[Мил@]

ТАкамммммм- 1-во Каспър е всичко друго, но не и недохранен, просто явно не знаете, че лакомията е вродена при кокерите.
2-ро На ден се излиза по 4-ри пъти за тоалет, седи се достатъчно между 10-15 мин.,в този студ неможе да стои повече навън нито той нито аз-аз замръзвам той също.Доктора ни каза,че това е предостатъчно за него в този период.
3-то тези лакомства ги е докопал,защото се е качил на шкафа аз живея в боксониера и няма ,къде да ги дяна.
4-то като се има предвид колко са луди и доверчиви кокерите, това че го разхождам в Морската градина без повод и ме слуша и върви до мен, ако не говори за контрол незнам какво друго може да е.
5-то естествено че когато съм си вкъщи го контролирам, май не сте прочели добре,той не пита и невърши нищо непозволено когато сме заедно естествено, че никога не взима от земята когато му кажа не.
Единственото е оставането сам-само с това предстой да се справим!

Мда. Знам за лакомията на кокерите. Но и ти не беше дала никаква подробна информация за Каспър. Сега вече може да се отхвърлят хипотезите една по една, след като си дал/а отговори, т.е. има мегдан за знаещите да разсъждават по твоя случай. Няма място за обиди, нещо ми се струва, че се опитваш да захапеш тези, които се опитват да ти помогнат... Поднасям извиненията си, ако съм звучала нападателно в първия постинг, не съм имала такова намерение.

Сега по твоите точки.
1/ Ако Каспър не е недохранен, значи трябва да се работи по това да не яде това, което не му е разрешено. Виж тази тема, постинг номер 7

2. Чудесно е, че се излиза по 4 пъти за тоалет. Въпросът беше - дали се изморява при тези излизания. На едното място казваш "седи се по 10-15 минути", от което остава впечатлението, че кучето кротко обикаля наоколо, а човекът стои на едно място. На друго място казваш "слуша и върви до мен", което отново говори за кротки разходки. МОже би кокерът ти е с по-висока енергия и му трябва повече движение, за да се измори? отново казвам, само гадая, защото не е дадена достатъчно информация. Казвам го от опит - имам куче, което ако няма голямо тичане в началото на деня, после е доста нервно, обикаля из къщи и трудно седи на едно място. Може би и вашият случай е такъв?

3/ Това, че кучето вади неща от шкафовете, може да значи няколко работи - първо, не е ли възможно сладките да се поставят на недостъпно за кучето място? Второ, трябва да се работи по това, да му се "обясни", кое може да пипа и кое - не. В смисъл - пипането на шкафа винаги е "не". И трето, да се отработи да спазва тези правила и в отсъствието на човека.

4/Това е прекрасно. Обаче означава едно - кучето е научено да ходи редом до теб. Не означава, че не трябва да се работи по другите моменти, с които ТИ имаш проблем.

5/ Когато си вкъщи, не само го контролираш, вероятно и се занимаваш с него. Когато те няма, вероятно му е скучно. Има ли какво да прави, когато е сам? Играчки? Занимавки? Изглед навън? и т.н.

[Мил@]

Mил@ прочетох темата от самото начало съвсем внимателно и след това реших да ви пиша за съвет. Просто се хващам, че започвам да и отстъпвам все повече от неудобство да не се скара някой съсед с мен. Имаме и друг проблем с хората - за нея няма лоши, отива при всеки който я викне без значение дали го познава. Пишка в стаята когато има хора само и само да не ги изпусне и т.н.

Шели, разбирам много добре как се чувстваш. Обаче има и друго. Отстъпвайки пред виковете, на практика подхранваш, а не решаваш проблема. В смисъл, в момента кучето млъква, но затвърждаваш у него увереността, че те е тренирало достатъчно добре да идваш всеки път, когато е достатъчно гласовито.

