[ShiBumi_GirL]

Познавах такова куче,което си хапеше задницата въртейки се в кръг като тазманисйки дявол-болонката ни когато бях на 10.И ако на мен някой ми беше казал без да видя нямаше да повярвам.
Но тук не става въпрос за цялостно поведение,а за отучаване от хапане ръце,крака на стопанина и драскане на врата.Нещо толкова често срещано и писано в много теми тук.
В повечето случаи елементарните похвати за справяне с това поведение вършат работа-като строго НЕ и игнор на това поведение,подаване на играчка и игра със топанина,награждаване при спокойствие и проява на желаното поведение от кучето.
Трябва търпение и упорство,разбира се не изключвам и тренировки със специалист

[Arolski9111]

Аз не казвам, че съветите са нещо лошо, аз също често давам съвети, но когато става въпрос за корекция на поведение, трябва да се има на предвид много фактори и без подробно разясняване, тези съвети може да създадат повече проблеми. Не ме разбирай погрешно, нито се заяждам, нито нищо просто изказвам своето мнение по въпроса.

[ShiBumi_GirL]

Arolski9111, в 25 September 2012 - 07:30 PM, написа:

Не ме разбирай погрешно, нито се заяждам, нито нищо просто изказвам своето мнение по въпроса.

+1 аз също

[Habits]

starrkopf, в 25 September 2012 - 09:20 PM, написа:

Здравейте Habits,
Много лесно мога да обясня какво става у Вас,но ми се иска преди това да поясните написаното така,че да се разбере.
1.Какво означава изразът - Аз и моята приятелка направихме грешката да разглезим кучето и да му позволим доминантно поведение.
2.После и това - За добро или зло, ние се стреснахме от това и решихме да поемем нещата в свои ръце.
3. И това - Решихме да го държим само на двора, като преустановим висенето му в къщата. Започнахме да действаме по "правилата" при доминантно поведение.

4. И това също - Обаче кутрето сякаш се озлоби, днес дори не искаше да си играе с мен и директно почна да ме ръфа по краката. Не спира да драска и блъска входната врата.
В интерес на истината нямам идея как да го озаптя, когато започне да налита и хапе. Притеснен съм, защото за момента агресията му не може физически да ми навреди, но какво ще стане когато е 60 кг...

Колко ще продължи това поведение? И по-важното: Как да успокоявам кучето когато полудее и започне да налита да хапе и драска без да упражнявам насилие?
Дано не съм прекалено любопитен...

Здравей,

Ще се опитам да съм изчерпателен:

1. Взехме кутрето на почти 2 месеца. От тогава до сега, то си живееше в къщата, спеше до нас на пода, хранен доста добре, всеки път в един и същи час по 3 пъти. Много му се радвахме, играехме си, гушкахме, галехме, мачкахме. Излизаше си на двора, когато драскаше по вратата веднага му отваряхме да се прибере. Позволихме му да ляга на дивана. От нищо не е лишаван. Малко изисквахме от него. Постепенно то се почувства водач на глутницата.

2. Четох полезна литература за възпитание на кучета, гледах едно известно предаване което предполагам всички знаете и постепенно стигнах до извода, че кучето ми реално е лидер на глутницата. Реших да взема нещата в свои ръце докато все още не е късно.

3. От два дни кучето вече не е влизало в къщата. Опитвам се да му покажа, че вътре не е неговото място вече. Има си колиба с легло! Тази сутрин се зарадвах, като видях че е спало в колибката. Все пак разбира,че това е неговото място.
Започнахме да го храним след като ние се нахраним. Изчаквам 15-на минути. Каквото ял, ял. Вдигам купата и я прибирам. Когато започне да драска по вратата и иска да влезе, опитвам се да игнорирам. Когато вече не издържам, излизам пред вратата и заставам пред него с изправена стойка, като се опитвам да парирам опитите му да влезе вътре. Правя го с докосвания по врата му и подбутвания с крак по тялото. Кофтито е, че той се изнервя и посяга да ме хапе по краката. Наскоро му се би последната ваксина. Сутрин и вечер когато е възможно го разхождаме извън двора задължително с повод, като не му позволявам да си ходи свободно където пожелае. Целта ми е едновременно да го науча да ходи редом до мен, както и да знае, че аз го водя, а не той мен. Когато си играем с топка или пръчка се опитвам да го науча, че когато реша, играчката се взима от мен и играта спира. Общо взето се опитвам да имплементирам съветите в тази тема.

