[simona623]

И аз да се включа с нещо, което не съм споделяла на когото трябва, а може би е трябвало. Удряла съм си кучето няколко пъти, все след като ме е било ухапало. Още съм в началото на това да разбира поведението му, но може би за това то отказва така упорито да идва при мен. Не знам, който знае да обясни.
Аз също имам проблема на хората с лабрадорката. Изведнъж нещо му прищраква, почва да беснее, ръмжи и ни хапе, не се щади, а силно се отпуска. В началото го мислих за игра, после за агресия, после пак за игра, а сега не ми прави особено впечатление, но е досадно.
Постовете може да се повтаря, когато се натисне няколко пъти "Публикувай".

[starrkopf]

simona623, в 19 November 2012 - 10:07 PM, написа:

И аз да се включа с нещо, което не съм споделяла на когото трябва, а може би е трябвало. Удряла съм си кучето няколко пъти, все след като ме е било ухапало. Още съм в началото на това да разбира поведението му, но може би за това то отказва така упорито да идва при мен. Не знам, който знае да обясни.
Аз също имам проблема на хората с лабрадорката. Изведнъж нещо му прищраква, почва да беснее, ръмжи и ни хапе, не се щади, а силно се отпуска. В началото го мислих за игра, после за агресия, после пак за игра, а сега не ми прави особено впечатление, но е досадно.
Постовете може да се повтаря, когато се натисне няколко пъти "Публикувай".

Трябваше да запишем тренировката с Бари,за да се убедят всички как едно куче,когато е "разбрано" може да носи удоволствие от връзката с човек.
Но ти пък можеш (ако желаеш) да разкажеш....

[sergeii]

агресията поражда само агресия няма никакво възпитание в това!!! аки Милан на бесилото !!!
simona623 Аз съм си бил кучето 2 или 3 пъти и сега съжелявам за това ! ти трябва да си успокоиш кучето ако не знаеш как потърси съвет от добър тренер ,но ако той ти каже да го биеш смени тренера!!!

[kremena xaski]

Здравеите,искам съвет ! Подариха ми Хъски на 2 години , много е дружелюбна и игрива - абе в общи линии е страхотна , но проблемът е там ,че имам син на 7 годинки , които тя недвусмислено показва , че не харесва. Какво имам предвид - както си стои спокойна внезапно се спуска срещу него , незная нали е на игра (не изчаквам да разбера ) , случвало се е да го захапе- няма белег на лице- но той казва , че го е заболяло . Веднаж чакайки да и сипя да яде , агресивно се хнарли върху него (за щастие нищо не му направи). Незнам какво да правя , дали да я махам или евентуално има вероятност да свикне с него !!!! ДАЙТЕ СЪВЕТ

[i'm mim]

Здравейте, мили хора. Обръщам се към вас с голям проблем на главата, преди два месеца осиновихме кучето на наши познати понеже те вече нямат възможност да го гледат. Кучето е на година и 8 месеца няма никакви навици не изпълнява никакви команди но горе долу започна да влиза в час но е супер агресивно става ли въпрос за храна и то не само за неговата когато яде и някои минава около него напада когато има нещо за ядене на масата и го вземеш напада вече няколко пъти се случва да напада член от семейството за щастие няма нахапани но стреса е ужасно голям. Не знам какво да го правя как да го отуча от това (пробвахме да го възпитаваме като го удряме с вестник когато направи нещо ужасно тъпо но ударихме го веднъж и той нападна след това, пък и не ми се иска да вярвам че боя е добро средство за възпитание ) Моля Ви дайте някакъв съвет какво да правя

[ShiBumi_GirL]

И за двата случая най-добре потърсете специалист,който да дойде на място да види кучето и да работи с него и с вас едновременно.
Ситуациите не са за подценяване и опитите да се справите сами могат да доведат до много сериозни последствия.

