Как е Индирка?
Здравейте! Много дълго отлагах да ви пиша... и имам най-ужасната причина за това. Моята Индирка, моето най-мило момиче, мойта най-нежна душичка, моята непобедима невинност най-сетне бе застигната от злодеянието на Човека... Пътувахме за празниците в Русе, където тя трябваше да посрещне Коледа и Нова година, обсипана от любовта на моето семейство и подканяна за игра от пет кученца и две котета. Индирка посрещна само Коледа... На 29 декември тя загина - отровена в градската градина в град Русе. Който от вас се интересува, може и да е чувал за извратените кампании през изминалата година, провеждани от още по-извратени хора, за борба с бездомните кученца в града. В същия ден и в дните след това са загинали още няколко кученца. Моето момиче се предаде, не издържа. Въпреки че веднага я откарахме при доктора, въпреки че час и половина той се бори за живота й... Моето момиче остана завинаги в Русе, на брега на Дунава, в една самотна горичка с изглед към залязващото слънце. Остана завинаги в сърцето ми, онемяло от болка. Не, не ме утешавайте, утеха няма - само болка и чувство за вина... Просто се помолете за нейната невинна душичка - нека Господ я приюти, приласкае и най-сетне й даде покоя, който никой човек не успя... Мъчителният живот на моето прекрасно момиче е доказателство за това колко жесток може да бъде Човекът и как това ни най-малко не пречи на едно кученце да продължава да го обича. Моята Индирка изпи горчивата чаша до дъно... не знам защо толкова сурова съдба за такова прекрасно същество, не знам, не знам и съм страшно измъчена... Прилагам последните й снимки, които просто нямам сили да погледна оттогава.
Ето къде може да прочетете за мракобесната кампания на някои "хора" -
http://www.ruseinfo....news_70256.html Уви, моята любима Индирка трябваше да стане доказателство за това мракобесие...
"Странични" факти: Живях заедно с Индирка точно три месеца и три дни.
Тя успя да носи адресника със собственото си име точно три дни.
Загина на 29 декември - точно осем месеца след като загубих моето момче Марло, на 29 април
2009г.
Това беше ЕДИНСТВЕНАТА разходка, за която тя нямаше търпение да излезе и бързаше...
Как да не мисля, че появата й в моя живот не е била случайна?!............. Простете ми! Албена