4. Вчера когато му метнах топка и го накарах да я донесе обратно, той дойде обратно с нея, но не пожела да ми я даде. Аз посегнах да я взема, без излишна агресия. Той я пусна , но тръгна да ме хапе. Опитва се да ми покаже, че не му е приятно да му пипам играчката. Когато тръгне да ме хапе, аз използвам пръстите на ръката си , като леко го сръчквам по врата (както майката прави на палетата си с уста) и му шшшт - кам. Проблемът е, че по този начин той се изнервя още повече от това и посяга по-агресивно. Тогава аз го просвам да легне като го придържам за врата. Това го подлудява. Там ми е най-големия проблем. Имам нужда от съвет за това, каква техника да използвам в такъв момент. Не искам да го бия, искам с дипломация да създам мир.

Очаквам отговора ти.

Поздрави!

[starrkopf]

Здравейте Habits,
И защо смятате че бебето е иззело нещо от Вас? Чичко Сизър винаги пропуска в обясненията си /може и да го е споменал някога – аз толкова го гледам/,че поведението на кучето-бебе влязло в домовете ни е естествено продължение на животът в кучилото и чрез него то определя отношението както към човекът,така и към условията на отглеждане.
Ваша е грижата оттук нататък да покажете кое негово поведение е приемливо.Вие се грижите за едно куче – аз за осем...Моите кучета не се ограничават в нищо,но преценявайки конкретно поведение / т.е. причините за него/,аз решавам дали то е съвместимо с разбиранията за съвместното ни съжителство,как до го „поощря” или обратно – чрез отношението си да покажа негова алтернатива.
Много стопани бъркат игровото поведение с агресия и доминантност,но без него няма как бебето да трупа опит.Хапането както гоненето,издебването,бягането с „плячка” в уста са естествени форми на социално поведение,необходими в ходът на развитие.Желаете ли да одобрите нещо – провокирайте го и веднага след това награждавайте с ласки,похвали и храна.
Искате кучето да идва при повикване – не стойте като дърво /не се засягайте,това е пример/,отпуснете се, привлечете вниманието му,викайте го ласкаво показвайки любим предмет или храна и щом то се приближи го наградете!Така се започва...
Искате кучето да не хапе крака и ръце – първо не създавайте условия!Пренасочвайте вниманието му както беше описано и при първият „намек” за желаното,отново похвала и награда.Важно е да знаете защо не трябва да толерирате и как да го постигнете.Ден след ден,стъпка по стъпка.
Искате кучето да Ви наблюдава без да „досажда”.Показвате че докато е легнало ще бъде награждавано и обратно – има ли движение,няма „похвала”...
Искате да апортира. Донесе ли топката ще получи пак награда.Така ще избегнете недаването.
Сам казвате че хващането за врата го „изнервя” и полудява.Не го „осмирявайте” така,а чрез отново пренасочване към нещо,от което то ще има „полза”!
И последно – забравете филмите на ....
Ако нещо не е ясно,питайте.

[agalina]

Arolski9111, в 25 September 2012 - 07:30 PM, написа:

Аз не казвам, че съветите са нещо лошо, аз също често давам съвети, но когато става въпрос за корекция на поведение, трябва да се има на предвид много фактори и без подробно разясняване, тези съвети може да създадат повече проблеми.

Точно! Толкова пъти съм го писала това в питския ни форум. Появят се, тема примерно Кучето ми става зло или Как да го науча да е добро ....Как да им напишем с един пост , с два ...Пикаело на дивана, добре има начини да корегираш постъпката ,но тя не е изолирано нещо от цялостен проблем. И после се сърдят ,че няма вълшебна пръчица ,която да им покажем.
За това се ядосвах преди на един тук ,дето пита как да ползвал елнашйник. Бе ти обърквай животното ,прави глупости, па после искай да натискаш копчето.. го побъркаш напълно.

[starrkopf]

agalina, в 26 September 2012 - 12:41 PM, написа:

Arolski9111, в 25 September 2012 - 07:30 PM, написа:

Аз не казвам, че съветите са нещо лошо, аз също често давам съвети, но когато става въпрос за корекция на поведение, трябва да се има на предвид много фактори и без подробно разясняване, тези съвети може да създадат повече проблеми.

Точно! Толкова пъти съм го писала това в питския ни форум. Появят се, тема примерно Кучето ми става зло или Как да го науча да е добро ....Как да им напишем с един пост , с два ...Пикаело на дивана, добре има начини да корегираш постъпката ,но тя не е изолирано нещо от цялостен проблем. И после се сърдят ,че няма вълшебна пръчица ,която да им покажем.
За това се ядосвах преди на един тук ,дето пита как да ползвал елнашйник. Бе ти обърквай животното ,прави глупости, па после искай да натискаш копчето.. го побъркаш напълно.

