[dog.bg]

Антропоморфизма е болест, която поразява собствениците на кучета, обикновенно мислещи за тях като за малки човечета, покрити с козина. Ние, хората сме възприемчиви към тази болест по много причини. Кучетата са топли на пипане. Имат козина, която наподобява на нашата коса. Често ги погалваме по главата. Те са приблизително на същия ръст, като нашите деца, които ние също галим по косата. Техните очи са в цветове, които често наподобяват нашите очи. Колко много може да прочетеш в тях !
Много от движенията на тялото на кучета и неговите изражения, симпатичните муцунки наподобяват нашите. Колко лесно можем да познаем, че е гладно ! Или че му се ходи на разходка, или че се радва да ни види ! Кучетата се усмихват. Те са точно като нас ... страхуват се, боят се, ядосват се. Кучето спи, яде, бяга, сяда, протяга се, мечтае ... прави всичко като нас !

Но ние неправилно тълкуваме всичко това. У кучето има толкова много, че ни се струва, че то е почти човек. Но ние неправилно считаме, че поведението на кучето и неговите постъпки имат човешката логика и мотивация.Процеса при мислене пир кучето, за щастие, не е толкова сложен, както нашия. Кучетата са честни, прями и открити. Те не са двулични, никога не променят своето поведение и възгледи в зависимост от модата.

Кучето отказва да изпълни команда ? Или тя не разбира, какво точно се иска от нея ?
Примерно учите своето куче да слиза по стълби. Подавате команда - DOWN, долу. За да научите кучето на командата, то вие трябва да му покажете какво искате точно от него. След многократно повторение достигате до безусловен успех - кучето изпълнява командата. Но всъщност в мозъка на кучето не се съхранява никакъв смисъл от командата, то просто реагира на това, че което иска стопанина, след подаване на звуков сигнал с определана интонация в гласа, съпроводен от определени мимики или жестове.
Следващия път, когато вашето куче се окаже "упорито" при обучението, заменете тази дума в вашето съзнание с "сконфузено". Действително ли е понятен вашия урок на кучето ? Може би вие се движите прекалено бързо напред и страдате от антропоморфизъм, мислейки си, че кучето разбира човешкия език ? Разбира се, че е по лесно да си мислите, че кучето е упорито, вместо да потърсите вината в себе си. Безпорядъка в обучението може да превърне обучението в безкрайно.
Друг пример - кучето е обърнало стаята ви наопаки, докато вие сте на работа. Тя е направила това, за да ви отмъсти, че е сама ? Няма инто едно животно в света, което да действа против друго животно, за да му отмъсти за каквито и да са бъдещи действия. Кучето няма негативни мисли - това е свойствено единствено на хората. Кучето, което не стои често само, обичайно не може да се справи само. В дивата природа, животното изолирано от своята стая, се чубства некомфортно, в изолация. За да облекчи тази изолация, тя лае, вие, къса, занимава се с "кучешки" неща. Това тя не го прави от злоба, или отмъщение, просто тези действия носят временно облекчение Какво правим ние ? Връкаме се у дома и започваме да и ес караме. Поставяме ръце на бедрата, викаме и се караме с страшен тон - Какво си направила ? Кучето навежда глава, гледа "виновно",ние си мислич - значи разбира какво е направило ... стоп ! - Кучето няма чубство за вина. То разбира нашите жекгове и интонация, езика на нашето тяло. Ние мислим, че то показва своята вина, но в същото време то просто се подчинява на нашето господство.

Съвсем не е просто да намерим способ и метод да обясним нашите желания на кучето. Длъжни сме да осъзнаваме, че обучаваме куче. Съвсем не е просто да обясним нашите желания на кучето, а като правило най добри резултати се получават не по пътя на наказанието, а по пътя на взаимното разбиране.

Взаимното разбирателство е голямо изкуство. Потенциала на човека е да бъде човек, а потенциала ан кучето е да бъде куче. Ние сме длъжин да обичаме и уважаваме нашето куче, да му позволим да бъде куче, да бъде такова, каквото е. Учението следва да е взаимно, да няма учители и ученици - в общуването всички са равни. Само такова обучение позволява да се постигена пълно разбиране и взаимно разбирателство.

