[milenayk]

Здравейте,

Имам коте на което май месец му откриха микроспория. Тогава му биха някакви инжекции и му предписаха хапчета. Не помня как се казваха, но бяха доста скъпички - едно хапче излизаше около 3 лв и стигаше за 4 дни.
След около месец и нещо , микроспорията отшумя, но явно не е била излекувана. В началото на септември се оказа че се е върнала и ми предписаха шампоан - някакъв немски с алое вера (Aloe Vera Tiershampoo). Шампоанът беше около 50 лв, но от него не виждам никакъв ефект, а и се засилва проблемът. Днес ми изписаха преднизолон Ф. Четох листовката и честно казано нещо не ми се вярва да е правилно изписано. В листовката пише че не се прилага за гъбички, че подтиска имунната система (чувала съм че това е една от причините за поява на гъбичките) и нещо не съм много убедена че трябва да давам това на котето си.
В момента нямам изобщо възможност да пръскам ей така пари, още повече и ако са навятъра и не се постига никакъв ефект със здравето на животинката ми.
Моля помогнете ми , кажете ми какво да направя, тъй като много нямам доверие на това което са ми предписали в момента.


Благодаря предварително

[MechoPuh]

А някакви изследвания направиха ли на котето преди да се произнесат за диагнозата или я определиха на око? Аз на ваше място бих потърсила мнението на поне още един специалист и то по възможност някой, който се ползва с добро име. Инжекциите вероятно са били Поливак. Те обаче се слагат поне 3 пъти през две седмици. Първоначално от тях настъпва леко влошаване и едва в последствие започва да се забелязва подобрение. За хапчетата не се сещам какви може да са били. Низоралът е скъпичък, но май не чак толкова - едно хапче 3 лева ... Не знам.

[milenayk]

А някакви изследвания направиха ли на котето преди да се произнесат за диагнозата или я определиха на око? Аз на ваше място бих потърсила мнението на поне още един специалист и то по възможност някой, който се ползва с добро име. Инжекциите вероятно са били Поливак. Те обаче се слагат поне 3 пъти през две седмици. Първоначално от тях настъпва леко влошаване и едва в последствие започва да се забелязва подобрение. За хапчетата не се сещам какви може да са били. Низоралът е скъпичък, но май не чак толкова - едно хапче 3 лева ... Не знам.

Изследвания не са правили, но ходих в клиника, която уж се ползва с добро име (но няма да споменавам имена). Относно хапчетата беше нешо с р... но не помня точно какво и наистина си бяха по-скъпички. Проблемът е че пръснах доста пари вече и в момента нямам възможност да пръскам още, колкото и да ми се иска да можех. Вчера ми дадоха тя хапчета преднизолон Ф и все още се чудя дали да ги давам или не. Страх ме е да не се влошат нещата и да стане още по-лошо, а от друга страна не мога да си оставя така животинката. Пък и ме е страх да не ни се прехвърли и на нас тая микроспория.
Незнам какво да правя... :(

[MechoPuh]

А в кой град сте? Много се надявах някой ветеринарен лекар да си каже мнението по вашия случай. Без да съм сигурна си мисля, че Преднизолона се даваше в случаи на алергия. Да не би при вас да има и такива съмнения? Котето много ли се чеше?

[milenayk]

А в кой град сте? Много се надявах някой ветеринарен лекар да си каже мнението по вашия случай. Без да съм сигурна си мисля, че Преднизолона се даваше в случаи на алергия. Да не би при вас да има и такива съмнения? Котето много ли се чеше?

Аз съм във Варна, но наистина в момента нямам почти никаква възможност да дам 50 лв за преглед примерно.
Иначе котето си се държи добре. Не се чеше много. По-скоро само се ближе от време на време. Явно нещата са в начален стадии, но не искам да стават по-зле. Преди време приятелят ми имаше такъв проблем и тогава на него лекарят му каза да почиства раната със спирт и да я маже с мехлем. Иначе последните няколко дни на няколко пъти го намазах с кремче низорал и няколко пъти почистих раната с лавандулов спирт (открих че този спирт не му харесва на аромат и след това не ближе засегнатото място). Все още ме е страх да му давам тея хапчета. Къпя го с някакъв шампоан на около седмица и това е. Незнам но ми се струва че от мазането със спирт и кремче, сякаш започва да се подобрява положението.

