АНГЛИЙСКИЯТ БУЛДОГ
страшен и смешен благородник
Разхождате се в парка. Слънцето свети, птичките пеят и тогава пред вас се изправя страшен звяр. Муцуната му е сплескана, дишането шумно, очите се губят в безбройни бръчки, краката са криви, а тялото прилича на буренце. Без съмнение пред вас стои един типичен Английски булдог. Разбира се той не ви обръща никакво внимание, а съсредоточено обикаля наоколо като се опитва да ви заблуди, че е куче. Той сумти и пъшка, поклащайки мощното си туловище докато пристъпва тромаво на кривите си крака. Опитът му да ви заблуди е провален. Сега вече твърдо вярвате, че сте свидетели на генетична шега и наблюдавате уникална кръстоска между хипопотам и куче. Изведнъж иззад ъгъла се показва гигантска кавказка овчарка, която застрашително се затичва към нищо неподозиращия хипопотам. Вие вече оплаквате злата му участ и се надявате по някакво чудо той да успее да се спаси с бягство. Внезапно сумтящото буре се обръща право към връхлитащата го опасност и се впуска към нея със неподозирана от вас скорост. Без да издаде нито звук булдогът подскача и забива огромните си зъби право в муцуната на нападателя. Тук вече дотичват стопаните, започват да дърпат и разтървават кучетата, а вие стоите и се чудите какво всъщност сте видели току-що?
Видели сте един кратък, но много типичен момент от живота на Английския булдог. Това смешно и грозно куче печели за секунди сърцето на всеки, който обича животните. Упоритият и твърд характер, комбиниран с толкова нежност и привързаност на колкото той изглежда неспособен, са направили всеки, който е познавал такова куче отблизо, негов вечен почитател. Какво всъщност прави Английския булдог толкова привлекателен, че има хора, които са готови да дадат от 500$ до 3000$ за да го имат в дома си? Неговия, меко казано, странен външен вид; това, че е мързелив и не обича да се разхожда; дълбоката му привързаност към цялото семейство; изключителната му храброст; способността му да пази като лъв стопаните си и тяхното имущество; огромното щастие да прегръщаш кръглото му тяло с мека като кадифе козина; чистотата му, която граничи с котешката; и още много други уникални качества, които булдогът е събрал в голямата си ръбата глава.
Има много истории и митове около създаването на Английския булдог като порода. Първите булдози, всъщност са били дребни мастифи. Кучетата, които реално са се сражавали с биковете в Англия през ХІV-ХVІв. не приличат никак на днешния закръглен булдог. Метода на борба, възприет от тези смели бойци е бил изключително страшен и жесток. Те се хвърляли право срещу бика и като скачали бързо и високо, го захапвали за носа - най чувствителната част от тялото на един бик. Те стискали мощните си челюсти с обратна захапка докато бикът не падне от страшната болка. Нерядко, освен мъртвия бик на арената се въргаляли и няколко убити от него кучета. През 1835г, обаче, борбите с бикове били забранени със закон и интересът към породата рязко спаднал. Тогава един почитател на булдозите, Бил Джордж започнал да ги развъжда за домашни кучета, като за целта направил външния им вид, а и характера им не толкова свиреп. В резултат от работата на Джордж с породата, сега Английския булдог е добро, съобразително и нежно куче, което не позволява на никого да обижда него или неговите хора.
Въпреки масивния си външен вид Английския булдог не е от най-стабилните, в здравословно отношение, кучета. Трябва да знаете, че тази порода не се отличава с дълголетие. Освен това булдогът не бива да се преуморява и трябва да бъде пазен от жеги и студове, защото формата на носа му не позволява свободно дишане, а и има много слабо сърце, което трудно понася големи физически натоварвания. Така че, ако сте решили да ходите на поход или да потичате из парка, забравете булдога вкъщи - неговите разходки трябва да са спокойни и бавни, като разходките на един истински английски Лорд.
Благородник с огромно сърце, в което кипят изключителна смелост, сила и решителност, носител на типичния английски характер и символ на англичаните вообще, английския булдог е гордост за стопаните и страшилище за враговете си.