Представяне Кой какъв е и от къде е дошъл...
#21
Публикувано: 06 February 2010 - 07:50 PM
#23
Публикувано: 08 February 2010 - 02:36 PM
Да, сладурче е тя и глезана. Инак...не я взех от съжаление или нещо подобно, беше си любов от пръв поглед.
E драга Damond, това май е като при нас с Вълчо, видях го в сайта, обявата беше пусната преди седмица, харесах го и заради това писах на Дияна, иначе не се надявах, че ще е там още, но нещо в мене трепна, привлече ме това момченце и сега е при мене! Ама за нас повече ще напиша по-късно, сега нямам време! :)
"Все още всяка нощ сънувам Вълците, конете, тези безпределни прерии Нестихващите ветрове над планинските върхове Съвършените граници на моята рода Свещената земя на Великия Дух И все още вярвам Всяка нощ И всеки ден...
#24
Публикувано: 08 February 2010 - 07:15 PM
#25
Публикувано: 11 February 2010 - 09:00 AM
От малка съм заобиколена от кучета- всичките са били "смесени" породи :) Кое от кое по-красиви!Баща ми много обича животни(по професия е инженер),всякакви,не само кучета.От малка все съм с него по треви и дупки да гледам тая жаба,оня гущер,полски мишки и всякакви произведения на природата...Докато строяхме вилата,при разкопаването,работниците убили (уж без да искат) голям гущер тритон - под голям имам предвид възрастен.Оказа се,обаче,че имало и малко гущерче с големия.И хоп .. вкъщи терариум,две седмици го гледахме и после доста обикаляхме с колата,докато решим къде да го пуснем.В двора ни живяха също таралеж,костенурка (огромна беше),че даже и един смок-мишкар поддържахме по едно време (за ужас на майка ми )-всичките по различно време,че някои от тях не са съвсем съвместими Таааа,много се отплеснах ... за кучетата говорехме.
От първи клас,през месец-два се прибирах от училище я с кученце,я с котенце в ръцете...Естествено нямаше как да ги задържим всичките,та на повечето им намирахме домове.Но има няколко,които живяха в нас,та ще споделя историите на две-три,които ще помня цял живот.Първото беше Барон.Уникален красавец,кръстоска между ротвайлер и боксер (!).Неговата история - на баща ми колега,моряк,имаше боксерка.Тръгнал да заминава на рейс и оставил кучето при негови приятели,които пък имали мъжки рот.Кучката се разгонила и те решили (!!!) да видят какви кученца ще се получат (е тука вече не знам колко удивителни да сложа).Е получиха се ... три броя кученца,красиви,да,но ... безпородни.Човека намери собственици за две от тях,за третото не успя.Дойде вкъщи една вечер (той много добре знае за отношението на баща ми към животните) и заяви,че ако не го вземем,ще го пусне на улицата,защото не може да го гледа (!).Разбира се,че го взехме.Стана 45кг,черен,с кафяво там,където ротовете го имат и със боксерска физиономия.Живя 13 години.Друго красавче,което само дойде вкъщи,беше Блеки.Чисто черна,дребна госпожица,която просто един ден се появи пред вратата и отказа да мръдне от там.Тя обаче имаше проблем - гана.На втория ден вкъщи почина.Колко сълзи изплаках тогава,не е истина...Друга кучица,която се появи от нищото беше Лиза.За нас стана Лиза,но до съвсем скоро преди това е била с друго име за някой друг.Личеше и,че е гледана.Само дето тоя "някой друг",незнайно по каква причина(честно казано не ми се иска да разсъждавам по въпроса) и беше вързал кабел на врата,намотан няколко пъти и доста добре стегнат...Е,успяла беше някак си да се завърти и го беше изгризала.Висока,атлетична,бяла с няколко оранжеви петна,голям гръден кош и много фина талия :) Като гонче беше.Тук малко се размина хронологията - тя живя вкъщи заедно с Барон,по същото време.И още имам да разказвам,но ще спра до тук,че наистина много се отплеснах от темата и стана дълго,а искам да представя сегашната владетелка на къщата - Ида.Ей тая наистина ми взе сърцето След малко ще видите и снимките и,а сега историята.Отново сама се настани вкъщи(почти сама де :) ),а ние нямахме нищо против.Леля ми тръгнала да идва на гости и малко,черно кученце тръгнало след нея."Искате ли го,или да питам ..."- тука се спомена името на някаква баба.А аз като видях кученцето - скача,бяга,джавка,дърпа ми крачола ... и край! Просто беше любов от пръв поглед Клекнах да я полигавя,а тя си набута муцунката под мишницата ми ... и това вече беше капак на всичко.Прибрахме си я,радвахме и се,тя се радваше на нас Само че явно разни изроди я бяха тормозили преди това ... та и до ден днешен ако види,че някой държи нещо,наподобяващо пръчка ( метла,чадър и тн.) ляга на земята и се напишква.. Много ми е мъчно като я видя така.Никога,НИКОГА през живота си при нас не е дори цапвана леко (за корекция става дума),- какво ти цапване - на това същество само като му понижиш глас (за крещене дори не говорим) и ляга,разчеква се и пак се напишква...Ако реши,че иска да я лигави някой (а това е през цялото време ) и ако този някой и откаже,или я игнорира - еми може да ти скъса сърцето ... свива се,слага си главата на лапичките и ляга в краката на въпросния човек,гледайки го отдолу с огромни,кафеви очи,погледа и става супер влажен и сякаш ти казва "Моля те,съвсееем мъничко ми обърни внимание,иначе ще умра... " Манипулаторка голяма,но я обожавам! Ето я и въпросната,в момента е на около 3 години,40кг,по окраска много прилича на Барон,за който ви споделих по-горе.Идея нямам какви породи носи в себе си .Айде кажете ми - не е ли красива? :
#26
Публикувано: 11 February 2010 - 10:49 AM
#27
Публикувано: 19 February 2010 - 01:19 PM
Прикачени снимки
"Забравила бях, че да не съм перфектна е част от това коя съм. И част от това да съм истинска, автентична, жива. И понеже забравям, все още лесно се разочаровам и трудно си прощавам."
