Публикувано: 09 January 2010 - 02:32 AM
Аз по принцип съм ПРОТИВ страха, винаги съм готова да се наежа и да вървя с рогата напред зад някоя кауза, която сметна, че е правилна. НО. Понякога си мисля, че лесно ми е на мен. Щастливка съм в някакъв смисъл, но пак не винаги.
Искам да погледна малко през очите на Grassia, да покажа, какво виждам от там. Ихтиман не е София-Южни райони, не е дори София-Надежда. Ихтиман е един от малките градове в България. Повечето хора имат роднинска връзка и навярно всички се познават поне на външен вид. Ихтиман е и "тъмен" град... Мен винаги ме хваща страх, когато минавам през него. Просто някаква химична реакция... И съм сигурна, че ако строша хатъра на някой местен, ако почна да му вдигам джангъри за изхвърлените от него кученца, едно от най-леките наказания, които мога да получа е да ми разбият прозорците или да ми натровят котките. Аз ще се боря за Доброто и Справедливостта, а ще получа... тесла в зъбИте. И след като предварително ми е ясно, че собствениците няма да си приберат обратно кучетата, смисълът да се боря именно за вменяване на съвест у непознати съграждани не ми се нрави, ама съвсем. Аз имам семейство, имам котки и кучета, навярно имам и деца. Искам да съм максимално спокойна за тяхната безопасност, а конфликт с некоректни хора от града ми няма да им я осигури. Затова, предпочитам мирно да потърся нови стопани на малките душици, поне ще донеса полза на някого и няма да навредя на семейството си.
България е в границите на Европейския Съюз, скоро ще присъства в Шенгенското пространство, ще има и Европейска валута. Но България в никакъв случай НЕ Е Европейска държава - за това говори не само грозното отношение към животните, но и много, ужасно много други фактори в ежедневието ни, не мисля да ги изброявам, вие си знаете. България е просто една от многото бедни ("развиващи се") държави по света. Поне на този етап. А за всички такива държави е характерно столицата и пространството извън столицата да контрастират драстично ( Много моля, не целя да обидя никого, говоря в най-общ план). Обикновено извън големите градове в тези държави цари необразованият, безкултурният, а съответно и безскрупулният, крайно закомплексираният човечец. Той е силният на деня в малкия град, защото не му пука особено, той се изразява чрез първичните си реакции и на всичкото отгоре се гордее с това. Коректният човек в малкия град се старае да не се набива особено на очи... той знае, че за своята коректност ще получи от некоректния - тесла в зъбИте. Защото некоректният не подбира средствата си за подигравка, за завист и мъст...
Аз затова смятам, че съм донякъде щастливка. Ако живеех в малък град, не зная моята напереност, докъде би стигнала... дали въобще щеше да я има... Била съм много пъти свидетел на подобни "награди" за различния за тях човек в малкия град, това е не само обидно и унизително, това си е направо терор. Над хора, не над животни. Повярвайте има много ХОРА в България, които няма как да се защитят от себеподобните си. Затова не ги виня, когато отказват да излязат "на оръжие". Моля, подходете към тях с разбиране! Те също някак трябва да продължат живота си.