[ssiberia]

Има една баба, горката, с две пекинезоподобни, тя едва ходи, като я емнат глутницата, жената в чудо се вижда и се опитва да ги гони с един бастун и да си пази двете кученца - до плач я докарват, като се съберат около нея и кучетата.

Е, тези са най-проблемните! Не може да ходи. И куче води. Не едно, ами две! Пък ги и пусне /щото не може да ходи/. И бастун размахва.
Да продължа ли историята?
Първи вариант: Те двечките ветеринар не са виждали. Щото не може да ходи. Пък се и разгонят. След 2 месеца в кашонче слепички до кофите за боклук. Пак щото жената по-далеч не може да отиде. Съжали се и едното го вземе съсед. През кашончето мине кола. Непремазаните попищят, попищят и умрат от студ и глад. Я оцелее, я не ... едно ... вече бездомно куче. Майка на безброй кучила бездомници с лоша съдба.
Втори вариант: Пак тези, нейните двечките ме срещнат мен /или друг/ на разходка с моето куче на повод. И се хвърлят в краката му да джафкат. И се размахва бастун. А уцели моето куче, а уцелих нея. А се хлъзна и падна и ако успея да се изправя ... После бездомните й били виновни ...
Трети вариант: Пусне жалба срещу бездомните до общината или Екоравновесие. А разбрах, а пуснах жалба срещу нея - за данък чувала ли е, за регистрации, за ваксини, за закони, за повод ... Не едно, а две. И ги притежава не от тази година.
Четвърти вариант: Тя, жената се влоши и вече не може да излиза. Роднините ги няма никакви. Пусне кучетата навън /или роднините все пак са се появили и са ги пуснали/. Сега четете първи вариант.
Досетихте ли се, че разказах истински истории? Въпросната жена може да не е от тях. Но ми омръзна да срещам гореописаните или подобни женици и техните кучета - домашни и поколения бездомни.
А иначе жените са добри /ако можеше и глупостта да се нарече доброта/ и обичат животни. По едно време дори бях тръгнала да помагам. Кастрации, плащам на ветеринари за посещение в дома им, че разнасят зарази. Обяснявах, защо трябва кучетата да са на повод. Абсолютно безмислено. Едното умре и веднага вземат друго. Пак кастрации, пак губене на времето ми и разходи, разходи ... Сега ги заобикалям и избягвам всякакъв контакт.
А обществото ги защитава?
Има ли поне малък шанс да разберете, че едва след като се справим с подобно поведение у хората, популацията бездомни животни ще намалее. Всичко друго е чесане на езиците. То и аз май го правя сега.

[ssiberia]

начина за помощ не е подхвърлянена остатъка от нашата трапеза,разберете го

Забравил си да напишеш какъв е начина за помощ.

[greeneyed]

не ,не помага..напротив храненето на бездомни кучета по този начин ,води единствено до негативни последици...

Тук ставаше въпрос за сприятеляване с вече съществуващите бездомни. И за осигуряване на безопасни разходки с домашен любимец.
Намаляването на популацията на кучетата въобще, е доста по обширна тема.

[Грахче]

агресивността на т.н. помияри зависи до голяма степен от това колко "помияри" са те. Тези, които са свободно движещи се са напълно безопасни, плашливи и безкрайно мили. Тези, обаче, които са "полубезпризорни" на тумба са истинския проблем. Какъвто е нашия случай. Говоря за кучета, които се хранят от някого и обитават територия около "източника" която защитават изключително агресивно, особено ако са пет и нагоре броя /тогава наистина става страшно/. Такава една глутница се самовъзпроизвежда - едни умират, други се раждат и така бройката е доста постоянна с тенденция за повишаване. А малките напълно копират поведението на големите и съвсем скоро се превръщат в ефективна част от цялата машина за лайна /без извинение, но просто улицата ни е буквално осрана от тях/.

Случва ни се често да срещаме тези кучета в гората сами и далече от "територията". Там проблем с тях нямаме никакъв. Проблемът е точно на улицата пред нас, която те считат за своя, поощрявани от своя "псевдособственик", който разчита на тях да облайват и атакуват всичко, което мине за да му пазят имота.