#28
Публикувано: 19 February 2010 - 02:57 PM
"Все още всяка нощ сънувам Вълците, конете, тези безпределни прерии Нестихващите ветрове над планинските върхове Съвършените граници на моята рода Свещената земя на Великия Дух И все още вярвам Всяка нощ И всеки ден...
#31
Публикувано: 08 March 2010 - 09:08 AM
#32
Публикувано: 08 March 2010 - 09:33 AM
Снимките са намалени от МОД. Моля, смалявайте снимките си! Информация ТУК
#33
Публикувано: 08 March 2010 - 10:08 AM
#35
Публикувано: 08 March 2010 - 10:17 AM
#37
Публикувано: 09 March 2010 - 12:07 PM
#38
Публикувано: 09 March 2010 - 01:05 PM
#39
Публикувано: 23 March 2010 - 04:06 PM
Както се казва "Кой разбира, тук се спира".
Бих го преиначила: Кой разбира , мелез избира .
Напоследък избягвам да пиша, защото от известно време не живея вкъщи и по този начин съм "обезкучЕна" и "обезкотЕна". Затова всичко, което мога да кажа е със стара дата.
За разлика от нас , Кари си живее у дома. Когато стане ясно кой къде ще живее за постоянно и тя ще се премести с нас, но засега там и е по-добре.
Ето и нейната история:
След смъртта на първата ни котка домът ни опустя. Уж бяхме четири човека , а беше празно. Преди това искахме куче, но няколко месеца след смъртта на Мишел все още не мислех , че сме готови.
Бяхме говорили за породи. Породи ,като как да изглежда , а не родословие :) 4 души - 5 мнения.
По онова време не знаех нищо за кучета и породи. Знаех само че искам куче "с уши и с опашка". Защото бях убедена , че някои пододи се раждат без уши и опашки - питове стафове и пр. И през ум не ми минаваше , че човек с нормален мозък може да иска да отреже ушите или опашката на кучето си без медицинска нужда.
И така един ден синът ми ме убеди да отидем в приюта. Каза , че иска кучето да бъде страшно, голямо , черно, рунтаво, подобно на немска овчарка, мъжко и да го кръстим Рихтер. Обаче с влизането в приюта се залепи на първата бебешка клетка и... осиновихме малко кафяво, късокосместо бебе-момиченце. Казваше се Шелби.
Дa ви кажа честно, отначало не бях много ентусиазирана. Изведохме я от клетката да се запознаем. Тя не прояви интерес към нас. Не ни се радваше , не скачаше , не ближеше. Бeше любопитна към другите неща наоколо. За разлика от някои големи кучета, които правеха всичко възможно да грабнат вниманието ни. Отделно , че не ме радваше идеята да имаме малко кученце, което още не знае да стиска, да има нужда от обучение...Какво да ви разправям. Бях със смесени чувства. Но се съгласих.
Интересно, че докато оформяхме документите , в офиса имаше още една жена. Когато чу кое кученце осиновяваме, много се разочарова. Не се опита да ни разубеди, но каза , че и тя искала същото, само че се надявала да доведе мъжа си на следвбащия ден да види и той кученцето. Е, така е , човек като чака мъжа си!
Тук е мятото да пожелая на всички кучета и котки във всички приюти да имат поне по двама осиновители, които да се надпреварват в осиновяването!
Платихме си. Кастрираха я на следващия ден ( защото абсолютно не ти дават да изведеш куче от приют , ако не е кастрирано. Няма порода , няма безпорода , няма родословие. Контрол на популацията!) На по-следващия си я прибрахме у нас.
Седнахме да и мислим ново име. Децата искаха нещо, дето хем да е име, хем да не е много популярно. По телевизита вървяха реклами. Операта откриваше новия сезон с Кaрмен.
Кaрмен е любимият на всички член на семейството. Никой не може да се кара на Кaрмен. Никoй никога и с нищо не я е удрял - дори с вестник. Дори двата котарака, осиновени по-късно, които не могат да се понасят един друг , са влюбени в нея.
Винаги се шегувам , че Кaрмен знае , че е осиновена , но не знае , че е куче. Никога не сме и казвали и не сме и дали да разбере ,че е куче.
Кaрмен знае , че е обичана. Малко по трудно беше да убедя децата, че и тях ги обичам колкото Кaрмен,( само не ги глезя толкова.)
Затова пък тя никога не злоупотребява с любовта ни.
Преди да се преместим, си говорехме да и вземем другарче. Все пак котараците са два, човешките деца две - и Кари заслужава другарче. Ако това се случи , пак от любимата ни "порода " ще бъде.
Впрочем , в документите и пише , че е микс от доберман и хаунд. Което е хубаво, защото в някои области са забранени някои породи и мелезите им, но тези не са забранени никъде.
Според мен не прилича нито на доберман , ни то на хаунд ( хаунд го превеждам като хрътка)
#40
Публикувано: 23 March 2010 - 04:51 PM