Великанка щеше да бъде ЗАСТРЕЛЯНА от собственика си, защото я беше блъснала кола и счупила задно краче. Взехме я и с по-опитен от мен колега направихме операция на крачето - докато оздравяваше, една сутрин Великанка ни изненада много. От нейната клетка се чуваше мощно бебешко гласче. Освен всичките перипетии, Великанчица била и бременна, едничко беше живо. Порастна под кодово име "бебе великанче", но то си беше наистина такова - едно на мама, как да е по друг начин. Сега и двете великанчета живеят в Германия и както се вижда мама Великанка прави компания на своята сънародничка Мими и явно и обяснява, че вече всичко ще бъде добре.
Ето и превод на писмото от госпожа Ева Линкогел до семейство Димитрови /шефа/
Цитат
Здравейте скъпи Димис,
Искам да дам кратка оценка на характера на Мима:
Въпреки всичко, което е преживяла, тя е една много дружелюбна, дори забавна кучка. Тя се радва, когато я галят или когато може да гризе кокъл. Тя е дори глупавичка( в добрия смисъл) и играе с нас на всички игри, които могат да се играят в легнало положение. Разбира се, че я занимаваме, освен това тя сигнализира, че това й е приятно. Не мисли за инвалидността си.
Мима е абсолютно социална и с други кучета, при всички случаи обаче когато има кремвирш, иска да е първа.
При Мима човек наистина придобива усещането, че тя още сега във възможно най-лошото си състояние се справя добре с живота. Тя не предизвиква съжаление, а надежда и увереност!
Мима ще се справи.
Сърдечни поздрави,
ЕЛ