[lillis]

Bushkata вероятно почти не е могла да мигне,защото няма много място отпред в буса,но важното е,че целта е постигната и кучовците са на сигурно място.Само мога да кажа на всички участвали в изпълнението на това добро дело,че ги поздравявам,защото това е отговорност и силна любов към животните.

[manta_l]

О, страхотни сте, просто нямам думи...а как ми се иска 14 -те бебета от Кремиковци да са между спасените...Нали знаете, всеки се надява

[nort2005]

а как ми се иска 14 -те бебета от Кремиковци да са между спасените...Нали знаете, всеки се надява

Не са. Тези, които заминаха, са капка в морето - за близо година, откакто ходя в Сеславци, стотици кученца измряха там. Вместо да се надяваме на чудо, трябва да кастрираме женските поне в квартала, където живеем или работим.

[SMitreva]

В този дух да се оплача. В парка Овча купел имаше преди 3-4 месеца 3 майки бременни. Помолих живеещите там да извикат Сеславци да ги кастрира. Отговорът беше - като родят и отраснат бебетата. Сега там са 10 и повече кучета. Едната от жените излизала отпуска от понеделник и моли за помощ за да се кастрират кучетата. Ама тя залък не им е дала и как ще ги хванем....Писна ми...бебета и майки...това е. А се трепем за всяко едно да го спасим и осигурим в спокоен и щастлив дом.

[Илит]

Установи се кои са осиновените И двете са Сеславски момченца -едно черничко бебе, беше най-слабичко от всички, Пърсито се чудеше дали някой изобщо ще го погледне и едно по-голямичко от вътрешните клетки, черно-кафяво. А да им е честито! Милите, каква промяна ги чака
Всички останали също са добре, пращат ви поздрави!

[nort2005]

И двете са Сеславски момченца -едно черничко бебе, беше най-слабичко от всички, Пърсито се чудеше дали някой изобщо ще го погледне и едно по-голямичко от вътрешните клетки, черно-кафяво.

Ами да, хората искат да помогнат на някое нещастниче, това ги прави щастливи. И са взели първо най-зле изглеждащите - най-кльощавото и най-депресираното. Не е като тука - кой ще се фръцка с по-породисто и по-скъпо куче. Уж обичат и безпородните, ама само пред блока, у дома - трябва да прилича на нещо, не може да е "никакво" . Но все пак, сега тия, дето тук не ги и поглеждат, ще живеят по-добре от родословните в прекрасната ни държавица.

[lgdani]

Илит има ли някакво инфо за Хъси, защото като оставим настрана това, че мен самата живо ме интересува, се интересува и половината квартал, че и от морето ми се обаждат да питат какво е станало 

[Илит]

По-добре от това, здраве му кажи. Хъси вече се казва Шадоу и е в новия си дом:)

Правя редакция, защото имам новини! От 25те са останали само 8! Кривата лапичка, Маминката, Арти...-осиновени!!!

[nort2005]

Нямам сили да се радвам. Чак не ми се вярва още, че всичко това успя да се случи толкова бързо. И Кривата лапичка, толкова слънчево кученце, щеше да си изгние тук, тихо и бавно.
А утре ще видя останалите пак в тая гадна кочина...

[nat8]

nort2005, Илит, и всички, които направиха това реалност ... толкова се радвам, че ви има.

[Anuk]

Нямам сили да се радвам. Чак не ми се вярва още, че всичко това успя да се случи

и аз така

Хора златни сте , че успяхте да го направите

[PURSY]

Кривата лапичка тук щеше да си изгние в приюта. С тези прекрасни ушички на овчарка, като го полекуват, ще стане разкошно куче. Така тъжно гледаше от клетката, не знаеше, че отива на едно прекрасно място.
Илит, нещо ме бъркаш , толкова бях ошашавена, че не си спомням за такова черно кученце, май ме поднасяш нещо. Обикаляла съм Холандия, рядко съм видяла някой с расово куче, а повечето хора разхождат по две-три.
Същото е и в Брюксел.

[lizka]

Поздравления и от мен. Страхотни сте!

[Fullmoon]

Поздравления и от мен. Страхотни сте!

