[кикита]

Изчетох доста материял,но не можах да намеря отговор на въпоса си,затова ще си позволя направо да питам тук.
Бари е около 3 месечен,11кг. ,безпороден пес.
Преди месец някъде забелязах че когато се приближа към него докато се храни,ме поглежда,спира да яде и ме гледа на криво,като че ще ми скочи всеки момент.Започнах да му държа купата,местя я докато яде,бъркам вътре и после го оставям да се напапка спокойно.Това го правя с цел да свикне,че мога да му пипам храната и да не ме хапе,за да я пази.Когато го правя ме гледа накриво и се опитва да ме избута с дупе,като излапва цялата купа за 5 секунди.Но никога не ме е хапал.Наскоро го запознах с първото му куче(още не излиза и не беше виждал друг като него).Свикнаха уж,играят като луди.Пуснах Арес при Бари,докато Бари ядеше и за мой ужас Бари захапа Арес за муцунката.Съвсем злонамерено с цел да се махне.Искам да питам това проява на агресия ли е и дали може да се превъзпита някак?

[mil_]

Хранителна агресия. Няма връзка с доминантността, проявява се само относно храна, може би и предмети.
Преодолява се така, както си започнала. Но не е добра идея да го храниш в присъствие на друго куче, докато не постигнете напредък с другото. Може да помогне, ако когато вземаш купата, бъркаш в нея и т.н., добавяш нещо по-вкусно в нея, за да разбере, че когато бърникаш се случва нещо хубаво. Или сипваш малко, щом го изяде, се приближаваш да сипеш още. След това започваш да го учиш да те поглежда - досипваш или даваш лакомството когато те погледне. Когато вече с това нямате проблеми, може да въведеш друго куче в играта и отново появи ли се другото куче да се случват хубави неща.

[кикита]

Много благодаря

[mil_]

Сега видях темата на Бари и в Без дом, щом има питбулска жилка, бъди нащрек и за признаци на доминантна агресия към други кучета. Обикновено се проявява по-късно, но денят си личи по заранта

[Katt]

Охх има 41 страници и немога да ги прочета всичките така че направо ще кажа и моят проблем:Понеже Чери е първото ни куче и толкова много и се раздвах в началото че никога не и се карах,когато някой и се караше аз я успокоявх и сега когато стана на годинка видях каква огромна грешка съм направила.Тя не ме слуша,прави каквото си иска когато е с мен без да и пука че аз викам,багам или каквото ида бъде след нея.Искам да бъда главния,водачът но немога да намеря как да започна.Ще благодаря на вички съвети

п.с.-В темата има сигорно много изписано по тоя въпрос но ви казах че,просто немога да прочета 41 страници

[bushkata]

п.с.-В темата има сигорно много изписано по тоя въпрос но ви казах че,просто немога да прочета 41 страници

Ще се наложи. Отговорите са там.

[Tali]

Имам питане...
Значи сядам да ям. Райа идва и започва да опитва хитринките- дава лапа, сяда, и като види, че я игнорирам си слага главата на краката ми и започва да ме гледа. На всичко това реагирам с игнориране. Но как да приемам тези действия... Никога, ама никога не и е давана храна докато аз се храня, никога не и е давана храна от масата и винаги се е хранила след нас- човеците...
От няколко седмици е адски досадна! Преди не и правеше впечатление, че ние ядем, просто лягаше под масата. Дори като видеше, че и пълна купичките с храна си оставяше там, докато не я викнех. Все още чака команда "Яж!" за да започне да се храни... Но това досаждане ме изнервя адски много... Седи и ме гледа право в очите... Пак казвам- режима и на хранене никога не е бил нарушаван... (rolf)

[Мил@]

Имам питане...
Значи сядам да ям. Райа идва и започва да опитва хитринките- дава лапа, сяда, и като види, че я игнорирам си слага главата на краката ми и започва да ме гледа. На всичко това реагирам с игнориране. Но как да приемам тези действия... Никога, ама никога не и е давана храна докато аз се храня, никога не и е давана храна от масата и винаги се е хранила след нас- човеците...
От няколко седмици е адски досадна! Преди не и правеше впечатление, че ние ядем, просто лягаше под масата. Дори като видеше, че и пълна купичките с храна си оставяше там, докато не я викнех. Все още чака команда "Яж!" за да започне да се храни... Но това досаждане ме изнервя адски много... Седи и ме гледа право в очите... Пак казвам- режима и на хранене никога не е бил нарушаван... (rolf)

Моят дивчо също го пробва това. Интересно, че никога не го прилага на мъжа ми - вероятно защото знае, че там лабаво няма. А при мен идва(ше) почти в минало време, защото почти го отучих - та значи, сяда като образец на най-доброто куче на света, гледа предано в очи, бута с лапа или си слага главата на коленете ми и се опитва да ми се промуши под лакътя и т.н. Абе изобщо глезотиите, дето си ги знаем.

