[чери1]

Ех,че хубаво Толкова се радвам за Вяра,пардон - Пепина Няма да крия,любимка ми е,успя за нула време много да ми влезе под кожата.
tinati , ,ако не беше ти,нищо от моите усилия нямаше да има смисъл.Защото малко преди да замине Вяра един разгневен баща с тухла в ръка я издирваше да я убива....била изплашила детето му,лаела докато то карало колело Това,разбира се не е била Вяра,тя няма такъв навик,но за някои хора всички кучета са еднакви и мястото им не е на улицата.Прави са в едно- мястото им наистина не е на улицата ,разликата е в това което правими считаме че трябва да се прави, за да няма кучета по улиците.
Истински щастлива съм,че още едно прекрасно и добро куче намери своя дом

[чери1]

Пристигнаха още 2 снимчици от Пепина(бившето Верче )
Както е видно с Топчо веднага са си станали първи приятелчета .

Снимка (и)

• 
• 

[Esckarina]

Страхотни снимки, щастлив живот мила Пепина (за мен си си Вяра)
Чери, има една героиня на тази тема за която все ми се иска да попитам - Бони
Ето това момиче

[чери1]

Бони изчезна
Остана само майка и- Беба.
Виждам я всеки ден и гледам да и нося нещо вкусничко от трапезата си,че е капризна и слабичка.Живее с 2 други кучета сега,което си е опасно- винаги са 3 кучета накуп

Снимка (и)

• 

[чери1]

Да покажа малко нови снимчици на Беба.Напоследък се виждаме все по тъмно,та затова и снимковия материал е постен:).
Беба е добре,умира си да я галиш,за ласки е по-жадна отколкото за храна.И като я погалиш тича после от щастие напред- назад като ощипана .Заформила е нещо като грива около врата,подготвя се за поредната бездомна зима

Снимка (и)

• 
• 
• 
• 
• 
• 

[чери1]

Има някакво раздвижване и около Бебка,стискайте палци.Още не се знае какво-що,но за всеки случй се чипирахме ,купихме нашийник и започнахме да се разхождаме на каишка
Каквото зависи от нас- правиме го,пък дано има добро развитие преди студената зима.
Бебка е голяма скица и е мнооого мила и послушна

Снимка (и)

• 
• 

[чери1]

Пък вчера Бебка отлетя за Германия
Чак не ми се вярва колко бързо се наредиха нещата със заминаването и.По план-график трябваше да лети на 27.11.2012,а днес щях да я карам до София в приемен дом,даже отпуска си пуснах,че да се съобразя с транспорта.После се оказа че няма да може да замине на 27 и вече я виждах как преживява поредната си зима на улицата,И нещеш ли -дойде вест- стягайте куфарите,утре летите Големи вълнения бяха- къде да я прибера за през нощта да не зачезне,транспорт ще се намери ли,ще се оправя ли на летището,абе голяма паника ме тресеше целия уикенд.Пък всичко мина като по ноти,поне по изпращането.Благодарение на пловдивската връзка - Яна Бебка се държа перфектно ,ходеше си спокойно на повод из летището,при това щастлива че и тя е като домашните кучета на каишка,и даже като я напъхахме в клетката се чуваше тупкане от размаханата и опашка.
Тя няма как да прочете,но все пак искам да благодаря на придружителката Сюзън,тя се нагърби освен собствения си багаж да поеме и две кучета
В пътуването си Бебка имаше приятелка- Сара,с която се харесаха от пръв поглед.
За снимки много не се сетих,под голямото напрежение бях,признавам.
Все пак имам 2 отвън пред летището,колкото да не е без хич.
Получих вест че Бебка и Сара са пристигнали благополучно и всичко е наред,ще чакаме снимки.
И накрая- tinati,няма думи които да опишат какво чувствам,каквото и да кажа малко ще е .БЛАГОДАРЯ

Снимка (и)

• 
• 

[Мърфи]

Ей, честито на Бебка, тази косматка! Много късмет й желая!

[чери1]

Мерси,Мърфи за добрите думи,споделената радост е двойна.
Пристигна и първата снимка на Беба.Хвалят я че е мила,нежна ,гальовна и послушна.Въпреки че директно от улицата я изпратихме не е стресирана- напротив,радва се че е вече и тя домашна,голяма мечта и беше- и вече се сбъдна.Е засега в приемен ,но не се съмнявам че скоро ще има и постоянен дом.

