Женски доберман на 8 години търси дом доведена за приспиване
#42
Публикувано: 13 January 2010 - 12:49 PM
Грахче, много добре, че не им позволяваш да ти се качват на главата.
За изпускането като я види вет, кажи как е. Може и да е изстинала, ние не знаем точно къде е била държана. Може пък и друга гадост.
Аз вчера говорих с лекаря, при който е била доведена - той казал, че той поне не я е ваксинирал миналата година.
Иначе много поздрави на цялото семейство и да знаете, че ви мислим

За изпускането като я види вет, кажи как е. Може и да е изстинала, ние не знаем точно къде е била държана. Може пък и друга гадост.
Аз вчера говорих с лекаря, при който е била доведена - той казал, че той поне не я е ваксинирал миналата година.
Иначе много поздрави на цялото семейство и да знаете, че ви мислим

#47
Публикувано: 19 January 2010 - 09:51 AM
има едно нещо, което аз наблюдавам у всички добермани, с които съм имала контакт - те са две различни личности в дома си и извън него. У дома те са мили, сладки, любвеобвилни, смешни мишоци с въртящи се чуканчета... но излязат ли навън, направо им порастват криле!
Вчера Сара за пореден път доказа това. Докато сме били на работа, бавачката я пуснала в двора, тя обаче излязла и спретнала скандал и кьотек със полу-бездомните кучета на съседа, след което подгонила и държала в колата му току-що дошъл клиент на тенекиджията. Изобщо успяла за няма и половин час да всее страшен разплох в квартала... А тя е едва втора седмица в нас. Явно девойчето е взело нещата присърце и брани реномето на породата и територията без майтап.
Вчера Сара за пореден път доказа това. Докато сме били на работа, бавачката я пуснала в двора, тя обаче излязла и спретнала скандал и кьотек със полу-бездомните кучета на съседа, след което подгонила и държала в колата му току-що дошъл клиент на тенекиджията. Изобщо успяла за няма и половин час да всее страшен разплох в квартала... А тя е едва втора седмица в нас. Явно девойчето е взело нещата присърце и брани реномето на породата и територията без майтап.

Must Love Dogs. Must Care. Must Share.

#48
Публикувано: 19 January 2010 - 10:53 AM
Цитат(Грахче @ Jan 19 2010, 08:51 AM) <{POST_SNAPBACK}>
има едно нещо, което аз наблюдавам у всички добермани, с които съм имала контакт - те са две различни личности в дома си и извън него. У дома те са мили, сладки, любвеобвилни, смешни мишоци с въртящи се чуканчета... но излязат ли навън, направо им порастват криле!
Вчера Сара за пореден път доказа това. Докато сме били на работа, бавачката я пуснала в двора, тя обаче излязла и спретнала скандал и кьотек със полу-бездомните кучета на съседа, след което подгонила и държала в колата му току-що дошъл клиент на тенекиджията. Изобщо успяла за няма и половин час да всее страшен разплох в квартала... А тя е едва втора седмица в нас. Явно девойчето е взело нещата присърце и брани реномето на породата и територията без майтап.
Вчера Сара за пореден път доказа това. Докато сме били на работа, бавачката я пуснала в двора, тя обаче излязла и спретнала скандал и кьотек със полу-бездомните кучета на съседа, след което подгонила и държала в колата му току-що дошъл клиент на тенекиджията. Изобщо успяла за няма и половин час да всее страшен разплох в квартала... А тя е едва втора седмица в нас. Явно девойчето е взело нещата присърце и брани реномето на породата и територията без майтап.


"Гробарю,когато копаеш гроба ми,нека бъде плитък,за да усещам дъжда."
#52
Публикувано: 31 January 2010 - 06:12 PM
с голямо удоволствие мога да кажа, че темата вече не е актуална. По всичко личи, че сме си намерили правилния човек. Това е Радо, новият стопанин на Сара. Той е от София, гледал е кучета, в момента няма и много му липсва компанията на четириног приятел.
Даде мъжка дума да се грижи за нея в добро и лошо и много да я обича. Аз лично му повярвах, така или иначе ще държим връзка и ще получаваме снимки от него за да им се радваме.
Поздрав и благодарности на всички, които помогнаха!
Даде мъжка дума да се грижи за нея в добро и лошо и много да я обича. Аз лично му повярвах, така или иначе ще държим връзка и ще получаваме снимки от него за да им се радваме.
Поздрав и благодарности на всички, които помогнаха!

Must Love Dogs. Must Care. Must Share.

#54
Публикувано: 31 January 2010 - 07:33 PM
първо го гледаше подозрително, но както каза някой тук - кучетата са продажни душици. той извади един пакет вкусотийки и гледай как бързо се сприятелиха...
малко трудно тръгна с него накрая, но това е нормално. Мисля, че бързо ще свикне на хубавото.
малко трудно тръгна с него накрая, но това е нормално. Мисля, че бързо ще свикне на хубавото.

Must Love Dogs. Must Care. Must Share.

#55
Публикувано: 31 January 2010 - 07:51 PM
Поздравления за прекрасната метаморфоза на Сара, пожелавам й крепко здраве и занапред!
А новият стопанин изглежда на снимката като грижовен мъж, дано свикнат един с друг максимално бъзо!
А новият стопанин изглежда на снимката като грижовен мъж, дано свикнат един с друг максимално бъзо!
#56
Публикувано: 31 January 2010 - 08:52 PM
Чак сега видях темата и не знам дали ветеринаря Ви е посъветвал нещо за напикаването.Когато прибрах моето коли от улицата реших,че се изпуска понеже според съседи е изкарала 1 седмица на улицата през февруари и е настинала.След 3 месеца я оперираха от затворена (скрита) пиометра (може и да не се изразявам правилно) и решихме,че може от това да е било...но след това продължи да се изпуска.Вета ни даде incurin и каза,че е в следствие на кастрацията.Хапчетата помогнаха за известно време,но проблема си остана,докато не открихме Propalin - вземаше го последните 3,5 години и нямахме никакъв проблем повече!И от други стопани чувах много добри отзиви.Не знам дали вече се продава в Бг,но бих могла да питам моя вет дали ще ми даде ако новия стопанин се интересува....Ние ползвахме сироп,но видях,че го има и на хапчета.
Много здраве и късмет на момичето!
Много здраве и късмет на момичето!

" Величието на една нация, нейния нравствен прогрес, може да се определи според начина, по който тя се отнася към животните." Махатма Ганди
#59
Публикувано: 01 February 2010 - 09:33 AM
благодаря много за съветите относно напикаването ... аз сериозно се бях притеснила, но причината се оказа друга и отшумя за няколко дена - тя просто страшно се вълнуваше. Толкова много, че се напикаваше като малко кутре и от радост и от страх...
За няколко дена свикна с нас и живота с дома, престана да се тревожи и възсторгва толкова и проблемът отшумя.
За няколко дена свикна с нас и живота с дома, престана да се тревожи и възсторгва толкова и проблемът отшумя.

Must Love Dogs. Must Care. Must Share.