[lusi4ka]

Здравейте.Имам проблем с моето куче Бари,което е голдън ретрийвър.Преди няколко месеца за първи път изръмжа по едно момиче.След известно време,като беше на разходка с моя приятел,се е нахвърлил на едно момиче и я е захапал за ръкава и ръмжал.Предната седмица бяхме на балкан в една вила,хазяинът влезе за нещо вътре и Бари се засили радостно към него,но човека се уплаши и се дръпна,при което аз казах,че няма проблем,да не се страхува.Той тръгна да влиза и Бари скочи,захапа го за ръкава,ръмжеше...Не беше много сериозно захапване,но не беше и леко.Много се притесних,но наистина не съм очаквала това от него.Мислехме си,че другите пъти е бил провокиран от нещо в човека,примерно страх.Когато кучето усеща,че човека го е страх,не знае какво да очаква и напада,за да се защити.Преди няколко дена,като бяхме на разходка,мина едно момиче.Аз казах на Бари да седне,за да изчакаме момичето да мине,за да не се уплаши нещо.Момичето дойде и започна да му се радва,Бари скочи и я близна,аз го дръпнах да седне, и момичето посегна да го погали и той започна да ръмжи...Видимо беше,че момичето не го беше страх,но защо той почна да ръмжи.Ясно е,че вече Бари ще се разхожда с намордник.Но просто винаги се е радвал страшно много на всички хора и съм му имала пълно доверие,но вече не знам какво да очаквам от него.Не мога да разбера от какво се породи това..

[lusi4ka]

Възможно ли е някой да ми отговори и да ми даде някакъв съвет?

[aldald]

lusi4ka, намерете си треньор или някой опитен човек, който поне да ви обясни как да разчитате поведението на кучето. Вероятно пропускате знаци - може би Бари просто не обича да ми се натрапват чужди хора и да го галят.

[lusi4ka]

aldald, благодаря Ви за отговора. Точно в това е проблема, че той по принцип си умира който и да е да му се радва,да го гали,да го чешат....

[Flashback]

Пак имам нужда от малко помощ. Ще се радвам на всякакви идеи и мнения, защото съм потресена и някъде много, много съм сгрешила.
Вчера моето куче се опита да ухапе човешко дете. Важно е, че не става въпрос за страшна картина с нахвърляне, яростно захапване, без да иска да пуска. Освен това аз също имах грешка в ситуацията, която обяснява това поведение. Но в никой случай не го оправдава. Не мога да се справя със страха му от непознати хора. В един момент започна да се страхува от непознати мъже, след това, независимо, че се опитвах да му помогна, вече се плашеше от всякакви хора, явно вече и от деца. Хлапето помоли да го погали и въпреки, че видях, че кучето умира от ужас, клекнах и го накарах да седне до мен. Защото смятах, че това е, което трябва да правя - да не го затварям сам вкъщи, а напротив, да го срещам със ситуации, хора и животни, за да може да си създаде положителен опит. Например, че когато човек приближи към него, иска да го погали, а не да го удари. И така, както беше седнал наведен и с подвита опашка, детето посегна да го погали вместо по главата, където може да вижда какво прави, към гърба му. И моето страхливо псенце моментално се обърна, опитвайки да го "клъвне" по ръката. Ами, отиде ми по дяволите целия позитивен метод, дръпнах го рязко за каишката и му се накарах много. А идеята беше когато се страхува нито да го галя и успокоявам, за да не бъде разбрано това като поощрение, нито да му се карам, за да не се страхува още повече.
В по-добрия случай вчера той е разбрал, че посягането към галещите го хора е абсолютно грешно, но е вероятно и да съм създала връзка "галят ме - тя ме души и ми се кара, това е лошо и не трябва да позволявам да ми се случва."

Трябва пак да кажа, че въпреки, че беше малък и много наплашен, когато го взехме, нямаше никакви такива ситуации, справи се бързо, стана общителен и мил, обичаше всички хора. Сега това се случва от няколко месеца, още не съм открила обяснение и причина, и още в началото ми беше трудно, но мислех, че се справям. Е, това по-горе не е никакво справяне, направо е напълно обратно. И съм потресена.
Теоретичната част ми е относително ясна - знам как изглежда куче, което се страхува, знам също, че когато се страхува много, може да реши да се защитава, опитвайки се да хапе. Но пък изобщо не очаквах да се стигне дотам. Не мога да си обясня защо се ужасява от осемгодишно дете. Както и да е, върху работата със страха мога да си мисля дълго и широко. Но много ще ми е ценен някакъв практически съвет за момента в който този страх води до агресия.
Надявам се да стигна до среща с треньор, но в момента ми е много трудно да я организирам, затова ще съм много благодарна на предложение какво да правя.
Благодаря.

