
Помощ за Лиза от Сопот куче, блъснато от кола
#41
Публикувано: 29 December 2009 - 01:38 PM




Нали уж някога хората слушали кукувицата, за да разберат колко години ще живеят. Аз по цял ден ги слушам две кукувици от единия орех на другия и обратно, и бая кукания чух, едва ли ще доживея толкова. Но се замислих, че именно хората, които се спират за момент да послушат кукувицата, живеят по-дълго. Защото знам ли, това щастие и спокойствие от ей такива простички неща, сигурно е полезно за здравето.
http://avocett.blogspot.com
#42
Публикувано: 29 December 2009 - 02:09 PM
#43
Публикувано: 29 December 2009 - 08:26 PM
Малко повечко я помотах насам-натам. Тя все гледа да върви край оградите, а когато минава кола имам чувство, че вътрешно се напряга и чака да отмине това чудо. Иначе сме много тихи и спокйни, досега не съм я чула да лае, ръмжи или нещо подобно.
Много сме хубави, ей!

#44
Публикувано: 29 December 2009 - 11:20 PM
Не я насилвай, не я дърпай, ако се крие зад теб в началото не реагирай, когато стане по-спокойна не й давай вече - отстъпвай встрани или я дръж пред себе си.
Имах куче блъснато от кола и имаше ужасен страх от коли, така го превъзмогна, поне до някъде. Тя се втурваше неистово към оградите, когато мине кола, дори още когато я чуе да се задава от края на улицата, не минаваше близо дори до спряла кола. На края стигнахме до там, да седи до мен спокойно на 30 см от натоварено шосе.



Нали уж някога хората слушали кукувицата, за да разберат колко години ще живеят. Аз по цял ден ги слушам две кукувици от единия орех на другия и обратно, и бая кукания чух, едва ли ще доживея толкова. Но се замислих, че именно хората, които се спират за момент да послушат кукувицата, живеят по-дълго. Защото знам ли, това щастие и спокойствие от ей такива простички неща, сигурно е полезно за здравето.
http://avocett.blogspot.com
#45
Публикувано: 30 December 2009 - 09:25 AM
Това някак си аз го чувствам, че тя вътрешно се свива. Вероятно и самия факт, че е на повод малко я смущава. Иначе по принцип предпочита да се движи край оградите, дори и да няма жива душа наоколо.
Аз я галя, чеша, потупвам лекичко за да се отпусне. Тя, ако попадне в дом, където да е постоянно при хората, ще се отпусне много бързо, според мен. Толкова съжалявам, че не мога да й го дам, дори и временно. Много искам да видя как се променя. :)
#46
Публикувано: 30 December 2009 - 10:01 AM
#47
Публикувано: 30 December 2009 - 11:46 AM
Използвах двата повода, които ми донесе Rodegunda и сега Лизета се излежава на слънце пред гаража.

Чудя се... дали не е време да я запозная с останалите членове на моето семейство - Бруно (на 1г и 8 месеца невероятна кръстоска от пилчар и ... много други) и Мирко на околоо 3-4 месеца - риж котарак.
Историите и на двамата са за темата "Разкази с чуден край", но ще си позволя да напиша някой друг ред тук.
Бащата на Бруно живееше на улицата, пред къщата ни. Хранехме го, познаваше ни, но имахме 3 котки в апартамента по това време и нямахме възможност да го гледаме вътре. Един ден го намерих пред входа на блока (веднъж последва баща ми и понякога се отбиваше за да хапне) ранен - изглеждаше ужасно! Излекувахме го, обезпаразитихме го и го настанихме в гаража - вечер го затваряхме там. Оказа се, че е пострадал при бой за кучка. Явно е било ЛЮБОВ, защото един ден и тя се нанесе при него. Съседите ни недолюбват заради котките - сега имаха още една причина - заради кучетата. Имаше акция за тровене на кучета - бащата на Бруно бе отровен пръв. Не успяхме да го опазим - той си държеше на свободата. Кучката се оказа бременна - старахме се да я пазим и храним добре, но след като роди 6 кученца - отровиха и нея. Едното почина почти веднага след раждането. Отглеждахме малките в гаража, но като поотраснаха ги оренесохме в къщата. Направихме кът за тях. Някой открадна трите по-едри черно-бели кучета. Останаха Макс и Бруно. Ваксинирахме ги, направихме паспорти. Макс загина по време на голямата поледица - един огромен камион го отнесе на пешеходната пътека в центъра. Междувременно, съседите ни избиха котките. От миналия декември Бруно живее при нас.
Мирко бе спасен изпод гумите на автомобилите от баща ми, близо до мястото, където загина Макс. Недохранен, мръсен, с два хематома на тазобедрените стави и почти обездвижени задни крайници, начален стадий на рахит и пр. ...
След малко "бабешко" лечение малкия юнак се оправи и сега е едно щастливо коте-бандитче. Почти изцяло свикна с Бруно, макар, че все още се прави на мъж пред 20ина пъти по-голямото куче.
Надявам се скоро да мога да ви пусна малко снимки - ако ви е интересно, разбира се :)
Поздрави
#48
Публикувано: 31 December 2009 - 07:22 PM

И с Chill бая си поприказвахме отвън.
Само най-добри пожелания от Лиза и ето как се припича тя на слънчице :))
Между другото ревнува Chill от тяхно куче и й се кара, защо гали и разхожда и него.






