[Alb]

От ТУК
и тук

Това беше написано и пуснато с разрешението на AOL Bichons Board, с официалното съгласие на автора му, който каза:
Да, може да използвате моята история навсякъде, където може да помогне.... и ето я тук за вас, с разрешението да се разпространи.
________________________________________________________________

Исках да споделя тази история още преди Коледа, но чак сега сядам и я пиша. С това преживяване аз научих труден урок и по-важното беше, че ми стана още по-съвестно за всички онези ангели спасители, които толкова се жертват, за да спасят захвърлените домашни любимци.

Някои от вас може би си спомнят моята история. Аз имам два бишона (б.пр. става дума за породата бишон фризе) - момче TJ и момиче Annie. Моята Ани е толкова сладка, че си мислех, преди да я кастрирам колко хубаво и забавно би било да има кученца поне веднъж. И така, миналия юли аз я заплодих с бишона на моята сестра и на 01. септември тя роди 1 женско и 2 мъжки кученца.

От самото начало аз имах двама приятели, които плануваха да си вземат кученца, а едно трябваше да отиде при майка ми. Нямах намерение да ги продавам с цел печалба. Всичко, което исках за тях беше да имат домове, в които да ги обичат. Гледах малките кученца докато те навършиха 12 седмици и колкото и да ми беше трудно, ги дадох на новите им семейства. Имайте предвид, че те всички напуснаха моя дом с по един голям контейнер (за храна), пълен с нови играчки, кокали, нашийници и поводи, кучешки легла, книги на тема как се гледа бишон фризе и четки за зъби. А, да не забравя - те имаха също и всички ваксини, бяха и с микрочипове, в случай, че се изгубят. Ясно заявих на всички нови стопани, че ако по някаква причина не могат да се грижат за новото кученце, трябва да ми го върнат обратно Никога не съм си и представяла това, което се случи после.

Три дни след като кученцата напуснаха моя дом, ми се обади жената, която взе малкото момиче Моли. Изглеждаше, че Моли страда от силно безпокойство, когато остане сама и плачеше силно, винаги когато нейната нова майка излезе от стаята. Тъй като те живееха в апартамент в общежитие, бяха получили оплаквания за този плач и домоуправителят беше казал на стопанката, че или кученцето трябва да се махне, или тя трябва да напусне жилището. И така, тя ми докара Моли обратно.

Три седмици след като кученцата напуснаха моя дом, ми се обади другата приятелка, която каза, че не е била осъзнала каква отговорност е да имаш куче и тя и нейният съпруг са решили, че те просто не са хора, които могат да имат куче. И така, тя ми докара обратно Симон.

Конър, последното кученце трябваше да остане с мен докато го науча на основните неща и после се очакваше да отиде при майка ми. Знаете ли колко трудно е да обучаваш и гледаш три малки кученца едновременно?

И така, след като те всички бяха отново с мен, аз осъзнах, че няма начин да позволя моите бебета да отидат при хора, които не познавам. При положение, че моите приятели, на които имах доверие и с най-добрите намерения искаха да бъдат родители на моите кученца се отказаха от тях! Не можех да понеса мисълта, че кучетата ми могат някога да попаднат в приюти или дори да се скитат бездомни по улиците, само защото хората просто са решили, че не ги искат!

И тъй, тази седмица сестра ми взе Моли (тя има сега три бишона). Майка ми ще вземе Симон следващата седмица (вместо Конър), а аз и съпругът ми ще гледаме Конър.

Поуката от тази история е КАСТРИРАЙТЕ ВАШИТЕ ДОМАШНИ ЛЮБИМЦИ!!! Недейте да правите само едно кучило! Въпреки, че аз обичам всички мои бишони повече от всичко, това обърна живота ми емоционално наопаки. Това беше невероятно преживяване и всички мои кученца станаха като мои деца. Колкото и трудно да беше да ги дам, още по-тежко беше всичко да се провали при новите им стопани.

Извинявам се на всички вас спасители и приемни родители. Имам огромно уважение към това, което правите ежедневно, за да спасите нежеланите бездомни домашни любимци. Аз научих труден урок, но ще постъпя правилно, като обичам моите кученца и поема пълна отговорност за любовта и грижата към тях до края на дните им. (Ани вече е кастрирана!)

И така, ако някой от вас обмисля само едно кучило, не го правете! Това е егоистично. Има толкова много нежелани кучета навън, които се нуждаят от домове, не прибавяйте още към този проблем!


Kmac and the macpherson bichons T.J., Annie, Molly, Simon and Connor "

[rodegunda]

Alb, благодарности за историята.
Дано да има колкото може повече такива, които ще се осъзнаят преди да направят "само едно кучило".

[Ники Колев]

По принцип има голяма доза истина в тази история, но не мога да се съглася с категоричната препоръка всички да си кастрират кучетата. Да, наистина ако ще си пускаш кучката с най-близкото мъжко куче ( в случая "на сестра ми") просто, за да роди веднъж (ох колко пъти съм слушал тази дивотия, колко е полезно), то действително по-добре да я кастрираш. Но какво ще стане ако всички вземем та си стерилизираме кучките? По-важно според мен е хората да разберат, че взимането на куче е един изключително отговорен акт и че кучето нито е играчка нито аксесоар, а живо същество с всичките му плюсове и минуси. Естествено, че ще плаче първите дни ако остава само. Естествено , че мястото му не е в общежитие и т.н.

