Възпитанието!
#344
Публикувано: 15 August 2009 - 11:43 AM

Nothing but the best is good enough!
#345
Публикувано: 15 August 2009 - 12:04 PM
unforgiven-за вас се отнася същото.

"Гробарю,когато копаеш гроба ми,нека бъде плитък,за да усещам дъжда."
#346
Публикувано: 15 August 2009 - 01:32 PM

Но, за съжаление съвета няма да ми свърши работа. Точно този метод на справяне с проблема е довел до сегашното състояние. Кучето ръмжи не защото не знае, че съм шефа, а защото го е страх да не го набия. И няма как като не разбира човешка реч да му обясня, че няма да го налагам с колана, а ще му дам лекарство например. Затова... дългия път ми харесва повече. Предполагам някой ден ще има някакъв успех.
Колкото до самия шут, аз лично не харесвам насилието над животни, считам, че преди да се стигне до шут има поне 2-3 метода, които да се опитат преди това.

Nothing but the best is good enough!
#347
Публикувано: 16 August 2009 - 12:22 PM

#348
Публикувано: 16 August 2009 - 02:04 PM
Как точно става научаването на името при кучетата? Чувал съм че името трябва да се каже силно в ухото на кучето три пъти, но според мен това са пълни глупости =D
Ако го взема преди 3-тата ваксина как ще го уча да не прави локвички в къщи? И във връзка с периода преди тази ваксина, трябва ли да си дезинфекцирам обувките /примерно с някакъв спрей/ при влизане в къщи, за не внеса някоя болест...
И може ли кучето да се качва на леглото на собственика(не говоря за диваните в хола...), или тази територия трябва да е забранена?
#349
Публикувано: 16 August 2009 - 04:02 PM

#350
Публикувано: 16 August 2009 - 06:31 PM

Фридо, да, ама освен на мъжки кучета, с които направе се сдърпва, той ръмжи и на мен и на всички хора вкъщи, в определена ситуация.

Nothing but the best is good enough!
#351
Публикувано: 17 August 2009 - 10:36 AM
#353
Публикувано: 17 August 2009 - 06:41 PM
Освен обучението в послушание, статусът на кучето се понижава от изпълнението на някои прости правила.
- Винаги хранете кучето след като семейството се е нахранило.
- По време на обяд (закуска, вечеря) не позволявайте на кучето да стои в трапезарията и в никакъв случай не му давайте от масата. Вие мислите, че давате наградка, а по правилата на поведение в глутницата, отстъпвате част от храната си, преди да се се нахранили. Това рязко понижвава вашия статус.
- Кучето трябва да преминава през всякакви врати, проходи, стълби и асансьори само след вас.
- Никога не разрешавайте на кучето да се качва на кресла, легла, дивани. Тези места са само за водача.
- Въведете "забранени зони", в които кучето не трябва да се появява при никакви условия. Обикновено това са кухнята, спалнята, банята.
- След игра с апортировъчен предмет и други играчки винаги ги вземайте от кучето. Вие решавате кога да започне играта и кога да свърши.
#354
Публикувано: 17 August 2009 - 06:58 PM
1. Те нямат човешките качества "инат", "мързел", и прочие. При тях всичко се свежда до "Приемат ви за водач - спазват правилата, не ви приемат за водач - правят си каквото искат".
2. Понеже няма как да им се обясни на кучетата "Вижте сега, днес ме кефи да ме хапете, утре обаче няма да съм в настроение"... нещата при кучетата стоят така - Едно нещо трябва АБСОЛЮТНО винаги да е забранено, а когато не се спази правилото ВИНАГИ да последва наказание, и когато нещо е разрешено /и желано/ да се поощрява с награда /не задължително за ядене/.
3. ПЪРВОТО и най-важно нещо, което трябва да направите /а гореспоменатите правила правят точно това/ е да покажете на кучето че ВИЕ сте шефа и при всяко неподчинение има наказание. Че всичко, което не сте одобрили, а се направи следва наказание.
При кучетата лидерството се определя от тези и много други правила. Ако не ги спазвате всичките /или повечето/ кучето няма как да разбере, че вие сте шефа. Всъщност защо пиша всичко това, като то ясно е обяснено в темата за доминантност и агресия?

Nothing but the best is good enough!
#355
Публикувано: 17 August 2009 - 07:05 PM
Тогава той беше може би на 9-10 месеца, не знам.
Оттогава непрекъснато работим по това. Когато ми донесе топка или нещо хвърлено от мен, той много иска да си дърпаме играчката. Т.е. да не я пусне сам при поискване, а аз да я издърпам. Лакомията му много ми помогна. В най-неочаквания за него момент в ръката ми се появява лакомство и при команда "пусни", той изпълнява безотказно. Установих, че не трябва да вижда лакомството предварително, защото тогава и челна стойка е готов да направи - абе, най-послушното куче. Така малко по малко се научи и навън почти винаги /все пак е кокер/, ако е лапнал нещо, да изпълнява командата "пусни".
Голямата му любов - носните кърпички - са проблем. Там не винаги сработва. Но дори да трябва аз или децата да му отваряме устата, вече не ръмжи.
При децата е по-проблемно. В смисъл, че не винаги им се подчинява и понякога ръмжи, особено ако си гризе кокала и те без да искат го настъпят. Ако съм наблизо, реагирам много шумно, с гръмовен глас "Абе ти какво правиш" и понякога му взимам кокала. Всъщност зависи той как е изръмжал. А кокалът му е нещо свещенно за него, прибира го пази си го някой да не му го настъпи... Но преди дни ми го донесе сам да си играем с него, пък той един тежък, не става за игра.
Друга ситуация, при която ръмжи, е ако някой се опита да го вдигне и го държи откъм гърба. Мисля, че се стряска. Тогава му се скарвам, той гледа виновно. Но поради тази причина съм забранила на децата да го вдигат, знам ли...
Не знам дали дългото ми описание ще помогне на някого, но това е моят опит.


#357
Публикувано: 18 August 2009 - 01:27 AM
Мога ли да ви питам... моята се катери по леглата... аз не й давах, но тя ме изигра - опитва се да се качи, аз й кажа "нееее" и й посочвам нейното легло като й казвам "на място" и тя поседи та се врътне и си легне в леглото... и какво става после... като заспя тя се качва и се намества в краката ми... и аз и брат ми спим като пънове и хич не я усещаме :( Как ли не си бойкотирах леглото, намери начин винаги... при едното "затваряне" на леглото ми, тя се качи на нощното ми шкафче и през главата ми си стига до краката... просто нямаше от къде другаде да е било... и аз пак спя и нищо не усещам :(
А нас като ни няма и тя остава сама, пак се катери, пък и по-лошо... който я е оставил последен, аз или брат ми, качва се съответно на неговото легло, захапва му завивката и я дърпа на земята, минава през пода, до вратата и там си ляга демонстративно на нея... а нас като ни няма, после да й се караме няма смисъл...
Четох в раздела за възпитание, ама явно не съм гледала добре, защото нищо не видях, а съм убедена че трябва да има някъде... продължавам да чета, ако можете да ми предложите нещо ще съм ви благодарна :)
#360
Публикувано: 18 August 2009 - 11:13 AM

Nothing but the best is good enough!