Случаят Жорко и Жужка Или опити за социализация
#102
Публикувано: 25 January 2010 - 12:24 PM
#105
Публикувано: 27 January 2010 - 09:53 PM
Точно това диванче много й отива
Всичко е в тон, а животът е прекрасен, въпреки всичко!
Стаси, чудесна си!
Стаси, чудесна си!
#108
Публикувано: 29 January 2010 - 07:47 PM
гледам снимките на Жужка...
ей го на - беше ли, не беше ли...
Жужка в Холандия, Стаси през 1-2 океана... всеки по пътя си, дето се вика.
Илит, така ме успокои с тези снимки ... бях кълбо от нерви последните няколко дни!
милото момиче - като я гледам как си дремуца с кеф на диванчето - помни всичко, дето й заръчах!
ей го на - беше ли, не беше ли...
Жужка в Холандия, Стаси през 1-2 океана... всеки по пътя си, дето се вика.
Илит, така ме успокои с тези снимки ... бях кълбо от нерви последните няколко дни!
милото момиче - като я гледам как си дремуца с кеф на диванчето - помни всичко, дето й заръчах!
#110
Публикувано: 29 January 2010 - 09:00 PM
Цитат(stassi @ Jan 29 2010, 06:47 PM) <{POST_SNAPBACK}>
Жужка в Холандия, Стаси през 1-2 океана... всеки по пътя си, дето се вика.
С една дума, Жужка и Стаси се уредиха, а Жорко какво - зарязахте го тук, миличкия, не ви ли е малко неудобно?
Иначе какво да кажа - диванчето е прекрасно, тя Жужка си е свикнала на кожени диванчета, но погледът й е малко тъжен. Сигурно й липсват веселбите при Стаси, приятелчетата. Но и това ще мине, животът й започва отначало, рестарт.
Дано живее дълго и щастливо, мишка сладка!
#111
Публикувано: 29 January 2010 - 09:37 PM
Цитат(nort2005 @ Jan 29 2010, 09:00 PM) <{POST_SNAPBACK}>
Цитат(stassi @ Jan 29 2010, 06:47 PM) <{POST_SNAPBACK}>
Жужка в Холандия, Стаси през 1-2 океана... всеки по пътя си, дето се вика.
С една дума, Жужка и Стаси се уредиха, а Жорко какво - зарязахте го тук, миличкия, не ви ли е малко неудобно?
така си е - прелъстен и изоставен!
но, жорко е оставен в много добри ръце - и ежедневно ни се отчита по телефона!
даже не се ограничава само до телефона, ами вече е запознат и с по-съвременни комуникационни средства!
Ето как Жорко Сеславски успя да прекоси океана (както навремето телемостовете по "Всяка неделя"), за да му се порадват неговите хора!
или Жорко - хай-тек в глобалния свят!
(снимките са с лошо качество, защото са правени през видео разговор на Скайп)
"гледай сега какво мога - за ласки съм готов да се покатеря в леглото. няма шубе. почесването си струва!"

"какво викаш? в камерата да гледам? не ща! при тия отсреща още е светло - колко надазничаво! тука ще спим вече"

"ти хубаво ми говориш през това ми ти екранче, като от станцията "Мир" ама тука на земята раздават бисквитки"

"хора, много си ми е добре тука, да ви кажа... по-добре не се връщайте!"