[g_vasileva]

Ако наистина се касае за гъбички,не се лекуват нито с преднизолон,нито с къпане с шампоан от този тип.Отделно и диагнозата не се поставя "на око".Преди време имаше доста подробна подобна тема тук.
Не експериментирайте и с лекарства,предвидени за човек или нещо,което сте чули,че върши работа.

[JennyB]

Микроспорията за мен е свързана с много тежки спомени - моят верен приятел-котарак си отиде преди две години след микроспория... Е, аз съм наясно, че не е от самата гъбичка, но със сигурност е от третирането му с множествата лекарства и пастички - котака разви бъбречна недостатъчност и си отиде за 3 месеца... Сигурна съм, че всичките препарати едно, че са намалили допълнително имунната му защита, и второ натоварили са допълнително органите му - черен дроб, бъбреци.

Затова - моля ви, внимавайте! Не давайте безразборно лекарства, не го мажете с каквото падне - котето се облизва, а знете, че цялата тази химия отива в стомаха му! Аз, ако имах възможност да се върна назад, НЯМАШЕ да тичам от ветеринар на ветеринар и да давам все нови и нови лекарства и да чакам бърз ефект, като се надявам, че поредният ветеринар е очакваният вълшебник! Микроспорията е коварна болест, изисква мнооого търпение, преди да се реализира видимо положителен резултат. Още повече, че накрая разбрахме, че има поне 2 разпространени вида микроспория и те се лекуват по различен начин.

Струва си да пръснете малко пари, повярвайте! Непременно му направете лабораторен анализ - и повярвайте само на него. Обикновено ветеринарите, които ИМАТ лаборатория в кабинета си са и по-компетентните за този вид болести - това разбрах от горчив опит. Чак след изследването пристъпете към лечение - струва си то да е под контрола на по-скъп доктор, но да е редовен контролът - с периодични изследвания. И внимавайте много вкъщи - ние всички бяхме плъпнали, дезинфекцията на къщата също е ужасно важна в случая, но не ми се мисли,колко обемна беше работата! Въпреки това, впоследствие се почесвахме, но със сълзи на очи си пазехме този спомен от нашия гушанчо Джинко...

Моето коте нямаше шанс веднага да му намерим добър ветеринар... Дано вашето да има!

Пиша ви това само за да насоча вниманието ви - на вид безобидни болести могат да се окажат много коварни.

[д-р Коджабашев]

Микроспорията е заболяване причинявано от микроскопични гъбички. Като всяко заболяване с известен причинител и правилна диагноза си има и прогноза. Тя е добра. Ако едно животно се лекува за микроспория и ефект няма от лечението отговорът е много лесен. Това не е микроспория! Имах навремето клиенти от София, на които все микроспории им доказваха. лекувах ги с антибиотици. Ако беше микро....., то трябваше да се влошат. Мина им. Имах и крастави, лекувани за микроспория.
Нека ЖениБ да обясни нещо повече за двата вида микроспория и различните начини на лечение. Дано науча нещо ново.

[milenayk]

Относно пратите, при мен е проблем не че не искам да ги дам, а че няма от къде да ги взема. Иначе не веднъж съм се лишавала дори и себе си, за да има за котио.

А бихте ли ми препоръчали място във Варна, където има лаборатория, за да му направят изследвания?

[milenayk]

Микроспорията за мен е свързана с много тежки спомени - моят верен приятел-котарак си отиде преди две години след микроспория... Е, аз съм наясно, че не е от самата гъбичка, но със сигурност е от третирането му с множествата лекарства и пастички - котака разви бъбречна недостатъчност и си отиде за 3 месеца... Сигурна съм, че всичките препарати едно, че са намалили допълнително имунната му защита, и второ натоварили са допълнително органите му - черен дроб, бъбреци.

