[sisity_bs__bs]

Имам Златен ретривър който е вече на 9 месеца.Най-много исках кученци ,за да се разхождаме заедно .Но разходките са кошмар.Той е към 30кг а аз съм 47 ,а той не върви а бяга и ме дърпа ,а аз не мога да го удържа и трябва да бягам с него.Как да го науча да върви с мен.Моляви помогнете!

[Atma Raj & Tara]

Tи пускаш ли го да се натича (някъде в парка)? Прочети из форума много добре е описано за командата Редом. Но тъй като е изморително и за него и за теб цялата разходка да е на редом, според мен решението е да го оставиш да си потича някъде (а то и си има и нужда) и след това си се разхождайте. Ако те е страх да го пускаш, защото няма да се върне - пак прочети за комантата Ела/Тук в този форум има толкова ценни неща ... само да ти се чете и търси разбира се

[dog.bg]

Имам Златен ретривър който е вече на 9 месеца.Най-много исках кученци ,за да се разхождаме заедно .Но разходките са кошмар.Той е към 30кг а аз съм 47 ,а той не върви а бяга и ме дърпа ,а аз не мога да го удържа и трябва да бягам с него.Как да го науча да върви с мен.Моляви помогнете!

Ако с тази порода не може да се оправите, не си вземайте куче, това не е електронна играчка.

Отидете заедно на училище, дано ви помогнат.

Успех !

[Geth]

Дoста ще ти се късат ръцете докато се научите... По-добре носи ръкавици. Аз лично хващах мускулна треска всеки път като разхождах курцхаара си преди. Той много се телгеше и все тичаше пред мен. С лявата ръка хващаш това за ръката, а с дясната хващаш много близко до нашийника синджира или повода. Държиш го супер стегнато към себе си колкото и да се дърпа ще е принудено да забави хода. Много е кофти тоя метод ама друг начин не виждам. След няколко такива болезнени за теб и кофти за него разходки ще се научи, ама все пак трябва да си потича малко преди разходка, няма начин, твърде енергични са.

[ShiBumi_GirL]

Макар че не е за препоръчване може да опитате със строг нашийник или това което ползвам аз само за тренировки душач.Нямам проблеми с дърпането само първите 10 мин от разходката се дърпа за да си свърши работите.Наистина пускате ли кучето да се натича на воля.Ако ви е страх че няма да се върне купете дълъг повод .Може от тези които ретрактабъл или тракинг лийд по около 10м.Успех пишете дали има развитие

[sisity_bs__bs]

Ако с тази порода не може да се оправите, не си вземайте куче, това не е електронна играчка.


Е ние вече сме си го взели.И знам че не е играчка



Tи пускаш ли го да се натича (някъде в парка)? Прочети из форума много добре е описано за командата Редом. Но тъй като е изморително и за него и за теб цялата разходка да е на редом, според мен решението е да го оставиш да си потича някъде (а то и си има и нужда) и след това си се разхождайте. Ако те е страх да го пускаш, защото няма да се върне - пак прочети за комантата Ела/Тук в този форум има толкова ценни неща ... само да ти се чете и търси разбира се

Всъщност аз живея в къща и имаме двор в който си тича колкото си иска но въпреки това като излезем на разходка е като куче което е държана затворено с месеци

[Atma Raj & Tara]

и ние имаме двор :) парка си е друго. Строгия нашийник много ще ти помогне, но както каза dog.bg консултирайте се с учител. При нас този метод също много помогна (още в първите разходки, когато дърпаше на 100 посоки) youtube, youtube 2 и много от този сорт.
Преди време нашата мома дърпаше, дърпаше и в момента в който махна повода тя кротва и почва да ходи до мен.
Не мисля, че са нужни 'ръкавици' и т.н. всичко е въпрос на техника и подход към кучето.

