[petro]

Виж, не се обиждай, ама просто много забавно разказваш- толкова истинско е- как да не се позабавлява човек. Ако те слуша всичко е добре. Много ти е хубав и се сетих за един приятел, който имаше същия, но пък абсолютна овца, което не е добре. Защото ти ще се оправиш в някакъв момент с него- нали казваш, че не е постоянно агресивен, но пък бултериер- овца, то просто не си е работа. Ще упорстваш- има теми със страхотни материали за агресията- анализи, методи за справяне, коя каква е и как да се подходи. Прочети ги. И разказвай, че ми стана интересно...

[MrMadMan]

petro, в 11 July 2012 - 02:51 PM, написа:

Виж, не се обиждай, ама просто много забавно разказваш- толкова истинско е- как да не се позабавлява човек. Ако те слуша всичко е добре. Много ти е хубав и се сетих за един приятел, който имаше същия, но пък абсолютна овца, което не е добре. Защото ти ще се оправиш в някакъв момент с него- нали казваш, че не е постоянно агресивен, но пък бултериер- овца, то просто не си е работа. Ще упорстваш- има теми със страхотни материали за агресията- анализи, методи за справяне, коя каква е и как да се подходи. Прочети ги. И разказвай, че ми стана интересно...

Хех, ами то това е идеята, аз доста неща ги разказвам в леко шеговит стил. Идеята е като ги прочетеш и в първия момент да се усмихнеш, а не да се намусиш и да си кажеш: "гледай го пък тоя, какви ги върши". Просто ми е мъчно, че сега не мога да ги гледам 2те кучета заедно. То е забава, смях, игри. Пък като тръгнеш на разходка с 2 песа, които са си пълни противоположности на пръв поглед, си е голям кеф. А приятелката ми направо се разтапя от тях 2мата като са заедно.

[MrMadMan]

petro, в 11 July 2012 - 02:51 PM, написа:

Виж, не се обиждай, ама просто много забавно разказваш- толкова истинско е- как да не се позабавлява човек. Ако те слуша всичко е добре. Много ти е хубав и се сетих за един приятел, който имаше същия, но пък абсолютна овца, което не е добре. Защото ти ще се оправиш в някакъв момент с него- нали казваш, че не е постоянно агресивен, но пък бултериер- овца, то просто не си е работа. Ще упорстваш- има теми със страхотни материали за агресията- анализи, методи за справяне, коя каква е и как да се подходи. Прочети ги. И разказвай, че ми стана интересно...

Хех, ами то това е идеята, аз доста неща ги разказвам в леко шеговит стил. Идеята е като ги прочетеш и в първия момент да се усмихнеш, а не да се намусиш и да си кажеш: "гледай го пък тоя, какви ги върши". Просто ми е мъчно, че сега не мога да ги гледам 2те кучета заедно. То е забава, смях, игри. Пък като тръгнеш на разходка с 2 песа, които са си пълни противоположности на пръв поглед, си е голям кеф. А приятелката ми направо се разтапя от тях 2мата като са заедно.

Съжалявам, нещо бъгна нета и се постна 2 пъти...

[Мил@]

Здравейте отново,

Отново дойде ред да търся помощ от този форум - получих много полезни съвети, когато взехме моя Шаро (сега е на 4 години, както се вижда от подписа ми). Не съм влизала много отдавна, но имаме проблем с него, с който май не знаем точно какво да правим.

Шаро е бордър коли микс, много умен, хубавец и глезен, разбира се. Глезен в смисъл, че през повечето време е без повод - живеем в малък град на брега на морето, през уличката ни, която е тиха, има голяма поляна, на която той може да тича, брега на морето ни е на 2 минути, там е любимо място за разходки на хора и кучета, имаме голфово игрище пак на 5 минути в другата посока и там също се разхождат кучета. Шаро не ни е създавал особени проблеми досега, идва винаги при "ела", сяда, дава лапа, ляга, търкаля се, "моли се", става прав на задни лапи, тича около детска площадка по команда и т.н., изобщо, е любимец на всички, особено на децата. Ходи редом без повод, като има навик да избързва, обаче като кажеш, се връща. Изобщо, като малко дете - пробва, ако стане - стане, ако не - не.