Има неща, които са присъщи само на кучето. Потребностите, желанията и емоциите, които карат кучето да действа, се формират в мозъка на кучето и се явяват потребности, желания и емоции на КУЧЕТО !
Нека да не го очовечаваме !

Peggy Prudden,USA

[Vabank]

bash Dog, нелоша статия и кошмарен превод! bash
Извинявам се за коментара, но ми трябваха два прочита, за да стопля на поне 4 места за какво точно иде реч...
Освен това съм принципиално несъгласна с няколко "положения" в статията.
Това, че кучето не е човек, е ясно. И ТРЯБВА да е ясно на всеки кучесобственик, иначе редовно се изпада в конфузни ситуации.
Това, че начинът на мислене на кучето е коренно различен, също трябва да е ясно - то е малко като да си гледа човек извънземно у дома b) ; налага се да се научи да тълкува реакциите му не през призмата на антропоморфизма си, а обективно...
Но кучето - като всяко друго животно, включително и човека - възприема, мисли и осмисля. За НЕГО съжителството с човека също е равно на съжителство с извънземно, чиито реакции трябва да се научи да тълкува r) и чийто език - да изучи.
И то... учи езика. Да, речникът му цял живот си остава оскъден l) , но:
- заучаването на една команда, т.е. дума=действие е именно изучаване смисъла на дадената дума
- заучаването на ВАРИАНТИ на различни думи=едно и също действие също е изучаване смисъла на съответните думи
И тъй нататък.
Примерно:
- "Стани" казваме, когато искаме да се махне от дивана. След известни повторения кучето го осенява "прозрение" b) , че тази думичка изисква от него да си намери четирите крака и да се смъкне на пода. В някой момент ще го хванем, че ние си говорим с детето и му викаме с много сериозен тон "Стани бе, мискин, когато ти говоря..." и кучо с леко виновен вид се шльопва от дивана на пода. Той вече ЗНАЕ таз важна дума...
- "Марш" казваме, когато искаме кучето да се премести да речем от "изпод масата", от коридора и прочие. То научава това. В някой момент ще го осени и прозрение, че "Марш"="Стани", ако се намира на дивана.
С други думи, кучето е само полу-идиот, а не пълен. То е напълно способно да прави връзка между думи и действия, понякога дори в сложни комбинации.
Ако му се караме за направена беля, то свързва логическата верига "тази беля - води до - лош пердах" и когато това се случи, следващия път като се изпишка където не трябва, ще иде да се скрие под масата, защото "напишкване"="нашляпване". Дали се чувства "виновно"? В моралния смисъл, влаган от човека - надали. Но и ЧОВЕКЪТ се чувства виновен за нещо не защото му е вродено, а защото му е насадено, че в ситуация Х трябва да се чувства виновен - т.е. и той е "затворил" някаква логическа верига.
Друг въпрос е, че паметта на кучето е по-краткотрайна, може и да не схване за какво му се караме, ако е обърнало стаята с краката нагоре сутринта, а му се накараме за това вечерта. Ама то и детето няма да схване защо идваме от хола и го напердашваме "за нищо", ако вчера е изяло бонбоните, а ние открием това безобразие днес... и не му кажем.
Колкото повече контакт има едно куче със собствениците си, толкова повече думи и свързаните с тях значения научава.
Да речем (един малък "социален" експеримент от собствения ми опит): Сара навремето много обичаше всякакви ядки и изобщо дребни неща, които й се дават. Поработихме по обучението на въпроса "Искаш ли (еди какво си)?", ако го иска, да слага лапа на коляното ми. След което поработихме и върху "имената на нещата".
В резултат на което на масата имаме купа с ядки, сиренце на хапки и кренвирш на колелца (примерно). Питаме:
- Саричка, искаш ли... сирене?
Кучката охотно слага лапа на коляното ми, получава сиренце.
