И зимата дойде


Парцалчетата, с които пълним къщичките, за да си правят гнездо в тях и да им е уютно, винаги служат за игра отначало - разнасят ги из дворчетата, дърпат ги, дори се карат за тях.


Входовете на зиданите навеси вече приличат на вход към пещера ... иначе се пълнят със сняг - голяма виелица е тук

Старите килими вършат чудесна работа също.


И всички, ухилени до ушите, чакат да влезем дворчето им, за да си играем - какво като е виелица, за тях е голям купон.



Всички днес измръзнахме до кости, но успяхме да преборим времето - почти всички къщи са изолирани от навяване на сняг вътре. Останаха ни още само три дворчета, в които обаче не навява толкова.
Страхотно е, когато можеш да разчиташ на хората, с които работиш.
Сега съм спокойна, че докато щракам тук на компютъра, в топлия си дом и те, нащите косматковци си имат закътани сухи местенца, в които да се свият на кравайче щом им се доспи.