
Бяло кученце с конвулсии блъснато от кола
#67
Публикувано: 28 May 2010 - 08:06 PM
Мил, трябва да ти кажа, че краткото ми общуване с Ронго, Елза и теб доста изигра роля. Почивните дни ходих при Арвен заредена с кренвирши на колана. Ама Арвен не ще и аз "Ама Мил така прави, тука що не работи". Ако и Арвен постигне това, което Елза постигна, ех...И аз като Тейче с Бъкси ми се щеше да я изрекламирам едно хубаво, но викам си какво да се обаждам аз, която нищо не разбирам.


#72
Публикувано: 29 May 2010 - 09:33 AM
Нещата не са толкова розови :)
От както е при мен не е яла, не е и пила. Тази сутрин в 8.30 я изведох, голяма мъка докато пишне и ака съвсем малко. Прибрахме се, натопих й главата в купата с вода, пи малко, не искаше да я яде. 10 минути по-късно повърна зелена течност с миризма на развалена риба. :((((( Дали не е болна?
От както е при мен не е яла, не е и пила. Тази сутрин в 8.30 я изведох, голяма мъка докато пишне и ака съвсем малко. Прибрахме се, натопих й главата в купата с вода, пи малко, не искаше да я яде. 10 минути по-късно повърна зелена течност с миризма на развалена риба. :((((( Дали не е болна?


#76
Публикувано: 29 May 2010 - 01:09 PM
Дай й време. Не я насилвай за нищо. Не й щракай с фотоапарати известно време. Нека има вода на разположение, храна предлагаш по часовник, после прибираш, на следващия час за хранене пак. Ако иска да лежи, нека си лежи. Не й досаждай. Изчакай момента, в който тя да дойде по собствено желание да досажда на теб.
Ако имаш възможност, организирай й местенце в някой ъгъл, спокойно местенце, където не се преминава, където ако иска и да си се крие, да се смотава, да знае, че не я безпокоят.
Ако имаш възможност, организирай й местенце в някой ъгъл, спокойно местенце, където не се преминава, където ако иска и да си се крие, да се смотава, да знае, че не я безпокоят.
#77
Публикувано: 29 May 2010 - 01:14 PM
Мил, тя е настанена в отделна стая, със затворена врата. Храната не съм я махала от снощи. Ще я махна. Още не е яла междудругото. Като вляза започва да маха с опашка, но лежейки и нищо не може да я накара да се изправи, камо ли да дойде при мен. На "разходката" същото - лежи в тревата. Не скимти изобщо както в клиниката, което много ме учуди. В началото само като видя котките на вратата, явно искаше контакт с тях. Не я притеснявам, не я насилвам. Горкото тамън беше свикнало с клетката и сега пак. Само да прояде, другото не ми пречи.


#79
Публикувано: 29 May 2010 - 08:38 PM
Дени, браво!
Просто БРАВОООО!
Признавам си, че се надявах и бях почти сигурна, че това прекрасно момиче ще намери своя приемен дом при теб
Радвам се, че стана така!
Сигурна съм, че ще се справиш, а знаеш, че можеш да разчиташ и на много хора тук!
Да нагушкаш малкото англече
!
и не се притеснявай! дай й малко време да свикне с хубавото!

Просто БРАВОООО!
Признавам си, че се надявах и бях почти сигурна, че това прекрасно момиче ще намери своя приемен дом при теб

Радвам се, че стана така!
Сигурна съм, че ще се справиш, а знаеш, че можеш да разчиташ и на много хора тук!
Да нагушкаш малкото англече

и не се притеснявай! дай й малко време да свикне с хубавото!