- Саричка, искаш ли... кренвиршче?
Пак слага лапичка на коляното ми, получава кренвиршче.
- Искаш ли... бадем?
Лапичка на коляното...
- Искаш ли сиренце?
Тук вече кучица гледа мило и очаквателно: Какво ти сиренце, дай насам ядките бе!
- А искаш ли... орехче?
Лапичка на коляното... и тъй нататък.
Да, това е ОБУЧЕНИЕ. Но пак ще се повторя, че кучето не е идиот, а само полу-идиот. То е свързало логическа верига: "Искаш ли"="Яде ли ми се" и вече знае смисъла (или по-скоро вкуса...) на сиренцето, кренвирша и т.н. То има СВОБОДЕН ИЗБОР при така зададения въпрос и РЕШАВА САМОСТОЯТЕЛНО дали иска сиренцето от горния пример или не го иска, защото има по-вкусни за него неща на масата и ще му ги дадат.
Друг вариант на горния пример: "Избери си". Това обичам да го прилагам и досега с всичките си кучета. Взимате две различни неща за ядене b) и ги поднасяте пред кучето: "Избери си". В случая с не-много-лакомо куче, то подушва и двете и взима ЕДНОТО - което повече му харесва. При мен това обикновено е привилегия-награда, второто нещо получава другото куче, на което му се дава нещо за наградка "от чистия принцип". Така:
1. кучето, което "избира" знае, че с това упражнение допълнително са го потупали по главичката и са го похвалили, защото е направило нещо както трябва
2. второто куче знае, че са му дали награда не защото е направило нещо, а защото другото куче се е справило добре със задачата си, а то е било послушно и не е пречило. Т.е. и то се е "справило добре", но не сме искали от него нещо сложно.
Всичко гореизброено, общо-взето, е показател в "полеви условия", че кучето не е напълно "безсъзнателно", а е способно да логически разсъждения... макар и на нивото на едногодишно дете (примерно).
Но това не означава, че трябва да го ОЧОВЕЧИМ - то е и си остава "извънземното", чието поведение, начин на мислене и реакции се отличават коренно от нашите и които НИЕ трябва да изучаваме, не да приравним автоматично към човешките. СВЕТЪТ в който кучето живее, също се различава от нашия (при това коренно). От която гледна точка кучето е един "малък герой", влизащ с бойно вдигната опашка в нашия свят и изучаващ го като извънземно, което с почуда изучава поведението и привичките на хората...
Това обаче НЕ ОЗНАЧАВА, че "извънземното" е лишено от интелигентност (или пък хората - от неговата гледна точка). Просто начинът на мислене се различава съществено...
Един последен пример... по-скоро два.
Навремето Вахан беше вързан "на пост" пред входната ми врата. Костваше му около два месеца да се научи, че:
1. Когато съм с дрехи "за навън" и излизам (или влизам), не бива да ми се радва, защото ме цапа
2. Когато съм с домашни "кучешки" дрехи, може да ми се радва колкото си ще
В това отношение беше безпогрешен (след като веднъж схвана какво се иска).
Не може да се твърди, че е загрял логическа верига "излиза от двора"="не бива да се радвам като се върне", защото се е случвало достатъчно често с бойните дрехи да ходя до съседите и да се връщам - следва пристъп на бурна радост с подскачане и лапи по мен. Случвало се е и да ходя по двора с "официални" дрехи, в такъв случай момчето търпеливо е стояло настрани, за да не ме пръсне с кал.
По същия начин сега глутницата на двора знае, че:
1. Ако е кално, не бива да скачат с лапите по мен, защото ме цапат
2. Ако не е кално, и ако съм с бойните дрехи - може да ми се радват бурно....
3. Ако обаче съм с дрехи за навън, не е хубаво да ми се радват дори ако не е кално
Естествено, логическата верига е "мокри лапи"="петно"="кака ми се кара", но... 1super
Толкоз по въпроса за кучето и логическото мислене b)