Почнах да давам или команда - go and sit, която за него значи - махни ми се от главата, или "място". Малко ми е жал за "място", така че предпочитам другата, за да е в обсега ми на зрение, но да знае, че не може да ме притеснява, докато ям или съм заета на компютъра, например. Той се отдалечава и се просва в ъгъла някъде, което в началото ми изглеждаше като демонстрация - добре де, щом не ме искаш - но всъщност е забавно и свикна.

Сега само идва да досажда, ако е много гладен (но аз не ям) или ако много му се пишка. Постоянство му е майката. Интересно, че и при нас тези прояви се появиха сравнително късно. И ние никога не сме давали храна от масата или да сме го хранили преди нас. Всъщност, второто може и да се е случвало, но той не е виждал.

[rea1]

Здравейте,
попрочетох из сайта, но имам още много да чета и докато го правя, реших да споделя проблемите с нашия кокер Коки. Твърдо съм убедена да променя поведението си към Коки, но докато науча какво и как трябва да направя, приемам съвети. А и докато се опитвам да формулирам проблемите писмено, те и за мен малко по малко се изясняват.
Подарихме Коки за 6-тия рожден ден на дъщеря ми. Тя сега е на 15 (имам и син на 17), а кокера - на 9 години. До преди година не сме имали проблеми, въпреки да признавам, че неправилно сме позволявали на Коки много неща.
Преди година започна да се събира гной в едното уше на Кокчо. Водихме го на няколко ветиринари, но чуждо тяло не се виждаше. Опитвахме месец след месец различни капки, антибиотици, за малко се подобряваше и после пак същото. Коки миришеше зле, ставаше раздразнителен и явно много го болеше ушето, скимтеше докато се чешеше. Трябваше ежедневно да чистя ушето и да капя капки. Веднъж докато правех това и той скимтеше, ме заръмжа. Аз не престанах и той ме захапа за ръката - стисна със зъби докато ме гледаше в очите и почти веднага отпусна захапката. Нямаше рана, само две дупки като от забит остър предмет. Веднага след това се сниши и "се предаде" и ме гледаше "извинително". Вероятно трябваше да му се скарам, но толкова ме болеше да го гледам как страда с ушето... Това беше първия път, когато Коки ухапа някого. Мъките с ушето продължиха 8 месеца, докато не го заведох при ветиринарите да го пострижат но с упойка за да могат отново да огледат внимателно ушето. Откриха и извадиха осил. Но вече Коки беше станал раздразнителен и някак останалите членове на семейството се бяха настроили срещу него. Коки започна да ръмжи големите деца, да се засилва с лай към краката им докато те вървят и така да ги принуждава да спрат. Случвало се е да захапе чехъла им. Като ги види, че отиват в посока към неговата купичка (пътя за кухнята и едната детска минава оттам), се затичва и залайва и настървено започва да си яде храната и да лае (дори да не е гладен). Дъщеря ми трудно се справя да го накара да влезе във ваничката за да го измие след разходка, отново ръмжи. От цялото семейство слуша единствено мен. Съпругът ми изобщо не се занимава с него, нито се грижи за него, нито си играе с него.
Междувременно семейството ни се увеличи с още един член - бебе Андрейка. Опасявах се за срещата на Коки с малката, но учудващо той беше много послушен и добър. Сега малката е на 5-6 месеца и вече посяга за всякакви играчки. Случва се да посегне и към него когато й е в обсега и засега няма никаква реакция от страна на Коки. Тя стои също в проходилката и Коки си минава покрай нея без изобщо да й обръща внимание. Понякога съвсем добронамерено си я души. Но все пак вече се опасявам какво ще стане акок случайно малкото го настъпи или дръпне докато яде например. Случва се някой близък да тръгне без мен към детската, в която спи бебето, и Коки често изскача бързо на пътя му и започва да гледа страшно. Когато се обадя или тръгна с човека, Коки престава да се занимава с нас.
След като прочетох някои неща за обучението на кучета, започнах да внимавам първа да излизам през вратите (преди Кокера се шмугваше пред мен за секунда). След няколко опита Коки явно свикна и дори ме поглежда въпросително на вратата и чака да му я задържа. Когато залае някое от децата, заставам до детото и го карам да му се скара в мое присъствие. Макар и с огромна неохота, Коки отстъпва и на децата както и мен. Нямам идея как да се справя с досаждането на гостите ни - вечно е под масата в краката ни и ходи от човек на човек като го гледа в устата. Не лае и не ръмжи, просто досажда и понякога се опитва да качи предни лапи на коляното на някой гост.