Затова - моля ви, внимавайте! Не давайте безразборно лекарства, не го мажете с каквото падне - котето се облизва, а знете, че цялата тази химия отива в стомаха му! Аз, ако имах възможност да се върна назад, НЯМАШЕ да тичам от ветеринар на ветеринар и да давам все нови и нови лекарства и да чакам бърз ефект, като се надявам, че поредният ветеринар е очакваният вълшебник! Микроспорията е коварна болест, изисква мнооого търпение, преди да се реализира видимо положителен резултат. Още повече, че накрая разбрахме, че има поне 2 разпространени вида микроспория и те се лекуват по различен начин.

Струва си да пръснете малко пари, повярвайте! Непременно му направете лабораторен анализ - и повярвайте само на него. Обикновено ветеринарите, които ИМАТ лаборатория в кабинета си са и по-компетентните за този вид болести - това разбрах от горчив опит. Чак след изследването пристъпете към лечение - струва си то да е под контрола на по-скъп доктор, но да е редовен контролът - с периодични изследвания. И внимавайте много вкъщи - ние всички бяхме плъпнали, дезинфекцията на къщата също е ужасно важна в случая, но не ми се мисли,колко обемна беше работата! Въпреки това, впоследствие се почесвахме, но със сълзи на очи си пазехме този спомен от нашия гушанчо Джинко...

Моето коте нямаше шанс веднага да му намерим добър ветеринар... Дано вашето да има!

Пиша ви това само за да насоча вниманието ви - на вид безобидни болести могат да се окажат много коварни.

Точно поради тази причина ме е страх да давам каквито и да било лекарства. По тази причина и предписаните лекарства стоят неразпечатани.
Честно казано в клиниката, която ходих не направиха никакви изследвания, а се води за една от добрите клиники във Варна.

[JennyB]

Нека ЖениБ да обясни нещо повече за двата вида микроспория и различните начини на лечение. Дано науча нещо ново.

Д-р Коджабашев, аз за съжаление не си спомням точните наименованията на двата вида микроспория, но факт, че човекът (последният доктор,който лекува котьо) ми извади литература - някакъв много дебел илюстриран със снимки справочник, който беше май на английски, или на немски, не помня точно, но беше на чужд език. Показа ми илюстрациите на двете болести и каза, че дори под микроскоп много вероятно е да бъдат сбъркани. Сега като се замисля, май наистина включваха в названията си микро- и макро-, може да са били и съвсем различни болести... наистина, не съм компетентна по въпроса и се извинявам, ако не съм се изразила правилно, не искам да подвеждам никого. Искам само да наблегна на въпроса, че някои препарати могат да са много тежки за животинския организъм, специално Низоралът, който ни предписа единият лекар аз като прочетох възможните странични ефекти, изтръпнах! Досега си мисля, че може с тоя Низорал да сме убили котьо...

Относно пратите, при мен е проблем не че не искам да ги дам, а че няма от къде да ги взема. Иначе не веднъж съм се лишавала дори и себе си, за да има за котио.

А бихте ли ми препоръчали място във Варна, където има лаборатория, за да му направят изследвания?

Парите за изследвания наистина не бяха много, наистина. По-скъпо струваха препаратите. Не е нещо,което човек да не може да си позволи. Човешките изследвания струват, за съжаление, в пъти повече. За Варна не знам, не съм живяла там, но ако се разровиш в нета, ще откриеш. Имаше един сайт, който излиза по "ветеринарен лекар", който съдържаше голяма база с ветеринари, подредени по градове. УСПЕХ!!!!