Това ми напомня нашето куче, като беше бебе, когато го взехме. Какъв вой беше първата нощ, да не ти описвам - сигурно си прочела по-рано, все едно го колеха, сякаш умираше. Аз почти плачех горе в спалнята и станах да го гушкам, когато мъжът ми каза - искаш ли да го гушкаш и приспиваш всяка вечер, или искаш да спиш в това легло оттук нататък, а той да си спи в неговото? Спрях се. На втората нощ воят беше по-малък. На третата - почти нямаше. Оттам нататък никога не е гъкнал. Но в първите вечери, преди да си легнем, го извеждахме на дълга разходка, докато каталяса от умора и заспиваше почти прав. Така че не му остана много енергия да вика дълго време.

Има описание как се понижава прагът на дразнимост на кучето към оставането сам. Почваш да се приготвяш да излизаш, обличаш се, не гледаш към кучето, излизаш. Веднага се връщаш обратно. СЛедващият път - се връщаш след две минути. Следващият път - след 3 минути и т.н., докато кучето разбере, че когато се облечеш да излезеш, това не значи, че ще го оставиш съвсем само завинаги. Ако почне да вика - не се връщаш. Като млъкне - влизаш. За да може да установиш в мозъка му връзката "стоя тихо - стопанката се прибира". Сега има обратната връзка - "викам-тя идва".

Но при спането нещата мисля, че не стоят така. Ти казваш "отивам веднага за да видя дали ще се успокои. ". За кучето това не е плач и успокояване - това е човешкото обяснение на нещата. За кучето е така - искам стопанката да дойде, защото ми е скучно - ще поврякам и тя ще дойде. И така и става.

Второто и третото изречение не ги разбрах много. Защо отива при всеки човек - прекалено доверчива ли е или се опитва да доминира? Скача ли по тях, какво прави, като отиде?

Защо пишка в стаята, когато има хора? Ти смяташ, че е "да не ги изпусне" - но кучетата не пишкат, когато искат да си играят с друго куче, например? Какво те кара да мислиш, че това е мотивът? Къде точно пишка? Върху обувките им, някъде сгушена настрани или?

Според мен, не е изключено да тълкуваш поведението на кучето по човешки, приписвайки му човешки емоции. Казваш, че ще получи нервна криза, ако остане сама? А дали е така?

[shely]

Mил@ ще обясня за това с хората. Да, мисля че е прекалено доверчива само да и се усмихнеш дори да си напълно непознат хуква към теб и въобще не чува че я викам. А според мен това е много лесен начин да я отмъкнат. И тя плака първите три вечери вкъщи и след това около месец никакъв проблем. Спеше като пънче. Сега не мога да изляза от стаята без да се превърне в моя сянка. В пълна сила важи "следва ме като кученце". През ноща като се събуди и се започва един истеричен плач, драскане и скачане по вратата на спалнята, и така по няколко пъти на нощ(тази нощ през час). Отивам при нея и си ляга или доброволно или след мъмрене от моя страна. По повод на гостите вкъщи(тя си върши работите в банята) - изобщо не си прави труда да ходи в банята, кляка където свари, а има свободен достъп до банята. Само и само за да не изпусне някой да я гушне и да я намачка. Иначе когато сме само аз и сина ми вкъщи абсолютно винаги ходи в банята без пропуск. Направо е ненаситна на човешки ласки. Не можеш да я оставиш за миг веднага е след теб. И пак казвам няма никакво значение дали те познава - подскача и върти опашка, абе побеснява от радост. Имам чувството, че защото по цял ден с детето ми сме с нея, за това е такава лигла.