[чери1]

Мерси,Мърфи за добрите думи,споделената радост е двойна.
Пристигна и първата снимка на Беба.Хвалят я че е мила,нежна ,гальовна и послушна.Въпреки че директно от улицата я изпратихме не е стресирана- напротив,радва се че е вече и тя домашна,голяма мечта и беше- и вече се сбъдна.Е засега в приемен ,но не се съмнявам че скоро ще има и постоянен дом.

Снимка (и)

• 

[MechoPuh]

Е, не мога вече да не поспамя малко! Много ми беше на сърце тази Беба и много се радвам, че вече си има собствено диванче . Да е жива, здрава и дълголетна, че да може възможно най-дълго да се радва на новия си живот като домашно куче!

[Мърфи]

Роди ме мамо с късмет....

От калта директно на скъп кожен диван ихаааа !
Супер, много се радвам за момичето!

Дали ще й падне сега зимната грива, дето си я беше отгледала?

[чери1]

Благодаря че споделяте радостта ми,момичета.
За Беба пишат че е "малка мушичка".
Така ми олекна че ще е на топличко зимата,тя наистина е доста крехка и нежна и като физика и като поведение

Снимка (и)

• 

[чери1]

С огромна радост влизам в тази тема ,за да споделя : Бебка вече си има истински свой дом
Хвалят я,много се разбирала с детенцето Само един недостатък има- краде си храна от масата Ама каквато ми е умница и послушка,скоро ще се научи че така не бива.
Хитруша е тя- гледам все на мекичко и постлано гледа да си легне,дотегнало и е явно лежането на гола земя.Е,вече няма да е така ,дано и спомен не остане от тежкия живот в родината.
Можем само да и пожелаем да е жива и здрава дълги години за да се радва на новия си живот!
А на кучешките и приятелки,които останаха тук (скоро ще ги представя и тях)- дано да имат нейния късмет!

Снимка (и)

• 
• 
• 
• 

[чери1]

Малко ъпдейт на темата....
Дойде ред да се представят новите попълнения.Някои ,като Джули съм ги показала бегло,за други и дума не съм обелила досега- още не бяха готови за представяне.
Общо взето всички се появиха миналото лято,имаше и социални ,имаше и страхливи, в крайна сметка останаха само страхливите.Най-социалните съответно най-много досаждаха,просеха храна по кварталните заведения и не оцеляха дълго Аспра намерих отровена,Фокси и Бони изчезнаха...накрая останаха само страхливите ,но постепенно се социализираха и те.

Джули порастна.Вече е доверчива и социална.Кастрирана.Лудетина е,гони котките да им яде храната.С другите кучета се разбира добре,особено голяма приятелка и беше Верчето,а сега Рита .
Все още се плаши от каишката,но и това ще преодолеем.Има си паспорт и ваксина за бяс,при първа възможност ще сложим и пълната ваксина.
Джули е красива и белоснежна,но сега това не си личи особено.Интересното е ,че като е сухо времето Джули успява някакси да се самопочисти и отново става бяла.

Снимка (и)

• 
• 
• 
• 
• 
• 

[чери1]

Абра се появи лятото.Ужасно,ужасно страхлива и много гладна.Но дори и гладът не можеше да я накара да се приближи.Беше трудна дори за хранене.После се присламчи към Вяра ,взе да се учи на разни работи от нея и постепенно взе да намалява дистанцията но така и не позволяваше контакт.С кучета е много контактна,особено с домашните.Сприятели се с мойта Тайра и едва тогава се престраши да вземе храна от ръката ми.Сега позволява да я галят,но е малко предпазлива с непознати.От каишка се плаши,тепърва ще се учим.Прилича ми на дребничка немска овчарка заради цвета и правите ушета.Кастрирана е вече,младичка ,на около година,не е раждала.

