Здравейте,
в неделя посетихме приюта. Нахранихме кучовци и ги наснимахме:

- ново попълнение

- сапфирени очи

- дори при този тежък живот, те са благодарни за всяка трохичка и ни огряват с усмивки

- очи пълни с надежда

- всички са получили лакомства, за което ни се скараха защото "не е било хигиенично, и кучета получавали лакомства всяка вечер след вечеря и да не сме се намесвали"

- нашия нов доброволец - Веско

- Рекс все още е там. Вече е кастриран. Повече снимки ще можете да намерите тук:
ТУК
Искам да Ви разкажа една тъжна история, която ни натъжи много и бихме искали да я споделим с Вас

:
Преди една седмица, когато посетихме приюта, забелязахме, че има много нови малки кутрета. Едно от тях беше мило и плахо.

Но след няколко минути, прекарани заедно с нас, момиченцето се отпусна:

Дори дойде при останалите да получи своята порция с храна /на снимката е заградена в червено/ .
Беше весела и пъргава. Доколкото разбрахме - била от 2 дена в приюта.
В неделя сварихме следваща картина:

- кученцето лежеше неподвижно и тихо стенеше. Бяха я накацали мухите, а тя не помръдваше.


Една от гледачките я покри с чаршафа "за да не кацали мухи върху нея"

.
Не можех да повярвам, че за една седмица това се случи

... Че има такава драстична промяна ... Личеше й, че си отиваше

.... не можахме да я оставим там, сърцето не ни позволи

- да умира в самотата...

Закарахме я веднага в клиника "Анимо". Температурата й беше 40.2С. Диагнозата - корона вирус... това беше по-добре от гана или паровироза, както предполагахме ... но ми казаха, че е отдавно в това състояние и болестта е в много напреднала форма. Освен това тя беше много анемична - венците й бяха черни ... Включихме я веднага на системи... но след 2 часа тя почина...

За няколко седмици си отидоха 2 животинки в наши ръце..., т.е. ги изкарахме прекалено късно и нямаше своевременна лекарска намеса.... което също е странно, защото има лекар в приюта. Тази бройка, можеше да се увеличи с още едно куче - Лара, която също беше в много тежко състояние... но успяхме да я измъкнем навреме. Сега момичето бавно, но успешно се възстановява... Питам се освен тези кученца, колко ли починаха без да знаем????
Много ми е мъчно за момиченцето... още помня как стенеше от болка върху коленете ми, и след това когато й оставих в клиниката... По зъбите ориентирахме се, че момиченцето е на около 5 месеца, но в същност приличаше на 3 - месечно... Душучка умря в страшни мъки ...

Няма да казвам и да и обяснявам каква е обстановката в приюта. Направете извода сами