[Мил@]

Mил@ ще обясня за това с хората. Да, мисля че е прекалено доверчива само да и се усмихнеш дори да си напълно непознат хуква към теб и въобще не чува че я викам. А според мен това е много лесен начин да я отмъкнат. И тя плака първите три вечери вкъщи и след това около месец никакъв проблем. Спеше като пънче. Сега не мога да изляза от стаята без да се превърне в моя сянка. В пълна сила важи "следва ме като кученце". През ноща като се събуди и се започва един истеричен плач, драскане и скачане по вратата на спалнята, и така по няколко пъти на нощ(тази нощ през час). Отивам при нея и си ляга или доброволно или след мъмрене от моя страна. По повод на гостите вкъщи(тя си върши работите в банята) - изобщо не си прави труда да ходи в банята, кляка където свари, а има свободен достъп до банята. Само и само за да не изпусне някой да я гушне и да я намачка. Иначе когато сме само аз и сина ми вкъщи абсолютно винаги ходи в банята без пропуск. Направо е ненаситна на човешки ласки. Не можеш да я оставиш за миг веднага е след теб. И пак казвам няма никакво значение дали те познава - подскача и върти опашка, абе побеснява от радост. Имам чувството, че защото по цял ден с детето ми сме с нея, за това е такава лигла.

Колкото до това с непознатите - тренира се. Работили ли сте върху команда - да стои на място, където й е казано? Нашите се казват - седни - стой. Т.е. аз мога да крача наоколо, да се отдалеча, той трябва да седи там, където съм подала командата "седни". Нашият не е много добър в това, доскучава му след известно време, но при добра тренировка, се успява. Така успявам да го задържа, когато иска да хукне нанякъде, а не бива.

После се тренира с друг човек. Той се приближава - вие - на повод. Подаваш команда да стои на място. Ако изпълнява - лакомство. Ако не - здраво дръпване на повода, което е корекцията, да се върне сама и да седне на мястото. Първо от по-далече, после човекът приближава, като сте усвоили по-далечното разстояние. Но трябва да се тренира постоянно. На ден по няколко пъти, ако я извеждаш ти - и кратички тренировки, за да е като на игра.

Колкото до другото, прилича ми кученцето ти да проявява доминантни черти. Прочети и темата за доминантността и агресията (агресия не е задължителна при доминантността).Пищи, драска и скача по вратата не защото плаче, а защото настоява да те докара да дойдеш и да получи дозата си внимание и ласки. И ти правиш това, което те е тренирала да правиш.

За гостите не съм толкова сигурна - нека да кажат специалистите. Не мисля, обаче, че кучетата акат и пишкат, за да получат ласки. Не познавам много хора, които да ги обсипват с ласки, когато направят беля на килима. Дали не маркира територия, да покаже - това жилище е мое, а вие сте гости?

[shely]

Ммм да тренираме командата "на място", но за сега не ни се получава много, да не кажа изобщо. Днес на вън едвам я стигнах след една непозната жена, а тя даже ми се дърпаше. Нощес пък беше върхът. Мила напълно съм съгласна с теб, мисля че ме пробва дали ще отида при нея. Понеже бях по-настоятелна и не ходих веднага след като се "развика" и се изака 5 пъти в стаята, че се и изпика накрая(на разсъмване). И това на всеки кръгъл час. Цяла нощ я слушам как щъпурка на горе надолу. Докара ме до рев, бях пред нервна криза . Отчаяна съм, напълно. Не се шегувам. Вдигнала съм ръце. Както си ходеше сама в банята днес въбще не ще, нося я на сила.Тя ме гледа и ляга на пода. Аз пък от своя страна я затварям мрънка малко и си върши работата. И така цял ден си караме на яд.

[Мил@]

Ммм да тренираме командата "на място", но за сега не ни се получава много, да не кажа изобщо. Днес на вън едвам я стигнах след една непозната жена, а тя даже ми се дърпаше. Нощес пък беше върхът. Мила напълно съм съгласна с теб, мисля че ме пробва дали ще отида при нея. Понеже бях по-настоятелна и не ходих веднага след като се "развика" и се изака 5 пъти в стаята, че се и изпика накрая(на разсъмване). И това на всеки кръгъл час. Цяла нощ я слушам как щъпурка на горе надолу. Докара ме до рев, бях пред нервна криза . Отчаяна съм, напълно. Не се шегувам. Вдигнала съм ръце. Както си ходеше сама в банята днес въбще не ще, нося я на сила.Тя ме гледа и ляга на пода. Аз пък от своя страна я затварям мрънка малко и си върши работата. И така цял ден си караме на яд.

