Хранене и грижи за ротвайлера!
#541
Публикувано: 16 October 2008 - 09:38 AM

В тъгата потънах самичка, неразбиране в смях се обръщаше,[br]моята стара усмивка от бездушие се поглъщаше..[br]В скута ми леко потъна лапа,а поглед човешки с топлина ме обгърна...[br]`Само хората правите грешки`.
#542
Публикувано: 16 October 2008 - 09:38 AM
#543
Публикувано: 16 October 2008 - 11:27 AM
Цитат
Е да де аз съм в къща и си имам голям двор мисля да живее на вънка след около 1-2 месеца след като и се бие последната имунизация а и не мисля да я оставям да съсипва новите мебели :)
#544
Публикувано: 16 October 2008 - 02:52 PM
#545
Публикувано: 16 October 2008 - 02:56 PM
Цитат
:rolleyes: Че кво значение има, че са мелези. Всички са кучета.
Това е руска рулетка- може и 10 години да гледаш куче и да му даваш кокали, а на 11тата да стане белята. :huh:
#546
Публикувано: 16 October 2008 - 06:11 PM
#547
Публикувано: 16 October 2008 - 06:32 PM
Отначало като беше съвсем малко бебе направих грешка - оставих го навън цял ден, а времето беше облачно в края на април и кученцето се простуди. Заведох го на доктор и той ми каза просто да го прибера, че нищо му няма и ако не се оправи да му дал една таблетка витамин С . За щастие се оправи, просто не бях гледал до тогава толкова малко куче, и не бях подготвен. След като стоя 2-3 седмици вкъщи почнах да го изкарвам навън през деня отначало за по 1-2 часа, след това и за цял ден от сутрин до вечер, като вечерта беше на топло вкъщи. След това вече беше станало май месец, къщичката му беше готова и вече го изкарах напълно навън, и от тогава да пази господ, но сме нямали никакви здравословни проблеми ;) ... :blink:
#551
Публикувано: 16 October 2008 - 11:17 PM
Цитат
Отначало като беше съвсем малко бебе направих грешка - оставих го навън цял ден, а времето беше облачно в края на април и кученцето се простуди. Заведох го на доктор и той ми каза просто да го прибера, че нищо му няма и ако не се оправи да му дал една таблетка витамин С . За щастие се оправи, просто не бях гледал до тогава толкова малко куче, и не бях подготвен. След като стоя 2-3 седмици вкъщи почнах да го изкарвам навън през деня отначало за по 1-2 часа, след това и за цял ден от сутрин до вечер, като вечерта беше на топло вкъщи. След това вече беше станало май месец, къщичката му беше готова и вече го изкарах напълно навън, и от тогава да пази господ, но сме нямали никакви здравословни проблеми ;) ... :blink:
И аз мисля че няма проблем да е на вън не мога да разбера чак пък толкова ли са кекави тия кучета тия пумярчетата не знаят какво е да си вътре на топло братче пък си живуркат здравата :)
#552
Публикувано: 17 October 2008 - 08:10 AM
#554
Публикувано: 17 October 2008 - 08:50 AM
#555
Публикувано: 17 October 2008 - 09:26 AM
Относно хигиената основната ви задача е да го изкарвате по-често, но да няма допир с други кучета докато не го имунизирате. Даже бих ви посъветвала когато направи "ако" в къщи го съберете с вестник и го оставете навън, за да може когато го изведете да намери миризмата си и да се отпусне.
Успех...

Rottweilers love to be your No 1 :)
Макар и късно от горчив опит разбрах : не си купувайте неродословни кучета от зоомагазини ще дойде ден и ще съжалявате.!
#556
Публикувано: 17 October 2008 - 10:30 AM
#559
Публикувано: 18 October 2008 - 05:54 AM
Цитат
Според мен е точно обратното, когато са сурови са доста по здрави и гъвкави и се отделят на части като игли, докато когато са термично обработени им се изменя частично структурата и се чупят на всички места. Да не говорим, че зъбите на кучо ги правят почти на каша, както са омекнали. Със сурови кости това едва ли би станало.