[g_tanov]

Че трябва треньор - трябва, но на първо време такива срещи с деца трябва да са контролирани. Децата са ужасни същества (най-вече моето) и плашат с рязките си движения и многото шум;)

Контролирани срещи, означава да си с дете, което познаваш и което ще ти следва указанията. Трябва да се предразположи кучето, като детето подходи бавно, остави си ръката да бъде подушена, в която да има награда, с която да се скрепи новото крехко приятелство. Без шум, галене и т.н.

Сега някой от опитните да не ми се нахвърли ще кажа, че имах същия проблем с децата и го реших по този начин. Цяло лято селските дечица се забавляваха в компанията на моята кръвожадна лигла. Но, винаги под мое наблюдение.

[sadeyes]

Здравейте, от 4дни при мен е английската булдочка Реа, която е на 4месеца и няколко дни. До момента не е направено нищо за нейните хигиенни навици, ходела в банята на момчето от което я взех. Унас не иска да ходи там,само веднъж се случи, всичко останало е където й падне. Тя има всички ваксини, свикна до колко е възможно бързо с мен и съквартирантките ми, спи си в леглото.От 2дни се разхождаме без особен успех. По-страшното е обаче, когато види куче, а уж е живяла с майка си и баща си. Започва да се зъби и лае, чак изхърква, мята се като луда и се спуска към другото куче. Един лабрадор го срещнахме 2пъти вчера. Първият път той я приближи супер бързо, тя се напишка от страх, но в момента в който той отдръпна муцуната си, тя щеше да го изяде буквално. Аз дърпам повода и казвам "не" рязко и силно, но тя не възприема.А до колкото прочетох това не е правилният метод. Посъветваха ме да я обърна с гръб и да се опитам да я задържа седнала като видя друго куче. То да дойде да я подуши,докато тя е с гръб,за да е по-спокойна. След това да заобиколя кучето заедно с нея и да я оставя тя да подуши задницата му. Е не стана, днес срещнахме др лабрадорче, бебе, но все пак по-голямо от нея на размер. Извиках на собственика от далече за какво става въпрос и да ми помогне с нейната социализация, съгласи се човека. Обърнах я, опитах се да я накарам да седне,дори я задържах, тя полудя. Започна да извива глава и да налита да хапе и да лае. Лабрадорчето беше супер културно,но сигурно го достраша и не се приближи съвсем. Опитах да го заобиколя заедно с нея на повод, тя продължи да се хвърля към него и да лае зверски. Помъчих се да стигнем до задницата му,за да го подуши, но тя направо тръгна да го хапе и аз я дръпнах. Другото куче не прояви интерес и си тръгна, собственика явно го достраша и той го дръпна да си ходят. А моята продължи да лае и да се хвърля към него. Отново виках "не" и тя се успокои след изв. време. Не я погалих, понеже разбрах че е грешно,все едно й вдъхвам сила да продължава да прави така. Моля ви, посъветвайте ме как да седържа и какво да правя с нея като видим куче? За сега не смея да я пускам от повода, дори когато няма др кучета, тъй като все пак е с мен от скоро и се притеснявам да не хукне на някъде. Вече като че ли изпълнява командата "ела тук", "седни" също от време на време. Но не и когато има куче наоколо, тогава е неконтролируема!

[starrkopf]

g_tanov, в 10 January 2013 - 03:12 PM, написа:

Че трябва треньор - трябва, но на първо време такива срещи с деца трябва да са контролирани. Децата са ужасни същества (най-вече моето) и плашат с рязките си движения и многото шум;)

Контролирани срещи, означава да си с дете, което познаваш и което ще ти следва указанията. Трябва да се предразположи кучето, като детето подходи бавно, остави си ръката да бъде подушена, в която да има награда, с която да се скрепи новото крехко приятелство. Без шум, галене и т.н.

Сега някой от опитните да не ми се нахвърли ще кажа, че имах същия проблем с децата и го реших по този начин. Цяло лято селските дечица се забавляваха в компанията на моята кръвожадна лигла. Но, винаги под мое наблюдение.

