Толкова ли е трудно за това бездомно животинче да се отиде и да му се вземе една колибка ? Да се съберат пари от тези, дето уж го "обичат" около входа и да се заведе на лекар за ваксини, обезпаразитяване, чипиране, преглед ? Да му се плати данъка в общината, да си има вет паспорт и някой, от тези, дето го "обичат", да му се води стопанин ?
Не е трудно. Но на никой не му се занимава, така е по лесно - подхвърляме подаянията и ги "обичаме", а на другия ден дали са там или не - на кой му пука, ако го няма, ще ни е тъжно, но ... ако не е точно това, ще дойде следващото и него ще го "обичаме" по същия начин !
Това не е любов, нито обич, това е използване за задоволяване на чисто човешки нужди, собствени - било то съвест, било то нужда от внимание, което да дадем на някой ... ние, хората, имаме тази потребност, но не и кучето.
То има нужда от дом и отговорен стопанин.
Цялото ми семейство Много Обича кучетата. Осиновили сме две. Едното до преди няколко години живя вкъщи при родителите ми в града, а другото закарахме на село. Имахме си и още едно квартално, бяхме му построили и къща, обезпаразитено, кастрирано, целиия квартал се грижеше за него, веднъж гласът му не се чу. Изключително добричко. С каишка за ваксини. Всичко по реда си. И от общината незнам защо решиха, че трябва да го преберат преди около две години. Сега живея в апартамент и физически нямам възможност за осиновяване, но това не означава, че няма да го направя при първа възможност.
За бездомните пред блока ни, децата построиха къща, обезпаразитиха, грижеха се за тях. И да ви кажа ли какво се случи. От общината дойдоха и вдигнаха къщата. Предполагам са я сметнали за грозна. А на 15 метра от там вече половин година стоят на купчина отрязаните клони от дърветата, който същите тези от общината отрязаха и зарязаха там. Предполагам ги смятат за декорация. После децата нова къща направиха и след 5 дни пак я вдигнах.
Както вече казах, трябва всички да сме помалко по-отговорни и общините най-после да поемат отговорност!