[HRISI_1084]

Темичката ми се струва ,че ще се окаже излишна,но много ми се иска да споделя това,а може и вие да имате такива случки като моята,коята доказва колко интересен е нравът на тази порода, кокера.
Така за лакомията нама какво да говорим,то си е доказан факт,кокер за една гранула и задно салто ще направи
Защо пуснах тази тема.Както бях споделила лятото имахме проблеми с осилите,цепихме лапа,антибиотици,медицински яки..с една дума,лоша работа.Ходихме доста често при вета за контролни прегледи.Кое беше странното,значи у дома,скачаше,не показваше болка и аз убедена,че всичко вече е отминало го водя за последен преглед,малко преди да стигнем клиниката и той започваше да куцука и да си вдига лапичката.Отиваме при доктора,и аз отново тъжна,че не сме оздравели му споделям,че има болка.Доктора го преглеждаше и се учудваше ,че лапата видимо е спаднала,дори пак я разтвори,за да провери от къде идва тази болка,за която му казавам,но нищо така и не успя да открие.И така следователно ние продължаваме да ходим с яка и да приемаме антибиотици.Дори вета малко се притесни,че раничката е чиста,а аз го убеждавам,че го боли и явно има нещо,което е останало.Един ден пак при поредния преглед,вета взе да ме разпитва кога точно го боли и при какви обстоятелства и аз започнах да му разказвам,че когато сме на пътя си стъпва стабилно,у дома не показва никакви признаци на болка,но когато се случат дните за контролния преглед малко преди да влезем в клиниката и започва болката.И тогава стана ясно къде и какъв е проблема.Оказва се,че кокерите,както ми каза вета са доста емоционални и темпераментни и преживяват абсолютно всичко по доста емоционален начин.Т.е болката е психосоматична.Явно наближавайки клиниката,тои я свързва с лапата си и че го е боляло и от там започва болка,за коята липсва реален причинител.Да си призная доста се изумих,но наистина беше така,ходихме още няколко пъти при вета,без да се пипа лапата,само следяхме за оттоци и той престана да си я вдига.Не съм предполагала и че при животните се наблюдават психосоматични реакции,мислех,че това е типично само за човека,но се оказва,че нашите четериноги приятели са доста паметливи.
Извинявам се,че пуснах цяла тема,но от доста време ми се искаше да ви го споделя.

[psiharche_93]

Много интересно, наистина! Радвам се, че сподели случката си.

[xelena87]

Да напълно ти вярвам.Аз често наричам Лейди драматизант или симулант :) Когато трябва да я реша примерно (тя въобще не харесва това колкото и да внимавам) още щом доближа четката тя почва видимо да страда без дори да съм я докоснала.А какво шоу настава когато седнем да вечеряме примерно-няма такъв артист.Добре че и знам номерата и не и обръщам внимание.Тя си подпира муцунката на ръката ми и гледа жално и въздиша тежко,после примлясква и придъвква та чак лигите и потичат :) спуква ме от смях.Или пък ако трябва да й махна някое бодилче-започва да скимти и да се крие още щом я докосна :) Кокерите са страшни артисти само това мога да кажа :)

[desi_kz1]

Хи, хи и на мен ми харесва, наистина кокерите са доста умнички
Бъди прави маймунджолаци като види че някой се облича, но не сме му извикали че ще го извеждаме, пьоска се пред вратата и се прави на дълбоко заспал, че чак не можем да го преместим, ама като му кажа Бъди ела ти да ти дам нещо(най-често от любимите му бисквитки) и веднага става

[HRISI_1084]

Незнам това ме накара да се замисля,че кучето е по-интелигентно от колкото смятаме.Още си спомням,че в учелище учехме,че животните действат на принципа " стимул-реакция",а се оказва,че може би не е точно така.Имаше една тема за "Антропоморфизма",в която се твърдеше,че придаваме човешки облик и характеристики на кучето,което е грешно,но в един момент се оказа,че те наистина правят до някъде логически заключения,в моя случай още преди да сме стигнали сградата,т.е той няма как да разбере,че ще влезем точно там,но за да стигнем до клиниката пресичаме един широк булевард и точно преди да го пресечем се започваха "болките",т.е той до някаъде е направил асоциация ли ,незнам,но е "предусетил" развитието на събитията.