Мненията ни / обръщам се специално към agalina и Асен/ ще бъдат "чути", единствено когато стопаните спрат да си измислят причини в оправдание както за поведението на любимците си,така и за собственото си. Това може да стане само ако започнат да мислят и придобиват опит четейки.
Всеки трети описва поведението на кучето си така,сякаш то го чака /както казва Кр.Радков/ "да му се открие"...
Наскоро при мен идва млада госпожица / от форума/ пак с бебе куче. Как може детето да ме разбере и да промени коренно отношението си / а показах и обясних точно три неща/,а други пишат по 10 страници и накрая ти забиват въпроса: "Абе то ясно как се строи вятърна мелница,ама пак не разбрах откъде ще вземем водата?!?..."
Това е реалността...

[jujkavn]

Мисля проблема се крие в това,че е трудно да се определи как точно да се отнасяме към кучето, за да бъде лесно съжителството. Аз лично имам този проблем.. От няколко години чета този форум.. темите са препрочетени.. Купувала съм издания как да се "възпита" кучето и въпреки всичко не е лесно. Проблема си е изцяло мой, .. не съм постоянна, а това е от съществена важност, за да се постигне ефект.
Давам си сметка, че колкото и да обичам кучетата, не всеки може да живее с тях.. <:

[starrkopf]

jujkavn, в 26 September 2012 - 02:17 PM, написа:

Мисля проблема се крие в това,че е трудно да се определи как точно да се отнасяме към кучето, за да бъде лесно съжителството. Аз лично имам този проблем.. От няколко години чета този форум.. темите са препрочетени.. Купувала съм издания как да се "възпита" кучето и въпреки всичко не е лесно. Проблема си е изцяло мой, .. не съм постоянна, а това е от съществена важност, за да се постигне ефект.
Давам си сметка, че колкото и да обичам кучетата, не всеки може да живее с тях.. <:

Aз говоря за стопаните общо - знаете какво е мнението и отношението ми към Вас...
Когато човек въпреки желанието си /макар и това да не го приемам изцяло/ не може да осъществи правилно отношение с кучето ,той / но и до това се прибягва рядко/ би следвало да се срещне с треньор.
Дано следващият израз не подразни Вас и други четящи,но - първо се пита,посещават се клубове,изложби даже - сяда се,обмисля се "за" и "против" и накрая се решава.
Знаете защо се стига дотук,а не трябва.
Съжалявам ако с написаното обиждам някого,но както виждате фактите говорят по-добре...

[jujkavn]

starrkopf, в 26 September 2012 - 02:16 PM, написа:

jujkavn, в 26 September 2012 - 02:17 PM, написа:

Мисля проблема се крие в това,че е трудно да се определи как точно да се отнасяме към кучето, за да бъде лесно съжителството. Аз лично имам този проблем.. От няколко години чета този форум.. темите са препрочетени.. Купувала съм издания как да се "възпита" кучето и въпреки всичко не е лесно. Проблема си е изцяло мой, .. не съм постоянна, а това е от съществена важност, за да се постигне ефект.
Давам си сметка, че колкото и да обичам кучетата, не всеки може да живее с тях.. <:

Aз говоря за стопаните общо - знаете какво е мнението и отношението ми към Вас...
Когато човек въпреки желанието си /макар и това да не го приемам изцяло/ не може да осъществи правилно отношение с кучето ,той / но и до това се прибягва рядко/ би следвало да се срещне с треньор.
Дано следващият израз не подразни Вас и други четящи,но - първо се пита,посещават се клубове,изложби даже - сяда се,обмисля се "за" и "против" и накрая се решава.
Знаете защо се стига дотук,а не трябва.
Съжалявам ако с написаното обиждам някого,но както виждате фактите говорят по-добре...

Никак не се обиждам, много сте прав даже..
За треньор съм помислила сега остава и да намеря време ;) С едномесечно бебе и шестмесечно куче в къщи по цял ден е купон :P

[starrkopf]

Да е живо и здраво бебчето!

[jujkavn]

starrkopf, в 26 September 2012 - 03:55 PM, написа:

Да е живо и здраво бебчето!