Аз имам голямо куче, факт. А те са 8 броя, повечето средни на ръст. Ако имах булонка сигурно щях да си я сложа под мишница, но тук, има само един начин за разрешаване на този спор - кучешкия. След няколко месечни опити разбрахме, че това е единствения начин. И дадохме на кучето си възможността сам да разреши проблема си.

[greeneyed]

агресивността на т.н. помияри зависи до голяма степен от това колко "помияри" са те. Тези, които са свободно движещи се са напълно безопасни, плашливи и безкрайно мили. Тези, обаче, които са "полубезпризорни" на тумба са истинския проблем. Какъвто е нашия случай. Говоря за кучета, които се хранят от някого и обитават територия около "източника" която защитават изключително агресивно, особено ако са пет и нагоре броя /тогава наистина става страшно/. Такава една глутница се самовъзпроизвежда - едни умират, други се раждат и така бройката е доста постоянна с тенденция за повишаване. А малките напълно копират поведението на големите и съвсем скоро се превръщат в ефективна част от цялата машина за лайна /без извинение, но просто улицата ни е буквално осрана от тях/.

Случва ни се често да срещаме тези кучета в гората сами и далече от "територията". Там проблем с тях нямаме никакъв. Проблемът е точно на улицата пред нас, която те считат за своя, поощрявани от своя "псевдособственик", който разчита на тях да облайват и атакуват всичко, което мине за да му пазят имота.

Аз имам голямо куче, факт. А те са 8 броя, повечето средни на ръст. Ако имах булонка сигурно щях да си я сложа под мишница, но тук, има само един начин за разрешаване на този спор - кучешкия. След няколко месечни опити разбрахме, че това е единствения начин. И дадохме на кучето си възможността сам да разреши проблема си.

А вашето куче кастрирано ли е ?
Като му разрешавате "сам да си решава проблема" , можете ли да гарантирате че не го разрешава и чрез създаване на попълнение в редиците на бездомните?
Уличните в района на родителите ми са кастрирани, а домашните на повечето съседи не са. Aко се появят нови малки, със сигурност няма да са потомци на уличните
Моето мнение беше ясно - ако се сприятелите с кварталните бездомни , няма да имате проблеми . Вие сериозно ли защитавате идеята да пускаме домашните си кучета да се бият с уличните?
Трябва ли да оставим уличните без храна ? Какво мислите , че ще ядат , ако хората не ги хранят?
Според мен това , което казвате, създава повече проблеми, отколкото решава.

[sin_zaek]

относно "сприятеляването" чрез хранене на бездомниците.. леко е абсурдно.. защото точно там се корени проблемът като че ли.. както писах -- в началото кучето беше дружелюбно и нямахме никакви проблеми.. даже са се душили с моя, аз съм го галила и съм му се радвала.. докато не започнаха да го хранят и да се грижат за него.. реши че целия квартал е негов и трябва да го пази... според мен точно това е лошото.. като се хранят бездомните кучета и котки, те се събират все повече и повече, кучетата решават че това е тяхна територия и започват да я пазят... с кучешката популация при нас проблемът като че ли не е толкова сериозен.. повечето бездомници май са кастрирани, защото последните 1-2 години бездомничета бебета май не съм виждала, но при котките е неконтролируемо.. същите тези (и не само), които хранят кучетата, хранят и котките.. и те се множат ли множат..

/едит:.. а относно горния пост, въпреки че не е отправен към мен.. моето куче е кастрирано.. и не става въпрос да се пускат домашните да се бият с бездомните, а да им се даде възможност да се защитят и да заемат евентуално "своето място в йерархията в района"...

[elena07]

На Грахче кучето е кастрирано!

В нашия квартал,след много безуспешни опити,решихме проблема с агресивните,като накарахме псевдостопаните да спрат да ги хранят!Ефекта се забеляза веднага агресивността изчезна!

[Грахче]

сега пък ново двайсе... направо ме изненада с това изказване, честно. Оригинално хрумване, наистина. Те му се нахвърлят вкупом, а той трепе мъжките и такова женските. Като в някой истински каубойски филм ... Трябва да му пусна офертата, току виж я немери за интересна /въпреки липсата на топки/.