Обаче от известно време започна да се сбива с някои мъжки екземпляри, които са с около неговия размер или по-големи. По характер, според мен, е по-скоро страхлив. Отначало си мислех, че когато почнат да "мерят погледи", нашият, понеже е страхливичък, не издържа, почва да ръмжи предварително и накрая от ужас напада, за да не го нападнат него. Изглежда много страшно, с много лай (има много силен басов глас), показани зъби и опити да се захапе противника отзад по врата. Никога не е хапал куче до кръв - него са го хапали, включително и до кръв. Преди година едно куче на четвърт от неговия размер го наападна и не само се сбиха, ами го захапа за предната лапа, понеже не можахме да ги разтървем, мъжът ми вдигна наш Шаро на ръце (23 килограма е), а онова псе му увисна, захапало лапата му. Шаро покуца два дена след това, но му мина. Разказвам това, за да дам общо впечатление, не за друго.

Аз обикновено успявам да разпозная кога кучето, с което се наближават, може да е потенциална опасност и затова, когато е с мене, има по-малко случаи, но мъжът ми го разхожда сутрин с колело, кучето тича пуснато уж успоредно с него, но днес пак се е сбил с едно куче, и то на два пъти, на отиване и на връщане, като единият път кучето е било пуснато, вторият път - на повод.

Последната атака, на която аз бях свидетел. Другото куче е 8-годишна немска овчарка, Кор, много кротък, абсолютна душа. Моят щурак почна да го ръмжи много отдалече - кучето много голямо, ама много. Кор изобщо не се впечатлява, той флегматик. Един ден собственикът му (много приятен испанец, с жена си) дойде при нас да побъбрим и предложи да ги сприятелим, защото все пак сме в един курорт и т.н. Съгласихме се ние, той докара Кор, Шаро го нямаше, после Шаро дойде, видях го, че се напрегна, но ги сложихме да седнат на около 2 метра, аз бях между тях, галих ги и двамата, приказвахме си със испанеца, Кор дори застана с гръб към него, Шаро все още беше предпазлив, но си решихме, че вече се познават. Мъжът ми го извика настрани веднъж, после пак дойде, седна си на мястото и нямаше проблеми. 3-4 дена след това, ние си заминавахме от курорта и видяхме испанците и се спряхме да се сбогуваме с тях. Шаро беше под едно дърво на сянка, дойде и взе да ръмжи на Кор. Аз му се скарах, мъжът ми - също, престана да ръмжи. И казваме си "довиждане" с жената, аз правя крачка към нея и протягам ръка да се здрависам с нея - и тогава Шаро напада Кор, който е до нея. Зверски лай и опити да го захапе отстрани по врата (не можа да стигне отзад, че Кор много голям). Не го е захапал, лично проверих Кор, то и козината му дебела на него, де... Аз ужасно се сащисах, Кор по никакъв начин не представлява заплаха, нито излъчва някаква агресия, нито нищо - дали затова? Дали възприе крачката, която направих, като сигнал, че трябва да нападне? КОгато е бил с мъжа ми, там също мъжът ми е бил в постъпателно движение. Иначе, ако в далечината се приближава куче, което е от съответния размер и го извикам да дойде, идва (като беше малък не идваше, хукваше направо към кучето)., тогава го слагам на повод и няма проблеми.

. Винаги, след като се сборичкат с някое куче, много сме му се карали, слагаме го да легне на земята, в подчинена поза, на гръб, лапите нагоре, той го прави... ама след дъжд качулка.

Нямам обяснение за себе си защо така се получава, затова и не се сещам какво да направя. За мен кучето е страхливо, помня как ми сядаше на краката, когато Кор беше до него и се притискаше в мене, сякаш търсейки защита.

Искам помощ тук, защото нямаме възможности да намерим треньор и да го водим редовно. Кучето не е кастрирано, кастрацията не е вариант.

Ще бъда много благодарна за всички коментари и съвети, особено от хора с опит. Мога да отговоря на всички въпроси, които смятате, че са важни в тази връзка. Благодаря още веднъж предварително. Ето го калпазанинът.