[JL]

Здравейте Жени !
Вие от София ли сте и кой е докторът при който сте ходили ?
Думите, които включват "микро" и "макро" вероятно са били микроконидии и макроконидии, и според образуването им при посявка се разграничават отделните видове гъбички.
Но наистина, моля, кажете ми, ако не искате тук - с лично съобщение, кой е лекарят, при когото сте ходили, ако е от София. Винаги е добре човек да има под ръка ветеринарен специалист, който държи на точната диагноза по отношение на кожните заболявания.

[MechoPuh]

Досега си мисля, че може с тоя Низорал да сме убили котьо...

За съжаление и аз имам негативен опит с този медикамент. Почти сигурна съм, че едно чудесно коте получи чернодробна недостатъчност именно от неправилно дозиран Низорал и почина. А дори не му бяха направили качествени изследвания, за да се докаже какъв вид е кожното заболяване и дали изобщо се налага да взима Низорал! Така че наистина внимавайте с лекарствата.

[Persona Grata]

и макроконидии, и според образуването им при посявка се разграничават отделните видове гъбички.
Но наистина, моля, кажете ми, ако не искате тук - с лично съобщение, кой е лекарят, при когото сте ходили, ако е от София. Винаги е добре човек да има под ръка ветеринарен специалист, който държи на точната диагноза по отношение на кожните заболявания.

Би било добре, ако сподели инфо в темата

[JennyB]

Здравейте Жени !
Вие от София ли сте и кой е докторът при който сте ходили ?
Думите, които включват "микро" и "макро" вероятно са били микроконидии и макроконидии, и според образуването им при посявка се разграничават отделните видове гъбички.
Но наистина, моля, кажете ми, ако не искате тук - с лично съобщение, кой е лекарят, при когото сте ходили, ако е от София. Винаги е добре човек да има под ръка ветеринарен специалист, който държи на точната диагноза по отношение на кожните заболявания.

Здравейте пак!

Аз съм от София, да. Но тогава бяхме на работа в Бургас. След като разбрахме, че котьо е хванал нещо, прибрахме го при нас в Бургас (гледаха го наши роднини в София). Хазяйката в Бургас беше така мила и човечна да ни позволи да държим Джинко вътре в квартирата и нито веднъж, ама нито веднъж не направи муцуна за 3 месеца - а гледахме болно коте, и то с гъбички!!!! Много й благодаря, страшно човечна жена!

Та, епопеята ни беше ужасяваща. Преди да попаднем на нужния доктор, лекувахме се при 3 други, и всеки ни успокояваше, че нямало нищо страшно, а в резултат котето се влошаваше. Съдех основно по това, че Джинко започна да яде все по-малко. А НЯМА друг такъв лакомник като него, ядеше постоянно и ВСИ-ЧКО! Аз, за да не затлъстее, го хранех строго по 2 пъти на ден, той си омиташе моменталически паницата, като куче, и през останалата част от деня семейното му задължение се състоеше в това да проси И след като постепенно губеше интерес към храната, за мен беше сигурен знак, че нещо не е наред. А докторите предписваха и сменяха спиртчета,мазила, хапчета и ми казваха: "Само внимавайте да не го облизва" Е! Просто няма как да предпазиш котка от облизване, това им е един от най-силните инстинкти! Големи мъки бяха с яката, която приспособявахме по най-различни изобретателни начини, но Джинко също проявяваше изобретателност... Но факт е, че никой, никой от тези доктори не загатна дори, че за тази работа има лаборатории и нещата трябва да се изследват. Аз, за съжаление, дотогава също бях лаик. Разтърсих се в интернет, започнах да чета всичко и от там разбрах, че трябва поне под микроскоп да се гледа гъбичката, защото имало мноооого видове гъбички по котките. Е, тогава влязох в първия кабинет с лаборатория, който открих (а в Бургас тогава те бяха само 3!!!!) и направихме и други изследвания по предложение на докторите... е, от тях излезе, че бъбречната недостатъчност, която се е проявила при котьо е с много лоши показатели... Дадоха му малко време животец докторите, сами предложиха евтаназия... и докрай ни убеждаваха,че няма шансове котето, нямало лечение. Разбрахме се да я направим само в случай, че котето прояви признаци на болки... аз не мога така лесно да се откажа обикновено. Разрових се по приятели, имам такива и в Русия и от там дойдоха случки на самите ми приятели на продължаване на живота на котка с НЯКОЛКО години - става въпрос за бъбречната недостатъчност вече - с някакъв руски препарат - вливания всекидневно,понякога и по 2 пъти. Аз изтичах веднага, развяла байряк в клиниката, за да ги попитам дали ще се съгласят да извършват манипулациите, ако ми изпратят този препарат от Русия. Оказа се, че едната докторка е имала дълъг стаж в Москва и дори ИМАТ този препарат, специално получен от там! Но жената направо си ми каза, че са го поръчали именно с цел и те да изследват тази методика, която хич не била благонадежна, та затова не ми била предложила такова лечение, те спрели да я прилагат, а и нашите показатели били безнадежни за лечение. Все пак настоях да опитаме (надеждата умира последна!), те се съгласиха, естествено, къде да ходят, хората. Но през цялото време се стараеха да свалят илюзиите ми... Много коректни бяха хората и не само това - повечето от манипулациите извършваха без да ми вземат пари (те не бяха скъпи де, но трудът, все пак беше сериозен), казваха: за нас случая е безнадежден и не искаме да печелим от него... Котето ми вдигна страхотно резултатите си за малко време, после ги смъкна обратно и почина... дано да яде постоянно в котешкия Рай!