#114
Публикувано: 30 January 2010 - 07:19 AM
Наистина, на Жорко нищо друго не му остава, освен да влезе в правия път - при този тотален контрол! Верно, няма отърване от вас, ей!
А то, Жорето, вече май съвсем се е очовечило - в леглото, на скайпа, като бонбонче е. Стаси, представям си как ще ви се радва, когато се приберете отново у дома. Заслужава си да има снимачен екип, няма да е за изпускане.
А то, Жорето, вече май съвсем се е очовечило - в леглото, на скайпа, като бонбонче е. Стаси, представям си как ще ви се радва, когато се приберете отново у дома. Заслужава си да има снимачен екип, няма да е за изпускане.
#115
Публикувано: 11 February 2010 - 11:47 PM
хайде, да не ни забравяте и нас...
благодарение на прекрасните хора, които се занимават с домочадието, докато нас ни няма...
се носят слухове, че Жорко бил ходил на разходки на повод, далече, далече извън неговото бомбоубежище!
да ви кажа, няма да повярвам, докато не го видя с очите си, но... така разправят!
ето снимка от големите февруарски снегове в София:
Жорко Африкански

и на Жорко верният другар го издирва в преспите на двора

е как да не им завиди човек на тези разбойници?!
благодарение на прекрасните хора, които се занимават с домочадието, докато нас ни няма...
се носят слухове, че Жорко бил ходил на разходки на повод, далече, далече извън неговото бомбоубежище!
да ви кажа, няма да повярвам, докато не го видя с очите си, но... така разправят!
ето снимка от големите февруарски снегове в София:
Жорко Африкански
и на Жорко верният другар го издирва в преспите на двора
е как да не им завиди човек на тези разбойници?!
#118
Публикувано: 12 February 2010 - 09:23 AM
чакай, чакай, ЧАКАЙ!!!!!!
къде отиде? върни се!!!!!
КАКВО КАЗА?
КАК!?!
КОГА???
ЛЕЕЕЕЕлЕЕЕЕЕЕЕ!
(към мод. --> не е грешка, викам си!)
моля накой да повтори!
ох, ох, ох!
или е просто шегичка???? ще умра, Илит, да знаеш! :) и ти ще носиш отговорност! :)
къде отиде? върни се!!!!!
КАКВО КАЗА?
КАК!?!
КОГА???
ЛЕЕЕЕЕлЕЕЕЕЕЕЕ!
(към мод. --> не е грешка, викам си!)
моля накой да повтори!
ох, ох, ох!
или е просто шегичка???? ще умра, Илит, да знаеш! :) и ти ще носиш отговорност! :)
#119
Публикувано: 12 February 2010 - 09:45 AM
ох, хора!!!!
истина е!!!
някак предчуствах вчера, влизам - нищо няма, седи си нашата смешна Жужка на диванчето, гледа от снимката, никой не я харесва, а около нея по снимките едни красиви кутрета... викам си... Жужке.... само ти ще останеш, моето момиче! дръж се!
та затова писах за Жорко, поне за малкото диване да има новини!!!
А то каква била работата!
(смъркам като трифазна помпа от електронната цигара и танцувам странни танци пред погледа на горкия ми мъж!!!)
ето град Хелмонд, където вече живее нашата мила Жужка:



Да си много щастлива и обичана, мило момиче!
И все така здраво вкопчена в живота, както те видях в онази клетка, от която се опитваше да избягаш.
Да не беше прескачала така умело (за ужас на Сеславчани) загражденията, нямаше да си избрана да си сред нас сега!
истина е!!!
някак предчуствах вчера, влизам - нищо няма, седи си нашата смешна Жужка на диванчето, гледа от снимката, никой не я харесва, а около нея по снимките едни красиви кутрета... викам си... Жужке.... само ти ще останеш, моето момиче! дръж се!
та затова писах за Жорко, поне за малкото диване да има новини!!!
А то каква била работата!
(смъркам като трифазна помпа от електронната цигара и танцувам странни танци пред погледа на горкия ми мъж!!!)
ето град Хелмонд, където вече живее нашата мила Жужка:



Да си много щастлива и обичана, мило момиче!
И все така здраво вкопчена в живота, както те видях в онази клетка, от която се опитваше да избягаш.
Да не беше прескачала така умело (за ужас на Сеславчани) загражденията, нямаше да си избрана да си сред нас сега!


Вход
Регистрация
Помощ




Горе
Цитиране +