Снимка (и)

• 

[Мил@]

Мил@, в 06 August 2012 - 10:36 PM, написа:

Здравейте отново,

Отново дойде ред да търся помощ от този форум - получих много полезни съвети, когато взехме моя Шаро (сега е на 4 години, както се вижда от подписа ми). Не съм влизала много отдавна, но имаме проблем с него, с който май не знаем точно какво да правим.

Шаро е бордър коли микс, много умен, хубавец и глезен, разбира се. Глезен в смисъл, че през повечето време е без повод - живеем в малък град на брега на морето, през уличката ни, която е тиха, има голяма поляна, на която той може да тича, брега на морето ни е на 2 минути, там е любимо място за разходки на хора и кучета, имаме голфово игрище пак на 5 минути в другата посока и там също се разхождат кучета. Шаро не ни е създавал особени проблеми досега, идва винаги при "ела", сяда, дава лапа, ляга, търкаля се, "моли се", става прав на задни лапи, тича около детска площадка по команда и т.н., изобщо, е любимец на всички, особено на децата. Ходи редом без повод, като има навик да избързва, обаче като кажеш, се връща. Изобщо, като малко дете - пробва, ако стане - стане, ако не - не.

Обаче от известно време започна да се сбива с някои мъжки екземпляри, които са с около неговия размер или по-големи. По характер, според мен, е по-скоро страхлив. Отначало си мислех, че когато почнат да "мерят погледи", нашият, понеже е страхливичък, не издържа, почва да ръмжи предварително и накрая от ужас напада, за да не го нападнат него. Изглежда много страшно, с много лай (има много силен басов глас), показани зъби и опити да се захапе противника отзад по врата. Никога не е хапал куче до кръв - него са го хапали, включително и до кръв. Преди година едно куче на четвърт от неговия размер го наападна и не само се сбиха, ами го захапа за предната лапа, понеже не можахме да ги разтървем, мъжът ми вдигна наш Шаро на ръце (23 килограма е), а онова псе му увисна, захапало лапата му. Шаро покуца два дена след това, но му мина. Разказвам това, за да дам общо впечатление, не за друго.

Аз обикновено успявам да разпозная кога кучето, с което се наближават, може да е потенциална опасност и затова, когато е с мене, има по-малко случаи, но мъжът ми го разхожда сутрин с колело, кучето тича пуснато уж успоредно с него, но днес пак се е сбил с едно куче, и то на два пъти, на отиване и на връщане, като единият път кучето е било пуснато, вторият път - на повод.

Последната атака, на която аз бях свидетел. Другото куче е 8-годишна немска овчарка, Кор, много кротък, абсолютна душа. Моят щурак почна да го ръмжи много отдалече - кучето много голямо, ама много. Кор изобщо не се впечатлява, той флегматик. Един ден собственикът му (много приятен испанец, с жена си) дойде при нас да побъбрим и предложи да ги сприятелим, защото все пак сме в един курорт и т.н. Съгласихме се ние, той докара Кор, Шаро го нямаше, после Шаро дойде, видях го, че се напрегна, но ги сложихме да седнат на около 2 метра, аз бях между тях, галих ги и двамата, приказвахме си със испанеца, Кор дори застана с гръб към него, Шаро все още беше предпазлив, но си решихме, че вече се познават. Мъжът ми го извика настрани веднъж, после пак дойде, седна си на мястото и нямаше проблеми. 3-4 дена след това, ние си заминавахме от курорта и видяхме испанците и се спряхме да се сбогуваме с тях. Шаро беше под едно дърво на сянка, дойде и взе да ръмжи на Кор. Аз му се скарах, мъжът ми - също, престана да ръмжи. И казваме си "довиждане" с жената, аз правя крачка към нея и протягам ръка да се здрависам с нея - и тогава Шаро напада Кор, който е до нея. Зверски лай и опити да го захапе отстрани по врата (не можа да стигне отзад, че Кор много голям). Не го е захапал, лично проверих Кор, то и козината му дебела на него, де... Аз ужасно се сащисах, Кор по никакъв начин не представлява заплаха, нито излъчва някаква агресия, нито нищо - дали затова? Дали възприе крачката, която направих, като сигнал, че трябва да нападне? КОгато е бил с мъжа ми, там също мъжът ми е бил в постъпателно движение. Иначе, ако в далечината се приближава куче, което е от съответния размер и го извикам да дойде, идва (като беше малък не идваше, хукваше направо към кучето)., тогава го слагам на повод и няма проблеми.

