Напоследък рядко пиша тук, повече чета. Обаче на тая история с Тай не мога да не се изкажа
Цитат
Ще я пратя с писмо, обясняващо желанието и способностите й да бяга.
Писмото не трябва ли да е преди изпращането? Ами ако хората, които ще я вземат, след като го прочетат преценят, че не могат да се справят с нея или с нужното обезопасяване? Знам, че няма време за писмо, прочетох в друга тема, че спешно трябва да замине, ама..... Бушка.... аз не бих я дала.
Сигурно най-малко очакваш да кажа това, но така го мисля.
Просто се поставям на твое място. Как да се разделя с нея, когато:
1. Толкова дълго време ти трябваше за да се решиш да вземеш ново коте за твое, а не просто да гледаш оборотни котки.
2. Свикнахте с нея, обичате я, виждам от снимките как й се радвате, дори да прави щуротии. Най-вече сина ти ще страда от раздялата с нея. И ти ще страдаш, но най-вече той. Защото това е "вашето" коте. При други обстоятелства не сте се привързвали така към приходящите котки, защото предварително сте тръгвали с нагласата, че те са временно у вас. Обаче... сега случая е друг.
3. Пращаш я някъде в неизвестното. Макар, да се знае, че германци и т.н. европейци се отнасят отговорно към животните, все пак не знаеш дали ще й осигурят необходимото обезопасяване, или просто ще изчезне яко дим някой ден.
4. Не си "вчерашна" коткарка, та да не знаеш как да се справиш с тая малка дивачка

Знам, пари струва, ама нали знаеш българина какво е казал: "няма начин да няма начин".
5. Вярно е, че моя балкон глътна сума ти пари, но той изискваше по-специална конструкция. Може би при теб ще отпаднат част от необходимите материали. Що пък да не "заградиш" и само половината?
Казваш, че
Цитат
може би заради първите си месеци на улицата или просто си е такава
Не мисля, че няколко месеца и то като бебе са определящия фактор, макар че знае ли човек. По-скоро си е такава - любопитна, свободолюбива и най-вече не разбираща страхотиите, които могат да й се случат на улицата (докато не й се случат недай боже). Жив пример за това е моята Сиса. Сисето живя близо 5-6 години на улицата. Пострада жестоко. Вече 2-3 години е домашна котка и въпреки всичко напира да бяга. Може би я влече мириса на въздуха, спомените, звука на чуруликащите птички. Но Сиса е живяла повече навън, отколкото вътре, затова при нея имам обяснение за желанието й за бягство. При Тай по-скоро е детското й любопитство, което може би с времето ще преодолее.
Част от проблема е, че другите ти котки никога не са имали склонност към бягства. Затова имат и достъп до балконите. Не си можела да знаеш, че Тай ще е толкова упорита - е, вече го знаеш
На твое място бих си я задържала. И някъде напред във времето бих действала по обезопасяването. Бавно и полека, когато има някоя свободна стотинка.... Да, егоистично звучи, но..... дори да е принудена още време да живее само в една стая, може пък това да я кротне, като разбере че няма път навън. Пък и не казвай, че няма слънце, доколкото си спомням оная стая е баш с южно изложение, а и имаше мрежа на прозореца.
Е, това е от мен. Рекох го, както ми иде отвътре. Надявам се, да не съм засегнала никого с мнението си.