явно или не мога да обясня правилно ситуацията или просто има доста хора, които никога не са попадали в нея за да разберат. Което си е направо добре.

Поздрав!

[ssiberia]

, има само един начин за разрешаване на този спор - кучешкия. След няколко месечни опити разбрахме, че това е единствения начин. И дадохме на кучето си възможността сам да разреши проблема си.

Даааа...
Явно сме много, ама много различни!
Дано не се срещаме, щото с нашите коренно противоположни възледи ...
Аз пазя бездомните! Защото те имат само себе си! Или се сприятелявам с тях или не позволявам на моичкия да ги докосне.
Виж домашните ... Тях може! Колкото си иска! Те милите не са виновни, че стопаните им са такива .... Собственикът като не разбира от дума, то като ти каза "по кучешки" нещата стават.

[GAG]

Е, Navar, не е точно така... Аз познавам хора, които хранят кучета и имат такива и в къщите си, но едва ли това е същественото.
Моето куче два пъти е искало да провери какво ядат едни бездомни квартални - нито едното от тях не го изръмжа дори. Даже едното си махаше с опашка, докато на моето муцуната инспектираше вечерята. Вярно, много от бездомните са го лаяли, но никога досега не са го нападали, за разлика от "домните", като последният път ухапването беше около окото - слава богу без последици.
Та така е при нас... Просто навън очите ми са на 4, а доближат ли я бездомни с лай - навеждам се все едно ще взема камък и всички изчезат на секундата. Засега...

[rimela]

Аз не храня бездомни кучета, за да се сприятеля с тях - 10000 са в София, няма как да ги нахраня всичките, за да си откупя правото да вървя по софийските улици.
Но не ги и ритам, не ги тровя, не ги стрелям - мразя насилието, за убийство да не говорим - никога не съм убивала или наранявала живо същество, по-голямо от хлебарка (към тях нямам милост! )
Не съм се обаждала никога на "Екоравновесие" - не бих обрекла животно на ада на Сеславци, а и не искам да товаря сметките на тези, които се грижат за прибраните там.

Приех, че ТЕ са по-силни от мен - значи аз трябва да се съобразявам. Те могат да ме наранят, могат да разкъсат кучето ми пред очите ми - аз не мога да им направя нищо.
Аз съм човек, те са животни...
Макар че и аз съм се чувствала като животно - подгонена, уплашена, с обезумяло от ужас куче на повода ми, преследвани от глутница 10-15 кучета, която брани територията си. Беше по тъмно, макар и на осветена централна улица. Изскочиха иззад оградата на едно училище, подгониха ни - е, успяхме да спасим се в подлеза - там не ни последваха, слава богу.
Явно някъде там някой ги храни, а те не го нападат - разбира се. Какво значение има наистина за него, че ще нахапят мен, някой друг, дали ще разкъсат кучето ми на парчета, само защото сме се осмелили да минем покрай територията им? Нали на благодетелите им това няма да се случи, а другите ... ами сами сми си виновни, щом ни нападат - значи има защо, прави са си животните!
Приех, че аз не съм права да ги притеснявам с присъствието си - какво друго ми остава?

След тази история Линда се страхува, когато е на улицата и се запалят уличните лампи - явно го свързва с преживяното, макар че мина почти година оттогава, а по принцип не е страхлива. Но ако сме на улицата и се свечери, а някъде излае куче - изпада в паника и опъва повода към къщи, към безопасното място. Примирих се и с това - бързам да се приберем, преди да мръкне, вечерните разходки са табу за нас.

За жалост нямам възможност да избирам дали да пусна кучето си да се разбере с тях "по кучешки" - десет кила ми е пиклата с мокра козина и абсолютно не умее да се бие. От малка й забранявах й да ползва зъбите си за друго, освен да хрупа гранули, като вярвах, че живеем в град, а не в джунгла.
Все още се надявам да мога да я защитя, ако се наложи. По-добре да нахапят мен, ако се стигне до там - все пак малко трудно ще им е да ме изядат с всичките ми килограми, а нея могат да убият съвсем безпроблемно, ако ни нападнат, а тя е вързана и беззащитна.
Дали и кога може да се случи? Не знам - дано никога!

