Така за лакомията нама какво да говорим,то си е доказан факт,кокер за една гранула и задно салто ще направи

Защо пуснах тази тема.Както бях споделила лятото имахме проблеми с осилите,цепихме лапа,антибиотици,медицински яки..с една дума,лоша работа.Ходихме доста често при вета за контролни прегледи.Кое беше странното,значи у дома,скачаше,не показваше болка и аз убедена,че всичко вече е отминало го водя за последен преглед,малко преди да стигнем клиниката и той започваше да куцука и да си вдига лапичката.Отиваме при доктора,и аз отново тъжна,че не сме оздравели му споделям,че има болка.Доктора го преглеждаше и се учудваше ,че лапата видимо е спаднала,дори пак я разтвори,за да провери от къде идва тази болка,за която му казавам,но нищо така и не успя да открие.И така следователно ние продължаваме да ходим с яка и да приемаме антибиотици.Дори вета малко се притесни,че раничката е чиста,а аз го убеждавам,че го боли и явно има нещо,което е останало.Един ден пак при поредния преглед,вета взе да ме разпитва кога точно го боли и при какви обстоятелства и аз започнах да му разказвам,че когато сме на пътя си стъпва стабилно,у дома не показва никакви признаци на болка,но когато се случат дните за контролния преглед малко преди да влезем в клиниката и започва болката.И тогава стана ясно къде и какъв е проблема.Оказва се,че кокерите,както ми каза вета са доста емоционални и темпераментни и преживяват абсолютно всичко по доста емоционален начин.Т.е болката е психосоматична.Явно наближавайки клиниката,тои я свързва с лапата си и че го е боляло и от там започва болка,за коята липсва реален причинител.Да си призная доста се изумих,но наистина беше така,ходихме още няколко пъти при вета,без да се пипа лапата,само следяхме за оттоци и той престана да си я вдига.Не съм предполагала и че при животните се наблюдават психосоматични реакции,мислех,че това е типично само за човека,но се оказва,че нашите четериноги приятели са доста паметливи.
Извинявам се,че пуснах цяла тема,но от доста време ми се искаше да ви го споделя.