Толкова съжалявам за миличката Индирка! Чак сега научих какво е станало с нея. Дано поне сега е добре, където и да е! Толкова изстрада момичето, а и вие покрай нея, а сега това... Просто нямам думи!
Лабрадорка в беда останала без стопанин ,малтретирана зверски-в Благоевград
#162
Публикувано: 11 January 2010 - 11:35 AM
#163
Публикувано: 11 January 2010 - 12:08 PM
... не мога да кажа нищо... буцата в гърлото ми е прекалено голяма. Само плача...
толкова се радвах, когато милата Индирка намери своя дом и разбра какво е любов!...
Не мога да измисля какво да напиша, наистина!
Мъка, мъка!
а тези изроди продължават своето дело! Обаче ако някое дете не дай боже се отрови, леле мале!...
Не може да продължават тези безнаказано, не може!
Пожелавам ви много сила! Единственото успокоение, което можете да имате е, че при вас тя научи какво е да си обичан!!...
почивай в мир, мила!
толкова се радвах, когато милата Индирка намери своя дом и разбра какво е любов!...
Не мога да измисля какво да напиша, наистина!
Мъка, мъка!
а тези изроди продължават своето дело! Обаче ако някое дете не дай боже се отрови, леле мале!...
Не може да продължават тези безнаказано, не може!
Пожелавам ви много сила! Единственото успокоение, което можете да имате е, че при вас тя научи какво е да си обичан!!...
почивай в мир, мила!
#165
Публикувано: 11 January 2010 - 02:37 PM
Още вчера прочетох какво е станало, и мисля какво да ви напиша.. не ми стигат думите..
да опиша съчувствието ми към вашето семейство, болката от нелепата загуба на още една напълно невинна и много изстрадала душица, яростта, че слумилото се е плод само на чевошката злоба, завист и не знам още какво, за тези ора няма описание просто..
да опиша съчувствието ми към вашето семейство, болката от нелепата загуба на още една напълно невинна и много изстрадала душица, яростта, че слумилото се е плод само на чевошката злоба, завист и не знам още какво, за тези ора няма описание просто..

... and through it all,
she offers me protection,
a lot of love and affection- whether I`m right or wrong..
she offers me protection,
a lot of love and affection- whether I`m right or wrong..
#166
Публикувано: 11 January 2010 - 03:34 PM
Албена, скърбим с вас!
#168
Публикувано: 11 January 2010 - 09:44 PM
Плаках, като прочетох...
Алба, подаръкът, който вие сте направили на това кученце е сигурно най-хубавото нещо, което то е имало през целия си нелек живот. Отишла си е Индирка ... но със любов, споделена от хората, които са й протегнали лапа... При вас е била щастлива, сигурна съм.
Алба, подаръкът, който вие сте направили на това кученце е сигурно най-хубавото нещо, което то е имало през целия си нелек живот. Отишла си е Индирка ... но със любов, споделена от хората, които са й протегнали лапа... При вас е била щастлива, сигурна съм.
#169
Публикувано: 11 January 2010 - 10:12 PM
Днес прочетох темата за първи път,почти на всяка страница пачех-къде от мъка,къде от щастие.На последните обаче плача само от мъка и не мога да се успокоя.Много ми стана мъчно,и тъпо,и празно.Прекланям се пред Вас за това,което сте направили за Индирка.

Може да си разочарован ако не успееш,но си обречен ако не опиташ
#170
Публикувано: 12 January 2010 - 10:49 AM
Когато някой не може да понесе неспособността си да усеща света като добър,когато не търпи
ограниченото си познание,той ражда зло.И най-страшно е,когато това зло няма самоличност,няма
собствено лице.
Като човек,понесъл,но не преживял,много загуби искрено и дълбоко Ви съчувствам!
И пак като човек-искам да можех да стоваря върху този анонимния злодей това,което не ми
позволява да дишам в момента.И спокойно да го гледам как се задушава в собствения си
безсилен гняв!!
ограниченото си познание,той ражда зло.И най-страшно е,когато това зло няма самоличност,няма
собствено лице.
Като човек,понесъл,но не преживял,много загуби искрено и дълбоко Ви съчувствам!
И пак като човек-искам да можех да стоваря върху този анонимния злодей това,което не ми
позволява да дишам в момента.И спокойно да го гледам как се задушава в собствения си
безсилен гняв!!
#172
Публикувано: 15 January 2010 - 09:58 PM
Засякохме се веднъж в клиниката...
...беше щастлива...
Видях тъжната новина преди няколко дни, но 4ак сега събрах сили да пиша...
За съжаление няма нито бог,нито каквото и да е там! Няма! Просто Няма!
Има само 4увства, които ни правят хора или ... нехора...
Хора, не сте сами! Мъката е голяма...
Видях тъжната новина преди няколко дни, но 4ак сега събрах сили да пиша...
За съжаление няма нито бог,нито каквото и да е там! Няма! Просто Няма!
Има само 4увства, които ни правят хора или ... нехора...
Хора, не сте сами! Мъката е голяма...
#175
Публикувано: 29 January 2010 - 03:50 PM
Мило и необятно добро семейство, клетата душичка не е имала по-голяма благодат в живота си от това да е част от вас последните месеци. Едвам преглъщам мъката и сълзите, които ме задавят. Но тази мъка е само за раздялата, която сме принудени да преживеем. Сега кученцето е на прекрасно място, чувства се прекрасно и е обградена само с щастлие и любов. Любов, която вие й вдъхнахте, щастие, на което вие я научихте. Тя е там и някой ден може да се видите отново - кой знае. Всичко, което ни се случва в живота, е само за добро. Не винаги е ясно, не винаги е понятно, но е така. Така е за милата Индирка, така ще е и за вас. Дано времето е милостиво и бързо да ви остави само красивите и топли спомени, да отсее мъката.
Бог да ви благослови. А нея - нея Той вече държи в прегръдките си, заедно с добрият й стар стопанин, който ви е благодарен и признателен. Както всички нас.
Поклон.
Бог да ви благослови. А нея - нея Той вече държи в прегръдките си, заедно с добрият й стар стопанин, който ви е благодарен и признателен. Както всички нас.
Поклон.


Вход
Регистрация
Помощ




Горе
Цитиране +