[danny]

Но какво ще стане ако всички вземем та си стерилизираме кучките?

Ще стане онова, което трябва да стане - ще се развъждат само животни, които са покрили изискванията за развъдна дейност. Отнася се не само за кучките, но и за мъжките.

[Ники Колев]

Не, danny, ако всички си стерилизираме кучетата, просто няма да има какво да развъждаме. А ако първо проучваме добре какво вземаме, какви са родителите му и т. н., няма да се налага постфактум да плачем, че бащата на кучето ни е дисплазен, а оттам възможно и децата му. А че кучетата трябва да отговарят на определени критерии, за да се допускат за развъждане съм абсолютно съгласен. Затова има клубове, правилници за развъдна дейност и съответните отговорници по тая дейност в клубовете. Ако някой по веригата не си е свършил работата, а друг не е забелязал на време, това не е повод да кастрираме всички кучета.

[danny]

Нещо има шум по веригата... Говорим за кастриране на онези кучета, които не подлежат на развъдна дейност. НЯМАТ: документи за произход (родословие) и изисквани от клуба по порода здравни изследвания; НЕ ОТГОВАРЯТ на изискванията на клуба по порода за включване в развъдна дейност (оценки от изложби, изпити - не изброявам, защото за различните клубове е различно); НЕ СА осъществили връзката според правилник ана клуба. Така че, като се кастрират всички, които не трябва да се развъждат, остава да се развъждат онези, които ще са полезни за породата. Та под "ВСИЧКИ", логично имам предвид "всички, които не подлежат на развъждане".
Не виждам смисъла в леко личните нападки. Още повече, че моят опит само доказва тезата ми - не трябва да се развъждат кучета, непокрили ВСИЧКИ изисквания за развъдна дейност (тоест само наличие на родословие, без изследвания за здраве не стигат). По-добре е да се кастрират ВСИЧКИ, които не могат/не трябва да бъдат развъждани.

[Athanna]

Alb, благодарности за историята.
Дано да има колкото може повече такива, които ще се осъзнаят преди да направят "само едно кучило".

Мерси, че пейстна историята и при нас, rodegunda
Определено си заслужаваше отделеното време.

[md_baskervil]

Роден за да умре.....нима и в България трябва да става това,което става не само в Америка, а и на много места по света като се развъжда безразборно.

http://www.dcforum.i....php?f=3&t=4131

[radoslava]

Роден за да умре.....нима и в България трябва да става това,което става не само в Америка, а и на много места по света като се развъжда безразборно.

http://www.dcforum.i....php?f=3&t=4131

Много е жалко това,което се случва с тези нещасни същества от човешката глупост.Ще си позволя да пусна това в още един форум.

[Alb]

Ето и един кратък цитат от книгата на Carole Coode "Labrador Retrievers Today", свързан с идеята за "само едно кучило", но в малко по-друг аспект.

От ТУК

Ако сте били заразени от изложбения вирус и сте имали някакъв успех, Вие може би ще решите, че би било хубаво да имате кучило и да покажете нещо от Вашето собствено развъждане и с името на Ваш развъдник. Някои хора понякога ми казват: О, аз не съм развъдчик, аз искам само едно или две кучила от моето женско куче. Всеки, който развъди кучило е Развъдчик и би трябвало да се отнесе към това колкото се може по-внимателно и отговорно, да обмисли и предприеме всички необходими мерки като някой, който се е занимавал с породата години наред. Ако смятате, че е твърде скъпо да извършите всички различни медицински изследвания на кучетата, които ще развъждате, то тогава Вие не сте обикнали породата истински и не сте честен към бъдещите собственици на Вашите кученца, които ги приемат в домовете и сърцата си за следващите дванадесет години.

Развъждането на кучило е предприемане на сериозна стъпка и е важно да имаш цялостни задълбочени познания върху породата. Вие трябва да изучите Стандарта на Породата (и аз имам предвид наистина да изучите) и трябва да сте посетили поне две изложби Championship за да видите някои добри женски кучета, които печелят. Тогава Вие трябва да направите обективна преценка на Вашето собствено женско куче. Не може да очаквате доста посредствена кучка да произведе блестящи кученца, без значение колко добър или препотентен е бащата. Така че, ако тя не е добър представител на породата, не я заплождайте ние вече имаме достатъчно нежелани кученца и стари кучета в приюти или кучета, оставени на Breed Rescue организациите. Обаче, ако сте си купили добро женско куче от реномиран развъдчик, Вие може би имате животно, подходящо за развъждане.

Има и друг важен фактор преди да се захванете с развъждане на кучило. Когато сте развъдили кучило, Вие не изоставяте отговорността за кученцата, когато те Ви напуснат като бебета. Ние имаме повече от участие в наследствените заболявания на Лабрадорите и ако се появи проблем при кученцата, докато те растат, Вие като развъдчик трябва да сте подготвен да върнете платената сума или да помогнете в заплащането за операции, които да облекчат проблема или дори да приютите обратно кученцето или по-възрастно куче. Аз не се опитвам да полея със студен душ Вашите планове, но е важно да сме наясно с проблемите, които могат да затруднят развъдчика и отговорностите, които трябва да се поемат.