Честита Коледа и от нас! Първо искам да ви поздравя за страхотните снимки. Маламутковците ви са мн красиви.
Както обещах, ще разкажа за нашата Коледа в планината. Още по път имахме големи преживявания. На Арес му стана лошо и спряхме. Докато си взимахме въздух изкочиха две сърни на пътя. Арес побесня. Втурна се да ги гони. За първи път го виждах такъв. Беше настървен. Като вълк. Едвам го удържах. След това не иска да се качи в колата. Гледаше към балкана, в посоката, в която отидоха сърните. С много мъки го набутахме в колата и продължихме към хижата. Тук е момента да се оплача от условията. Хижарката ми каза, че има къщурка за кучето и има то къде да спи. Е, къщата беше затрупана с поне 3 кубика дърва и достъпа до нея беше невъзможен. Вързахме го до ресторанта на хижата за да е под наблюдение. Арес, нали е хубавец бързо стана любимец на всички, дори му носеха свински пържолки от кухнята. Яде като разпран. Всеки го галеше и му даваше ядене. Може би си помисли че там е рая. Вечерта се оплаши и почна да вие. Нямаше как и нелегално го вкарахме в стаята при нас. Пък и ме беше страх да не се запознае по-отблизо с вълците. Легна на земята и не мръдна до сутринта. В 7 часа се започна буденето. Ближеш ни, дърпаше одеалата, хапкаше ни по краката и ни говореше. Беше мн смешен. Не престана докато не излезе на разходка да си свърши работите. На тръгване не искаше да си тръгне. Сега като види колата, може би си мисли че ще ходим пак там и се втурва да влиза в нея