известна доза хумор,мога да дам един простичък,формалистичен така да се каже отговор:Не приляга да наричам животно,в случая куче,едно същество,което не се държи съвсем като такова,което е винаги в центъра на събитията,което предугажда,разбира и изпълнява капризите и желанията ми,което следи с поглед всичко което се случва покрай него,което носи радост на семейството ми,което одухотворява и облагородява и което на всичкото отгоре се казва "Soul Man".

По-сложния отговор сигурно би се намерил при анализирането на безупречното съчетание и взаимовръзка на три много важни качества на породата-ум,външен вид и социализация.Във всеки случай казаното за породата и цитирано още в първата страница на форума-"Not a human yet,but not a dog anymore",според мен,не е просто фраза на заинтересовани любители,а съждение на твърде умни глави.
Но да не се правя на голям познавач,а накратко да се похваля.Започнахме разходките-2,3,4 на ден,зависи.Кученцето се радва много,интересно му е.Няма проблем с нашийници,стълби,асансьори,бързо свикна.Опознава си маршрутите.Когато има хора разходката е по проблемна защото спира на всеки човек и явно се мъчи да разпознае домашните си,малко го дърпаме,но горе-долу бива.Когато е вечер и хората по улиците са по-малко,всичко е ОК-ходи си напред,души си,но не пропуска да се оглежда дали неговия човек не се загубил.

Още не сме регулирали напълно пишкането и акането-то милото е толкова възпитано,че не искаше на вън,пред хора и на светло,но вече започна да свиква къде и как.Иначе беше голям майтап-1 час разходка и като се върнеме в къщи ,веднага в банята и пико и ако.За празниците го водихме на село и 3 дни беше без нашийник в двора.Колебаехме се дали да го пуснеме без нашийник,но решихме да пробваме,нямаше проблеми,скъса се да тича и играе,да лае по крави,кучета,кокошки,овце,изобщо много добре му дойде и в много добър момент.С непознатите се държа гордо,на някои ръмжеше предупредително,но в рамките на благоприличието.Сега сме спокойни,че поне по провинцията в дворовете ще си играе на воля без да го държим на повод.Изобщо до момента и особено след като започнахме ежедневните разходки,всичко върви добре и малкия Джъсти ни радва много.Приятно ми е,че го заглеждат по улиците,питат за прическата,за породата,а аз съм си подготвил предварително отговор.Като кажа пудел,настъпва леееко мълчание,но аз винаги добавям-в България има не повече от 10 и след опулването нещата си идват на мястото.
Не мога да не отбележа,че се запознах и с "ВИВИ" при поредния груминг.За пръв път видях Кралски пудел на живо и веднага разбрах защо се наричат "кралски".Прелестно същество-огромно,стройно,грациозно,фантастично.Честно да си кажа,завидях на Totschica.Пу,пу-да е жива и здрава,и двете де.
Ами това е за сега,бъдете здрави.
Пускам 3 актуални снимчици,на първата и втората Джъсти пази двора от непознати му гигантски същества с цялата си решителност,а на третата досажда на голям селски пес.