Как се спасяваме?
Ами ... просто бягаме.
Не минавам по ТЕХНИТЕ улици, през ТЕХНИТЕ градинки, покрай ТЕХНИТЕ строежи, през ТЕХНИТЕ междублокови градинки, покрай ТЕХНИТЕ входове на сгради - особено ако съм с кучето си - никога!
Заобикалям - докато има още откъде...
Градът се стеснява за мен - примирявам се, защото не искам никой да пострада.

Нямам вина, че са на улицата, но не мога да им помогна.
Те са животни - нормално е да нападнат, пазейки завоюваната територия.
Лошото е, че аз не мога да отстоявам своята - нито по кучешки, нито по човешки.
Мога само да отстъпвам - докога ли?

Друго за сега не мога да направя.
Това е.

[MickeyYP]

За жалост - безкрайно права.

[snezhinka]

За съжаление,rimela,e абсолютно права!

[d-r Bobadova]

Това:

ами не сте на различни възгледи..
всички обичаме кучетата-бездомни или не,но кучетата които са научени да бъдат хранени,вече не са бездомни..те не са плахи,страхливи и мили..те пазят мястото си,храната си-а събрани на глутница стават страшни..
и щото засегнахме начина..начина е кастриране,и осиновяване..но е много по лесно да подхвърлиш пол'вин хляб до кофата за боклук,отколкото да вземеш едно животно вкъщи,със всичките отговорности и последици...
лошото е че повечето които хранят по улиците нямат животно вкъщи-миришело,цапало,иска разходки,ветеринарни и други грижи...пол'вин 'ляб и съвеста ни е чиста..30 стотинки

и постът на rimela са най-точните и най-изчерпателните мнения, които съм чела скоро.
Благодаря Ви, че има и хора като Вас.

[deneva]

Здравейте!
За мен най-безотговорния жест на милосърдие от страна на човека е храненето и събирането на бездомни кучета пред блоковете.Чесно казано на разбирам хората,които го правят.За моите 29 години в по-голямата част от съзнателния ми живот винаги съм имала куче,никога не бих се лишила от удоволствието,което ми носи контакта с тези животни,но винаги съм зачитала отговорнастта,която трябва да поема за тях.За мен бездомните кучета са проблем - проблем създаден от хора с криворазбрана обич,или ненаситна такава,обич изразена по-много вреден за останалите(дори за самите кучета) начин.Пред моя блок също има две кучета-едното е на моя съседка,която го донесе от вилата си и смята,че продължава да се грижи за него.Лаят по колите,когато вали горките се скриват пред входа,веднъж едното почти ухапа дъщеря ми(казвам почти защото не и направи рана) докато влизахме във входа,веднъж се наложи да слизам да превеждам приятели защото единия(съседския) ръмжеше и не ги пускаше да влязат.Иначе са добри кучета,просто са на настроения,с които ние се съобразяваме.Аз живея в краен Софийски квартал и когато се разхождаме винаги все се намира някое недружелюбно,което да създаде дискомфорт.Около градината на децата ми има две стари,много лаещи кучета и една некастрирана женска с три малки(вече не толкова малки)-влизат в двора,не ми разрешават да водя децата с кучето до градината защото става голяма олелия-рано сутрин всички майки водят децата на градина и 4-5 кучета лаят по нас!!??Странното е,че ме гледат мен като виновна и моето куче!!??Изобщо така си живеем ние в нашата красива държава.Едно нещо съм разбрала за себе си-обичта е и отговорност,която изисква и полагането на някакви усилия-много по-лесно е да хвърлиш от балкона шепа храна на помияра долу отколкото да отидеш да приюта и да направиш скромно дарение,но по-добре ли ще се чувстваш когато видиш същия пес прегазен на улицата или когато го видиш да крачи до нови стопани!?