[psiharche_93]

xelena87... Ах, колко са ми познати представленията по време на ядене!!

[magitt]

Скай е същия артист.Главата на краката ни докато ядем и ако един свърши с яденето се мести при някой друг който продължава да яде.Тъжния жален поглед.И лигите текват ако е нещо което много обича.Въздиша ако не му даваме.А за ходенето при лекар е същият.Като стигнем 300м. преди лекарския кабинет запъва лапите и дърпа в обратна посока да се прибираме.А при по-чести посещения и доста по-рано започва да иска да се прибира.Ако на отиване ни отнема 10мин да стигнем до кабинета на връщане ни трябват 5мин.Все едно дявола го гони. Като види че някой се облича да излиза той е първи на вратата.Големи са сладури кокерите.

[Joni111]

дам дам , и при мен е така в момента ям той седи и ме гледа кат цигане пред пицария и варти глава немога да се наям така

[helios_94]

Нашият е същия по отношение на храната Докато ям е залепен за мен и ме гледа с милия си поглед, а като види,че вече не ям веднага отива при някой друг
А когато ходихме на доктор да му бият инжекции всеки ден,докато излезем и види че тръгваме в тази посока започва да върви бавно,бавно трябва да го подръпвам по пътя, а веднага след като му бият инжекция става друг.Щастлив, усмихнат и на връщане си се дърпа напред.

[Рудо]

Седя и си почивам или гледам TV, но на "човека" му е скучно, играе му се! Застава до мен и започва да ме съзерцава упорито (виждам го с периферното зрение).Не обръщам внимание! Започват гърлени звуци, тип "ръмжене", които се усилват и се започва подлайване, после леко потупване с лапа, после подбутване с муцуна и...след като аз не издържам и започвам да се треса от смях, всички можете да си представите какво ставаааа...Обичам, безкрайно обичам кокерите ! Особено моя глезльо! А това, че не можеш и хапка да лапнеш, без да ти ги брои и да му текат лигите си е чиста истина !

[psiharche_93]

Седя и си почивам или гледам TV, но на "човека" му е скучно, играе му се! Застава до мен и започва да ме съзерцава упорито (виждам го с периферното зрение).Не обръщам внимание! Започват гърлени звуци, тип "ръмжене", които се усилват и се започва подлайване, после леко потупване с лапа, после подбутване с муцуна и...след като аз не издържам и започвам да се треса от смях, всички можете да си представите какво ставаааа...Обичам, безкрайно обичам кокерите ! Особено моя глезльо! А това, че не можеш и хапка да лапнеш, без да ти ги брои и да му текат лигите си е чиста истина !

Боже, колко познато!! Няма скучен момент с кокерите.. хаха

[Снуупи]

Явно всички си остават такива дори и до дълбока старост.Моят дядо като застане до мен с тези огромни кафяви очи,последната хапка от устата си му давам Дори снощи учудващо добре си спомни как се дава лапа,гледайки през цялото време бисквитата в ръката ми .Нищо че не вижда и не чува,носа нали работи.
Като малък се беше качил на масата и изял една тава с баница...а преди дни направи същото с едни бонбони ,които донесох от Турция.Лакомията няма почивен ден.
Все яде,а накрая вечно гладен

Когато отиваме при вета, разбира от преди да сме пресекли улицата и започва едно дърпане...а после хвърчи,щастлив и доволен.

[buksi]

Здравейте на всички! Наистина кокерчетат са много умни....,но искам да споделя нещо относно характера на моя Бъкси което ме притеснява.Малкия Бъкси е при нас от около половин месец. В началото беше кротък и не хапеше,но сега само да понечим да го погалим и веднага хапе. Реагира на командата "не" , но бързо я забравя явно. Когато си играем доста гадно и силно хапе. Дори да държа в ръката си любимата му играчка той пак се впуска към ръката ми. Та въпроса ми е следния: дали това ще прерасне в агресия или те просто са такива и трябва да сме по-упорити във възпитанието???