Браво на всички. А Бушката ще я носим на ръце!

[blueocean]

Тя само да се обади, че си е пристигнала

[bushkata]

Оф, чак сега видях И тази тема, нещо много станаха.
Ще си копирам поста тогава от сеславската тема.

Значи:

Качихме кучетата в Сеслвци. Буса е много голям, с вградени клекти. Отвън клетките са горе-долу добре. Отвътре обаче са скъсани повечето прегради. Само Абра и Арти бяха в отделна клетка и то защото Блуоушън завърза скъсната преграда със свински опашки. Още едни бяха в отделна. Всички други, които бяха уж преградени огънаха скъсаните прегради и по пътя се сляха. Нищо не можех да направя, а стърчаха много остри ръбове. Слава богу никое куче не се разпра на тях.
В отделни боксове бяха и Хъски, майчето и куцичкото куче.
Шофьорите бяха един от сеславските и сина му.
В кабината имаше място колкото да седнем един до друг, като моите колена бяха до скоростния лост, а от другата ми страна бедрата ми се опираха до седящия до мен. Обменихме много пот по пътя. Адски тяхно и неудобно за седене, за спане не може и дума да става.
Шофьора баща е бивш тираджия, което беше чудесно за пътуването, знаеше точно от къде да мине, без изобщо да ровим и гледаме карти, ориентираше се чудесно, минавал е стотици пъти.
Отидохме до Видин бързо и лесно. Там зачакахме ферибота. Адска жега. Слава богу намерхме малко сянка и се паркирахме там, отваряйки и двете врати на буса, зада става течение. Идваха много хора да надникнат с интерс в буса, но на повечето миризмата им идваше в повече и бързо се оттегляха. Много са малки кучетата и си акаха и пишкаха на общо основание.
Спирахме общо три пъти по пътя, за да изведа част от кучетата. Никое от тях не пишка и не ака. Много им беше интерсно да се разходят, но решиха, че всичко ще вършат вътре, не знам защо. Хъси, Абра и Арти бяха единствените които изобщо не свършиха нищо в клетките, бяха най-чистите кучета. При положение, че не искаха да вършат нищо на вън.
На останалите опитвах колкото мога да чистя. Загребвах мръсотията с вече напоените памперси и мятах нови.
Много често спирахме за да им давам вода. Бяхме качили един голям бидон с вода, който свърши чудесна работа. Както, разбира се, се досещате, шофьорите не пипват нищо. Хапват консерви русенско варено и хляб, докато аз чистя лайна.Но поне не бяха натрапчиви, държаха се добре.
Минахме с ферибота в Румъния. Там единствено ни искаха документите на кучетата. За къде пътувате?, Холяндия, Аха! Дрога!, казва митничара и сочи стомаха си, демек сме натъпкали кучетата с дрога. Поиска паспортите, чете ги внимателно, макар че се смънявам, че нещо разбира. После се зачете в писамата от Рене, които бяха на немски. Беше смешен как се правина важен и чете документ, който не разбира. Но явно му се стори достатъчно тежък и ни пусна.
От там започна кошмара. Пътя в Рунъния освен, че е кошмар, е и в ремонт. На всекиняколко километра има десйтващо само едно платно. Има светофари, накоито спираш, за да изчакаш идващите коли. Минахме я за около 10 часа, а са само 400 км.
От там нататък беше по-лесно. Появиха се хубави пътища, всичко беше въпрос на време. Спирахме чат-пат да поизчистя и дам вода.
Много беше притеснително на задръстванията в Германия. Оргомни аутобани, на които се кара кой с колкото може и катастрофите май винаги са с фатален край. Имаше няколко такива, които предизвикваха километрични задръствания. А отзад в буса адска жега. Движиш се едва, а не мога да отворя вратите, защото не сме спрели. Има два люка на покрива, на които се разчита да духа, но не и когат се движиш с 10 км в час.
Когато наближихме Холандия осъществихме вече връзка с Рене, който започна да звъни час по час и да пита къде сме. Явно е звънял и на Илит и на мен постоянно. Когато бяхме на 20 мин от него се набутахме в едно градче. Класика бай Ганьо дойде в Европа. Слязохме от магистралата не където трябва и се оказахме в еднопосочна улица, разбира се, срещу движението. Буса е много голям, уличката много малка и задръстихме колоната. Седяхме напреко на уличката, хората от колите ни гледаха в ееееей такива очи, докато опитвахме да обърнем газейки идеално поддържаните им тревни площи. Шофьора умираше от срам това за него е очбида, той- дългогодишния тираджия да се изложи така, а аз умирах от смях. Смешно ми беше как искрено хората се учудваха на това, което правим, и на шофьорските комплекси. Успяхме да обърнем. Първата баба, която срещнах говореше английски, обясни ми и лесно намерихме обратния път. Разбира се, през цялото това време Рене звънеше и питаше къде сме, та ситуацията се поизнерви.
Както и да е добрахме се до въжделения Гелеен (или май Херлеен едно такова гърлено). Рене ни поведе с колата си из градчето. Приличаше на декор. Едни нереалномалки къщички, с малки дворчета, с мънички прозорчета, малки улички, с мънички кръгови,на които се връткаш до припадък. Всичко толкова малко, че приличаше на град за деца. Всичко, разбира се, чисто, подредено и безкрайно спокойно.
