Кучето само у дома
#41
Публикувано: 17 May 2006 - 07:55 PM
#42
Публикувано: 18 May 2006 - 12:30 PM
#43
Публикувано: 18 May 2006 - 01:18 PM
Налага се да цитирам част от мое любимо стихче (Протестна песен на пудела Бодо - естонски автор, на когото позорно забраввих името):
В няколко куплета се описва тъгата и обидата от това, че пуделът е оставен сам. После се преминава към подробно описание на поразиите, които е направил вкъщи. Завършва така:
Тъй добре съм се потрудил,
че заспивам до един пантоф.
Сигурно ще се досетят:
-Този пудел - всичко е направил от любов!
#45
Публикувано: 18 May 2006 - 02:50 PM
[B][U][COLOR=blue][SIZE=3][FONT=Arial]ако не можеш да помагаш на другите,поне не им пречи
#46
Публикувано: 18 May 2006 - 03:52 PM
сравняването на кучета и хора е наистина доста неуместно.
Проблема е че в 99% кучетата рушат къщата , ядът кабели когато нас ни няма.Би ли ме просветил/а как тогава да го възпиташ?Когато ти си там няма и да си помисли да направи нещо но когато те няма , измисля какво ли не.
Та избора е дали да се прибереш и по пътя да се чудиш дали няма да си намериш кучето на пържола или да поседи 2ч. с наморник?
Е всеки сам си го прави
#48
Публикувано: 19 May 2006 - 08:26 AM
Цитат
Вчера имах един разговор с позната, която също ми каза, че е важно да се каже на кучето "чао"! Така постепенно то свиква и се научава какво значи думата. И в последствие се примирява, че кажат ли му "чао", ще мине известно време, докато мама или тати b) се приберат отново вкъщи!
Та моята позната така каза - казваме му "чао", той отива, ляга си в кошчето и заспива. Те спокойно излизат и като се върнат - никакви проблеми. А ако някой излезе без да му каже "чао", той стои до вратата и го чака да се върне, понякога дори плачел. Никой не му е казал чао и той не знае какво става, защо така са го оставили сам.
Пиша това, защото в другата голяма тема за "оставането на кучето само вкъщи" бяха казали, че изобщо не е хубаво да се сбогуваш с кучето. Нито пък като се върнеш да му се радваш много!
"Благородният дух има прекрасното качество да се вдъхновява за достойни неща!" Сенека
#49
Публикувано: 19 May 2006 - 08:30 AM
Доколкото аз го разбирам - не бива да обвиняваме животните си в това, което правят докато ни няма! Да съгласна съм! Но пък това не означава, че трябва да оставим нещата така и някой ден вече цялата къща / апартамент да бъдат съсипани! Мерки трябва да се вземат! Особено за личната безопастност на кучето, котето ... защото както народа е казал "от играчка накрая става плачка"!
"Благородният дух има прекрасното качество да се вдъхновява за достойни неща!" Сенека
#50
Публикувано: 19 May 2006 - 08:33 AM
Цитат
Не си чела внимателно.
Казано е да не се прави драма от излизането и прибирането, да няма излишни емоции.
Хайде пак прочети какво пише на първа страница за "условния знак". "Чао" или "Отивам до магазина" са условни знаци, много ясно е обяснено. Препоръчва се да си имате условен знак.
Двете теми са обединени.
#51
Публикувано: 19 May 2006 - 08:48 AM
Морти не прави бели докато е сам, най-големите му поразии са винаги когато ние сме си в нас и когато не му се обръща внимание, сигурно се опитва да прави впечатление oleeee
Като беше по-малък правеше поразии и докато е сам и все пред мойта стая, защото му я затварях да не влиза. Но като се сетих какъв е протеста и почнах да му оставям отворено да си се разхожда куча - НИКАКЪВ ПРОБЛЕМ! b)
#52
Публикувано: 19 May 2006 - 09:59 AM
Незнам дали имахме късмет с Макси, или съм самороден кучешки възпитател bl) (Макси ни е първо куче) Та, като го взехме беше на около два месеца. Доктора каза че не може да е на два месеца, изглеждал по-малък.... това е друга тема. Занесахме го в къщи, оставихме го в хола на килима и той веднага започна да пишка. Веднага го хванах, занесах го в банята и го сложих на канала , така както си пишкаше. От тогава до като почна да ходи само на вън по нужда (на около 5 месеца) си вършеше работите в банята. Имаше и изненади, ако някой му затвори вратата на банята, тогава ходеше на килима в хола....