[sundy]

Отново се захвана тази обширна и спорна тема, на която едва ли някога ще можем да сложим край. Всички имаме куче, някои от нас повече от едно... Бездомните също са кучета, не са се появили от само себе си, не са дошли от гората диви животни, не са се пръкнали от нищото... но ги има. Те са наши и не съвсем... Проблемът идва пак от нас, но за съжаление не може да се реши от част от нас - ние не можем да принудим съседа да кастрира кучетата си и да не въди поколение след поколение бездомници, не можем да го накараме да не "пробва кво ша стане" като пусне "овчарката" си на "ротвайлера" на комшията и да остави резултата да скита наоколо... не можем да принудим бабата да не събира сите "душички" пред блока с помията, която нарича храна... и тия душички естествено некастрирани (или дори кастрирани) започват да пазят малкия "рай", който имат... Можем да опитаме да обясним, да убедим, да повтаряме едно и също до побъркване, да беснеем от безсилие виждайки поредния фърфалак на дъжда... Но не можем да променим радикално нещата докато хората не осъзнаят и поемат отговорността за действията (или бездействието) си... Уф, увлякох се...
Започнах по повод отношението към бездомните - всеки има своите причини за личното си отношение (или липса на такова) към тези, които среща на улицата. Някои спират, погалват, дават къшей хляб или гранулка от бездънните джобове и отминават с чувството че са сторили поне троха добро... други не забелязват умолителния поглед и плахо размаханата опашка, надеждата и страха събрани в една муцуна и само отминават... трети страхливо подтичват или се навеждат за камък причинявайки шумна верижна реакция, а четвърти директно нападат това което смятат за измет, враг...
Не храня бездомните, не спирам при умолителните погледи и размаханите опашки въпреки че сърцето ми се свива от чувство за вина... вина, че не мога да спра и да променя живота на тази опашка... и другата до нея, и тази на съседната улица... Не мога да "се грижа" наполовина за тях - ако спра това ще е за цял кучешки живот, а за съжаление нямам тази възможност... Преди 10г. спрях, нахраних едно пале и това пале сега се излежава на дивана и изпълва душата ми с радост... Преди 5-6г. спрях, нахраних една кучка - квартална, появила се от нищото разгонена - влюбихме се в нея, кастрирахме я, върнахме я в квартала, стана обща любимка, започна да се прави на пазач и защитник на нас и нашите кучета... Блъсна я кола - хукнала да пресича булеварда, за да посрещне един от хранещите я... Оттогава отминавам... Не мога ли да поема пълната отговорност не спирам колкото и да е гадно, тъжно и жестоко... А с агресивните - според ситуацията. Ако мога да отмина без да ги отразя минавам, ако са настоятелни и решат наистина да нападнат кучетата ми - оставям ги да се защитят. Не мога да предам доверието им и да ги държа вързани, докато ги хапят, напротив - пускам и се включвам на тяхна страна (на негова всъщност - кучката само създава звуковите ефекти отстрани, докато мъжкия "върши работата"). И това го правя не само с бездомните нападатели, а и с домашните - не правя разлика, освен че с домашните има на кого да си изкарам яда след това... Много мога да пиша по темата, омръзнало ми е вече а всеки път се паля и пиша... що ли...

[ssiberia]

