[Грахче]

И кучешкият живот си има старост-нерадост

[vesi792007]

Мястото наистина е неочаквано , но статията е много интересна

[Fibsi]

Е не, мястото наистина ме изненада. Интересен текст, макар възрастта, за която пишат да е доста рядко достижима. Съгласна съм, че спят повече през деня, а нощем обикалят и будят когото могат :) Но пък не са спрели да преследват стопаните и да търсят внимание и ласки. Каквито и да са си ги гледаме и обичаме!

[Грахче]

тук има доста интересно обяснение на това защо големите кучета живеят чувствително по-малко от по-дребните. Аз съм чела съвсем различна теория, според която разликата идва от общата амортизация на организъма, тъй като големите като цяло водят по-тежък и натоварен живот и голямото тяло означава много повече изхабяване на основните органи. Интересен факт е също така, че това което убива кучетата по-рано е ускорения пулс. В природата по-бавния пулс означава дълголетие.

[sasin]

Само че вече мястото го няма (не ми зарежда) а не сте копирали статията и сега не можем да я прочетем Интересувам се защото нашата коконка скоро ще стане бабка

[lagunano1]

И кучешкия живот си има старост-нерадост

Малките породи живеят по-дълго, но също страдат от деменция

Възрастта, на която кучето започва да остарява, е под контрола на биологичния часовник, който се залага в гените на животното при зачатието. Часовниковият механизъм се намира в хипоталамуса - част от главния мозък, контролираща ендокринната система на организма. С напредването на възрастта мозъкът произвежда все по-малки количества от химическото вещество, наречено допамин, което по някакъв начин е свързано с процепа на остаряване. Казано по-просто, ако продукцията на допамин се поддържа, кучето живее по-дълго. По неизвестни причини дребните породи показват тенденция да имат по-добра продукция на допамин в късните си години от едрите и като резултат обикновено живеят по-дълго.
Естествените промени, през които преминават кучетата в процеса на остаряване, са подобни на тези при хората. При една четвърт от всички 16-годишни животни цикълът на сън и будуване е променен - те спят повече през деня и по-малко през нощта, когато показват безпокойство, но не защото имат нужда да изразходват енергия. Любопитен феномен на остаряването е, че кастрираните женски кучета стават по-агресивни, а кастрираните мъжки намаляват агресивността си с напредване на възрастта.
На 16-годишна възраст 60 процента от кучетата общуват по-малко със семейството, в което живеят - те посрещат, придружават и се борят за вниманието на хората по-рядко. Интересно е, че една по-ранна старческа промяна при кучетата се изразява в постоянно следване на собствениците. В старческа възраст подвижността на кучетата обикновено е намалена и като резултат те може да изглеждат по-малко изпълнителни при заповеди, да станат по-агресивни, да се държат заплашително и дори да хапят. Над 70 процента от шестнадесетгодишните кучета губят нормална ориентация, като застават от погрешната страна а вратата, когато искат да излязат, блъскат се в ъглите или стоят втренчени в празното пространство. При някои се развива заболяване, подобно на Алцхаймер при хората, особена форма на деменция, характеризираща се със загуба на късата памет, промени в поведението и забавяне на условните процеси.
Редовните мисловни упражнения помагат да се отложи естественият спад в мозъчните способности, които настъпват с възрастта. С годините кучетата неизменно стават по-бавни. При отсъствие на мисловна стимулация възрастните кучета стават глупави и сънливи, а апетитът им може да се промени. Подобни са промените и когато кучето не се чувства добре - отпадналостта или депресията често се появяват и при заболяване или увреждане, така че е важно да правите разлика между естественото остаряване и заболяването. Не смятайте, че промените, настъпили с вашето старо куче, са винаги промени, свързани с напредването на възрастта. Възрастните кучета се нуждаят от преглед при ветеринарния лекар два пъти годишно.

[blueocean]

lagunano1, в 25 October 2010 - 05:23 PM, написа:

И кучешкия живот си има старост-нерадост

Любопитен феномен на остаряването е, че кастрираните женски кучета стават по-агресивни, а кастрираните мъжки намаляват агресивността си с напредване на възрастта.

На 16-годишна възраст 60 процента от кучетата общуват по-малко със семейството, в което живеят - те посрещат, придружават и се борят за вниманието на хората по-рядко. Интересно е, че една по-ранна старческа промяна при кучетата се изразява в постоянно следване на собствениците. В старческа възраст подвижността на кучетата обикновено е намалена и като резултат те може да изглеждат по-малко изпълнителни при заповеди, да станат по-агресивни, да се държат заплашително и дори да хапят.

Тия тотално опорочиха кастрацията и само дават още доводи на противниците й. А това че старите кучета хем не общуват със семейството, хем постоянно следват собственика си...