. Винаги, след като се сборичкат с някое куче, много сме му се карали, слагаме го да легне на земята, в подчинена поза, на гръб, лапите нагоре, той го прави... ама след дъжд качулка.

Нямам обяснение за себе си защо така се получава, затова и не се сещам какво да направя. За мен кучето е страхливо, помня как ми сядаше на краката, когато Кор беше до него и се притискаше в мене, сякаш търсейки защита.

Искам помощ тук, защото нямаме възможности да намерим треньор и да го водим редовно. Кучето не е кастрирано, кастрацията не е вариант.

Ще бъда много благодарна за всички коментари и съвети, особено от хора с опит. Мога да отговоря на всички въпроси, които смятате, че са важни в тази връзка. Благодаря още веднъж предварително. Ето го калпазанинът.

Някакво мнение?

[Kosev]

Мил@, в 07 August 2012 - 12:36 AM, написа:

Здравейте отново,

Отново дойде ред да търся помощ от този форум - получих много полезни съвети, когато взехме моя Шаро (сега е на 4 години, както се вижда от подписа ми). Не съм влизала много отдавна, но имаме проблем с него, с който май не знаем точно какво да правим.

Шаро е бордър коли микс, много умен, хубавец и глезен, разбира се. Глезен в смисъл, че през повечето време е без повод - живеем в малък град на брега на морето, през уличката ни, която е тиха, има голяма поляна, на която той може да тича, брега на морето ни е на 2 минути, там е любимо място за разходки на хора и кучета, имаме голфово игрище пак на 5 минути в другата посока и там също се разхождат кучета. Шаро не ни е създавал особени проблеми досега, идва винаги при "ела", сяда, дава лапа, ляга, търкаля се, "моли се", става прав на задни лапи, тича около детска площадка по команда и т.н., изобщо, е любимец на всички, особено на децата. Ходи редом без повод, като има навик да избързва, обаче като кажеш, се връща. Изобщо, като малко дете - пробва, ако стане - стане, ако не - не.

Обаче от известно време започна да се сбива с някои мъжки екземпляри, които са с около неговия размер или по-големи. По характер, според мен, е по-скоро страхлив. Отначало си мислех, че когато почнат да "мерят погледи", нашият, понеже е страхливичък, не издържа, почва да ръмжи предварително и накрая от ужас напада, за да не го нападнат него. Изглежда много страшно, с много лай (има много силен басов глас), показани зъби и опити да се захапе противника отзад по врата. Никога не е хапал куче до кръв - него са го хапали, включително и до кръв. Преди година едно куче на четвърт от неговия размер го наападна и не само се сбиха, ами го захапа за предната лапа, понеже не можахме да ги разтървем, мъжът ми вдигна наш Шаро на ръце (23 килограма е), а онова псе му увисна, захапало лапата му. Шаро покуца два дена след това, но му мина. Разказвам това, за да дам общо впечатление, не за друго.

Аз обикновено успявам да разпозная кога кучето, с което се наближават, може да е потенциална опасност и затова, когато е с мене, има по-малко случаи, но мъжът ми го разхожда сутрин с колело, кучето тича пуснато уж успоредно с него, но днес пак се е сбил с едно куче, и то на два пъти, на отиване и на връщане, като единият път кучето е било пуснато, вторият път - на повод.