Шели, опитай се да се успокоиш. Кучето е социално животно, то живее в малки общества - глутници. Всяка глутница си има водач и следователи. Мястото на водач никога не остава свободно. Т.е. ако човек не изпълнява ролята на водач адекватно, заема я веднага кучето. Ако човекът е водач в 80 % от времето, кучето е водач в останалите 20 %, може и в други съотношения. Трябва да сме водачи в 100 % от случаите, за да не се налага кучето да поема водачеството. Запомни, че водачът никога не е ядосан, емоционален и т.н. - той просто е водач. Емоцията, ядът, кучето приема за слабост. Така че ако сме ядосани, е по-добре да не се опитваме да възпитаваме кучето в този момент, тъй като те усещат състоянието ни безпогрешно.

Когато се учихме на това в моето семейство, кучето ни беше огледалото - ако не слуша, значи ние не сме нещо наред, ядосани, уморени, притеснени за нещо и т.н. Като се успокояхме, отпочинали и бодри - кучето е най-доброто и най-послушното куче на света. Когато не те слуша, спомни си за това и вместо да си мислиш, че прави напук (което почти никога не е вярно, според мен - съвсем никога) - помисли дали ти самата в момента си 100 процента добре.

Запомни и друго - няма кой да научи твоето куче на нищо. То си е твое и си е твоя отговорност. Взела си я вкъщи, значи имаш отговорности към нея. Ще те ядосва, ще ти прави бели, но ако помниш, че ние, хората, сме задължение на домашните си любимци, защото сме ги отделили от естествената им среда на обитание и сме ги взели в домовете си, за да ги обичаме - ще ни е по-лесно.

Сега по повод другото. Трябва да се убедиш, че кучето може да стиска цяла нощ. Когато ние тренирахме Шаро, последното нещо вечер, което се правеше, беше да се изведе, за пиш и ако - и за да е уморен. Да заспива преди нас - от умора (и до днес е така - той е доста активен и търчи много, та се уморява и като се умори - си ляга самичък и спи). Задължително се извежда, след като е ял пил водичка. Водата вечер се вдигаше до едно известно време, за да не се напие до насита и после да му се пишка цяла нощ.

Сутрин, като се стане - първо се извежда той да пишка и ака. Ако преминеш на този режим, ще видиш , че през нощта кучето (ако е достатъчно пораснало, за да може да стиска), просто няма да има много какво да изпишка и изака. В твоя случай, като е викала сутринта, може да е искала да ти каже, че й се пишка и ака. Не бързай да смяташ, че прави напук - кучетата нямат толкова сложна система, че да решат да отмъщават, когато нещо не им се дава. Може да е забелязала, че дотичваш, като се изпишка вкъщи, но ако следва това, би пишкала, само ако те вижда наоколо.

Колкото до команда "на място", не очаквай кой знае какви резултати от един ден. Това се отнася за всичко, впрочем - един ден е малко. Да напомня - за да имаш по-добри резултати, кучето е добре да е гладно, да обича много наградките, които му даваш и да се стреми да ги заслужи. Хубаво е да се почне новата команда там, където то е свикнало да бъде, без дразнители - ако няма другаде - вкъщи. После - навън, без други кучета и хора - и чак накрай - с други дразнители. Ние правехме тая грешка, искахме да тренира нови команди навън, където имаше много дразнители в началото - и той се разсейваше непрекъснато.

Навън, ако ти бяга да тича след непознати, просто я дръж на повод засега, пускай я там, където няма непознати хора.
Хайде, кураж, няма да се даваш - кучето ще стане послушно, само трябва да си постоянна в изискванията и да не се отказваш. Никакви истерии и ядове - това е просто куче, което се учи да те разбира - а и ти него. И всъщност се обичате, нали?

