Надявам се че всичките сеславски бебета се чувстват така добре като нашето.И най- вече се надявам като ги осиновят да отидат на по-добро място с по-добри хора
Рatch и Chicco сеславски бебета
#41
Публикувано: 14 December 2009 - 03:45 PM
Надявам се че всичките сеславски бебета се чувстват така добре като нашето.И най- вече се надявам като ги осиновят да отидат на по-добро място с по-добри хора

Махатма Ганди
#42
Публикувано: 14 December 2009 - 03:52 PM
Аз да ви кажа нямах почти никакви проблеми с Шай и ми трябваше един ден и половина докато се отпусне Пилоу. Толкова са умни. Ходят си на повод без проблеми.

Saving one dog won't change the world, but for that one dog the world will change forever!
#43
Публикувано: 14 December 2009 - 03:52 PM
Надявам се че всичките сеславски бебета се чувстват така добре като нашето.И най- вече се надявам като ги осиновят да отидат на по-добро място с по-добри хора
А кога я взехте?

Saving one dog won't change the world, but for that one dog the world will change forever!
#44
Публикувано: 14 December 2009 - 03:59 PM
Надявам се че всичките сеславски бебета се чувстват така добре като нашето.И най- вече се надявам като ги осиновят да отидат на по-добро място с по-добри хора
А откога е при вас Рада?
Може би и трябва повече време да свикне с повод просто.
Иначе да, собствените кучета помагат много. Това използвах при предишните 2 бебета у нас. Само че сега второто ми куче също доста порасна и моите са доста едри в сравнение с бебоците. А играта им е груба - бутане, събаряне и т.н.
Затова опознаването им протича в контролирани условия. Единственият опит да ги оставя 4те заедно, и то за 2 часа, приключи с драскотина при ухото на Чико, която вече излекувахме. И то моите бяха с намордници за всеки случай. Явно по-грубо са го настъпили или бутали с лапа.
Иначе, като почнем да излизаме, моите кучета ще са безценна помощ.
Завиждам ви за разходките, нямам търпение да започнат и при нас.
П.С. Jani4ka, по-скоро Шай е сестричка на Чико, той е кафевичкия с къс косъм. Пач е с пухкавия, по-тъмен кожух.

but trash bins, loneliness and pain...
Still that won`t keep my tail from wagging
my love I`ll give through sunny days and rain...
Because I know that somewhere I`m awaited
That gives me strength to live another day...
And although with the Fate itself I`m racing
I know I`ll win and I will meet my MAN...
#45
Публикувано: 14 December 2009 - 04:14 PM
Да, точно така...грешката е моя. Обърках кой е Пач и кой Чико

Saving one dog won't change the world, but for that one dog the world will change forever!
#46
Публикувано: 14 December 2009 - 05:38 PM
2-3 дни, след като вие взехте кученцата. Толкова много съм щастлива, че тогава 3+2+1=6 бебенца излязоха от изолатора! Хем ще са напълно социализирани и здрави, хем изобщо ще са живи, за да могат да заминат при постоянните си стопани.
Защото Сеславци е опасно място, особено за бебета. А някога може да си е направо като във филм на ужасите.
Защо казвам това. Тази сутрин брат ми отиде да закара храна за днес и сряда, днес храни докторката. Добре, че не отидох с него. Едно кученце от бебешката клетка, тази същата, от която са взети тези 6 кученца, е намерило начин да премине в съседната клетка, и там е било разкъсано и изядено от голямото куче със свитите задни крака. По средата на клетката е имало само черва, малко козина и нокти.
Не мислех да споделям тази страхотия, но в крайна сметка я описвам, за да видите от какви страхотии сте измъкнали "подопечните" си. А убитото кученце със сигурност е било братче или сестриче на някое от вашите кученца. Но е нямало техния късмет, някой временно да се смили над него. Така че -
#48
Публикувано: 14 December 2009 - 05:50 PM
Това е...кошмар е меко казано. И като знам, че там уж през цялото време има пазач, като знам какво се е чувало, как може да стоят безучастни
Бясна съм, искам да мога всичките да ги махна оттам. Всичките до едно.
Трябва ли още мрежа да се сложи? Как може да мине през тази ситната? Направо съм без думи.
Кога ли ще се промени това място.
Единствената утеха в случая е, че приемните семейства стават повече, че хората изглежда се трогват все повече.
Норт, много е гадно, но има ли снимки? Да се пратят до властимащите, до медиите? За огромно съжаление у нас май само отвратителните картини действат на повече хора.

but trash bins, loneliness and pain...
Still that won`t keep my tail from wagging
my love I`ll give through sunny days and rain...
Because I know that somewhere I`m awaited
That gives me strength to live another day...
And although with the Fate itself I`m racing
I know I`ll win and I will meet my MAN...
#50
Публикувано: 14 December 2009 - 06:09 PM
Мрежата е била разбутана в края, към стената. Знаете какви са любопитни и игриви малките кученца, това е платило с живота си.
#51
Публикувано: 14 December 2009 - 06:19 PM
Поредната жертва на това място. Само се моля с общи усилия да успеем малко по малко да обърнем резултата в полза на щастливите случаи. Дано поне останалите в клетката не са толкова любопитни.