Личното ми мнение подкрепено с практиката ми говори, че е хубаво да се дават от време на време меса с кости, пак казвам сварени. Така се подържат зъбите в добра кондиция, помага за пададнето по естествен път на зъбния камък и отделно от това не се налага да се прибягва до изкуственно изтискване на аналната жлеза при проблем. Моят кучо е вече на 26 месеца и до сега при използването на тази тактика не сме имали никакви проблеми. Все пак винаги на дневен ред е уговорката, че както при хората всичко е индивидуално.
Съвсем друг е въпроса, че винаги трябва да се внимава според мен с вида на костите, които се дават. Както казах вече аз давам само част от телешки или свински джолан. Избягвам пилешки кости. Там давам само месата. И никога не ги давам сурови. Знам, че може да ме критикува някой за това, но не искам да ги давам в този им вид без обработка. Имам си своите аргументи.
#560
Публикувано: 18 October 2008 - 07:11 AM
Първият: раздробяването им на остри частици (основно при тръбните кости и при тези от патица, гъска, заек, дивеч...) - въпросните "иглички" могат да се забият на произволно място по пътя, от хранопровод през стомах или някъде в червата. И хоп - станала белята...
Вторият: меки, твърди или някъде в средата, разгризаните на дребни парчета кокали се "натъпкват" в червата и, тъй като не подлежат на смилане от организма, си минават в почти "девствен" вид. По която причина възниква шанс в някоя чревна врътка да се "пресоват" и да образуват тапа. Оттам - ни напред, ни назад... червото не може да се разшири, за да мине нататък тапата и тя засяда. И хоп - станала белята...
Третият: кучето да глътне по-голямо парче кокал, което изобщо не може да влезе в червата и/или засяда някъде по пътя, понеже е голямо. И хоп - станала белята... а ако парчето е и по-ръбесто, може да съчетае запушването с разкъсване на черво, за да стане картинката по-хубава.
Подчертавам - няма значение дали кокалът е суров или сварен/печен и т.н. Рано или късно белята може да се случи, като колкото по-малко трениран е организмът на кучето да "прекарва" кокал през храносмилателната система, толкова по-голяма е вероятността да стане беля. Което е и причината кучета, които цял живот да папкали кокалена диета, да са живи и здрави - организмът е изумително нещо, може да прекара през червата какво ли не, включително чорапогащници, найлонови торби в количества и т.н.
НО: От такива неща се УМИРА.
С други думи: при всеки кокал влязъл в устата на кучето все едно хуквате да пресичате средно-натоварена улица, без да се огледате. Може да ви бутне кола, може и да не ви бутне. Ако ви бутне, може да се отървете само с натъртване и уплах, може и да влезете в болница... може и да останете на място.
Така и с кокала: може да не причини неприятности. Ако причини, може да се размине само с повръщане, може да се стигне до операция... може и да не изкара кучето до операцията.
Впрочем: РАЗРЕШЕН е само онзи кокал, който е "играчка" и кучето не може да си отхапе от него. Тоест: огромен телешки кокалак примерно, за стъргане и лигавене. Друг е въпросът, че подобен кокал прави невероятно мазало из къщи, все едно дали е суров или сварен.
И пак впрочем: градска легенда е, че яденето на кокали (т.е. втвърдяването на изпражненията до "болезнено акане") е начин да си изцеди кучето аналните жлези. Истината е, че те или са разположени "правилно" и се изцеждат сами при изхождане, емоционално напрежение и т.н., в резултат от свиването и отпускането на мускулите на ректума и твърдостта на изпражненията няма общо с това... или са разположени "неправилно" (дълбоко) и движението на мускулите не спомага за изхвърлянето на съдържанието им, в който случай ПОНЯКОГА се натрупва повечко вещество в жлезата. Има и кучета с "плитки" жлези, които "цвъкат" при най-лекото движение на мускула, но това е отделен случай.
Самото възпаление на аналната жлеза е съвсем друга песен - то се получава, ако в торбичката на жлезата попаднат бактерии; разположението на торбичката и изхода на жлезата няма нищо общо с това, жлезите могат да се възпалят дори и при кучета с много "плитък" изход... макар че, разбира се, "дълбоките" жлези, които се самоизцеждат по-трудно, дават по-голям шанс за развитието на зловредните бактерии.
Тъй или иначе, "запичането" от кокали освен болка при изхождане и дори разраняване на ануса, полезен ефект не може да предизвика.