[shely]

Обичаме се е меко казано , ама нали имам и дете, та ми идва в повече(търча като линейка на ляво на дясно). Обожаваме я цялото семейство. Честно казано почти всичко което ми даваш като съвети го правя. Тя си върши работите в банята, нали още няма трета ваксина та много много ме е страх да стоим навън. През деня няма проблем ходи сама в банята и вече не толкова често. През ноща понеже вратата на стаята й и на банята са отворени, тя си ходи сама. Обаче пишка в банята(говоря за през нощта) връща се и се изаква в стаята. Така беше и тази нощ(два пъти). Сутринта на ръзсъмване понеже издава едни звуци по които разбирам, че ме вика защото се е изакала - беше акала в банята. Та забелязвам, че като се стъмни ходи да си пишка в банята, но като и се ака става неспокойна и се върти из стаята. Ако съм там ставам и я завеждам в банята и готово, но ако не съм нали се сещаш какво става. Не знам защо прави така!? Успокоявам се с факта, че е много малка - все пак няма 3 месеца, но съм длъжна да взема мерки за тези работи преди да съм изпуснала нещата от контрол. Та за това се нуждая от съвети, ако вече не съм станала банална - за което се извинявам !

[Мил@]

Обичаме се е меко казано , ама нали имам и дете, та ми идва в повече(търча като линейка на ляво на дясно). Обожаваме я цялото семейство. Честно казано почти всичко което ми даваш като съвети го правя. Тя си върши работите в банята, нали още няма трета ваксина та много много ме е страх да стоим навън. През деня няма проблем ходи сама в банята и вече не толкова често. През ноща понеже вратата на стаята й и на банята са отворени, тя си ходи сама. Обаче пишка в банята(говоря за през нощта) връща се и се изаква в стаята. Така беше и тази нощ(два пъти). Сутринта на ръзсъмване понеже издава едни звуци по които разбирам, че ме вика защото се е изакала - беше акала в банята. Та забелязвам, че като се стъмни ходи да си пишка в банята, но като и се ака става неспокойна и се върти из стаята. Ако съм там ставам и я завеждам в банята и готово, но ако не съм нали се сещаш какво става. Не знам защо прави така!? Успокоявам се с факта, че е много малка - все пак няма 3 месеца, но съм длъжна да взема мерки за тези работи преди да съм изпуснала нещата от контрол. Та за това се нуждая от съвети, ако вече не съм станала банална - за което се извинявам !

Не си досадна, но ако питаш по въпроса с пишкане/акане - има друга тема, тука спамим. Аз там съм си казала мнението - не ми се вижда много продуктивно това учене на кучето да си върши работа в банята, а след време, като минат ваксините - чак тогава да почваме наново да го учим навън... Трудно се отучва създаден навик... Дано твоята да не успее да свикне с тая баня... Ама всеки си знае най-добре.

[SnH]

Здравейте на всички!
Благодаря ви, че ви има, за да помагате, съветвате, давате много полезна информация и напътствия в отглеждането и възпитанието на нашите домашни любимци.
Не знам дали точно тук е мястото, но ви пиша във връзка със статията СТРАХ ОТ РАЗДЯЛА СЪС СТОПАНИНА.Не съм сигурен дали конкретният проблем, който имаме,не е бил вече засегнат, но нямам време в момента (за съжаление) да прочета всички постове от 2006 насам...
Имаме женски Голдън ретрийвър на почти 7 месеца (Абия).През последните няколко дни, когато тръгнем да излизаме, тя застава на входната врата и не ни пуска(започва да се зъби, ръмжи, дори се изправяна на два крака). .След като 6 месеца ни състари с по 5 години :), прочетох статиите в темата за "Агресия, доминантно поведение". От тогава започнах да я разбирам повече,станах доста строг и вече не се опитва да се налага толкова.Няма проблем, когато е в другата стая, в смисъл, че не лае и дращи по вратата,а ляга до нея и си стои докато не и се отвори.По принцип и двамата с приятелката ми работим и през деня Аби е сама,сутрин нямаме проблем с излизането, когато отиваме на работа, но когато почиваме и излезем, доста често създава проблеми.Сякаш разбира кога отиваме на работа и кога излизаме за нещо друго...Другото, което със сигурност трябва да се отбележи, е, че май започва да се разгонва - съдейки, не толкова от промяна в поведението й (с изключение на упоменатия по- горе случай),колкото от поведението на мъжкарите около нея.
Та в крайна сметка въпросът ми е , някой имал ли е подобен случай с неговото куче и как да действам,когато отново застане на вратата и не ни пуска, най-лесно е да и се скарам, да я дръпна и да мина, но това определено не е правилният подход,а и онзи ден приятелката ми не успя да я махне, изплаши се и се наложи да се прибирам от работа, за да въведа нещата в ред