Описах подробно случката не за друго, а за да покажа, че наистина има компетентни ветеринари и такива,които са немърливи. Бъбречната ни недостатъчност със сигурност е "пламнала" (защото тя била вродена при повечето котки и можело въобще да не направи проблем през целия живот) заради занижения имунитет и затова ми се струва безотговорно да се предписват лекарства със силни странични ефекти, при положение, че има такава вероятност за изход... в немалко от случаите.

Накрая, ето линк към клиниката, от която ни помогнаха с голяма компететнтност, казва се Вивавет, в Бургас: http://www.vivavet.net/ Погледнах сега и не видях доктора, който ни лекува заедно с д-р Даниела Василева, но той е собственик на клиниката и най-верочтно е заминал за някой пореден стаж или обучение, защото той имаше и тогава тесни връзки с Холандия в това отношение. И нещо друго, на сайта си клиниката има раздел за безплатни въпроси-отговори, мисля, че ако milenayk опише там симптомите и предписаното й лечение на котето, ще получи не само безплатен, но и компетентен отговор.

За София не бих могла да дам някакви сериозни отзиви за ветеринари, но. Едно емоционално мнение. Нашият доктор тук беше един сладур близо до нас, всъщност в една къща до Медицинска Академия, на ъгъла на Прага и Гешев. Смешно е, но не си спомням името му, докато емоционалните ми впечатления са ужасно добри! Това е, защото ние в семейството ни го наричаме Доктор ОхБоли, и си има причина за това.Едно, че кабинетчето му постоянно е пълно с обикалящи и живущи наоколо кучовци и котараци, които той храни - при това всички се разбират мн. иделистично, точно както в приказките На щандчето в магазинчето често поради липса на персонал продава Огромния пухкав котарак, който те посреща седнал върху сергията с мъркане, но следи и ако посегнеш да попнеш нещо, вдига лапа и хъска. След като те е изплашил,отново най-хладнокръвно започва да мърка. Хех, трябва да опитам някой път да му дам пари, да видим какво ще направи Но друг такъв котарак просто ня-ма! Ужасно е умен и общува с посетителите точно в рамките на добрите търговски взаимоотношения. А доктора... той е просто Доктор ОхБоли. Винаги,когато сме ходили, виждаме оперирани улични песове, той просто ги прибира, ремонтира (както казва той) и ги пуска след стационара навън обратно. Не си жали труда този доктор, не иска отплата, а просто има огромно сърце и прави, човекът, каквото е по силите му. Живее там, където и работи, в малката къщичка на булеварда, останала единак между новопостроените лъскави сгради. Като островче на човещината ми изглежда понякога. За неговата компетентност не мога да се изразя, тъй като все сме ходили при него за дреболии - я за ваксинка, я за раничка. Но като добрина - това е най-милия и всеотдаен доктор, който познавам! И точно поради факта, че така безрезервно обича животните, бих му се доверила за всякакво лечение. Наистина, срамота е да не знам името му (като че ли беше Георгиев...), но непременно ще го науча тези дни и ще ви го пиша, той заслужава много повече! Ако някой живее наблизо, съвсем си струва просто да ходи да купува от там храна за любимеца си (вместо в близката Била) - така ще знае, че неговата паричка отива за благородните каузи на Д-р Ох Боли.