/bow :)

[Habits]

Пак съм аз

Имам друг въпрос.
Кутрето ми ( 4 месечено ) започна много често да "приклецва" мен и приятелката ми, като повече набляга на нея Знам, че звучи смешно, но ми е интересно това от какво е породено.
Ветеринар ми каза, че това е нормално поведение в тази възраст , тъй като сега "осъзнавал" много неща , но аз пък се чудя дали това не е признак за засилено доминантно поведение и в частност чувство за собственост.
Възможно ли е кутрето да приема приятелката ми като "негова" или нещо такова. Ако е така, възнамерявам да спра това докато е време а не после да си патя, ако ме разбирате

[Arolski9111]

Habits, в 15 October 2012 - 04:22 PM, написа:

Пак съм аз

Имам друг въпрос.
Кутрето ми ( 4 месечено ) започна много често да "приклецва" мен и приятелката ми, като повече набляга на нея Знам, че звучи смешно, но ми е интересно това от какво е породено.
Ветеринар ми каза, че това е нормално поведение в тази възраст , тъй като сега "осъзнавал" много неща , но аз пък се чудя дали това не е признак за засилено доминантно поведение и в частност чувство за собственост.
Възможно ли е кутрето да приема приятелката ми като "негова" или нещо такова. Ако е така, възнамерявам да спра това докато е време а не после да си патя, ако ме разбирате

Това не е нормално поведение за малко куче. Осъзнаването на такива неща, като половото съзряване става след 7-ят месец. Относно "приклецването" не му го позволявай, както ти, така и приятелката ти. За доминантно поведение едва ли може в момента да се говори, но има една много готина мисъл, която е много вярна : "Каквото не се позволява на голямо куче - не се позволява и на малко ! " Успех

[agalina]

Arolski9111, в 15 October 2012 - 04:26 PM, написа:

"Каквото не се позволява на голямо куче - не се позволява и на малко ! "

и в двата смисъла - като възраст и като размер.:) Че народът масово смята ,че само тия над 15-20 кила имат нужда от възпитание.Другата кучкарска градска легенда е ,че възпитанието започвало от некви си определени месеци на кутрето. Някой на полянката казал 5 ,друг 6 или 8...

[Flashback]

Не знам дали съм на правилното място, надявам се да съм и да можете да ми отделите минутка за мнение и съвет.
Сега кутрето е на 10 месеца, а е вкъщи, откакто е на 5.
Става въпрос за купата с храната, мисля си и се чудя.
Когато ние бъркаме в купата, взимаме му я докато яде (по същия начин и със лакомствата тип кокал от пресована кожа) няма никакъв проблем с това. Изобщо. Но явно с другите има, а това ме тревожи. Например, живеем с две котки - още съвсем в началото бяха предупредени с лай и ръмжене и те просто спряха да му се завират в муцуната, докато яде. Купата за вода на тримата е обща и с нея няма проблем, пият заедно и едновременно.

Понеже просто не сме имали други такива случаи, не съм мислила за това, след като с котките изясниха нещата сами.
Чудя се заради една случка с едно малко момиченце.

Бяхме на планина, имаше много хора, много храна, много шум. Срещнахме група хора, няколко семейства с много деца, понеже кучето е много приятелски настроено прекарахме известно време заедно, децата го прегръщаха и стискаха, много се забавляваха.
И в един момент, докато готвеха месо на съседната скара, дойде при нас една от майките със 3-4 годишно момиченце, казвайки му да почерпи кучето. Аз благодарих, много мили бяха, момиченцето му сложи месото в неговата си купа и аз очаквах тук да свършат нещата. Но майката държеше детето да гали кучето по главата, докато яде. Кучето изръмжа, аз потресена, му казах рязко "Не!", не знам дали това е правилния начин, просто последното, което исках, беше да го стресна. Истинския потрес дойде, когато майката ми обясни колко огромен шарпланинец имат те вкъщи и как момиченцето всеки път му бърка в устата, докато яде, нямало нищо страшно, детето не го е страх от кучета, а нашето ръмжи, защото си пази храната. И продължава да казва на детето да го погали. Е да, ама моето куче ръмжи, детето е малко, аз съм в ужас. Толкова много време между детето и кучето ми трябваше, за да убедя жената да дръпне детето, според нея нямало нищо тревожно. Много се притесних, най-вероятно и не съм се държала адекватно, но цялата случка беше притеснителна. Може би и майката не се държа съвсем адекватно с това настояване, но тук отговорността е моя и се притеснявам.Защото наистина не сме имали никакви проблеми със каквито и да е признаци на агресия или доминантно поведение. Спокоен, уравновесен и добър е. Мисля си, поне, защото това с храната ме съмнява.

