[xrisi95]

Луна е на 6 години горе-долу когато я намерихме според ветеринаря ни беше на 1годинка.Когато я намерихме я кастрирахме.Попринцип не хапе дава да я мачкаме до един момент.След това започва да мяука веднъж ако не спрем продължава и вече като и писне ни тегли по един зъб.Тези слухове че били много злобни не е вярно тя никога не ни е нападала.Имам и мъжки котарак Лео който е на горе-долу 9 години и той спасен от улицата който нито веднъж не ме е гризнал.Иска само да го мачкам и мърка даже не мога да заспя от него Когато ходим на вилата ни пускаме Луна в двора който е заграден отвсякъде и се е случвало да донесе по някое убито бебе мишле Иначе е много привързана към нас.Спи с нас никога не е правила бели.Много е възпитана.Когато седнем на масата не се качва дори и да сме оставили храна.Има си място за точене на ноктите лично изработено от дядо ми и само там си точи ноктите.Нея я чувстваме като човек като част от нещо без което ние не можем...Вече Луна не е точно моя и не се грижа само аз.От тази година се преместих при майка ми и Луна остана при баба и дядо защото са свикнали заедно и не исках да ги разделям.Виждам я често през два дена минавам след училище да я намачкам защото много ми липсва и събота съм цял ден с нея.
Съжелявам за огромнияяя спам и за да не е толкова голям пускам малко снимки на Лео

Снимка (и)

• 
• 
• 

[j_ADA_miki]

Снимка (и)

• 

[wendy]

papyy, много хубави сибирци! Какво се е случило с ушите на мъжкия? А козината, която имат за съжаление в България няма да бъде отгледана, тук е доста топло. :( А това са истински Сибирци!

[alekian_yona]

Снимките, които е качила Athanna в началото на темата ... нямат равни! Благодаря!

[papyy]

Аз всъщност направих снимката в покрайнините на Иркутск в двора на Максим. Тези котки са семейство, мъжкият е Ирти, а женската Муся. Живеят в двора, не искат да влязат на топло при него в къщата докато не стане -20 градуса. Грамадни животни, над 8 килограма, особено Ирти има поне 10. Муся ражда всяка зима котенца при стопанина в кухнята и му ги носи на кревата да ги топли и гледа. Не знам какво е станало с ушите на Ирти, сигурно се е бил с други котараци, но той е атаман на дворняжките в крайградския район. Котенцата са вълшебно красиви, Макс винаги ги задомява само на най-хубави места със сигурно гледане и много любов. Обадих му се да му кажа как се радват на неговите котки в БГ, много се зарадва на почитателите, ще ми прати нови снимки. Сега Муся има непрогледнали котенца и ще си оставят 2 от тях, страхуват се, че Ирти е стар и може да му се случи случка. Но повечето котки там изглеждат с този вид - козина твърда, дълга, по-дълга дори от повечето персийки, много мек и изобилен подкосъм. Само чисто домашните , които не излизат извън апартамента могат да са късокосмести. Местата са много сурови като климат от наша гледна точка. Реки, широки по километър замръзват и камиони минават като по шосе. Нашите -15-20 градуса ги имат за нищо.