Снимка (и)

• 
• 
• 
• 

[чери1]

"Усмивката" мисля че съм го показвала.Добро,тихо и мило куче.Много общителен иначе,но каишката ужасно го плаши.За кастрацията се случи така,че се наложи да го караме с такси,пък той от страх се наака в таксито.Иначе го раздава отворко,шета из целия град,прилепчив е, и се бута за галене та чак е досаден.Може да се усмихва- като види любим човек прави много интересна гримаса при която си показва зъбите- оттам е името му.Обаче все не успявам да го снимам усмихнат.
Смайли е кастриран,има паспорт и ваксина за бяс,на около година-две е ,много лъчезарен и добронамерен.

Снимка (и)

• 
• 

[чери1]

Около кварталните ми бездомничета няма нищо ново и актуално,но пък намерих интересни стари снимки от лятото.Тогава Джули и Абра не бяха социални,не можех и да ги докосна даже,така че не бяха готови за представяне и предлагане и не съм им показвала снимките.
Затова сега със задна дата:

1.Абра и Тайра- първи срещи "фейс ту фейс "

Да ти кажа нещо на ушенце....


Размяна на "визитни картички"



Вяра(Пепина) и Абра
"уча се от "кака"



Джули и Вяра- много добри приятелки


.....изобщо Верчето се оказва че много липсва на тукашните си кучешки приятелчета....
....иска им се на горкичките да и идат на гости,били разбрали отнякъде че който замине живот си живее,няма глад,няма студ и никой не те бие...Затова много се стараят да са послушни и добрички ,дано някой ги хареса....

Джули- получистичка с розови ушета

[чери1]

От много отдавна не съм писала в тази тема.Чаках болката и мъката да понамалеят,да си ги изживея...Вече знам ,че който е решил да помага по някакъв начин на бездомничетата ,трябва да е готов да поема и много болка и мъка,неизбежно е
Джули беше съвсем подготвена за за осиновяване и я отровиха.Бездомните кучета не живеят дълго,средната продължителност на живота им е около 4 години.Джули не успя да поживее и толкова,беше само на малко повече от годинка.Красива,мила, гальовна,научи се да ходи на каишка.Толкова бях сигурна,че като я подготвя и ще я вземат за нула време,чак не смеех много много да я предлагам, беше малко плаха и не ходеше на повод....така и не дочака милата
Вълчо си поживя повече,беше ветерана на квартала- около 5-6 годишен,всеобщ любимец,много хора го хранеха,на никой не пречеше,беше сакат с едното краче и предимно си лежеше.Толкова кучета надживя,мислех си че не е застрашен,тих,кротък,добър,правех сметка като грохне да му търся спасение,и той милия не дочака...много ми липсва...Другите двама също бяха добри кучета,Лиско - грозничък и стеснителен,а Скокльо черен и обикновен,младички не можаха да стигнат средностатистическата възраст...

Снимка (и)

• 
• 
• 
• 

[чери1]

Този изтормозен мъник ми стана много мил.Имало публикация във Фейсбук за него,намерил се шанс за спасение и ме помолиха да го намеря- търсих го през 9 планини в десетата от мойто местоживеене,работа,подопечни кучета ...в квартал дето крака ми не е стъпвал.Е,вече стъпи,цяла седмица го издирвахме с една приятелка безуспешно,умирах си от яд че ще си изпусне късмета.И нещеш ли нашичкия се появи не къде да е ,ами на улицата на която живея.Няма съмнение-той е,момичето пуснало сигнала за него го видя и потвърди.Как е стигнал до тук е мистерия,бая си е попътувал,ама то и града ни не е особено голям.
Малкия беше изключително окаян,пълен с дребни кърлежчета на гнезда (сигурно не е имало какво да изсмукат от него),с някакво възпаление на очите,с рана под мишницата на лявото предно краче и подута задна лапа.Целия едно джезве кокали.Дадох хапче за паразитите,напудрих обилно с Тапилан,купих му телешки салам (ще ми отнесеше пръстите).Сега е на хотел на десетина километра от града,нямаше къде другаде да го подслоня.Дано по-скоро се добере до лекар,определено има нужда.За съжаление го намерихме привечер, нямаше как да минем през доктора,то си е жив късмет че и в хотела го приеха,дано не се наложи дълго да остане там

Снимка (и)

• 
• 
• 

Прикачени файлове

•  untitled 1.bmp (640.78K)
  Брой сваляния: 26