[Грахче]

за мен лично никога не е стояла дилемата дали да оставим природата да направи своето или да ускорим процеса чрез евтаназия, когато кучето ни очевидно не се справя с основните си нужди. Този избор, обаче, твърде често смущава съня на кучкарите и двете позици имат своята правота. Особено когато този миг наближава.

Направих тази тема за да можем да обменим мнения, да получим поддръжка и разбиране, когато дойде време да се вземе подобно решение.

[rage1]

Аз съм на мнение,че ако животното страда и се мъчи е по-добре да се приспи...вече се сблъсках с това и колкото и да не ми се искаше,това беше правилното решение.

[Лола]

Винаги съм си мислела,че това е най-трудното решение,което човек може да вземе.Оказа се,че всъщност е най-лесното,защото знаеш че помагаш на близко до сърцето ти същество да се освободи от мъките и да си отиде спокойно и обичано.За съжаление преди две години преживях това,но нито за миг след това не съм съжалявала за решението си.Вярно,че нас остават мъката и сълзите,но това е,няма как,всичко друго би било егоистично от наша страна.

[Gutzi]

Да, много е тежко, когато настъпи моментът да се вземе това решение. Но за жалост понякога е единственото правилно. И на мен ми се случи преди две години, но нито за миг не си помислям, че не съм постъпила правилно, че е имало и друг начин. Е нямаше, а аз постъпих правилно, като спасих най-скъпото си създание от адски мъки.

[Грахче]

аз съм минавала пред това до тук тамън три пъти...
два стареца и един твърде болен следна възраст. при всичките без грам съмнение за това, което трябва да се направи.
единственото, което мога да кажа е, че бих искала да знам, че и на мен ще се даде шанс да си отида достойно от живота. За съжаление за сега тази опция не се предлага за хора....

[John]

Това е горчивата истина ,най-трудното решение.Не пожелавам на никой да стига до него.Само голямата любов към нашият приятел може да помогне за него.Грахче имам едно предложениеако,може да го обмислиш.То е,за периодичните изследвания на нашите стареи,нещо за което,се сетих със закъснение ,но това е друга тема.

[Снуупи]

Аз изпратих моето старче на 26.12.2009 завинаги.Беше на 14,5години и болен от рак.Бях против евтаназията,но виждайки болката му,мъките му...коледната нощ прекарана в плачене от негова, а и от моя страна....не издържах и на другият ден се обадих на вета.Мисля си, че е прекалено егоистично да го задържам на тази земя,жив,само и само заради мен.Сякаш плачеше и се молеше да го отървем от мъките му.
Много ми е трудно и е празно в къщи,няма никой на мястото където беше леглото му,няма кой да ми се навира в краката,няма кой да разхождам вече...но мисля че постъпихме правилно.Никой не заслужава да се мъчи така.

[rage1]

Много съжалявам за загубата ти....постъпил/а си правилно като си му помогнал/а да со отиде достойно

[Грахче]

моите съболезнования
вярвам, че той вече е щастлив в кучешкия рай. Знам, че ви е тежко и пусто, но сте постъпили правилно, той е получил цялата ви любов и грижа до последния миг.

[Снуупи]

Много Ви благодаря за подкрепата,сигурна съм че той е в кучешкият рай,където няма болка и болести.Сега ще се съсредоточа в грижа и помощ за бездомните кучета в общинският приют в Бургас...те също имат нужда от обич.
Весели празници Ви желая,с вашите четирикраки членове на семейството.

[arina]

Знаете ли, замислих се тук кат очетях....Аз самата изпратих любимото си куче на 09-12-2009. Дори за миг не съжалявам че го направих, дори изпитвамм угризения, че ддълго отлагах и опитвах какво ли не, само и само да отдолжа този момент, да го закрепя някак си...Сигурно ви е познато. Даже му бях взела и памперси. Като ги носих от магазина до нас ми дойде мисълта - това силно и гордо куче - НОК - с памперси....На другия ден се наложи за викаме ветеринар спешно в къщи да го приспива. Още ми е тежко, но от загубата на кучето, а не от това, че го приспахме - налагаше се, но издъхна в къщи, в прегръдките ни - това поне можахме да направим за него. Искам безумно да си взема друго куче, но зная, че рано или късно ще настъпи и за него този миг и това ме ужасява. Но не мога без такъв приятел до себе си и вероятно ще го направя.

[Снуупи]

Здравей Арина,знам как се чувстваш,наистина когато момента е още далече,перспективата евтаназия е неприемлива,но като видиш колко се мъчи приятелчето ти...изведнъж решението идва бързо.
Куче и аз искам да си взема,но за съжаление нямам тази възможност,все още не живея самостоятелно....
не бих се колебала дали да си взема животно,все пак предпочитам да изживея нови 15 щастливи години с него,отколкото да си мисля колко ще ми е тъжно когато си отиде.
Ако имах възможност,още сега бих си взела някое бездомниче...но и това ще стане някой ден
А нашите стари момчета...те никога няма да бъдат забравени.

[donika]

При нас също се наложи да вземем това трудно решение, разделихме се по този начин с добермана ни след 14 прекрасни години, изпълнени с много игри и положителни емоции заедно !
Когато кучето страда, мисля, че е егоистично да се правим на състрадателни!

[bushkata]

http://www.youtube.c...h?v=DGQVX8iGbgk

[Снуупи]

http://www.youtube.c...h?v=DGQVX8iGbgk

Пак се разревах.

[tey4e]

Днес си отиде Тити.Мислех,че съм подготвена,но се оказа,че не съм.
Мило мое същество,благодаря ти,че те имаше.Никога няма да те забравя.

Снимка (и)

• 

[benyb]

tey4e,съболезнования:(Много е тъжно,когато се разделяме...

А това е Чери-живя с нас 14 години,беше с нас,когато се роди дъщеря ми и играеше с нея докато малката растеше.Беше с нас,когато дойде Дива и си я командваше даже като по-стара шефка

Отиде си преди 3 години,понякога спирам на нейната полянка в гората,сядам до камъчето и си спомням как се въртеше в бясна радост край тези борчета... сега ни чака при Моста-сигурна съм...

[Снуупи]

tey4e,и аз много съжалявам за кученцето ви,поплачете си,макар че сълзите май никога няма да пресъхнат.

[Грахче]

моите искрени съболезнования за прекрасната душица. Знам колко ви е тежко, в такива моменти аз съм си повтаряла, че едно щастливо куче е отишло на по-добро място за да даде място за нов живот. В интерес на истината никога не съм разсъждавала дали да си взема куче след смъртта на старото. Въпросът е бил кога и кое. Най-често кучетата сами намират стопаните си ... има някаква съдбовност още в първия поглед разменен между тях.

[tey4e]

Благодаря на всички ви.Тити беше на 14 години и половина.Когато беше на 5 години се парализира.Гледахме я така почти 10 години.Беше щастливо куче,въпреки недъга си.Сигурна съм в това.Даде ми много радост и любов.В последните месеци ослепя и оглуша напълно.За последните 2 дни не ми се говори.Важно е,че успяхме тогава да направим любимите си неща заедно..за последно.Сега последното,за което мисля е друго куче.В момента сърцето ми е разбито и едва ли бих могла да започна толкова скоро отначало.То само ще ме намери,сигурна съм,когато и да е това.А Тити-тя винаги ще бъде в сърцето ми,винаги.Първото куче е като първата любов.Обичам те,Тити.