ShiBumi_GirL, в 20 January 2014 - 08:08 PM, написа:
Е ти пък сега недей подскача като никой не те е щипнал.
Имаме си мелези,гледаме си ги,обичаме си ги.
Няма отделна тема за неродословни НОК следователно ги постваме тук.
Нямат нищо общо с чистопородните си събратя,които виждаме в темата.
Малкия пес много е пораснал,браво.Правил ли си му изследване за калциj-фосфор?
А другия пес защо е с намордник?
Колко са осиновените 2 или 3?
Не съм му правила изследвания. Останах без работа и в момента не мога да отделя и левче настрана, а и най-близкият ми ветеринар е на 15 км, пък нямам и с какво да заредя някоя кола да го закарам... По принцип си му давам редовно калций, мислех, че може да е от него, защото малко по-късно почнахме да му го даваме, ама вече не знам. Много се надявам все пак да има някакъв шанс да ги изправи тия уши, че така си е като помиярче :D
Този с намордника, Джак, е така за всеки случай. Той ми е от най-скоро и още не се разбира с другите, с всички се бие. Понеже е сляп, всичко около него го стряска и налита. Беше предпазна мярка, понеже се движехме по път с хора и не исках да рискувам да уплаши някого, иначе при мен не му го слагам. Вчера така на няколко пъти се сби с другите двама големи, ама се опитвам да ги свиквам да се разбират малко по малко. Ако не мога да го наблюдавам, седи вързан, защото иначе се измъква извън двора и ме е страх да не отиде на шосето да го сгазят. Още на втория ден така го изпуснах за малко от поглед и изчезна за два часа. Хубавото е, че сам си се върна накрая, след като обикалях навсякъде да го търся.
Осиновените са три. Първо женската ми, Нора. Разбрах, че в Перник подаряват старонемска овчарка, а ние тогава нямахме никакво куче и се съгласих да я взема, без изобщо да съм я виждала. После Бък ми допадна на снимки (не като овчарка, защото той няма почти нищо общо с породата), половината му лице беше голо месо, едва му събраха кожа да го затворят, затова и окото му е така дръпнато. Докараха ми го от Благоевград. Ама аз още исках все пак нещо, което дори да не е истинско НОК, поне да прилича повече и да е красиво. Пак някакви познати ми казаха за кучило тук в София, беше останало само едно мъжко и без много да подбирам, отидох и го взех срещу някаква сума. Само него съм си го купувала и по ирония точно той ми остана клепоушко смешен. Накрая видях и обявата за слепия Джак от Силистра, който някой беше изхвърлил и с доста премеждия го докарах дотук, като по пътя скъсах ремък и трябваше да чакам да ми донесат от София нов и да ми го сменят :) Та така...
Всички малки котета спят върху Рекс. Сега ми остана само едно и винаги са заедно :)
Нора след къпане миналото лято:
Грозникът Бък:
Бебе Рекс, ама сега има повече козина, не знам защо нямам по-скорошни снимки:
И Джак: