Публикувано: 08 April 2010 - 10:58 PM
По-горе някъде споменах, че ако естествената среда на кучето беше гората, никога нямаше да си взема куче у дома. По същата логика не искам папагали, канарчета, рибки, хамстери, порчета и др., въпреки обичта ми към всички животни. В момента имаме 5 кучета, всичките прибрани заради това да не са бездомни, но с удоволствие бих предпочела да имам само едно, примерно хъски, защото е най-близо до дивото (при положение, че все пак съществуват кучетата като вид, т.е. одомашнени. Иначе не бих си взела диво животно само заради това да му се радвам и да изявявам любовта си към него).
Но тъй като вълкът е одомашнен и се е превърнал в куче, то вече мястото му не е навън, а при хората. Също така съм писала, че за мен в момента кучето би трябвало да има една единствена функция - да е приятел на човека, да е част от семейството му. Да не се експлоатира под различни форми. Като пиша това, имам предвид всички онези, които не са никак малко, които връзват кучета на верига да пазят кокошки, прасенца, да обаждат, когато някой влезе. Всички онези, които ползват кучето за лов, а през останалото време е на верига. Всички онези, които са гледали куче в апартамент или къща и които при определени обстоятелства го изритват на улицата. Всички онези, които гледат кучета в бурета и подобни с единствената цел да раждат. Всички онези, които "гледат" кучета, за да участват в боеве... Мислите ли, че броят на тези хора е малък?
А кучетата на улицата не са в естествената среда на животните. А някога замисляли ли сте се колко от естествените обитания на животните сме им оставили, а тези, които са останали все пак, колко чисти и сравнително необезпокоявани са? Излизали ли сте в гори и планини, да видите как всички поляни, пътеки са осеяни с гилзи от ловджийски патрони? Улиците не са гора. В гората животното си търси прехраната, оцелява, може да има опасности, но опасностите на улицата са хилядократно повече. Повечето от тях, естествено, от човека. И не малка част от тях садистични - заливане с киселина, изхвърляне от балкони, рязане на крачета, бесене на бебенца-кученца, връзване на муцунката, впиване на въже във врата - прегледайте Без дом и ще намерите още други примери.
За мен човекът би могъл да съществува в хармония с всичко останало - или така наречената "симбиоза". При симбиозата единият не наранява другия. Вие вземате за пример вас самите. Но това не е показателно, поне за България. Да поговорим ли за това как се отглеждат кокошки, телета, прасета в големи комбинати, как се колят? Не знам къде е симбиозата в подобни случаи.
Но това е просто път, по който човечеството трябва да измине. Навремето е имало робство, определена част от хората са се третирали по-зле и от животни, но вече е минало. Тоест разсъдъкът започва да взема превес. Убедена съм, че ако не отрежем клона, на който седим, т.е. не се самоунищожим скоро, жестокото ни отношение към всичко заобикалящо ни също ще е само лош спомен.
Мога много да изпиша, например как същите тези технологии, които са ни изолирали от природата, затворили са ни в бетонни клетки, превърнали са ни в консуматори на продукти, вещи, услуги, биха могли да помогнат отново да се върнем към природата, но ... няма нужда да казвам, че всичко опира до пари и власт, т.е. егоизъм.
Пак казвам, че е излишно това, което пиша. Утопия. Все едно да искам ученик от пети клас да прескочи всички останали класове и да влезе в университета. Не, че няма вундеркиндчета. Но човечеството като цяло има още много път да извърви, въпросът е дали междувременно няма да се самоунищожи, за да даде шанс на друга цивилизация да се развие.
И тъй като темата беше за кучета водачи, ето че пак в името на човека по един или друг начин увеличаваме броя на нещастните животинки. Бях дала примера, че ако от едно кучило, развъдено за да се обучават кучета за водачи, отпаднат само 4 животинки, тези 4 кучета ще трябва да бъдат задомени. Намирайки семейства на тези 4 породисти кучета, се отнема шанса на 4 бездомни кучета евентуално да бъдат задомени от тези семейства. Или казано по друг начин - семейство, което е одобрено за стопанин на кученце, отпаднало от обучението за водач, в повечето от случаите би предпочело да осинови породисто кученце, отколкото да си прибере непородисто от улицата или от хора, които са го прибрали и са го обгрижили.
Да ви кажа например какво ми сподели приятелка, която живее от доста години в Холандия. Породистите кучета там стрували много скъпо. Хора, които просто искат да си имат другарче, си купували безпородно кученце от страни като нашата - Румъния, Испания, България, Гърция ..., като такова кученце струвало много евтино в сравнение с породистите. И си го обичали и обгрижвали точно по същия начин, както биха правили с породисто. И нямало нищо срамно и позорно в това.
Ако някой го е грижа не за себе си, а за животните, в частност кучетата, не би развъждал в България, докато не се овладее популацията на бездомните. И би предпочел безпородно, отколкото породисто. Но ... ако го е грижа за животните, разбира се, а не за себе си. Ако е готов да превъзмогне своите очаквания за нрав, своите представи за красота. Ако е готов да посрещне предизвикателството да не знае какъв ще е нравът на безпородното кученце. Между другото, има много литература по въпроса за обучението, така че при желание и упорит труд безпородното кученце може да придобие желания от човека нрав. Но дали човек е готов да направи всичко това за едно куче без порода? Или освен егоизма се намесва и ленивост и нежелание да се учим да възпитаваме?