#50
Публикувано: 03 January 2010 - 02:20 PM
Намерена е тази сутрин (Слава Богу!) от Chill. Аз иначе се подготвих с обяви, но много се радвам, че не се наложи.
Обаче има и лоши новини. Оперираната лапа е подута горе около ставата. Удари ли се или това бавно се появяваше и днес пролича не се знае. Лиза не може да седи и лежи, започва да пищи неистово, боли я. Преместихме я в нашия гараж (да ми е под ръка), защото още утре ще я караме при доктора, който я е оперирал.
НО има и един проблем - въпросния доктор вече работи в друга клиника, която в момента все още няма стационар.
ОБРЪЩАМ СЕ КЪМ ПЛОВДИВЧАНИ - дайте някаква идея какво може да се направи евентуална, ако трябва да оставим Лиза за лечение? Наистина, в момента не ми идва на ум нищичко, може би (и дано) няма да се наложи. Но все пак ако се наложи ... И аз не знам какво би могло да бъде решението, затова ви питам. Няколко глави мислят по-добре.
Уф, това е засега. Утре ще пиша пак. Стескайте ни палци.
#51
Публикувано: 04 January 2010 - 02:36 PM
Доктора още с опипване предположи, че една от иглите (има ги няколко вътре) е тръгнала нагоре и започнала много силно да боде. Болеше я само горе, около ставата. Направили са и малка операция този път. Отворили по-малкото шевче (те са два) и са наместили иглите. Като причина да стане това доктора посочи прекалено голяма подвижност на този крак. Надявам се, че не бъркам нищо. Сега са и сложили и обездвижваща превръзка за да не може да движи този крак. И се разбрахме да я затваряме в гаража в транспортна клетка. Имаме една с подходящи размери. Щото иначе щъка и из гаража насам-натам. Момичето както винаги изтърпя всичко много тихо и кротко.
Сметката и за днес беше 86 лв и стотинки, по-късно ще кача сниманата бележка. Срам, не срам, но ще помоля и аз за помощ, ако някой има възможност. Ще има още разходи (дано не по такъв повод само).
На връщане така беше се отпуснала в колата, че не искаше да излиза въобще. Дърпам, викам - нищо. Само ме гледа и не помръдва. Наложи се мъжът ми да я вади заедно с кошницата

Прикачвам няколко снимчици на топ-моделката Лиза.
Моля, не качвайте толкова големи снимки. Смалявайте до макс 600 по едната страна.
(тези са смалени вече)
мод
Прикачени снимки
#52
Публикувано: 04 January 2010 - 07:33 PM
Обаче като извадих храната, опашката веднага се завъртя във всички посоки. Май каквото и да й правят апетита си е налице. Дано все така да бъде.
Ами, това е. Аз така ще ви досаждам от време навреме ... може би и по-честичко.
:)
#53
Публикувано: 05 January 2010 - 10:57 PM
Сега ходих само да й оставя парчета салам с хапчета, които трябва да пие. Иначе я разходих още когато се прибирах от работа. Влизам аз, нашата се е опънала и ме гледа. Отварям клетката, тя се изправя. Вадя салам, следва бурно махане с опашката. Ех, казвам, лакомия! Ще продадеш родината за парче салам (таз родина не че е нещо ценно в едни кучешки очи). А то не било за салам.
Протягам ръката с парченцето, а тя започва да ближе мен и въобще игнорира вкусотията. И ми говори нещо там нейно си. Викам, да излезем за малко? Излязохме пак за 5 минутки.
После влезе в клетката, нагласи си постелките и легна да си спи. Какво друго да прави, трябва да оздравява.
:)))
#56
Публикувано: 08 January 2010 - 12:32 PM
Както и на fanfan

Хулиганката е добре, вчера ми се видя, че се опитва да използва счупения крак и да се подпира на него.
На вчерашна разходка срещнахме две големи бездомни кучета, те бяха доста далеч и въобще не се интересуваха от нас. Обаче Лиза като замръзна на едно място и започна да дърпа в обратна посока, явно се уплаши. Те пък дори не ни погледнаха. Другата седмица ще махаме конците, ще се обезпаразитим втори път и ще чакаме време за ваксина. Дано всичко да е наред и да нямаме повече извънредни преживявания

#57
Публикувано: 12 January 2010 - 09:39 AM

А ние вече клякаме с всичките си лапи и искаме да се предвижваме със всичките. Ама онова жУвотно (rodegunda) не ни дава да скачаме и да тичаме! Държи ни в клетка ... Е, вярно, дава храна и чеше, гали .... абе, подмазва се общо взето.
А ние сме много добро кучо и се възмущаваме всеки път като се появи същото жУвотно - защо не ни заведе у тях. Но то казва, че не можело, че има у тях някакви си там, дето ще протестират.
Ех, това е - да си добро куче, махай им с опашката, а те ... хора, какво да очакваш.
П.П. Между другото, обещават да ни снимат с хубав апарат и да зашеметим всички - колко сме красиви :))))
#58
Публикувано: 24 January 2010 - 12:27 PM
Другата неделя ще ходим на контролна снимка.
А сега ще ви покажа истинска красота .... мммм, много сме хубави да знаете!
Ето няколко снимчици от днешната ни разходка:


Плезя се

Прозявам се







Но най-много обичам да се гушкам


