Loveanimals, в 24 June 2010 - 01:06 PM, написа:
Фурия,абсолютно си права,за това как да се отнасяме с бездомните кучета и с глутниците за да не ни нападат.Но не мога да се съглася с това,че трябва да се страхуваме от животните.Наистина и мене ме е страх от много други неща-от шофьорите,каращи като обезумели,от престъпността и.т.н. но не и от животните.Така съм възпитана,а може би това ми е и генетично заложено- племенница съм на доц. Доросиева известен наш учен-биолог,която има такива лични хербарии от насекоми и земноводни повечето от които животни много хора не биха посмели и да пипнат.Та имам опит само с едно куче-НОК, с което живеейки в Обеля многократно съм минавала край глутници.Та начинът е действително-спокойно и уверено -Лупи е съвсем близо до мене поглеждам страшно в очите водача на глутницата и изръмжавам-Марш,Чиба,Млъкни или нещо подобно.В най-сериозните случаи- само два пъти ми се е налагало пръскам в очите с вода.Кучетата обикновено разбират командата а и Лупи беше дресиран и нападение никога не сме имали.Само за едно искам да те попитам,като явно много по-опитна от мене защо казваш,че не трябва да даваме храна на бездомните кучета.Аз лично давам малки количества кучешки салам и суха храна,които гледам веднага да се изядат и нееднократно съм изхвърляла безразборно подхвърлени на кучетата пилешки кокали-тази сутрин отивайки на работа също го направих.
Но има хора които инстинктивно изпитват страх и не могат да го превъзмогнат. Аз самата съм изпитвала страх, когато срещу нас летят към десетина едри кучета, които са се събрали край разгонена женска. Страшничко си е, уверявам ви. Друг е въпроса че колкото и да се потя от страх в такъв случай гледам с поведението си да не го показвам. Страх си ми е за кучето ми - с едно по-рязко движение може отново да скъса оперираната си на два пъти връзка на задната лапа. Страх ме е от последствията за него в такъв търкал, страх си ми е от упойка при евентуална операция. Няма как да не ми минават през акъла всички тези страхове когато го закъсвахме. Съгласете се, няма нищо по-нормално от това да се страхуваш за любимото чудовище, особено когато ей такъв вечен болник като моя. И за да не предизвиквам съдбата не го извеждам заедно с малката. Отказах се от идеята да извеждам кучето като взимам детето си на разходки с него.
При нас подхранващите са други - хвърлят край пътя или по средата на пътеката евтини гранули или остатъци от манджата си и това е... Мога да ви кажа че нашите глутници в района въобще не изглеждат изтощени. има си хас, при такава хранителна база...
Loveanimals,
P.S. заби ми компа и не успях да пратя целия отговор. За това допълвам тук, да не пускам едно след друго мненията.
При подхранването на некастрирани животни се създава така наречената "хранителна база". Когато стабилно и в изобилие има храна, женските се разгонват два пъти годишно (четох за теории че при липса на храната разгонването става веднъж годишно, но не настоявам). Глутниците се оформят около женските, както е известно. По време на разгонването женската "събира" около себе си бъдещи кандидати и най-силния, който е строил конкурентите, я запложда. При все така стабилна хранителната база женските раждат толкова повече, колкото повече храна има. Друг е въпрос че половината от малките умират още в първите дни след раждането и остават само най-здравите и държаливите.
При оформилата се край стабилна хранителна база около една женска глутница се включва инстинкт за териториална агресия. Това което хората го наричат "пазят си територията". Кучета започват да прогонват от периметъра си всеки един, когото сметнат за натрапник: деца, пенсионери с бастуни, колоездачи заради инстинкта на преследването, други кучкари с кучетата им. Най-много се "натягат" точно в присътствието на тези, които ги хранят. Това също е напълно обяснимо - те правят връзка между "този човек" и "храна" и я отработват точно пред подхранващия.
Няма ли хранителна база - те се местят другаде за да я намерят. Ако вече има хранителна база, то е най-разумно кучетата да се кастрират. Макар че и това много често не е панацея. Но поне няма да се плодят, множат и хормона не ги удря в главата.
Дълго стана, сори:-))) Дано съм била изчерпателна:-)
Вход
Регистрация
Помощ
), едно опръскване в лицето обикновено ги стряска. Сега не се сещам за сериозни побоища между моите кучета и някое друго... Предполагам, че щом не си и спомням, значи няма такива, защото иначе определено би ми се отпечатало в мозъка 
Та хъскито беше мъжко и доста любовно настроен, но пък моята Лиза се уплаши и взе да се дърпа от него и аз с извинителна усмивка казах на стопанина (отстъпвайки назад): "Разгонена е!" и той: "Ми то на моя време му е вече да става мъж!" 
.
Горе
Цитиране +
Дано сега поне с тия глоби и новия закон малко се поуплашат, че ми писна. То не, че кучетата са виновни, че са агресивни, ама като са са си ги направили такива да си отговарят за тях.
Защото, ако го шибнеш с палка и му счупиш врата, на място ще го оставиш.
. От година го имам и нямам проблеми. И на училище вече си ходя спокойно, вместо да търся заобиколни пътечки, където няма улични (такива пътечки никога няма 
) А за домашните.. не го използвам, защото те са вързани и все пак си имат стопани, но ако е някое голямо и не е вързано, и вземе да нападне - веднага ще го "отстраня" 
