Furia_S, в 28 May 2010 - 10:16 PM, написа:
LG9, в 28 May 2010 - 10:07 PM, написа:
Furia_S, в 28 May 2010 - 09:30 PM, написа:
LG9, в 28 May 2010 - 09:13 PM, написа:
Един път мъжка немска овчарка,която е малко проблемна,се опита да дотича/впусне срещу кучето ми(тогава на 4,5 месеца),но внимавах и я видях отдалеч.Аз имам същите разбирания за поведение срещу нападение като вас.Тогава застанах пред моето куче и се втурачих в другото.За моя изненада малкото ми кученце явно усети промяна в поведението ми и изкочи пред мен с лай.Така го отказах/ме.
По принцип не ме е и толкова страх,защото кучето ми ще може да се защити при неизбежен сблъсък.А и той е такъв,че няма да се церемони на нападател,бил той човек или куче.Просто защитническите му качества са развити порождение.
ХА! Аз какво да кажа за моят побойник?Та нали вие сте човека който определя кой ще се бие във вашия тандем? вие давате оценката на ситуацията и взимате решението и след това позволявате/забранявате на кучето? При нас - аз съм тази неприятна личност, да. И отговорността винаги е моя за всичко което се случи.
Аз решавам кой , кога, как и дали изобщо ще се бие. Защото в нашия тандем само аз съм водача. ТОЧКА.
Кучето може да иска да се бие или да бяга, аз съм тази която или го крие зад себе си или го откопчава. Зависи от ситуацията или от породата.
Добре,не мога да разбера какво искате да докажете.Какво разбирателство имате с кучето си или да усмеете мен човекът без никакъв авторитет пред кучето си?От това как сте се изразили на това ми прелича малко.
Няма да се обяснявам защо това,защо онова.Просто така се е случило.От малко куче по-голямо подчинение не може да се иска.
ако според вас аз искам да докажа, а не да споделя опит, то грешката не е във моя монитор)))
Не знам при вас как се вижда,но тук аз забелязвам няколко реторични въпроса,които правят тъънко сравнение между Вас и мен.
Няма значение.Нека не спамим повече.