[dog.bg]

Извинявам се за превода ... ouu

Vabank, чета с удоволствие !

[mil_]

Понятието елементарна разсъдъчна дейност (доказано е, че съществува такава при кучетата), или както Vabank го нарича - способността да затвори някаква логическа верига, означава едно:
На база на придобития опит, кучето е в състояние дори и в непозната ситуация (нещо се случва за първи път) да предвиди донякъде последствията и да среагира адекватно.
Т.е., освен условният рефлекс (реакция на многократно повтаряна една и съща последователност причина-следствие), съществува и още една надстройка. Ние му викаме "да събереш две и две". За нас, обаче, е лесно. За него е по-друго.
Типичен е един пример, на който ми обърна внимание веднъж Николай Атанасов в разговор:
Неведнъж сме виждали как куче стои на светофара и чака зелената светлина. Мислите ли, че разпознава светлините на светофара? Или че е пресичало неправилно и е станала беля? И така - много пъти? Или пък някой му е казал, че е опасно?
То просто се ориентира по поведението на хората около себе си.
Въпреки това не виждам никакво основание за антропоморфизиране на животното.
По повечето пунктове съм съгласна със статията. Дори, Vabank, не схващам твоите възражения, честно. Разбира се, че кучето е в състояние да разбере, че Марш и Стани (в твоя пример, аз използвам само Марш и то е едно и също за двата случая b) ) означават едно и също, но не схващам това като аргумент, че научава "човешкия език". То всъщност научава езика на своя лидер. Със същия успех мога да използвам безмислени звукосъчетания.
Т.е, не, че кучето не е в състояние да направи тази връзка, но ще е много по-лесно и за двама ни, ако използваме една и съща команда в двата случая.
И, да ти кажа честно, възприемам това "не идиот, а полу-идиот" точно като антропоморфистично изказване, вероятно търсено. Аз бих казала: Да, кучето е способно на разсъдъчна дейност, но все пак елементарна. Думата "идиот" тук е безпредметна.
По същия начин приемам сравнението с извънземно. В моите представи извънземното е хуманоид от друга планета, с невероятно невъзможни условия, говорещ на друг език, може и да е в течно агрегатно състояние. Но равен по разсъдък и с подобен механизъм на разсъждение.
Кучето не е хуманоид. То е друг вид. От същата планета.

Сега, единственият въпрос на който не мога да си отговоря, това е въпросното чувство за вина. Определено се твърди, че не са в състояние да изпитват такова, не само в този материал. Но за това да продължим по-нататък, да не става много дълго.

Дог, ако позволиш да поредактирам превода, поне родовете да оправим. Личи, че е превеждано от руски, ако не се сети човек, изглежда неразбираемо.

[Vabank]