[sisity_bs__bs]

Parvo mnogo se izvinqvam 4e ne pi6a na kirilica no ne6ot mi se bagna.Vtoro iskam mnogo da blagodarq na vsi4ki za komentarite.
Atma Raj & Tara-Naistina sam zabelqzala 4e kogato go pusna bez kai6ka e mnogo po-poslu6en i varvi do men.Qvno e mnogo golqm inat,koeto pokazva i po mnogo drugi na4ini,naprimer kato si izqde(bukvalno) kupi4kata i izolaciqta na ka6tata vse edno go darjim gladen.Ne 4e ima6e ob6to s temata , no da si kaja

[Мил@]

Parvo mnogo se izvinqvam 4e ne pi6a na kirilica no ne6ot mi se bagna.Vtoro iskam mnogo da blagodarq na vsi4ki za komentarite.
Atma Raj & Tara-Naistina sam zabelqzala 4e kogato go pusna bez kai6ka e mnogo po-poslu6en i varvi do men.Qvno e mnogo golqm inat,koeto pokazva i po mnogo drugi na4ini,naprimer kato si izqde(bukvalno) kupi4kata i izolaciqta na ka6tata vse edno go darjim gladen.Ne 4e ima6e ob6to s temata , no da si kaja

Кучетата гризат разни работи из къщи не от инат, а когато ги е хванал съклета - или когато им растат зъби. Едно спокойно (изморено куче) не изяжда и разрушава къщата... Обикновено, де.

Пак ще кажа - гледай серии на Сизар Милан - "Повелителят на кучетата", за да ти стане ясно какво поведение трябва да се научиш да имаш ти първо, за да дресираш кучето си да върви както трябва и да те слуша. В много случаи хората тълкуват поведението на кучетата, сякаш кучетата мислят като хора - а не е така, те нямат този капацитет, просто си имат съвсем различно, кучешко мислене.

Второ - и той, а и всеки треньор ще ти каже, че когато кучето има много неизразходвана енергия, е по-трудно да го подчиниш. Според Сизар Милан къщата и двора на кучето са му все едно неговия кучкарник. Няма значение колко са големи, за него това е затвореното пространство. За да задоволи нуждите си, трябва да мигрира, т.е. да се разхожда. Той много препоръчва разходки с човек - използва кънки (ние - колело), но може и кучето наистина да се пусне да се натича на безопасно място - и тогава да се учи на "редом". Поне ние така правехме с нашия дивак, преди да се научи да ходи с нас. Като ми измъкваше ръцете, така правех - първо с много бърз ход до мястото, където да го пусна да тича, като аз хвърлям топка, а той я гони, докато капне. После, като каталяса - вече ходи послушен до мен, без да се съпротивлява. И малко по малко - сега ходи добре винаги.

Но и до ден-днешен, за да не се съклетисва вкъщи, когато ни няма, задължително има една много енергична разходка (тичане) сутрин и после - още една такава. Другите помежду това, ако има време и възможности - не ги броим, може и да са кротички.

[sisity_bs__bs]

Mersi mnogo za saveta ,naistina 6te mi e mnogo polezen

Мод: МОЛЯ, пиши на кирилица! Форумът има вграден кирилизатор!

[vani6366]

Имам въпрос - беше зададен по-рано в темата, но никой не отговори, затова ще питам пак. Мога ли да извеждам навън за малко кученцето си след втората ваксина. Искам да следвам курса на обучение, но там има упражнения навън и мисля, че са важни за социализацията особено. Четох някъде във форума, че изискването за извеждане чак 10 дни след трета ваксина го има само у нас в България. Така ли е наистина?

[Atma Raj & Tara]

Не може, по-добре не рискувай! 10-15 дни след третата ваксина е най-добре, знам че нямаш търпение за първата разходка, но е по-добре за кучо. Обучението може да почака малко :)

[vani6366]

Не може, по-добре не рискувай! 10-15 дни след третата ваксина е най-добре, знам че нямаш търпение за първата разходка, но е по-добре за кучо. Обучението може да почака малко :)

ОК, ще чакаме и благодаря за отговора

[ThEBlazZeD]

Занятията ми се струват доста интересни нямам търпение да ги пробваме....Да попитам....(ако не е много нахално от моя страна)ще превеждате ли още....Занятия...аз съм си ги принтирал до 9-то.... и ми е лубопитно как свършва обучението....Още нещо.....за лакомство какво друго освен сварено месо може да се използва?