[Tara..]

Здравейте ... моята Тара започна да проявява агресия. Но само срещу мен. Обича хората и другите кучета, въпреки че не знае как да привлече внимание и го прави по грешен начин (но за това все още се в процес на обучение). Когато вървим, се опитва да върви пред мен или да ме дърпа назад, настрани, към котка, куче, човек .... Когато я дръпна до себе си и я държа на къс повод тя се ядосва и се обръща да ме хапе (в по-добрия случай - повода). Когато я пускам (отвръзвам) или я връзвам на повод, отново хапе всичко което се опира до нея - най-вече ръката ми, докато я закачам за каишката. В моследните 2 седмици ме нахапа жестоко - получих синини и рани по краката и ръцете! Също докато вървим продължава да ми хапе обувките и краката нагоре. А това й е "навик" още от мъничка.

Не знам от къде идва проблема, след като вкъщи НЕ значи НЕ, седни значи седни, пусни значи пусни и т.н и т.н.

П.П. изчела съм темата доколкото мога и знам най-важните правила за отношение към кучето. Опитвам се да ги спазвам.

БЛАГОДАРЯ ВИ ПРЕДВАРИТЕЛНО!!

[John]

Извинявай,би ли уточнила възрастта на кучо?

[Tara..]

А, извинявам се. (мислех че ще погледнете към подписа)


На 6 месеца и 10 дни почти :))

[Мил@]

Здравейте ... моята Тара започна да проявява агресия. Но само срещу мен. Обича хората и другите кучета, въпреки че не знае как да привлече внимание и го прави по грешен начин (но за това все още се в процес на обучение). Когато вървим, се опитва да върви пред мен или да ме дърпа назад, настрани, към котка, куче, човек .... Когато я дръпна до себе си и я държа на къс повод тя се ядосва и се обръща да ме хапе (в по-добрия случай - повода). Когато я пускам (отвръзвам) или я връзвам на повод, отново хапе всичко което се опира до нея - най-вече ръката ми, докато я закачам за каишката. В моследните 2 седмици ме нахапа жестоко - получих синини и рани по краката и ръцете! Също докато вървим продължава да ми хапе обувките и краката нагоре. А това й е "навик" още от мъничка.

Не знам от къде идва проблема, след като вкъщи НЕ значи НЕ, седни значи седни, пусни значи пусни и т.н и т.н.

П.П. изчела съм темата доколкото мога и знам най-важните правила за отношение към кучето. Опитвам се да ги спазвам.

БЛАГОДАРЯ ВИ ПРЕДВАРИТЕЛНО!!

А вкъщи хапе ли? Какво става, ако когато вкъщи й закачаш повода и я разхождаш на повод? Т.е. с повода ли е свързано, или поведението вкъщи е едно, а навън - друго? Винаги ли се е държала така на повод, т.е. да хапе?

[Tara..]

А вкъщи хапе ли? Какво става, ако когато вкъщи й закачаш повода и я разхождаш на повод? Т.е. с повода ли е свързано, или поведението вкъщи е едно, а навън - друго? Винаги ли се е държала така на повод, т.е. да хапе?

Дали хапе вкъщи - по-скоро когато се разиграе, и то без да иска. Когато усетя че играта загрубява казвам НЕ и тя се усеща. Вкъщи не съм я разхождала, само когато упражнявахме "редом" колкото да видя как се справяме. Тогава НЕ хапе, но когато тръгваме за разходка и започна да я връзвам - викам я, седни, мирно .... изнервя се и ръмжи ( явно недоволства че се бавя). Тогава ме хапе ПОНЯКОГА, но като кажа НЕ спира веднага. Следва дърпане по стълбите, което вече сме подобрили, но ръмженето на слизане си остана. Иска колкото се може по-бързо да стигнем входа и да се изстреля с пълна пара към някоя минаваща кола (недай си боже да мине съсед )

[John]

Е,то още си е бебе .Забелязала ли си дали го прави след като е уморена от играта и разходката?Предполагам че,просто изразява нетърпение и прелива от енергия за играта.