but trash bins, loneliness and pain...
Still that won`t keep my tail from wagging
my love I`ll give through sunny days and rain...
Because I know that somewhere I`m awaited
That gives me strength to live another day...
And although with the Fate itself I`m racing
I know I`ll win and I will meet my MAN...
#52
Публикувано: 14 December 2009 - 06:27 PM
Ама те ще докарат следващите - прибират бебета нон-стоп. В неподходящи клетки, в неподходящи условия, при неподходящ персонал. То големите не оцеляват, какво остава за малките.
п.п. Анук, невъзможно е да минат през рабиоцата, огледай - някъде има скъсано или са я повдигнали отнякъде.
п.п.п. Сега видях дописаното от Норт за края на мрежата.



Нали уж някога хората слушали кукувицата, за да разберат колко години ще живеят. Аз по цял ден ги слушам две кукувици от единия орех на другия и обратно, и бая кукания чух, едва ли ще доживея толкова. Но се замислих, че именно хората, които се спират за момент да послушат кукувицата, живеят по-дълго. Защото знам ли, това щастие и спокойствие от ей такива простички неща, сигурно е полезно за здравето.
http://avocett.blogspot.com
#53
Публикувано: 14 December 2009 - 06:34 PM
Bushka, знам, че е така. И знам, че докато хората не осъзнаят, че трябва да си кастрират кучетата, няма да се промени нищо. И знам, че докато някой поне малко обичащ животните не поеме това място нищо няма да се промени.
Просто това е от тези случаи, които ме карат да действам, въпреки безнадеждността на ситуацията.
Иска ми се да съм богата, само заради това, искам да мога да променям нещата.
Затова правя, каквото зависи от мен.

but trash bins, loneliness and pain...
Still that won`t keep my tail from wagging
my love I`ll give through sunny days and rain...
Because I know that somewhere I`m awaited
That gives me strength to live another day...
And although with the Fate itself I`m racing
I know I`ll win and I will meet my MAN...
#54
Публикувано: 14 December 2009 - 06:34 PM
Хора (в това число и родители) подминават по улиците премазани кучета, които още мърдат и чакат следващата кола да мине върху тях, вие говорите за "емоционално имунизираните" все пак пазачи в изолатора. Нищо не е това, да се радваме, че още не организират бой на кучета вътре.
Но все пак, да запазим тази тема на Пач и Чико за по-светли и радостни мисли! :)
#55
Публикувано: 14 December 2009 - 06:36 PM
Всички сме така, искаше ми се и управлението на изолатора да зависи от нас.



Нали уж някога хората слушали кукувицата, за да разберат колко години ще живеят. Аз по цял ден ги слушам две кукувици от единия орех на другия и обратно, и бая кукания чух, едва ли ще доживея толкова. Но се замислих, че именно хората, които се спират за момент да послушат кукувицата, живеят по-дълго. Защото знам ли, това щастие и спокойствие от ей такива простички неща, сигурно е полезно за здравето.
http://avocett.blogspot.com
#56
Публикувано: 14 December 2009 - 06:45 PM
Досега си мислех, че мрънкат за храна. Да, ама не. Сипвам им храна, обаче вместо да се втурнат да ядат, те започват да си играят с мен, хапят ми панталона, закачат се.

but trash bins, loneliness and pain...
Still that won`t keep my tail from wagging
my love I`ll give through sunny days and rain...
Because I know that somewhere I`m awaited
That gives me strength to live another day...
And although with the Fate itself I`m racing
I know I`ll win and I will meet my MAN...
#58
Публикувано: 14 December 2009 - 08:21 PM
Досега си мислех, че мрънкат за храна. Да, ама не. Сипвам им храна, обаче вместо да се втурнат да ядат, те започват да си играят с мен, хапят ми панталона, закачат се.
Ох, аз пак ще направя паралел с моите, но значи се оказва, че съм взела по-смелите братоци. Като торпеда са.

Saving one dog won't change the world, but for that one dog the world will change forever!
#59
Публикувано: 14 December 2009 - 08:23 PM
Надявам се че всичките сеславски бебета се чувстват така добре като нашето.И най- вече се надявам като ги осиновят да отидат на по-добро място с по-добри хора
А Рада не беше ли едно много изплашено кученце, което само си стоеше в къщичката?
Отново да помоля, да ползвате бутона "редактор", за да допълвате мненията си, а не да пускате поредни.
мод

Saving one dog won't change the world, but for that one dog the world will change forever!
#60
Публикувано: 14 December 2009 - 09:05 PM
Не, Рада не беше от страхливите, още в Сеславци си беше общително кученцето. Страхливи бяха само бебетата на my_kaya. Подчертавам "бяха", защото вече не са, нали


Вход
Регистрация
Помощ



Горе
Цитиране +