Последната атака, на която аз бях свидетел. Другото куче е 8-годишна немска овчарка, Кор, много кротък, абсолютна душа. Моят щурак почна да го ръмжи много отдалече - кучето много голямо, ама много. Кор изобщо не се впечатлява, той флегматик. Един ден собственикът му (много приятен испанец, с жена си) дойде при нас да побъбрим и предложи да ги сприятелим, защото все пак сме в един курорт и т.н. Съгласихме се ние, той докара Кор, Шаро го нямаше, после Шаро дойде, видях го, че се напрегна, но ги сложихме да седнат на около 2 метра, аз бях между тях, галих ги и двамата, приказвахме си със испанеца, Кор дори застана с гръб към него, Шаро все още беше предпазлив, но си решихме, че вече се познават. Мъжът ми го извика настрани веднъж, после пак дойде, седна си на мястото и нямаше проблеми. 3-4 дена след това, ние си заминавахме от курорта и видяхме испанците и се спряхме да се сбогуваме с тях. Шаро беше под едно дърво на сянка, дойде и взе да ръмжи на Кор. Аз му се скарах, мъжът ми - също, престана да ръмжи. И казваме си "довиждане" с жената, аз правя крачка към нея и протягам ръка да се здрависам с нея - и тогава Шаро напада Кор, който е до нея. Зверски лай и опити да го захапе отстрани по врата (не можа да стигне отзад, че Кор много голям). Не го е захапал, лично проверих Кор, то и козината му дебела на него, де... Аз ужасно се сащисах, Кор по никакъв начин не представлява заплаха, нито излъчва някаква агресия, нито нищо - дали затова? Дали възприе крачката, която направих, като сигнал, че трябва да нападне? КОгато е бил с мъжа ми, там също мъжът ми е бил в постъпателно движение. Иначе, ако в далечината се приближава куче, което е от съответния размер и го извикам да дойде, идва (като беше малък не идваше, хукваше направо към кучето)., тогава го слагам на повод и няма проблеми.

. Винаги, след като се сборичкат с някое куче, много сме му се карали, слагаме го да легне на земята, в подчинена поза, на гръб, лапите нагоре, той го прави... ама след дъжд качулка.

Нямам обяснение за себе си защо така се получава, затова и не се сещам какво да направя. За мен кучето е страхливо, помня как ми сядаше на краката, когато Кор беше до него и се притискаше в мене, сякаш търсейки защита.

Искам помощ тук, защото нямаме възможности да намерим треньор и да го водим редовно. Кучето не е кастрирано, кастрацията не е вариант.

Ще бъда много благодарна за всички коментари и съвети, особено от хора с опит. Мога да отговоря на всички въпроси, които смятате, че са важни в тази връзка. Благодаря още веднъж предварително. Ето го калпазанинът.

Мил@, привет!
Имаш РМ

[Kosev]

Мил@, в 07 August 2012 - 12:36 AM, написа:

Здравейте отново,

Отново дойде ред да търся помощ от този форум - получих много полезни съвети, когато взехме моя Шаро (сега е на 4 години, както се вижда от подписа ми). Не съм влизала много отдавна, но имаме проблем с него, с който май не знаем точно какво да правим.

Шаро е бордър коли микс, много умен, хубавец и глезен, разбира се. Глезен в смисъл, че през повечето време е без повод - живеем в малък град на брега на морето, през уличката ни, която е тиха, има голяма поляна, на която той може да тича, брега на морето ни е на 2 минути, там е любимо място за разходки на хора и кучета, имаме голфово игрище пак на 5 минути в другата посока и там също се разхождат кучета. Шаро не ни е създавал особени проблеми досега, идва винаги при "ела", сяда, дава лапа, ляга, търкаля се, "моли се", става прав на задни лапи, тича около детска площадка по команда и т.н., изобщо, е любимец на всички, особено на децата. Ходи редом без повод, като има навик да избързва, обаче като кажеш, се връща. Изобщо, като малко дете - пробва, ако стане - стане, ако не - не.

Обаче от известно време започна да се сбива с някои мъжки екземпляри, които са с около неговия размер или по-големи. По характер, според мен, е по-скоро страхлив. Отначало си мислех, че когато почнат да "мерят погледи", нашият, понеже е страхливичък, не издържа, почва да ръмжи предварително и накрая от ужас напада, за да не го нападнат него. Изглежда много страшно, с много лай (има много силен басов глас), показани зъби и опити да се захапе противника отзад по врата. Никога не е хапал куче до кръв - него са го хапали, включително и до кръв. Преди година едно куче на четвърт от неговия размер го наападна и не само се сбиха, ами го захапа за предната лапа, понеже не можахме да ги разтървем, мъжът ми вдигна наш Шаро на ръце (23 килограма е), а онова псе му увисна, захапало лапата му. Шаро покуца два дена след това, но му мина. Разказвам това, за да дам общо впечатление, не за друго.