[Tara..]

Е,то още си е бебе .Забелязала ли си дали го прави след като е уморена от играта и разходката?Предполагам че,просто изразява нетърпение и прелива от енергия за играта.

Знам, че е бебе, но все пак трябва да взема мерки - лошото е че не знам по какъв начин да й се наложа и да разбере, че не само вкъщи аз съм водача, но И навън. Прави го по всяко време на разходката - независимо дали е уморена или не. Обича да "командва" когато сме извън къщи и донякъде успява.

[Tara..]

А вкъщи хапе ли? Какво става, ако когато вкъщи й закачаш повода и я разхождаш на повод? Т.е. с повода ли е свързано, или поведението вкъщи е едно, а навън - друго? Винаги ли се е държала така на повод, т.е. да хапе?

Забравих да отговоря на другите въпроси от поста ти ..


Според мен проблема е И в повода - винаги я е дразнил и винаги го е хапела, още от първите си разходки. Но не мисля, че повода е причината за агресията / доминирането . Както казах, вкъщи се държи подобаващо, но излезем ли вън, се държи като дивачка

[twoofo]

Според мен проблема е И в повода - винаги я е дразнил и винаги го е хапела, още от първите си разходки.

Проблема не е в повода, а в "задкормилното устройство". Почти инаги е там проблема Позволявано е да хапе повода дълго време+ от самото начало или е коригирано неправилно/недостатъчно, съответно реално не е коригирано или дори нещата са задълбочени. Започнала е да пренасочва фрустрацията и "яда" си (неправилен изказ, но не ми хрумва по-подхдящ) и към странични обекти, поводът е само началото. Това, че гони коли и всичко що с движи говори за типа нервна система. Според мен и трябва опитен човек и интензивно изразходване на енергия, за да се справите. Въобще не се утешавайте, че е бебе на 6 месеца - това поведение може да става само по-лошо, ако не бъде адресирано правилно.

[Tara..]

Сигурно проблема е в мен, защото не мога да се наложа като водач. Когато излезем, понякога става неконтролируема и се е случвало да я пускам след като вече съм направила всички опити да я спра. А тя буквално се озверява срещу мен и започва да дъвче каквото и когото й падне. Мислила съм да подходя по начина " Ъ? От къде дойде това?!" в който след като е направила нещо лошо, наказанието "пристига" без да знае тя от къде и как, тоест без да знае че идва от мен. Но без успех, просто не можем да се сработим и не виждам начин.
Друг път просто подръпвам повода рязко докато го изкопча от устата й - резултат няма, пак го захапва. А лошото вече става, ако посегна да я ударя. Това вече не искам да е вариант за наказание, защото след шамар положението се влошава до максимум...

Разходките ни са възможно най-дълги, всеки ден според възможностите. Не мисля, че й липсва движение - дори напротив. Вкъщи спи постоянно, даже не винаги изразходваме времето, което съм намислила. Просто отказва да върви в обратната на дома посока и се налага да се прибираме.

[dmm]

Tara..,
Ако искаш, ама наистина искаш да се справиш с проблема, първо трябва ТИ да промениш поведението към кучето си, за да искаш и то да се промени. Не се дръж с него като към малко, беззащитно пале. От разказаното от теб разбирам, че ти си подчинена от домашния си любимец и всичко става така както реши той. Търси грешка в себе си, не в кучето. То просто е видяло твоята неувереност и се е възползвало от предоставената му от теб ситуацията. Разбрало е, че може да се разхожда колкото иска, да хапе когато си иска или обобщено с прости думи - прави това което си иска, защото ти му го позволяваш.
Разбери, че ако искаш да се променят нещата ТИ трябва да станеш ВОДАЧА. Уверен и твърд. Това се постига с упоритост, търпение и постоянство докато ученика се научи. Не се отказваш само защото точно сега кучето ти си е наумило нещо или точно сега на теб не ти е до това. Ти си тази, която виноги изисква и наказва. Това трябва да покажеш на кучето си. С добронамереност, но никакво отказване докато кучето не разбере какво се иска от него и не стане твоето. Корекции за лошо, ... и поощрение, дори и само с едно нежно "Браво момиче" - за желаното от теб вярно действие.
А не когато кучето ти прояви характер, да се примириш, да вдигнеш ръце и да кажеш: ОК, твойта да е!
Не се прави така!
Ако сега не промениш вашите отношения и не си извоюваш шефското място, след време може да станат по-сериозни проблеми. Затова хващай се здраво за работа, докато е време.