[Persona Grata]

обича животните, бих му се доверила за всякакво лечение. Наистина, срамота е да не знам името му (като че ли беше Георгиев...), но непременно ще го науча тези дни и ще ви го пиша, той заслужава много повече! Ако някой живее наблизо, съвсем си струва просто да ходи да купува от там храна за любимеца си (вместо в близката Била) - така ще знае, че неговата паричка отива за благородните каузи на Д-р Ох Боли.

Прочетох цялата история - направо и се насълзиха очите. Много съжалявам за котето ви, наистина много е тежко, имала съм две котки, които за съжаление вече на са с мен.

Накрая да прочетем и някой светъл отзив за вет. лекари! Е, и на Слънцето има петна, но тези хора (повечето) полагат усилия да ни спасяват животинките и те да могат да прекарат повече време с нас а този док Ох Боли ( дано да му разберем исинското име ) сигурно е добър човек, защото ветеринарията за него не е само за изкарване на хляба. В този форум има и други лекари, които помагат на бездомни животни - ГОЛЯМ РЕСПЕКТ за тях

[D-r Koko]

Зачетох се в темата и ми стана интересна, не като случай, а като признак, че собствениците започват да мислят, че лекарите като им изпишем дадено лекарство въобще не ни е грижа за страничните действия. Ами хайде във конкретния случай да ви покажа как стоят нещата. Да приемем, че е микроспория (двата вида са Микроспорум канис и Микроспорум гипсеум), но няма разлика в лечението. И така, аз ви казвам, че лекарството, което трябва да взима вашето животно и което се описва като първи избор при такива състояния във всички световни учебници е Итраконазол. Да, има го в България под търговското наименование Орунгал, но... Опаковката струва 160лв. На капсули е и обикновено трябва да давате по една десета или двайста от капсулата, като това става като предварително изброите гранулките в капсулата(обикновено около 800) и след това отделите нужното количество. След това трябва много да внимавате да го дадете както трябва за да не се загуби някоя гранулка. Ако това не ви устройва има алтернатива с друго лекарство, което натоварва черния дроб, но струва двайсет пъти по-евтино и е на таблетки, които лесно се делят. Казва се Низорал.
В нашата клиника ежедневно лекуваме микотични заболявания. Доказани. Знаете ли какъв е процента на пациентите, които приемат лекарството от първия вариант? НУЛА! Така, че мили стопани, като сте седнали на компютрите и пишете, че изисквате най-доброто, пък не го получавате, се замислете можете ли да си го позволите? И само не тръгвайте да ми обяснявате колко пари сте потрошили за вашето животно до момента пък нищо, защото само тази седмица имам повече от пет случая, когато собственика е отказвал обикновено лабораторно изследване на кръвта, струващо под 50лв и е искал да започне лечение, пък ако не стане тогава... И част от тези собственици пишат тук.

[shadow]

Д-р Коко, къде го купувате този Орунгал за 160лв? Тук опаковката (15 капсули) струва 90лв. Да не говорим, че има български еквивалент- Итраназол(също съдържа 100мг итраконазол) и опаковката(пак 15 капсули) струва около 58лв.
И понеже имам добитък(65кг) не броя гранулки слава Богу. Но за някой пинчер би било по-трудна дозировката, съгласна съм.