За белите.
На втората вечер, както си гледахме телевизия, прекъсна захранващия кабел. Скочих и го праснах с кабела по носа. Оказа се че преди това беше прекъснал телефона, интернета и захранващия кабел на видеото. Не знам дали за това, че го ударих, или го е хванало ток, но от тогава кабел не е "вкусвал". Други бели не е правил. Стана така, че първите няколко месеца постоянно имаше човек в къщи и може би за това не се е научил да прави бели. Когато започнахме да го оставяме сам, първите няколко дни виеше, но комшиите го изтърпяха някак. (Е, не пропускаха да ми напомнят кога и колко е вил..) Сега вие само когато е на терасата и чуе колата. За сега не ни правят проблем.
Има си няколко играчки , отпуснати от арсенала на "кака" му, с които прави каквото си иска. По някога си проси нова играчка - открадва я от стаята на кака си и си я носи на килимчето си. След това застава до нея и чака как ще реагираме. Ако му я вземем и му се скараме, забравя за нея. Никога не е ял обувки, или каквото и било друго, а вярвайте ми в къщи има какво да се яде. Когато е сам в къщи му е позволено да ходи на всякъде. Всички врати са отворени, с изключение на балконската през зимата.
Иначе на разходките е най- големия е разбойник. По един час сутрин и вечер, го оставям да дивее на воля.
Иначе не е съвсем идеален - качва се на дивана когато ни няма или когато заспим, въпреки че знае , че му е забранено и го знае.
То малко стана като хвалба, но като ми разказват какви ги вършат приятелите на моя хубостник, направо ми призлява.
#54
Публикувано: 19 May 2006 - 02:33 PM
Цитат
r) Скъпият ми Чарли - като малък правеше много пакости като е сам и плачел, казваха съседите. Но аз наистина правех от ежедневните ни раздели тежка драма. Знаете как гледа един шпаньол - и как да не се върнеш по няколко пъти от вратата да го прегръщаш и да му шепнеш, колко го обичаш w) И да гледаш по-жално и от него. Огромна грешка, но нямаше толкова информация на времето. За Кора казват комшиите, че е кротка.
Но докато Чарли ни съсипваше дрехите и обувките, никога не е докосвал, нещо, което да го застраши, Кора малки пакости прави, но все неща, от които сериозно може да пострада.
Като поотрасна Чарли спря да върши каквито и да е пакости, но продължаваше да плаче до последно, когато е сам. Повярвах, когато поостаря и спря да чува асансьора, стъпките ни. Тогава вече и аз го чувах като се прибирам.
Кора предполагам, че също ще поолегне с годините. Толкова са различни по характер, както и всички деца. Колкото и потресаващо да звучи на някой сравнението.
#55
Публикувано: 20 May 2006 - 09:36 PM
[B][U][COLOR=blue][SIZE=3][FONT=Arial]ако не можеш да помагаш на другите,поне не им пречи
#56
Публикувано: 01 June 2006 - 08:02 AM
Майлс ми е доста кротък и никога не е било нужно много време да се учим-всичко възпиема много бързо, никога нищо не ми изяде, хем нямаше 3 месец бяхме на море и тъй като той не можеше тогава да излиза си седеше все в стаята - не докосна нито един чехъл! Пробвал се е само да ми свали чехлите от краката - веднага след като го взехме и след НЕ повторен о 2-3 пъти никакви други опити.
Относно излизането-той по цял ден си е самичък, и държи да му се каже когато излизаме - ти оставаш тук да пазиш и чао super best без чао скимти а вратата, когато му се обясни както казва РОзалия седи гледка тъжно докато се приготвям и след това скача на прозореца да ме види как влизам в колата - след това незнам какво прави ... сигурно ляга w) w) w)
#57
Публикувано: 08 June 2006 - 12:04 PM
Цитат
Как бихте коментирали този случай?