Много силно се надявам да не е късно за това обучение, което трябва да проведа и да имам успех. Според мен е абсурдно кучето да ръмжи на хора, всъщност и на животни (случая с котките, тогава просто не се замислих), независимо от това, че яде, че пази играчка, дом или стопанин. Тоест, абсурдно за моето куче, което живее в апартамент в града, който не му е работа да защитава и за което не е обучавано, среща много хора, включително и деца, налага му се да яде около тях.

И моля за насоки какво и как да правя, само за да се ориентирам.
Благодаря!

[GAG]

Каквото и да те посъветват да правиш, аз само бих казала "Ей така стават белите"... И винаги, винаги имай едно на ум, защото утре може да реши да пази нещо друго (я пръчка, я друга играчка, я намерен кокал) и не се знае на кого какво ще му е хрумнало. Не че нещо, ама едно куче от Търново беше оставило сериозна рана на ръката на чужд човек, който искаше да му вземе пръчката, за да му я хвърля и да си играят. (Аз лично в ситуацията с ръмженето бих застанала м/у детето и храната, за да блокирам евентуална реакция на кучето и опитите на детето и бих взела храната. Не зная дали това с вземането на храната е правилно, но това с блокирането на достъпа един до друг може да ти спести сериозни главоболия в бъдеще).
А в къщи все се завърта по някое ново животно и за мен е много важно да има толерантност към ровенето в чуждата купичка, за да няма проблеми. Двете постоянни кучета са учени да ядат от една паница едновременно, сега пускат и пришълците да правят това без проблем. Което мен ме радва, защото новата писана абсолютно няма инстинкт за самосъхранение, а и лакомията й е впечатляваща :)

[Nicholay Atanassov]

Flashback, в 16 October 2012 - 11:35 PM, написа:

Много силно се надявам да не е късно за това обучение, което трябва да проведа и да имам успех. Според мен е абсурдно кучето да ръмжи на хора, всъщност и на животни (случая с котките, тогава просто не се замислих), независимо от това, че яде, че пази играчка, дом или стопанин. Тоест, абсурдно за моето куче, което живее в апартамент в града, който не му е работа да защитава и за което не е обучавано, среща много хора, включително и деца, налага му се да яде около тях.

И моля за насоки какво и как да правя, само за да се ориентирам.
Благодаря!

От целия Ви коментар разбирам само едно. Кучето Ви се е държало абсолютно адекватно на ситуацията, която описвате и не ми е ясно какво обучение искате да му прилагате.

[aldald]

Ама то си е казано - куче, което се храни - не се закача. Каквото и да си имаш вкъщи - бъркай си му в устава, ако искаш и цял взлизай там... Аз също не се притеснявам да вадя от устата на моето кокали ил и разни "съкровища", но на чуждо куче не бих пробвала. Всеки трябва да си знае мястото.
Първо - смятам, че не е добре чужди хора да дават храна на моето куче.
Второ - не виждам причина да се дразни кучето, докато яде. Да си глътне - пък после да го галят.
Трето - поведението на майката е супер НЕАДЕКВАТНО и БЕЗОТГОВОРНО.
Най- се радвам на такива дето идват и ми викат - споко аз съм кучкар и почват да ми изброяват какви големи и страшни породи са гледали, след което супер професионално си навират физиономиите в мутрата на моя и адски се учудват, че ги лае. Аз не съм кучкар, не съм гледала кучета преди и в незнанието си за кучешкото поведение просто избягвам да се натрапвам излишно.
Flashback - мисля, че трабва да можете да спирате кучето си в такива моменти - когато ръмжи и пази. Но на първо място смятам, че трябва да защитите кучето си от такива доброжелатели. Ако някое малко сладко детенце дойде и поиска да бърка във вашата уста - ще го оставите ли? Защо позволяваме на децата ( а и на възрастните) да причиняват на животните ни неща, които не разрешаваме да правят на хората?

[mikivt]

Nicholay Atanassov, в 17 October 2012 - 08:15 AM, написа:

От целия Ви коментар разбирам само едно. Кучето Ви се е държало абсолютно адекватно на ситуацията, която описвате и не ми е ясно какво обучение искате да му прилагате.

Напълно подкрепям. На света има над 7 милиарда, не можем да си научим кучетата да им бъркат в купите всички, а и не е нужно. Достатъчно е семейството да го може, както казвате, че е във вашият случай.