Радвам се, че се включиха и хора с много разумен поглед на нещата, въпреки че са с по-слаби и дребни домашни любимци и в тази връзка и по-уязвими.
Не смятам, че моето домашно куче /нито хъскито, нито безпородния/ е с нещо по-добро или стои по някакъв начин по-високо в йерархията. Всичките са с четири лапи, една кожа и карантия. Имат и едни очи и поглед, че като ги срещна все си казвам "Ако не беше моето куче - ти щеше да си мой!" Да де, ама не ми е възможно да прибера и да се грижа за всяко срещнато. Сторих го за един и не беше никак лесно. Не съжалявам за решението си!
Безспорно не им е мястото на улицата. Да де, ама те не са си го избрали сами това място. Отговорни сме ние хората, че сме допуснали да се появи поредното кучило. Докато не се въведат рестриктивни мерки срещу хората - бездомни животни ще има.
След като вече ги има, не мога да ги отмина! Не се грижа за никое улично куче конкретно. Но! Преди два дни срещнах поредното изхвърлено домашно кучило. Пет броя! Дебелички, хубавки и чистички, на около 1 месец. Пищят до една кола върху старателнно постлан найлон и отгоре старо чердже. Поредното домашно кучило! Как ви дава сърце бе хора? Хората се спират, тюхкат, съжаляват ги, проклинат оставилия ги, питат каква порода са и отминават. Само едни се заеха да ги нахранят и снимат. Е, купих от най-близкия магазин наденички, домъкнах едно шкафче от близките кофи за боклук /а в другата ръка влача на повод моето куче/ и ги оставих на хората, които ги бяха наобиколили. Поне нощта да изкарат. Оставих ги нахранени и успокоени, заспали в шкафчето.
Поне една нощ съвестта ми бе спокойна!
Бездомните кучета ги има и ще ги има докато има безотговорни хора! А такива са повечето!
Как да се държим към тях след като ги има? Като към червен светофар! Не пресичате на червено, нали? Не си пускате кучето да потича на оживено кръстовище, нали?
С бездомниците просто се съобразявайте. Не им навирайте домашните си кучета в тяхната територия и толкова. Аз го правя. Какво ви пречи да правите като мен?

[Galiadogs]

ssiberia, колко точно с болка и разбиране казано.
Потърсилите съвет тук го получиха.Другото дали ни харесва или на кой къде му е мястото, въобще не е по темата.

[sin_zaek]

С бездомниците просто се съобразявайте. Не им навирайте домашните си кучета в тяхната територия и толкова. Аз го правя. Какво ви пречи да правите като мен?

да се съобразяваме? да не се навираме в тяхната територия?

като видя някое, обикновено го заобикалям отдалеч, ако е възможно.. ама ако не го видя или няма как да го избегна?..
специално това, което ни нападна и което беше повод за темата, си се разхожда навсякъде.. и независимо къде ни види ни напада.. просто се хвърля, дори да е далече... не винаги напада да хапе, понякога само ни лае ужесточено.. къде да се разхождаме тогава, че да не му влизаме в територията? по самото цариградско шосе, че да се борим с колите и с него, ако му скимне да се хвърли? или два пъти дневно да товаря юкчо на колата директно от входа и да го мъкна някъде извън софия (където също не е гаранция че няма да се "наврем" в нечия територия)? не че нещо.., ама не е ли малко прекалено?
всичко си има граница в крайна сметка.. съобразявам се до толкова, че да не започнем да страдаме твърде много аз и куч от това.. повече би било прекалено.. все пак нашите интереси би трябвало да са на първо място..

самата тема беше резултат на афект следствие на нападение (заглавието сега като го гледам е малко прекалено, но както писах бях много много афектирана и може да се каже в шок).. и друг път се е случвало, но някак се е разминавало.. този път обаче просто чашата преля..

бих казала, че гледам моето куче отговорно.. пазя и него и другите.. винаги на повод, когато сме в населени места, разхождаме се извън пиковите часове, точно за да бъдат избегнати конфликти с домашни кучета пуснати свободно или с бездомни следващи "своите" хора нанякъде.. куч е прибран "от улицата" така да се каже... бях решила, че искам кученце и ще взема такова от приют (така че не може да се каже че не съм съпричастна на бездомничетата).. смятах да е малко на възраст и размер, но като видях обявата в бездом за куч, просто се влюбих в него и реших да му дам втори шанс, въпреки сериозните му поведенчески (и не само) проблеми (за които явор50 би могъл да свидетелства, ако си спомня случая на тогава казващия се белчо куч от хаджи димитър или левски , ако не ме лъже паметта).. направила съм много неща(не бих ги нарекла жертви, защото когато е за някой когото обичаш, не може да е жертва), за да се погрижа едно животно без дом, тормозено, бито и кой знае какво точно изтърпяло, изпитващо ужас от всеки, крайно недоверчиво и нещастно същество да живее нормално, да му дам "втори живот" и искам да живеем спокойно.. а не да се чудя кой ли път няма да успеем да избегнем някой агресивен бездомник, вечно да се съобразяваме с тях и да живея в тих ужас от всяка разходка...

[durka]

sin_zaek-БРАВО!