Публикувано: 10 March 2006 - 12:13 PM
b) Ау, ама mil_, да не повярваш, че и твоето куче е било бебенце някога. Страхотна снимка. 1super
А мен ме е нападал уличен - много си го лигавех и той все идваше да ми се вре и да се гуши. До един ден когато нещо му прищрака. Както котките, мъркат, галят се и изведнъж на 180 - скочи и зъбите му чатнаха пред лицето ми - едва отскочих. После ме подгони и вече където ме видеше - едва си плюех на петите. Така и не разбрах, къде сбърках. Така правеше и с още няколко от квартала. На едно момче му беше раздрал лицето отстрани. Кофти - голямо, красиво куче беше. От тия дето са уж дворни, но постепено целият квартал става техен и се обабаитват и един ден идва камиончето и за тях. Тъжно ми беше. Беше отдавна.
А ме е хапало, ама сериозно пробиване беше, чак ми се догади от болка - един фъстък дребен. Нещо между пинчер и йорки - като дългокосместо чихуа или дребен шпиц. Редя се за баничка с кокерчето си - непукистично бурсуче, на което нослето е все в земята и си изследва свои си важни миризмички, без да се интересува от света около себе си. Зад мен се нарежда деденце с това дребно и вредно. То започва да се пеняви и джавка задавено срещу моето куче. За да не се дразни псенцето, казах на моя Чарли да отиде най отпред на опашката и да седне там - по-далечко, че това до мен да се успокои. Той си завлачи копринените ушенца по поръсените прегорели корички от баница наоколо и отиде да седне пред опашката да ме чака и може би да чака някоя баничка да му падне на главата. Даааа, ама дзверолинчето зад мен се запени още повече, защото не можеше да стигне Чарли и зачатка като пираня из въздуха като в миг светкавична си заби зъбенцата в крака ми от злоба. Нямах въздух дори да ахна. Хванах се за стената и приклекнах от болка. Нямах ни най-малка представа, как боли и то от такъв фъстък. Дядото май и не разбра. Гледаше в нищото, мутолевеше си пред носа и си подръпваше четирикракото бижу за каишката. Нямаше никакъв смисъл да казвам каквото и да е - нямаше да стигне до него. Едва се отместих и тръгнах нататък. Кракът ми се поду и посиня, а имах дупки седмици наред. Не посмях да кажа на майка ми, защото това значеше поликлиниката и много инжекции в корема, до колкото бях чувала, а аз предпочитам операция на живо да ми правят, от колкото една игла да ме бодне. Имах късмет за моята пуберска глупост - никакво сериозно възпаление. С дните подутото спадаше и синината стана мораво, лилаво, жълта. Като свърши разнообразието в спектъра реши да изчезне съвсем, като ми остави сувенирче от четири рабномерно разпределени в квадратче дупчици. l) l) l)
Сега моята лабрадорка Кора, която в безумен възторг се хвърля към всякаква четирикрака (и не само) твар, за да се запознава и сприятелява, като се разминава с дребосък стъпва едва ли не на пръсти и подскача, като пред чудно насекомо без да доближава. Явно и тя усеща, че в дребничките се крие нещо проклетичко и опасно super best l) l)