Кокерче се нуждае от постоянен или временен дом
#1
Публикувано: 02 February 2010 - 02:40 AM
Шоколадовата принцеса е оставена във високопланинско село през есента и как оцелява до днес не е ясно.
Що за малоумник трябва да си да отнесеш накрай света куче и да го зарежеш?? Живее в изоставена къща, намерих я гушната с коте - топлеха сеНикой от местните не иска да я приюти въпреки обещаната издръжка.
На около 3г е, много гальовна и добра. Явно се разбира с всичко живо.
Не е за вярване колко е страшно в глухата провинция, хора. Сега масово измират малките същества, които не са убити с появата си на бял свят. Хората са бедни и озлобени; кучетата, вързани на 1,5-метрови синджири хранят с трици с вода, за малките няма и това. Най-близкото възможно място за кастрация е на 80км разстояние, не биха го изминали заради животното си.
Това борбено момиче е на края на силите си. Трепери постоянно и без храна е обречена.
Надявам се някой да я хареса, а толкова душици тук се молят за това...
Моля за координати на хотел в/около София на ниска цена, където тя да дочака своя стопанин.
Нямаме добри снимки - приемаше апарата като чудовище.Ето я:
Що за малоумник трябва да си да отнесеш накрай света куче и да го зарежеш?? Живее в изоставена къща, намерих я гушната с коте - топлеха сеНикой от местните не иска да я приюти въпреки обещаната издръжка.
На около 3г е, много гальовна и добра. Явно се разбира с всичко живо.
Не е за вярване колко е страшно в глухата провинция, хора. Сега масово измират малките същества, които не са убити с появата си на бял свят. Хората са бедни и озлобени; кучетата, вързани на 1,5-метрови синджири хранят с трици с вода, за малките няма и това. Най-близкото възможно място за кастрация е на 80км разстояние, не биха го изминали заради животното си.
Това борбено момиче е на края на силите си. Трепери постоянно и без храна е обречена.
Надявам се някой да я хареса, а толкова душици тук се молят за това...
Моля за координати на хотел в/около София на ниска цена, където тя да дочака своя стопанин.
Нямаме добри снимки - приемаше апарата като чудовище.Ето я:
#2
Публикувано: 02 February 2010 - 02:48 AM
Миличката... прекрасна е! Изглежда толкова нежна и... домашна! Много тъжна, много тъжна историйка има.
Дано да откликне някой за приемен дом на душата, защото желаещи за нея ще има много, сигурна съм!
Успех,мило момиче! Съвсем скоро ще си вкъщи!
Дано да откликне някой за приемен дом на душата, защото желаещи за нея ще има много, сигурна съм!
Успех,мило момиче! Съвсем скоро ще си вкъщи!
#3
Публикувано: 02 February 2010 - 09:00 AM
Цитат
Не е за вярване колко е страшно в глухата провинция, хора. Сега масово измират малките същества, които не са убити с появата си на бял свят. Хората са бедни и озлобени; кучетата, вързани на 1,5-метрови синджири хранят с трици с вода, за малките няма и това. Най-близкото възможно място за кастрация е на 80км разстояние, не биха го изминали заради животното си.Цитат
Много по-зле е даже,дори и в по-големите градове като нашия и околията.Разбиранията на хората са,че кучето трябва да е вързано и да "обажда",ако не става-пътя....За съжаление болшинството средно статистически българи мислят така-и мъже и жени.София не е България ама в никое отношение
И на мен не ми го побира ума как ще си зарежеш кучето та защо си го взел тогава?!
Няма ли вероятност миличката да се е загубила?
Стискам и палци и ще се моля за нея да си намери Човека!
прекрасна,мила и тъжна
"Всички гледат породата,търсят расови белези,
а пък има в природата удивителни мелези.
Тъй,че както при хората,приятелче мое,
и при нас е по-важно сърцето какво е!"
Валери Петров
торенти за български филми и музика
#4
Публикувано: 02 February 2010 - 10:21 AM
Цитат(JennyB @ Feb 2 2010, 02:48 AM) <{POST_SNAPBACK}>
Дано да откликне някой за приемен дом на душата, защото желаещи за нея ще има много, сигурна съм!
И аз мисля, че ще има желаещи за тази муцунка. Ако се намери временен дом в София, какви са шансовете да бъде докарана до тук?
#5
Публикувано: 02 February 2010 - 11:44 AM
Като чета такива истории разбирам хората, които постепенно са се озовали с много животни. Как да отминеш този поглед и тази тъга...отиваш и го прибираш, топлиш го, храниш го и се чудиш как да направиш нещата от живота по-леки...
Не мога да помогна в случая, но ще стисна палци бързо да намери своят дом.
Не мога да помогна в случая, но ще стисна палци бързо да намери своят дом.
#8
Публикувано: 02 February 2010 - 01:00 PM
Цитат(blueocean @ Feb 2 2010, 10:53 AM) <{POST_SNAPBACK}>
А котето, с което се топлят? Пуснете и на него снимки, да си намери и то дом.
Да, и аз това си помислих.
А кокерчето е невероятно красиво. Цялата история е отвратителна и само за пореден път доказва, че и чистопородните животни (или поне приличащите на такива) не са застраховани да не попаднат на стопани-кретени в нашата държава.
#10
Публикувано: 02 February 2010 - 05:12 PM
Цитат(morfeus @ Feb 2 2010, 03:20 PM) <{POST_SNAPBACK}>
Може ли кучето да се докара до София?Баси и хората това немога да го разбера.Моето същото ама черно, почина преди три месеца и ми е много кофти.Айде да измислим нещо и да спасиме бедната душичка.
Аз мога да помогна с транспорт, само ми кажете къде е. От София съм.
#14
Публикувано: 02 February 2010 - 08:45 PM
Най малкото което мога да направя е да му осигурявам качествена храна на кучето.Чакам да се разберете кога ще дойде кокера в София.Искам да го видя.Не съм готов още да взема и да гледам друго куче, след смъртта на мойто но с храна и медицински грижи веднага откликвам.
#18
Публикувано: 03 February 2010 - 09:29 PM
Момичета и момчета, сега се връщам отттам.
Намерих я встрани от пътя безжизнена с разтопен около нея сняг. Станало е през последните няколко часа.
Изглежда като заспал ангел-нито следа от рана или кръв.
Не можех да я оставя. Кажете какво да направя с телцето.
Защо, Господи?
Нямам думи, емоции и сили за повече.
Намерих я встрани от пътя безжизнена с разтопен около нея сняг. Станало е през последните няколко часа.
Изглежда като заспал ангел-нито следа от рана или кръв.
Не можех да я оставя. Кажете какво да направя с телцето.
Защо, Господи?
Нямам думи, емоции и сили за повече.