Ок, mil, коригирам се: кучето изучава ТОЗИ ЕЗИК на който собственикът говори с него.
Имаше един сладък руски разказ от едно време, за овчарка, научена да идва при команда "Пшел отсюда" (т.е. марш бе!).
Да, "полу-идиотът" е търсено сравнение, естествено b), и е нарочно-антропоморфно.
Виж, за извънземните ми позволи да не се съглася r). Ако, на първо място, съществуват извънземни раси, то е изключително вероятно начинът и механизмът им на мислене да нямат нищо общо с нашия.
Естествено, понеже съм карък l) , ще се окаже, че в близките 10 г. ще се срещнем с извънземни и те досущ ще мислят като нас...
Но, принципиално, няма причини да се предполага, че ще имат нещо общо с нас. Съществуват драстични различия между човешките КУЛТУРИ на една и съща планета (т.е. нашата) и при един и същ начин и механизъм на мислене при един и същ вид (т.е. човекът). Драстични до там, че в над 50% от ситуациите взаимоотношенията между източни и западни култури (най-общо казано) са невъзможни поради погрешна интерпретация... говоря за "неподготвени" в мисленето на отсрещната страна участници, естествено.
Това е само в рамките на една планета... bl) , за животински вид, за който се предполага да е тръгнал от един-единствен "общ корен".
В този смисъл има една много хубава разработка по темата - "Странник в странна страна" (Мноо уважавам Хайнлайн... drink )
Както и да е, това за едни е в областта на ксенологията, за други - на чистата фантастика b)
Що се отнася до кучето, има някъде в архива 1super една тема, в която беше обсъждано доста нашироко мисли ли кучето или не; и се казваше, че за да "схванем" логиката му, трябва да имаме предвид начина и условията на развитието на... дадения животински вид, да речем. Поведението в глутницата, вродените реакции и т.н. С други думи - нещата, които природата е връчила по рождение на този вид животно, пускайки го да се оправя само в живота. Т.е. трябва да се научим правилно да тълкуваме поведението на кучето, за да общуваме качествено с него. Нещо такова.
"Езикът" на кучето и глутничното поведение са чужди поначало на човека; тълкуванията, които той придава са - неизбежно - егоцентрични в смисъл на "човекоподобни". Изобщо, човекът сам по себе си е егоцентрично животно пак в смисъл, че разглежда всичко от човешката си гледна точка и дори от гледната точка на конкретния индивид. Способността за емпатия - поставяне в кожата на другия и споделяне на усещанията и чувствата му - е нещо, което се "изучава" в течение на живота, в много малко случаи - успешно.
Оттам идва и антропоморфизмът, т.е. очовечаването на кучето. В случая въпросът дори не е, че то прилича на човек cheers , а че поведението му е достатъчно богато и сложно, за да се опита човекът да го тълкува егоцентрично... човекоцентрично ;) и в едно 50% от случаите да стигне до правилен извод чрез погрешна логика. Проблемът е, че в другите 50% от случаите изводът е погрешен, защото и логиката е погрешна...
Та оттук и възраженията ми по статията: кучето в никой случай не е безсловесна твар, неспособна да мисли.
[QUOTE]Но всъщност в мозъка на кучето не се съхранява никакъв смисъл от командата, то просто реагира на това, че което иска стопанина, след подаване на звуков сигнал с определана интонация в гласа, съпроводен от определени мимики или жестове[/QUOTE]
С това изречение например съм абсолютно несъгласна. Даже е точно обратното: същата команда, която означава "слизане по стълба" в дадения от авторката пример, кучето ще се опита да "приложи" в непозната до момента ситуация - примерно, заставаме на стръмен склон, подаваме командата и има голяма вероятност добре обученото куче да се опита да тръгне НАДОЛУ по склона, макар че на него няма стъпала. Т.е. то е заучило смисъла на думата и дори може да я приложи в по-широки условия... друг е въпросът, че...
Уф, тук вече навлизаме в областта на езико-незнамкакво си super best В смисъл, че за да усвои човек даден чужд език до съвършенство, той трябва да започне да МИСЛИ на него, а не да си превежда наум това, което иска да каже. Стигне ли се до този етап, то: 1) променя се начинът на мислене в зависимост от езика и структурирането му; 2) инстинктивно започват да се "налучкват" правилните фрази и изказ. Това няма общо с горната тема, но показва защо е толкова труден симултантният превод (да речем) - от преводача се изисква ЕДНОВРЕМЕННО да мисли на два езика. Малък процент от хората са способни да го правят.
Та, да се върнем на темата. Исках да кажа, че макар за кучето заучената команда да има СМИСЪЛ (затворена логическа верига), то не може да направи следващата крачка и да започне да МИСЛИ на езика на собственика си. Липсват му някои части от човешкия мозък, така да се каже. А проблемът на антропоморфизма е именно в това: човекът очаква от кучето да мисли с неговия език и това не става.