Когато аз и Льова излезем без Князик, той плаче. Не го оставям сам, а с големия син или майка ми, но докато не се върнем той скимти. Когато са двамата с Льова сами в къщи, няма проблем.
Айде, честито на победителите n) ... И аз имам подобен проблем. Вервайте ми - пробвах всичко. Кучката ми е гласовита и упорита. Напаво ми разказа играта. Не мога да я оставя сама в стая, а понякога недоволства дори да е с Градо. Иска винаги да е в центъра на събитията, да участва във всичко и да не седи сама. Вече почвам да се отчайвам, че няма да свикне. Слава богу, поне не руши, но настина нямам идея кво още да правя с нея.
Имаме си и друг проблем (не му е мястото тук, но държа да изрева болката си) - да сме навън 1, 2, 3 часа - стиска, говедото! И като се прибере с огромно облекчение се изсира насред хола с израз: "Боже, за малко да се изпусна в парка!" Всичко се дъолжи на това нейно убиствено любопитсво. Винаги е нащрек чудовището - ту ще облайва недоволно минувачи, ту ще се мята като идиот на всеки срещнат питбул да си играят, ту ще се засили някъде на майната си да плаши гълъбите... И не и остава време да се отпусне и да се изпикае. Пфу, че проклетия е туй малко черно циганче. (Не мога да ви опиша какво удоволствие е да си съжителстваме с нея w) )
Стратегията ми по въпроса до тук е да я затварям с мен в спалнята, докато работя и да не я пускам в хола, където е нейната тоалетна. Извеждам я след хранене (аз кутретата ги храня само по 2 пъти на ден), след сън и след игра. Засега ефектът е - 0 по отношение на хола. Но в спалнята не върши гадости. Снощи седяхме около 30 минути под дъжда докато се навие да се изпишка. Да имате някакви гениални идеи???
ПП mil_, ако си спомняш къде беше темата за акането, моля те - пусни ми я на лична, че да преместя този фрагмент.
ППП Как да не мрази човек кутретата?
#58
Публикувано: 08 June 2006 - 01:41 PM
Цитат
В спалнята до хола ли я оставяш или в по-далечната стая - в дъното на коридора?
Много кучета, които не искат да стоят сами - свикват по-лесно, ако не са толкова близо до хората. Особено, както казваш, че иска да участва във всичко - ако е до хола ви чува и вижда през вратата и се дразни.
Само предположения. Иначе -търпение и здрави нерви. От вас, за съседите-не знам. Но докато е малко-винаги има надежда. По-сложно е като са големи и хич, ама хич не щат да се променят.
Нали уж някога хората слушали кукувицата, за да разберат колко години ще живеят. Аз по цял ден ги слушам две кукувици от единия орех на другия и обратно, и бая кукания чух, едва ли ще доживея толкова. Но се замислих, че именно хората, които се спират за момент да послушат кукувицата, живеят по-дълго. Защото знам ли, това щастие и спокойствие от ей такива простички неща, сигурно е полезно за здравето.
http://avocett.blogspot.com
#59
Публикувано: 08 June 2006 - 01:57 PM
#60
Публикувано: 08 June 2006 - 02:06 PM
Цитат
Няма да свърши работа-сигурна съм. Трябва да е по-далече...
Аз такива като ми се наложи да ги оставя в стаята на 2-ри етаж си траят и само като минеш по стълбите- започва шумно сумтене под вратата и после лай, вой, блъскане - зависи от научения репертоар. Това ми е едно от най-омразните неща. Всякакви други фекални истории изобщо не ме притесняват, само дето имам мазоли от метли и працали. Изчезват ми само като идем на море за повече от 10 дена.
п.п. Хрумна ми нещо - защо не пробваш онази джаджа против лаенето у вас? Затваряш я сама (че той Градо няма нищо общо) и включваш.
Нали уж някога хората слушали кукувицата, за да разберат колко години ще живеят. Аз по цял ден ги слушам две кукувици от единия орех на другия и обратно, и бая кукания чух, едва ли ще доживея толкова. Но се замислих, че именно хората, които се спират за момент да послушат кукувицата, живеят по-дълго. Защото знам ли, това щастие и спокойствие от ей такива простички неща, сигурно е полезно за здравето.
http://avocett.blogspot.com