
Изстрадал питбул търси сигурен и любящ стопанин Роки от Бургас
#22
Публикувано: 09 March 2010 - 10:13 PM
Роки има странна кашлица, появява се сутрин след като стане от сън.Днес правихме ехокардиография.Не стоя много спокоен, но от това което каза вет-а, проблемът не е от сърцето.Имаме предписан още един антибиотик, ако до 5 дена няма подобрение - рентген.
Също така се чеше доста и се появи рана на десния крак.Лекуваме я.
Стискайте палци да не е нещо сериозно, защото съм му харесала семейство, но понеже са с малко дете - кашлицата ги притеснява и се разбрахме да изчакаме.
Също така се чеше доста и се появи рана на десния крак.Лекуваме я.
Стискайте палци да не е нещо сериозно, защото съм му харесала семейство, но понеже са с малко дете - кашлицата ги притеснява и се разбрахме да изчакаме.
#25
Публикувано: 11 March 2010 - 10:08 AM
Цитат(albena @ Mar 11 2010, 08:18 AM) <{POST_SNAPBACK}>
как е героя?
След 4 давания на новия антибиотик - тази сутрин нямаше кашлица.Още диша тежко и пръхти.Събуди се и през нощта.Пишка повече от обикновено...не знам дали има връзка.Кожният проблем го поне не се е разпространил.Мисля, че козината му пада вече по-малко.
#29
Публикувано: 11 March 2010 - 08:43 PM
Цитат(dikari @ Mar 11 2010, 06:01 PM) <{POST_SNAPBACK}>
Ти не бързай, виж колко импулсивно хората го пожелават. Трябва бавно, с много разговори и посещения, разходки с кучето. Това са недомислени неща, утре ще го захвърлят кой знае къде .
Ако бързах, нямаше Мартин да стои толкова време при мен ( предното пале ).Благодаря за съвета.Има много кандидати, които изобщо не съм споменала, тези за които пиша са хора направили ми наистина добро впечатление.Самият факт, че човекът открито ми каза какъв е проблема, без да ме размотава говори, че преценката ми е вярна.Просто не може да поставя желанията си пред тези на детето си - разбираемо.Това не означва, че ми е приятно, че гледат на Роки като прокажен, било то и дете.За това се разстроих, не защото няма да се "отърва" от него, ако това намеквате.Не съм лекомислена хлапачка, която ще даде куче на първия срещнат.С всички искам лична среща или се доверявам на преценката на хора на които вярвам.Задавам всички въпроси "като по учебник", но 100% гаранция за съжаление никога няма.
#32
Публикувано: 11 March 2010 - 09:27 PM
Не се отчайвай!Аз съм сигурна,че ще направиш правилен избор.В случая,наистина може би е за добро.Ето-родителите не са успяли да обяснят на детето какъв е проблема с това куче и защо изглежда по този начин,така че то(детето) да не се страхува.Това значи,че не го искат достатъчно.С тези кучовци за жалост в повечето случаи е доста трудна задачата с намирането на дом
Ето Бъкси на PURSY е типичен пример-повече от година е при нея и досега нито един свестен кандидат.
Ченс и Лора пък бързо намериха щастието(съжалявам,ако пропускам някой).Така че,необходимо е много търпение и също толкова добър късмет!УСПЕХ!!!

Ченс и Лора пък бързо намериха щастието(съжалявам,ако пропускам някой).Така че,необходимо е много търпение и също толкова добър късмет!УСПЕХ!!!

In memoriam

За да си човек,бъди му приятел!
#33
Публикувано: 12 March 2010 - 12:33 AM
Колко жалко, но наистина е за добро. Можеха да обяснят на детето, че е бил бит от лоши хора примерно, нещо, което да възприеме лесно, ако наистина искаха да се пробват.
Мога да ти дам съвет - когато дойдоха хората на Бруно, аз ги посрещнах навън, предупредих ги, че той скача от радост, да не се уплашат децата, че не е агресивен. После вътре - по-голямото момче наистина се уплаши от Бруно, по-малкия се оказа пълен непукист. Аз обаче държах Бруно под контрол докато говорех с родителите. И дори им показах, че мога да му бъркам в устата докато яде, как му взимам кокала.. всякакви такива неща. В началото мъжа не ми повярва - "ама как ще му вземеш кокала, ще те ухапе" - "ами ей така" и ръката ми беше цялата в устата на Бруно. После вече нямаше отказване, и големия се успокои, а малкия само си завираше ръцете в устата на Брунчо.
Наистина има стряскащ вид, но трябва да покажеш колко е мил и внимателен. Още на първа среща.
Мога да ти дам съвет - когато дойдоха хората на Бруно, аз ги посрещнах навън, предупредих ги, че той скача от радост, да не се уплашат децата, че не е агресивен. После вътре - по-голямото момче наистина се уплаши от Бруно, по-малкия се оказа пълен непукист. Аз обаче държах Бруно под контрол докато говорех с родителите. И дори им показах, че мога да му бъркам в устата докато яде, как му взимам кокала.. всякакви такива неща. В началото мъжа не ми повярва - "ама как ще му вземеш кокала, ще те ухапе" - "ами ей така" и ръката ми беше цялата в устата на Бруно. После вече нямаше отказване, и големия се успокои, а малкия само си завираше ръцете в устата на Брунчо.
Наистина има стряскащ вид, но трябва да покажеш колко е мил и внимателен. Още на първа среща.