Аз обикновено успявам да разпозная кога кучето, с което се наближават, може да е потенциална опасност и затова, когато е с мене, има по-малко случаи, но мъжът ми го разхожда сутрин с колело, кучето тича пуснато уж успоредно с него, но днес пак се е сбил с едно куче, и то на два пъти, на отиване и на връщане, като единият път кучето е било пуснато, вторият път - на повод.

Последната атака, на която аз бях свидетел. Другото куче е 8-годишна немска овчарка, Кор, много кротък, абсолютна душа. Моят щурак почна да го ръмжи много отдалече - кучето много голямо, ама много. Кор изобщо не се впечатлява, той флегматик. Един ден собственикът му (много приятен испанец, с жена си) дойде при нас да побъбрим и предложи да ги сприятелим, защото все пак сме в един курорт и т.н. Съгласихме се ние, той докара Кор, Шаро го нямаше, после Шаро дойде, видях го, че се напрегна, но ги сложихме да седнат на около 2 метра, аз бях между тях, галих ги и двамата, приказвахме си със испанеца, Кор дори застана с гръб към него, Шаро все още беше предпазлив, но си решихме, че вече се познават. Мъжът ми го извика настрани веднъж, после пак дойде, седна си на мястото и нямаше проблеми. 3-4 дена след това, ние си заминавахме от курорта и видяхме испанците и се спряхме да се сбогуваме с тях. Шаро беше под едно дърво на сянка, дойде и взе да ръмжи на Кор. Аз му се скарах, мъжът ми - също, престана да ръмжи. И казваме си "довиждане" с жената, аз правя крачка към нея и протягам ръка да се здрависам с нея - и тогава Шаро напада Кор, който е до нея. Зверски лай и опити да го захапе отстрани по врата (не можа да стигне отзад, че Кор много голям). Не го е захапал, лично проверих Кор, то и козината му дебела на него, де... Аз ужасно се сащисах, Кор по никакъв начин не представлява заплаха, нито излъчва някаква агресия, нито нищо - дали затова? Дали възприе крачката, която направих, като сигнал, че трябва да нападне? КОгато е бил с мъжа ми, там също мъжът ми е бил в постъпателно движение. Иначе, ако в далечината се приближава куче, което е от съответния размер и го извикам да дойде, идва (като беше малък не идваше, хукваше направо към кучето)., тогава го слагам на повод и няма проблеми.

. Винаги, след като се сборичкат с някое куче, много сме му се карали, слагаме го да легне на земята, в подчинена поза, на гръб, лапите нагоре, той го прави... ама след дъжд качулка.

Нямам обяснение за себе си защо така се получава, затова и не се сещам какво да направя. За мен кучето е страхливо, помня как ми сядаше на краката, когато Кор беше до него и се притискаше в мене, сякаш търсейки защита.

Искам помощ тук, защото нямаме възможности да намерим треньор и да го водим редовно. Кучето не е кастрирано, кастрацията не е вариант.

Ще бъда много благодарна за всички коментари и съвети, особено от хора с опит. Мога да отговоря на всички въпроси, които смятате, че са важни в тази връзка. Благодаря още веднъж предварително. Ето го калпазанинът.

Мил@, привет!
Имаш РМ

[Мил@]

Kosev, в 08 August 2012 - 06:07 PM, написа:

Мил@, привет!
Имаш РМ

Благодаря много!

[Kosev]

Мил@, в 09 August 2012 - 01:11 AM, написа:

Kosev, в 08 August 2012 - 06:07 PM, написа:

Мил@, привет!
Имаш РМ

Благодаря много!

Мил@, здравей!
Имаш РМ.

[simona623]

Здравейте! От няколко дена имаме кученце, а то вече опитва да се налага. Проблемното куче е на 3 месеца и е спасено от живота на улицата, няма точна порода, смесен е доста, мъжко е. Храним го след като ние сме се нахранили, не го качваме по леглата, спи на земята. Проблема е, че хапе и то доста агресивно. Първоначално си мислихме, че го чешат зъбите, но нещата са доста по-сериозни. Когато е на разходка гледам да не ходим на където той иска, а на където аз искам, но тогава започва да ръмжи и да ме хапе по краката и едва го махам от мен. Когато се опитвам да го уча на някакво послушание, нещата са абсолютно същите като при разхождане. Отчаяна съм вече, искам да поправя това му поведение.
Историята ни доста прилича на тази:

mil_, в 11 January 2006 - 12:56 PM, написа:

...
При мен в учебното подразделение учеше бъдещ инструктор - младеж, не висок, слаб, но със силен и даже суров характер. С него служеше мъжко куче немска овчарка, мощно и също така сериозно. Това беше личното куче на войника, което той отглеждаше у дома. И точно при преминаването на обучението кучето започна да се опитва да вземе надмощие във взаимоотношенията със своя стопанин.