После Рене обясни, че имало адски много стрес, много криминални, който почерняли живота им... Къде го тоя стрес, у тези толкова много възрастни хора, които кротко кретаха с проходилките си из улиците, не знам.
Вече бяхме много уморени. Тръгнали в 11, бяхме там колко 20 часа на практика пътували 31 часа без спиране, без сън (няма къде и как), бързахме да стигнем приюта и да пуснем кучетата на свобода. Да си отдъхнат, както и аз, щото много се притеснявах през цялото време. Последните часове изобщо не спирахме, само за вода, гледахме да стигнем максимално бързо.
Влизайки в приюта видях хората, които ни чакаха. Като едни работливи мравки. Без да си говорим много набутах се клетките, за да извадя кучетата. За да ги извядя, трябваше да вляза цялата вътре, иначе не ги достигаш. А вътре всичко беше...някакъв ад просто. Само вадех кучетата едно по едно и нечии ръце го поемаха. След минутки вискчи бяха на вън, пуснати на зелена полянка, с големи легени с вода. Едни каки бършеха всяко куче с мокри хавлии. Бяха толкова щастливи! И изглеждаха, сякаш не са пътували изобщо, за разлика от нас, които не знаехме на кое небе сме.
Като ги видях, на тази зелена полянка, в тоя, явно знаещи точно какво да правят, ръце, адски ми олекна. Това пътуване беше последното трудно нещо, което се случваше на тези късметлии. Тичаха и си исграеха по поляната, наливаха се с вода и се катереха по хората, за да бъдат погалени. Разплаках се от щастие.
Някой ми подаде кърпа, да се избърша (бях малко...много ляйняна), после ми тикнаха кафе в ръцете.
Бяха във възторг от Абра и Хъси, на когото лепнаха породата Ескимо (има таква порода). Всъщнст, бяха във възторг от всички кучета, които постоянно се бутаха в ръцете им, особено Арти, който се вкопчва с две лапки в теб и те гледа любовно. Цъкаха съчуствено на куцичкото, което опитвайки се да ходи, със задната си лапа настъпваше влачещата се предна и падаше. Беше жалка гледка, но кучо е превъзходен, всъщност моя любимец и съ сигруна, че ще се погрижат за него.
След като свалихме кучетата буса беше за секунди изпразнен и полят обилно с дезинфектант и оставен да се разкисва.
Дойде мениджъра, който държеше да се ръкува с мен. Казах му, че не е подходящо, имайки предвид хигиената ми за момента. Той хвана ръката ми с две ръце и здраво я раздруса. Ей такива, дребни жестове, които трогват.
Показаха ми приюта. Отвън изглежда малък, но вътре е доста голям. Много практично направен. Има вътрешни помещения с клетки, които имат излаз навън, а от там и излаз на полянка. Карантинни помещения, лекарски кабинет сега правят нов. Много клетки за котки, както и голямо, райско помещение за тях. С дивани, катерушки, къщи и т.н. Имат регистратура, в която посрещат посетителите.
Развеждащият ме също беше адски енергичен, само ходеше и обясняваше кое какво е, почти не можах да снимам.
Няма нужда да споменавам, че всикчо беше повече от чисто и подредено.
Възхитих се от приюта, организацията и хорат, които работеха като един човек, невероятен тим. Казах на мениджъра, че са пърфект. Той се доближи заговорничеки до мен, погледна ме в очите и каза Знам
Ако не бъркам, каза, че приюта са започнали да го правят 72 година. Доста време им е било нужно, да постигнат това, което е. Каза, че най-трудно му е било да сформира екипа, а е ясно, че хората на едно такова място са най-важните.
После следваше вечеря, бяха ни сервирали в помещението, което е за хранене и почивки. Китайска храна. Извиниха се и обясниха, че това е не е точно типичната холандска храна 
После Рене ни заведен в хотела. Настани ни, връчи ни една хладилна чанта, пълна със сандвичи, вода, няколко шоколада, сладкиши и сок. Всичко беше организирано и предвидено до най-малката подробност с особена грижа.
Хотела чуден малък, отново пестене на място. Със стръмна стълба и малки, но чисти и уютни стаи. Обща баня и тоалетна, която ползваш с кеф.
Наспахме се, на другия ден в точния час дойде Рене. Закара ни в приюта. Всички кучета били спали спокойно, всички били ок. Бяха ги разделили в клекти по 2-3-5, който с когото се разбира. Всички изглеждаха спуер спокойни. Скараха ми се, че съм им давала храна по пътя, макар че им дадох буквално по шепичка на куче. Изрично казаха, да не се дава абсолютно никаква храна, не са толкова малки. Били се подрискали. Това, че са се подрискали го видях още по пътя, но мисля, че е от Сеславци, не от хранененето по пътя. Факт, че Хъси, Абра и Арти не бяха подрискани. Нагалих всички подред, поплаках малко и това беше.
Буса беше напълнен с малко, както казаха, подаръци пластмасови легла, гризани, но напълно годни, плетени легла, коетшки тоалетни, нашийници, две големи касетки за малки кучета, един инкубатор за бебета има прозрачни стени и вградена лапма, за да топли, малки котешки боксове, две големи метлани клетки (пластмасови клетки). Ще огледам всичко и трябва да го разпределим. Казаха, че следващия път, когато ни очакват ще дадат повече 