[JennyB]

Да приемем, че е микроспория (двата вида са Микроспорум канис и Микроспорум гипсеум), но няма разлика в лечението. И така, аз ви казвам, че лекарството, което трябва да взима вашето животно и което се описва като първи избор при такива състояния във всички световни учебници е Итраконазол. Да, има го в България под търговското наименование Орунгал, но... Опаковката струва 160лв. На капсули е и обикновено трябва да давате по една десета или двайста от капсулата, като това става като предварително изброите гранулките в капсулата(обикновено около 800) и след това отделите нужното количество. След това трябва много да внимавате да го дадете както трябва за да не се загуби някоя гранулка. Ако това не ви устройва има алтернатива с друго лекарство, което натоварва черния дроб, но струва двайсет пъти по-евтино и е на таблетки, които лесно се делят. Казва се Низорал.
В нашата клиника ежедневно лекуваме микотични заболявания. Доказани. Знаете ли какъв е процента на пациентите, които приемат лекарството от първия вариант? НУЛА! Така, че мили стопани, като сте седнали на компютрите и пишете, че изисквате най-доброто, пък не го получавате, се замислете можете ли да си го позволите? И само не тръгвайте да ми обяснявате колко пари сте потрошили за вашето животно до момента пък нищо, защото само тази седмица имам повече от пет случая, когато собственика е отказвал обикновено лабораторно изследване на кръвта, струващо под 50лв и е искал да започне лечение, пък ако не стане тогава... И част от тези собственици пишат тук.

Докторе, а какво да правим,ако ветеринарят въобще не е предложил въпросното скъпо лекарство??? Аз какво, да чета мисли ли, учебници ли... Защото за този препарат никой не ми е споменавал преди Вас.Отиваш при един, дава ти нещо в спринцовка за мазане и рецепта за аптеката - човешки препарат! (не помня точното, но май по-горе някой го беше споменал като название),Отиваш при следващия, дава низорал, Дъ некст Уан заявява:" Оооо, Низорал в никакъв случай! Не, много е опасен!" Айде пак някакви хапчета розови в хартийка! Във Вивавет поне ваксина ни направиха, останалите не си отвориха у-сти-те! Камо ли за някакво си скъпо лекарство, което го пишело във всички учебници. Явно, че четете от различни учебници, защото никой нямаше никаква изгода от нас - лекарствата наистина струваха малко, а кой и в човешка аптека ни пращаше.

Много моля да ме извините за тона, но съм ядосана. В края на краищата, аз съм пациент, моята роля е да поискам от докторамнение, варианти и ВИНАГИ питам по негово мнение, кое е най-препоръчителното лечение. А след това Слушам и Изпълнявам. Защото Специалиста е той, аз ще си споря само в моята професионална област. А и какъв би бил смисълът да споря - нали като кажа, ааа не, съмнявам се да е подходящо, той ще отговори: "Спокойно, така е добре".

Дали е необичайно аз като пациент да искам резултат? Защо като клиент отивам да си купя работещ телевизор от магазина и там са длъжни да ми осигурят работещ телевизор, а като пациент нямам право да търся резултативно лечение? Защо, питам!

Много съжалявам да го кажа, но и сред ветеринарите,и сред човешките лекари, за съжаление, както и във всяка друга специализирана област има както добри професионалисти, така и некадърници, нехайници, печелбари. И това е факт. Пациентът рядко да има вина при избора на лечение, защото именно специалистът е този,който е длъжен да го насочи в правилна посока и да го убеди да приеме най-доброто за него. Това е също част от работата. Често е и по-дълъг процес. Вие, предполагам, го знаете.

[D-r Koko]

Джени Би, ще е хубаво да имам повече пациенти като Вас. Тогава се надявам да мога в по-голяма степен да развивам медицината, както искам. Но за съжаление не става. А това дали ще се оправи или не, никой трезво мислещ лекар не би ви отговорил еднозначно. Все пак това е жив организъм, а не телевизор.