Благодаря за вниманието, очаквам вашите съвети и насоки.

[mil_]

Сложи й повод, отведи я под команда на мястото й и я сложи на място със седни или легни, на излизане не забравяй да освободиш.
Ако не сте работили по команда място, започвайте
След време просто в такива случаи ще трябва да я изпратиш на мястото й с една дума и готово.

[Мил@]

Здравейте на всички!
Благодаря ви, че ви има, за да помагате, съветвате, давате много полезна информация и напътствия в отглеждането и възпитанието на нашите домашни любимци.
Не знам дали точно тук е мястото, но ви пиша във връзка със статията СТРАХ ОТ РАЗДЯЛА СЪС СТОПАНИНА.Не съм сигурен дали конкретният проблем, който имаме,не е бил вече засегнат, но нямам време в момента (за съжаление) да прочета всички постове от 2006 насам...
Имаме женски Голдън ретрийвър на почти 7 месеца (Абия).През последните няколко дни, когато тръгнем да излизаме, тя застава на входната врата и не ни пуска(започва да се зъби, ръмжи, дори се изправяна на два крака). .След като 6 месеца ни състари с по 5 години :), прочетох статиите в темата за "Агресия, доминантно поведение". От тогава започнах да я разбирам повече,станах доста строг и вече не се опитва да се налага толкова.Няма проблем, когато е в другата стая, в смисъл, че не лае и дращи по вратата,а ляга до нея и си стои докато не и се отвори.По принцип и двамата с приятелката ми работим и през деня Аби е сама,сутрин нямаме проблем с излизането, когато отиваме на работа, но когато почиваме и излезем, доста често създава проблеми.Сякаш разбира кога отиваме на работа и кога излизаме за нещо друго...Другото, което със сигурност трябва да се отбележи, е, че май започва да се разгонва - съдейки, не толкова от промяна в поведението й (с изключение на упоменатия по- горе случай),колкото от поведението на мъжкарите около нея.
Та в крайна сметка въпросът ми е , някой имал ли е подобен случай с неговото куче и как да действам,когато отново застане на вратата и не ни пуска, най-лесно е да и се скарам, да я дръпна и да мина, но това определено не е правилният подход,а и онзи ден приятелката ми не успя да я махне, изплаши се и се наложи да се прибирам от работа, за да въведа нещата в ред

Благодаря за вниманието, очаквам вашите съвети и насоки.

С цялото ми уважение - но нямаш време да прочетеш писаното вече във форума, а смяташ, че хората ще имат време да ти го напишат отново, след като е писано не веднъж и два пъти?

Не видях въпрос, на който няма отговор в темата за агресията и доминантността. Да, ако не ви пуска да минете, това означава, че се възприема за водачът на семейната глутница. Т.е. трябва да се работи по въпроса с доминантното поведение. И корекция (скарване) е правилна, и дръпване, за да мине човекът. Всички хора ТРЯБВА да са на по-високи места в семейната йерархия, а изглежда, че приятелката ти е по-ниско от кучето. Работи по въпроса.