Статистика Изминахме около 5000 хм за по-малко от 4 денонощия. С едно спане във вторник.
http://www.youtube.c...h?v=QDIO6nmCHNw

http://www.youtube.c...h?v=8npzIiVbEWA

http://www.youtube.c...h?v=pYjvZf1ncZg

http://www.youtube.c...h?v=dNs_Ron9w4c

Малко снимки.

[slan4eva]

Първо , бих искала да ви кажа голямо браво за постигнатото !Бушка момиче, ти за мен си невероятен герой -благодаря ти!Като гледах как тичат душиците на зелената тревичка и ми се доплака.Милите , кой знае от кога не са тичкали така на зеленко.

Разбирам от темата , че започва нова офанзива по събирането на трохички за следваща група кучовци.Кажете на, кой да дам малко пари за новата група.Така или иначе в момента съм бременна след 4-то ин витро и с друго не мога да съм полезна- пазя кревата.Бях заделила още малко за Балто , но там в момента са се събрали криво ляво достатъчно.Кажете само , кой ще е отговорник , пък аз ще си диря начина .

[Кристина]

И аз поплаках като изчетох цялата тема и накрая разказът на бушката.
Всички вие сте едни невероятни хора!
Няма достатъчно силни думи, за да опише това, което правите и сте направили!

[Илит]

Неудобно ми е пак да повдигам този въпрос, но с nort2005 още не сме се съвзели финансово от предишните пратки и пари няма. А ако искаме да направим упражнението с изпращането още веднъж, тази седмица трябва да се започне ваксинирането...

[overlorda]

Днеска трябва да преведат заплатата, така че ще се включа с колкото мога, ама няма да е много