Здравейте и от мен!
Преди време получих една много мила покана да пиша в този форум и да се присъединя, но все нещо времето ми е дефицит, та доста се забавих. За което - огромно извинение! Но по-добре късно, отколкото никога
![ae_085.gif](http://forum.dog.bg/public/style_emoticons/default/ae_085.gif)
Освен това, човек трябва да отделя време предимно на хубавите емоции, а не обратното, както за съжаление, често правим...
Ето и нашата история.
Имам дъщеря и син - тинейджъри. По повод първото им кандидатстване в живота - гимназиалното, бях им обещала отрано подаръци,които иначе трудно бихме могли да си позволим - за да им дават допълнителен стимул в трудните дебри на обучението
![smile.gif](http://forum.dog.bg/public/style_emoticons/default/smile.gif)
Казах им да си намислят нещо,което много желаят, да ми го кажат отрано, за да събирам пари, и при влизането в хубава гимназия, ще им го подаря. Дъщеря ми посиска лабрадор, задължително светъл. Тя винаги си е мечтаела да има куче, а аз обичам кучета - та сключихме сделката. И ето, че тя влезе в гимназия, от която аз съм изключително доволна, и дойде моят ред да се реванширам за усилията на детето. Единственото, за което я помолих, е да изчака до пролетта - с цел да може хем да е навлязла малко в ученето, хем да може да обръща по-сериозно внимание на кучето си. Защото то беше само за нея, аз само щях да поизчиствам акита понякога
![ab_041.gif](http://forum.dog.bg/public/style_emoticons/default/ab_041.gif)
И си чакаме ние двенките пролетта на 2010 годинаааа....
Октомври месец попаднах съвършенно случайно на този форум. Една колежка искаше да осинови коте и бях й обещала да видя какви обяви има в интернет и да й помогна (тя не говори български, макар че живее и работи тук) Попаднах директно на една тема от "Без дом" - знаете, какви са там тъжни-тъжни, страдалчески историите, изпълнени с толкова много любов и всеотдайност... четях, четях темата за едно коте и сълзите сами се стичаха... После погледнах и втора, и трета... и така цяла нощ изкарах в четене и рев, четене и радост - за щастливите завършеци и за това,
че има такива хора! Към сутринта попаднах на една тема, където една съфорумчанка представяше бездомните кучета, за които се грижи с надежда, че някой ще им предложи дом и на тях. Едно бяло куче видях там... някой в темата спомена, че има страшна прилика на голдън ретривър - наистина - една такава косматка, със гащи, на които всеки голдън би завидял! Викам си: ех, виж как бихме могли да помогнем и ние, ама... говорих с дъщеря ми със свито сърце за това куче - бях сигурна, че като всяка тинейджърка ще се тръшне, че й предлагам улично куче. Приятелките й имат все едни такива екзотични породи, а тя беше сънувала нейното лабрадорче цели 2 години! Абе, бях сигурна, че няма да се съгласи и само ще си докарам конфликт...
За мое най-голямо учудване, милото ми дете се разплака, докато й разказвах за форума и прекрасните хора тук, които вдигат на крак полуживи животинки! Детето ми прие веднага да вземе кучинка - преди да я е видяла на снимка, преди да е попитала за възрастта й!!! - и това беше един от най-прекрасните подаръци, които съм получавала в живота - да разбера, че съм възпитала едно дете с голямо, жалостиво сърце, способно да обича не "марката" и "лъскавинята", а да слуша сърчицето си!
Това е нашата история. Надявам се тя да не е уникална, а да се повтаря във все повече семейства. Подаръкът е не само куче, а още по-голяма сплотеност в семейството, още по-топла любов между всички.
Ето и снимчици на нашата Беки
![wub.gif](http://forum.dog.bg/public/style_emoticons/default/wub.gif)
Тя е едно котенце. Едно същество, което се старае във всяка една минута да ни изкаже огромната си обич и признателност, едно голямо домошарче