Пак ще препоръчам - изгледай поне няколко от сериите на Сизар Милан - Повелителят на кучетата - заедно с приятелката си. Ще ви стане ясно какво означава поведение на водач на глутницата и какво е правилното поведение с куче. На приятелката ти ще е особено полезно - но и на теб, защото с твоя помощ тя трябва да си извоюва мястото на Номер 2 в глутница. А кучето да е Номер 3. Проблемът е известен, описан е - само трябва да се чете.

Не разбрах защо въпросът е пуснат в тази тема, след като кучето вече няма проблем с оставането само.
Успех.

[Кокерчето Каспър]

Много се извинявам,ако е удобно да Ви попитам МИЛ вие кучешка психология ли сте завършила или сте ветеринар,че разбирате толкова много?!Чисто любопитство!!!!

[4i4olina]

Здравейте!
От днес започнах да прилагам обучението посочено от Mil@ на моето дакелче.То има огромен страх от самотата и аз съответно имам огромен страх да го оставя само,защото настава погром.Такова малко кученце ме изуми със страхотните си бели из целия ни дом.Вече е на годинка,може би е малко късно,съжалявам,че не се разрових в нета малко по-рано...
Дано успея да я убедя,че в стоенето сам няма нищо страшно.
Ще ви държа в течение и ще задавам въпроси,ако нямате нищо против.
Отивам да се обличам и събличам !

[katrin1]

Нз дали не е малко късно да пиша тук,но просто искам да благодаря на МИЛ за таи тема.Имам бигъл на 2 месеца и буквално нищо не мога да направя без той да е неотлъчно до мен,дори коагто отида до тоалетната той седи пред вратата и ме чака.Радвах се че е толкова привързан към мен,преди да прочета тази тема,и да разбера че това същност е проблем.В момента седя в хола и го чакам да заспи за да мога да си легна и аз,иначе ще събуди всички в радиус от поне 1км!Много ми е жал като плаче,оставям го сам по няколко пъти на ден(нямам избор просто),понякога за по-малко друг път за повече време,но промяна няма!!Много рядко се връщам като завие,просто понякога мн ми дожалява!И много трудно заспива ако не е в мен,а аз доста често правя грешката да се предавам и да го гушкам само и само да заспи та да мога и аз да изпитам удоволствието от съня.Нз какво да правя,явно трябва много време за да се разреши този проблем..та исках да благодаря на МИЛ за това,че ми показа проблема и как да го разреша,дано да се справим..

[bushkata]

Класическа скука, според мен

http://www.youtube.c...feature=related

[Лола]

bushkata, в 21 May 2010 - 12:06 PM, написа:

Класическа скука, според мен

http://www.youtube.c...feature=related

Какви извивки на гласа,какво чудо Прозореца ми беше отворен а звука на max и познайте,разлаяха се всички съседни песове

[HRISI_1084]

http://www.youtube.c...#!v=IJ6muDTwvBs
Едно въпросче,такова поведение страх от самота ли е или куч просто се самозабавлява?

[Pustinen Eskimos]

MIL@ много ти благодаря и аз за съветите,отне ми повече от 3 часа да прочета отначалото до края за да видя дали има нещо относно моя проблем,но мисля,че не можах да открия отговор.Първо искам да отбележа че за първи път отглеждам куче вкъщи,и както може да се очаква съм много на Вие относно поведението на кучето.Та,аз си взех мини пинчер на 3 месеца,да отбележа че се разбираме "чудесно".Научих го на командата седни за супер кратко време ( 2-3 часа ) благодарене на малко лакомства,сега си сяда без проблеми,НО проблема ми е,че го научих да спи при мен в леглото.Сега като го оставя в креватчето му и още докато си легна идва до леглото и започва да скимти.Пробвах на няколко пъти да го пропъдвам с думите " на място " и го побутвах към кошарата му,но без резултат.Упсокоява се едва когато го кача на леглото и веднага започва да ми се умилква и заспива на ръката ми.Да не говорим че от утре започваме с учението да стои само в стаята и на място.Както може да се очаква и то ме е дресирало да отивам при него когато ме вика нооо това трябва да се промени.Вярно,че ще ми е много трудно но то е послушно куче и вярвам,че ще се справя.
Молбата ми е единствено за проблема с креватчето.Ще съм ти наистина много благодарен