[QUOTE]Тя е направила това, за да ви отмъсти, че е сама ? Няма инто едно животно в света, което да действа против друго животно, за да му отмъсти за каквито и да са бъдещи действия. Кучето няма негативни мисли - това е свойствено единствено на хората[/QUOTE]
С ей-това изказване също не съм съгласна. Да, в конкретния пример - кучето "Сам в къщи 1" наистина най-вероятно не къса и разрушава за отмъщение, но ТОВА не означава, че не е способно да си отмъщава и не е зполаметно. Има си цели породи "напукисти". Има индивиди, способни на извънредно сложни логически връзки по пътя на отмъщението и, разбира се!!!, кучето е способно на негативни мисли не по-зле от всеки човек.
Примерно...
Някъде по форума разправях за кавказката овчарка и Сара. Чувствайки се заплашена от нарастващия авторитет на растящата кавказка, Сара си измисли начин да накара нас, хората, да имаме негативни чувства към кавказката. Отстрани това изглеждаше така:
Саричка застава колебливо и с много притеснен вид на вратата на стаята. Кавказката с ръмжене и агресия се хвърля към нея и я "набива". Някой идва и се накарва лошо на кавказката, пуска Сара в стаята и наказва другото куче.
Човешкото тълкувание: кавказката не пуска Сара да влезе и я напада за нищо. Човешкият стремеж: да въдворим такъв ред в глутницата, какъвто искаме НИЕ - т.е. никой никого да не напада. Ситуацията бе напреднала до такава степен, че вече започвахме да се чудим дали тези две кучета ИЗОБЩО ще могат да се научат да съжителстват нормално... и защо кавказката по никакъв начин не реагира на третото куче, овчарката ни.
Другото странно нещо беше, че когато наблизо НЯМА никой, такава ситуация или не възниква, или Сара прекрасно се справя и сама, но ако има човек, тя неизменно "пада жертва" - в един случай кавказката успя дори да й пробие малка веничка на врата по време на схватката. Интересно защо като цяло дупки и щети никога не е имало (с изключение на този случай) и "горкото нещастно кученце" така и не стана нещастно и потиснато от тиранина-кавказец. С други думи, започнахме ние да имаме съмнения, че нещата не са точно такива, каквито изглеждат...
Зловещият план 1super на Сара се разкри, когато тя се опита да използва същия подход едновременно срещу кавказката и овчарката. ОКАЗА се, че седейки колебливо и с притеснен плах вид на вратата, тя издава високочестотно скимтене и дразни по този начин кавказката, предизвиквайки я към нападение. Възползваше се МАЙСТОРСКИ от неспособността на хората да чуват звуци с такава честота. Проблемът й беше, че за да "каже" едно и също едновременно на двете кучета, мина в октава, в която и хората можеха да я чуят.
И веднага след като бе "санкционирана" за поведението си Сара (а не кавказката), странното положение се разреши и повече не се повтори...
Тук ще добавя, че милото Гайше (мир на праха й...) беше страшно интелигентна, природно роден водач на глутница (на което не всички кавказци са способни) и през живота си командваше в съвършенство глутница от 6 животни, които никога не е тероризирала... Беше прекрасно възприемчива за обучение, без излишна агресивност, идеално управляема...
Както и да е. Ако горепосоченият пример не е плод на внимателно обмисляне "по кучешки", с повод "ревност към очевидния бъдещ водач, дето е по-добър от нас в тая работа" и с брилянтно, щателно замислено изпълнение... здраве да е b)
Така че, като цяло, не съм съгласна с общата позиция на авторката, че кучето ИЗОБЩО не е способно да мисли. Иначе...
[/QUOTE]Взаимното разбирателство е голямо изкуство. Потенциала на човека е да бъде човек, а потенциала ан кучето е да бъде куче. Ние сме длъжин да обичаме и уважаваме нашето куче, да му позволим да бъде куче, да бъде такова, каквото е. Учението следва да е взаимно, да няма учители и ученици - в общуването всички са равни. Само такова обучение позволява да се постигена пълно разбиране и взаимно разбирателство. [QUOTE]
... ей това е едно нещо, с което съм напълно и изцяло съгласна.

[Nicholay Atanassov]

Цитат

изучаване смисъла на съответните думи

**********************************

С други думи, кучето е само полу-идиот, а не пълен.

Две твърдения, будещи недоумението ми, за което ще бъда благодарен, ако бъдат мотивирани.

1. Какво разбирате под това твърдение, че кучето "изучава смисъла на съответните думи" ?

2. Какво искате да кажете с това, че кучето е "полу-идиот, а не пълен".

От психилогична (по-точно - от психиатрична) гледна точка идиотията е строго дефинирана (а самата дефиниция изключително оспорвана).

Животни ИДИОТИ няма.

[Nicholay Atanassov]

Цитат

Понятието елементарна разсъдъчна дейност (доказано е, че съществува такава при кучетата),

Никой съвременен зоопсихолог вече не отрича съществуването на елементарна разсъдъчна дейност. В случая, това, което искам да наблегна е, че тя не е констатирана само при кучетата, а при много други животни, като при някои от тях тя е на много по-високо ниво от това при кучетата.

[Apso]