Публикувано: 17 March 2010 - 12:55 AM
Здравейте всички, искам да ви преставя новата порода куче МАЙКТИН. Тя е уникална по своя род, нова българска порода, която произлиза от района на Благоевград. Всичко това е много хубаво, но има и едно голямо НО. Майк го взехме март 2007 година, не много по-голям от сегашния му размер, с тази разлика че тогава тежеше 7 кг, а сега е 20. Имаше над 100 кърлежа по него , 2 месеца всеки ден беше на инжекции и беше необходима половин година, за да може да се възстанови от мизерното състояние, в което беше. Сега е едно неверояно кученце, което промени целият ни живот и много съжалявам хората, които са го изхвърлили, а още повече тези, които са го държали в изолатора един месец без храна и вода. Добре че е било март месец, имало е сняг и кученцата, които обитаваха изолатора са яли сняг, защото в противен случай... Да не говорим, че когато отидохме там, бяхме вцепенени, от това колко човешка злоба и безхаберие за другите живи същества може да има. Какво видяхме: голямо заградено пространство, което по периметъра си имаше кучета с колибки, които охраняваха мястото. Те имаха подслон, храна, вода и изглеждаха в добро физическо състояние. НО, когато отидохме да видим кученцата в излолатора, просто ни се подкосиха краката..... Не мога да повярвам все още как може да съществуват такива неща в уж европейската ни държава. Имаше шест клетки, като във всяка клетка имаше по една много нещастна и измъчена душа. Клетките бяха заринати от фекалии и снях. Кученцата лежаха върху цимента, заради което Майк няколко месеца не можеше да тича, беше получил възпаление на ставите, което се лекуваше с месеци. Имаше една немска овчарка, която никога няма да забравя, беше починала, може би часове преди това... Гледката беше потресаваща... Друго фрапиращо нешо беше ламаринена клетка, в която не влизаше светлина. Тя беше с наспис "Зло куче". След като видяхме Майк, се влюбихме в него, изведохме го от клетката, дадохме му вода и малко храна, която бяхме взели, а той беше обезумял за нея. Представете си един месец да не сте хапвали нищо... Задницата му беше изкривена от това, че организма му се самоизяждаше... аСлед като вече беше на свобода, ние решихме да видим какъв звяр се крие в ламаринената клетка. И познайте какво имаше там? Една много миличка и добродушна госпожица, която като излезе навън първоначално се блъскаше в околните предмети, защото не виждаше добре... Тя е била поне 1 месец в пълен мрак, без храна и вода... Едвам се сдържахме да не се разплачем... Този изолатор се намира на няколко километра от Благоевград. Ние се върнахме в града, за да купим кучешка храна и да нахраним нещастните кученца, забравени от света. Просто не мога да разбера как хората, които охраняаха това място даваха храна и вода на кученцата, които им вършеха някаква работа, а другите ги оставяха на гладна смърт...Всичко това се случва 2007 година. Сега, след цели 3 години, аз попадам на същото кученце и същият този изолатор. Не мога да си обясна какви са тези хора, по-скоро не са такива, които толкова много време допускат тяхното куче да се размножава, а след това изоставят тези черно-бели красавци на произвола на съдбата. Това са 3 години, или поне за толкова знаем... и нищо не се е променило...