Веднъж на три-четири дни те в прекия смисъл се биеха, това се случваше при отработка на навици на послушание. Естествено, когато кучето захващаше младежа за ръката и с ръмжене го гледаше в очите, той отстъпваше (ръцете не са от желязо). Назря остра необходимост нещо да се направи. По това време нашето началство по някаква причина се отнасяше с истерично негодувание към боя на кучета и уличените в това престъпление строго се наказваха.

Затова действахме подмолно. Младежът сложи на кучето намордник и отиде надалече в гората. Изпълнявайки моите инструкции, той тъпо давал само три команди: седни-легни-стой, доста силно дърпайки при това повода. Естествено, кучето го атакувало в първата минута. Тук на курсанта му дошли на помощ предварително приготвените импровизиран кожен камшик и грижливо изпилен ..... С помощта на инструментите, той всеки път постигал изпълнение на командите. Кучето престанало да му се нахвърля едва СЛЕД ДВА ЧАСА "занятия"!!!

Още час отишъл за работа без намордник (сега курсантът облякъл зимна армейска куртка, независимо от лятната жега, подпълвайки ръкавите с клонки).
...

Всички казват да не бием кучето, а да го възпитаваме с награждаване, но при нас това не действа. Ще се радвам на съвети и на мнение дали да пробвам с бой, дали това няма да навреди. Всякакви съвети са добре дошли. Знам, че ще ми предлагате да отида при специалист, но тук не знам да има треньор, а не мога да си позволя да отида на далеч. Все пак ако някои знае някъде в Плевен да има треньор, да казва.

[mil_]

Опомнете се, говорите за бебе.
Цитираното е превод от руски източник, вече отживели според мен схващания, пък и става дума за подразделение, за мощно и сериозно куче ... Няма нищо общо с вашия случай.
Бягайте в "обучение на кутрето" във важни.

[simona623]

Гледам да изпълняваме курса за обучение, просто той не искаше да изпълнява нищо, дори не беше заинтересован, а просто хапеше при всеки опит за дресиране. Прочетох няколко теми и мнения на хора с подобни проблеми и мисля, че открихме къде грешим. Бяхме отчаяни, до сега сме нямали подобен проблем с куче, за това бяхме готови на всичко. Въпреки нахапаните ръце и крака, едва ли щях да започна да го бия с камшик, по скоро мислех да го шляпвам с вестник. За сега се оправя и се надявам да не се налага да използвам вестника. Благодаря, че ме накарахте да чета и че никой не ме укоражи да приложа този отчаян метод, за който си мислех.

[ShiBumi_GirL]

ох това с вестника не мога да повярвам,че още хората го ползват....Как ще шамаросвате 3 мес бебе?

[mlad6ito]

Шлепни го с вестник после доживот където хване вестник или хартия ще я прави на парченца, а ти чисти след него и пак го шляпвай с вестник.

[mil_]

simona623, в 21 August 2012 - 08:34 PM, написа:

Гледам да изпълняваме курса за обучение, просто той не искаше да изпълнява нищо, дори не беше заинтересован, а просто хапеше при всеки опит за дресиране. Прочетох няколко теми и мнения на хора с подобни проблеми и мисля, че открихме къде грешим.

Точно така, грешката е във вас. Много по-важно е да измислите поощрения и как да мотивирате кутрето, отколкото да измисляте наказания

[Habits]

Здравейте!

Имам каракачански мъжкар на почти 4 месеца.
Взехме го преди около 2 месеца. Аз и моята приятелка направихме грешката да разглезим кучето и да му позволим доминантно поведение.
За добро или зло, ние се стреснахме от това и решихме да поемем нещата в свои ръце. Резултатът е война вкъщи.