[mopsi]

от скоро имам мопс на 2месеца е и за сега го държа в моята стая и на терасата (голямата тераса). Когато дойда и отида принего да играем е много щастлив, ама си играе както си играе сам. На мен ми омръзва и след час излизам от стаята и го оставям сам.Скимти малко понякога ама не знам мога ли да го оставям сам за около 3-4 часа? Мерси предварително

[Мил@]

Pustinen Eskimos, в 01 June 2010 - 11:14 PM, написа:

НО проблема ми е,че го научих да спи при мен в леглото.Сега като го оставя в креватчето му и още докато си легна идва до леглото и започва да скимти.Пробвах на няколко пъти да го пропъдвам с думите " на място " и го побутвах към кошарата му,но без резултат.Упсокоява се едва когато го кача на леглото и веднага започва да ми се умилква и заспива на ръката ми.Да не говорим че от утре започваме с учението да стои само в стаята и на място.Както може да се очаква и то ме е дресирало да отивам при него когато ме вика нооо това трябва да се промени.Вярно,че ще ми е много трудно но то е послушно куче и вярвам,че ще се справя.
Молбата ми е единствено за проблема с креватчето.Ще съм ти наистина много благодарен

Здравей,
Нещо стресиран ми се виждаш? Защо смяташ, че ще ти е много трудно и т.н.? Правилно си констатирал - кучето те е дресирало да идваш, като се разскимти. Обучението да стои на мястото си ще помогне. Сега му покажи, че ти си водача на глутницата и не може да те притеснява, трябва да стои там, където ти кажеш. Ти искаш да го третираш като бебе и да получиш от него поведение на послушно куче - така просто не става. Покажи му като на куче кое му е разрешено и кое - не. Това прави кучетата балансирани и спокойни.

Ако искаш да научиш кучето да спи в креватчето му, ще трябва да изтърпиш няколко вечери скимтенето му - то ще опитва да те накара да станеш. Като не ставаш - ще поскимти, ще поскимти - и ще заспи самичко.

Няколко пъти съм разказвала във форума как наш Шаро опищя орталъка първата вечер, като го оставихме самичък долу, а ние се качихме горе в спалнята. Аз почти се бях разплакала от жал и станах да го взимам и гушкам, но мъжа ми ме попита - оттук нататък, всяка вечер ли ще го гушкаш? Нали решихме да не спи при нас в спалнята, а долу? И аз се спрях. Първата вечер заспа, като се умори от скимтеж и виене. Втората вечер поскимтя много кратко време. Третата вечер нямаше скимтене - и оттогава никога нямаше. Почна да си ляга самичък в креватчето, като се умори - преди дори ние да сме се качили горе.

Друг е въпросът, че ако му е горещо, и до ден-днешен предпочита да спи на ламината, за да се охлажда, а не на креватчето. Но ние го оставяме да си избере сам къде иска да спи и в кой момент.

Мопси, кучето ти е бебе. Ако смяташ, че е в безопасност, можеш да го оставиш за няколко часа. Ако няма какво да изгризе и да се нарани, т.е. предмети, които да надъвче и да изяде парчетата, кабели, които да сдъвче и да го убие ток и т.н. - ако си обезопасил къщата, както се обезопасява за човешко бебе (с много силна захапка хехе) - можеш да го оставиш за 3-4 часа. Най-много да опишка къщата или да се изака. А как да си играе с тебе, а не сам - ти трябва да го научиш. Играй си с него. Кучетата са социални животни, обичат да имат компания.

Успехи в отглеждането на бебетата и на двамата!