[Joni111]

Значи и ние имахме такъв проблем но при нас нищо не помогна и до сега си нося белези по рацете но с течение на времето и след като почнахме да излизаме той престана. Сега ме погризва но вече си мери силата и то само на игра. Той Бъкси едва ли хапе силно просто зъбките са им като иглички. Съвет немога да ти дам но не го удряй защото мене така ме е хапал че ми идваше да хо смачкам. Зимаш 1 лист от весник навиваш го на роло и го шляпаш леко с вестинка иначе с ръка оше повече се озлобява към нея. при мен помогна

[buksi]

Значи и ние имахме такъв проблем но при нас нищо не помогна и до сега си нося белези по рацете но с течение на времето и след като почнахме да излизаме той престана. Сега ме погризва но вече си мери силата и то само на игра. Той Бъкси едва ли хапе силно просто зъбките са им като иглички. Съвет немога да ти дам но не го удряй защото мене така ме е хапал че ми идваше да хо смачкам. Зимаш 1 лист от весник навиваш го на роло и го шляпаш леко с вестинка иначе с ръка оше повече се озлобява към нея. при мен помогна

Благодаря много за мнението.Вече съм по-спокойна. Всъщност ние вече действаме с навит лист А4 ,явно трябва да сме по-търпеливи и упорити. Относно удрянето с ръка от опит знам ,че не е хубаво както за стопанина така и за кучето.

[samotnata]

Здравейте на всички! Наистина кокерчетат са много умни....,но искам да споделя нещо относно характера на моя Бъкси което ме притеснява.Малкия Бъкси е при нас от около половин месец. В началото беше кротък и не хапеше,но сега само да понечим да го погалим и веднага хапе. Реагира на командата "не" , но бързо я забравя явно. Когато си играем доста гадно и силно хапе. Дори да държа в ръката си любимата му играчка той пак се впуска към ръката ми. Та въпроса ми е следния: дали това ще прерасне в агресия или те просто са такива и трябва да сме по-упорити във възпитанието???

Бе то няма да прерасне в агресия, но вероятно ще прерасне в доминантно поведение. Прочетете темата "Агресия и доминантно поведение" в раздела за обучение за да предотвратите подобно развитие.

[idol ike]

Хора, стига с тези вестници, има и други начини ( прекратявате играта, игнорирате), прочетете наистина темата за да разберете повече. Че така с "вестника", рискувате кучето ви да намрази всякакъв вид хартия и после до живот все на хартия ще отмъщава, че доста важни неща може да ви затрие.

[LOVE KOKER]

На мен Тоби като ми се озъби и му се скарвам,че понякога го и плясвам по дупето.Като се кротне ми става гадно дето съм го плеснала и започвам да го галя и да му говоря Веднъж ми захапа леко ръката и от зъба му ми беше станала една черта,но на следващия ден вече я нямаше

[greta i neli]

На мен тази тема "Агресияи и доминантно поведение'' много ми помогна преди ми ръмжеше при дадени обстоятелства ,но откакто започнахме да спазваме правилата на първата страница в темата нямаме проблеми ,сега мога и храна от устата му да извадя без да се обади.
Хапе ме когато се борим ,но съвсем леко по скоро се лигави ,но щом кажа НЕ играта моментално свършва и той спира да се лигави

[saraa]

И аз искам да споделчя нещо за Сара - много е стрхлива( може би, защото е на 8 месеца).Когато някой дойде в къщи много се плаши и не дава да я погалят- бяга като опарена, но след известно време страха и минава.Като сме навън отново се плаши от хората, заиграва се с кучета, но все още бяга и се плаши.А понякога, когато куче я приближи, не знам какво и прави, но със сигурност не я хапе тя пищи(скимти) много силно и бяга.В началото си мислех, че я нараняват, но не е така. Някой има ли подобен проблем?