Решихме да го държим само на двора, като преустановим висенето му в къщата. Започнахме да действаме по "правилата" при доминантно поведение.
Обаче кутрето сякаш се озлоби, днес дори не искаше да си играе с мен и директно почна да ме ръфа по краката. Не спира да драска и блъска входната врата.
В интерес на истината нямам идея как да го озаптя, когато започне да налита и хапе. Притеснен съм, защото за момента агресията му не може физически да ми навреди, но какво ще стане когато е 60 кг...

Колко ще продължи това поведение? И по-важното: Как да успокоявам кучето когато полудее и започне да налита да хапе и драска без да упражнявам насилие?

[Arolski9111]

Habits, в 25 September 2012 - 07:44 PM, написа:

Колко ще продължи това поведение? И по-важното: Как да успокоявам кучето когато полудее и започне да налита да хапе и драска без да упражнявам насилие?

Доминантно поведение и агресивно поведение ще продължат докато ти не направиш нещо по въпроса. Ако ти не покажеш на кучето, че не си съгласен с поведението му, че не ти харесва, и че трябва да се държи по друг начин. То ще го приема като нормално общуване с теб.
А относно решението на проблема ти, не вярвам на никой който ти каже във форума, направи това и това и кучето ще се държи така и така, това са глупости.
Ако искаш да спреш това поведение работи с човек, който да те научи как да се оправяш с него.

П.п. Не си правя реклама, само давам съвет !

[ShiBumi_GirL]

Не мисля,че са глупости,а съвети,които могат да бъдат полезни.Разбира се,че никой не може да даде 100% гаранция дали при дадено куче ще сработи,но все пак тук става въпрос за 4 месечно кутре.Хапане и нежелание да остава само писано стотици пъти назад в темата и в другата ''за обучението на малкото куче'' в раздела за Възпитание.Всяко бебе кученце го прави.
Просто трябват някои простички правила.

[Arolski9111]

ShiBumi_GirL, в 25 September 2012 - 08:47 PM, написа:

Не мисля,че са глупости,а съвети,които могат да бъдат полезни.Разбира се,че никой не може да даде 100% гаранция дали при дадено куче ще сработи,но все пак тук става въпрос за 4 месечно кутре.Хапане и нежелание да остава само писано стотици пъти назад в темата и в другата ''за обучението на малкото куче'' в раздела за Възпитание.Всяко бебе кученце го прави.
Просто трябват някои простички правила.

Ок ок Шибуми, но онзи ден се сблъсках с кученце на 3 месеца, смесица не знам точно с какво. Това кученце изпитва агресия към самата храна. Когато му сложиш храна започва да хапе всичко наред, плочки, купа, къщичката си, лапите си, дори метал. И то с такава агресивност, че си е избило всички предни зъби !
Извинявай, но ако не бях го видял нямаше да го повярвам. И ако мислиш че нещо от тези теми помогна на това куче, жестоко се лъжеш.
Бих приел, че съвет би помогнал, как да научиш кучето си на дадена команда, или да покажеш даден приом ,как да стане.

Но съвет за цялостно поведение, извинявай но е глупост !

[starrkopf]

Здравейте Habits,
Много лесно мога да обясня какво става у Вас,но ми се иска преди това да поясните написаното така,че да се разбере.
1.Какво означава изразът - Аз и моята приятелка направихме грешката да разглезим кучето и да му позволим доминантно поведение.
2.После и това - За добро или зло, ние се стреснахме от това и решихме да поемем нещата в свои ръце.
3. И това - Решихме да го държим само на двора, като преустановим висенето му в къщата. Започнахме да действаме по "правилата" при доминантно поведение.

4. И това също - Обаче кутрето сякаш се озлоби, днес дори не искаше да си играе с мен и директно почна да ме ръфа по краката. Не спира да драска и блъска входната врата.
В интерес на истината нямам идея как да го озаптя, когато започне да налита и хапе. Притеснен съм, защото за момента агресията му не може физически да ми навреди, но какво ще стане когато е 60 кг...

Колко ще продължи това поведение? И по-важното: Как да успокоявам кучето когато полудее и започне да налита да хапе и драска без да упражнявам насилие?
Дано не съм прекалено любопитен...