Треньор е необходим ако стопанинът е хептен "зелен"....
А ако някой от опитните Ви се нахвърли,аз съм с Вас.
Има нещо друго и затова стопаните често го наричат проблем - трябва да се познава добре езикът на кучето,т.е. сигналите изпращани от него.Кучето на дамата достатъчно ясно е показало ,че се страхува,но тя напук решава да действа.Няма куче изпратило ясен сигнал за страх и некомфортност,което поставено в такава ситуация да не се опита да избяга - в случая да захапе.
Тези тренировки изискват познаване на успокояващите сигнали и малко повече търпение и време.Кучето на дамата не е агресивно - подходът й към решаване на това му поведение е грешен.

[Flashback]

Съгласна съм с това. Напълно наясно съм, че не е агресивен. Защото е несигурен и уплашен, а когато се защитава, това не е агресия. Между другото, да, малко на неподходящо място съм с тази история, за което се извинявам.
Още в горния пост казах в защита на кучето, че аз не се държах правилно, защото съм наясно и с това.
Работата е там, че не се опитвам да науча уплашено куче да не се страхува от хората, опитвам се да припомня на куче, което не е било уплашено, че няма от какво да се страхува, както чудесно сме си живели преди.

Проблемът е, че нещо се е случило изведнъж, при това под мое ръководство, защото той не дойде с това поведение. Търся някакво събитие, нещо, което да доведе дотук и не мога да го открия. Сякаш е друго животно.
Наистина напук пренебрегнах тези сигнали, защото прекарах последните два месеца в планирани и организирани срещи с награди с хора, които кучето вече е виждало и им се е радвало преди мистериозната случка. И да, вчера реших да се правя, че нищо не се случва, когато видях, че го е страх. Може би не беше възможно най-удобния момент, може би пак трябваше да мине с потупвания, "Стягай се, няма от какво да се плашиш." и бисквити, когато наистина се стегне. Нещата, които правя сякаш не работят и реших да опитам по друг начин. Е, очевидно не му помогна.

Много ми е трудно да стигна до треньор, но ще се постарая да го направя. Трябва да намеря причината, защото очевидно има значение. През това време търся идеи какво да променя в подхода.
Много благодаря и на двама ви за вниманието, оценявам го много.

[mil_]

Sadeyes, мисля, че имаш типичен случай на агресия на повод. С какъв нашийник водиш кучето? Като начало препоръчвам нагръдник. Ако е това проблемът, задачата не е никак лесна, но е решима, пък и кучето е малко.
Flashback, не е важно какво точно се е случило, защото няма как да разбереш и само ще се разсейваш в догадки. При въпросните срещи за социализация избягвай деца или ги инструктирай предварително. Кучето трябва да вижда ръката. Дори не е добре да се гали по главата, защото пак няма да я вижда, а отдолу по гушката, посягането да е с отворена длан, човекът да не се надвесва над кучето, а да прикляка пред него, като му дава достатъчно дистанция.
В случая кучето не се е защитавало, а е отправило предупреждение - не ми влизай толкоз рязко и не ме приклещвай.
Засега дори ти препоръчвам да оставиш галенето за по-нататък. Като начало спирай да говориш с хората и наблюдавай дали кучето ще се отпусне в присъствие на хора, които изобщо не посягат и даже не поглеждат към него. Хората могат да ръсят лакомства, но да не осъществяват никакъв контакт - нито с очи, нито да му говорят, просто да пускат нещо за хапване. Целта е кучето да приеме спокойно присъствието им. Малко да си отдъхне от натрапчивото им внимание и да си кажа - слава богу, не се интересуват от мен. Идват ли хора у вас?
Като нагласа е малко грешно това "стягай се", трябва да е точно обратното - "отпусни се" не се хващам за думата. Цялата причина може да е, че си социализирала натрапчиво, не си му оставяла пространство при срещите, та си го предОбрила.

[sadeyes]

mil_, пробвах и двете - нашийник и нагръдник. Положението при среща с куче е все едно и също. Опитам се да съм строга с нея,когато се налага. Не й позволявам да се качва по мебели, аз ям,тя ме гледа, когато посегне да ме хапе дори на игра - хващам за муцуната и казвам "не". Докато се разхождахме днес след обед, въпреки че тя се запъваше и не искаше да излиза в студа, едно дете мина на бегом покрай нас и тя се спусна към него с лай. Преди малко аз съм легнала на дивана, тя се опитва да се качи,аз й свалям лапите и казвам не,а тя изръмжа и на мен. Не знам какво да правя с нея честно казано, за първи път се грижа за куче и мисля, че не се справям или че тя има проблеми от преди да дойде при мен.... Знам, че е минало малко време от както е при мен, но след накой друг ден като тръгна на работа не знам как ще се оправяме, като ще имам по-малко време за нея. Напрягам се психически от проблемите ни с кучетата/евентуално и с децата/, а не искам да е така. Тя наистина е добро куче,ама само като сме си унас. Прочетох доста страници от темата, но е много обемна и не откривам за сега сходен случай. Моля дайте някакви съвети.

[Flashback]

Много благодаря, mil_
"Стягай се" е тип "Голям мъж си, не се излагай".

Основната социализация е вкъщи, защото е като в хан - всеки ден има някой освен нас, 3-5-10 души се събират често, редовно някой спи вкъщи. С "приятелчетата си" се разбира чудесно - играят, спят заедно, спокоен и щастлив е, когато се наложи някой от тях да го изведе на разходка. Но това са хора, които вижда редовно. Последният път, когато празнувахме рожден ден имаше 15-ина души, част от които не помнеше и не познаваше, е, тогава беше много стресиран. И пак упражнения - клякаш пред него, поздравяваш го, черпиш го с нещо, след има-няма 15 минути вече им правеше пълна програма номерца, за да му дадат нещо. Вкъщи е много по-спокоен и много по-лесно се отпуска и общува. Например, когато майка ми идва на гости е очарован да я види. Последния път, когато го заведохме в офиса й, обаче, имаше и други хора освен нея, толкова беше ужaсèн, че не й обърна внимание.
Не се страхува от никого, когото е виждал повече от 2-3 пъти, тогава няма никакъв проблем. Но хора, с които се разминаваме на улицата или с които чакаме на опашка, без дори да го гледат или да му говорят, го плашат много. Или много хора на едно място. Колкото до причината, търсех я, защото мислех, че е важно за преодоляването на страха. От друга страна никой никога не го е удрял, случайно или нарочно, не му е крещял или нещо в този дух, не мога да си спомня за нищо, което дори да мисля като куче, да ми се стори травмиращо. И това е наистина странно.

Съжалявам, че измествам темата, защото наистина това е друга история и тук не й е мястото, но от друга страна може би има смисъл, защото след като явно греша някъде, последното, което ми трябва е този страх да свърши с прояви на агресия.

Пропуснах в пост-а ти частта с предобряването.
Има вероятност и да съм направила нещо такова. Защото поради горните причини - постоянно идващите вкъщи хора, планините, палатките и хижите през лятото, беше много важно да може да общува с всякакви хора. И аз го карах да общува с всякакви хора, това е така. Като е и съвсем възможно да съм сгрешила с това.
Което обаче доведе до момент, в който не знам какво да правя - да го оставя на мира да си се страхува, докато види, че на хората не им пука за него, или да го карам да общува с тях, за да не забрави как се прави докато се страхува от тях? Майко мила, като онези млади майки, на които им е за пръв път съм.

Това мнение е редактирано от Flashback: 10 January 2013 - 06:56 PM

[mil_]

Спри да го караш насила да общува.
Казах ти как да става - отначало направи така, че да се чувства спокойно в присъствието на непознати хора, които не го карат да общува. Просто заставай между хората, наблюдавай кога ще се отпусне и черпи тогава. Ако сам прояви интерес към някого - тогава голямо черпене. Върши работа да заставаш на оживени места, аз съм го правила на автобусна спирка - сядам и си кесиме, някои хора чакат с нас, други минават-заминават, е ся посред зима малко кофти.
sadeyes, много трудно е така да се даде съвет, изобщо не мога да преценя доколко е проблемно кучето, което всъщност още си е кутре. Нямаш ли познати кучкари да се поразходите заедно?
Питам те за нашийника не за друго, ами ако защото това дърпане и мятане се случва всеки път като видите куче, ще се видиш в чудо. С нагръдник от една проба нищо не може да се каже, просто го препоръчвам, за да не стигнете до чудото, защото той не причинява неприятни усещания, които да бъдат свързани с появата на куче.

[Flashback]

Пак благодаря. Гарантирано не бях мислила за това, така че ми беше много полезно. Студ - не студ, отиваме да чакаме автобус още утре. Вярвам, че ще бъде полезно. Благодаря.