[marina.vassileva]

ThEBlazZeD, в 18 April 2010 - 03:56 PM, написа:

Занятията ми се струват доста интересни нямам търпение да ги пробваме....Да попитам....(ако не е много нахално от моя страна)ще превеждате ли още....Занятия...аз съм си ги принтирал до 9-то.... и ми е лубопитно как свършва обучението....Още нещо.....за лакомство какво друго освен сварено месо може да се използва?

Надявам се, че скоро ще мога да пусна следвашия превод:)Но в общи линии, не се появяват токлова нови занятия, колкото се усложняват изходните. Хвърли едно око на руския текст, щом ти е любопитно ;)
Относно наградките, аз ползвах кренвирши, кучешки пръчици(има едни дето се чупят лесно;)). Сега сме на бисквитки,пак кучешки и те ми харесват най-много, защото не са мазни, не ми омирисват джоба, сухи са и пак се чупят лесно;)))
Е,мойта калпазанка предпочита повече месните наградки, ама и на бисквитките не им прощава:)))

[Marinache]

Здравейте! Надявам се тук да получа отговор на въпроса си , тъй като тук пишат хора , с опит при отглеждането и обучението на кучета, какъвто аз нямам. При мен има едно безпородно кученце на около два месеца (с ветеринарят смятахме, ама може да е с 2 седмици + - ) и ми се иска за мое спокойствие и за спокойствието на хората , при които ще иде ,да го науча на някои основни неща. Четох из темата ,но искам да попитам директно : Поведението на подопечното ми куче нормално ли е? А именно - до момента изпълнява "ела" , "седни" ,"не" почти винаги, от вчера почна да изпълнява и "долу" (въпреки ,че понякога буквално ми мърмори и трябва да повтарям по-строго ,за да го изпълни). На "долу" го уча по повод ,че е иска храна докато се храня , скача и ме лае да му дам, но вече почвам да овладявам ситуацията и сега стои легнал на земята и кротува. Освен това носи хвърлени предмети ,като доста често ми ги дава в ръцете , а понякога си ги носи на неговото място. С тоалетната се справи бързо - разбра къде да си върши работата на втория ден. Реагира и изпълнява команди от другия край на стаята. Дори го научих след "не " да прекратява каквото върши и да идва при мен. До тук добре.
Това което ме притеснява е ,че играта му често е доста груба. Както беше писал някой в предните страници , буквално се нахвърля и хапе където най -боли. Не просто да ръфа ръцете, а със засилка хапе по предмишниците , корема , сгъвката на коляното. Използва предните си дребни зъби и "щипе" доста болезнено с тях. Имам синини от тези "щипания". Да не говорим за орловите му нокти. Понякога захапва ръката с цяла уста и стиска доста силно. Пробвала съм да му кажа "не " и да му дам играчка , но това му отклонява вниманието за малко и пак се връща да ме дъвче. Понякога реагира само на "не ", но доста често се налага хващане зад врата и тупане, като от това той се раздразва още повече. И в такъв момент само игнорирането помага - отивам в другия край на стаята и не играя с него, а той обикновен почва да се занимава сам . Определено го прави на игра ,защото като му кажа "не" или го отблъсна стои пред мен с дупето нагоре и предните лапи и главата на земята и маха с опашка.
Как да се справя? Според мен кучето не е глупаво ,не мисля и че е злобно - идва само и ляга в скута, дава да му пипат храната , играчките. Мисля че има някакъв проблем с контрола - ако се окаже някъв натиск над него отвръща. Изпълнява и учи бързо ,но само с добро, както и трябва да бъде на неговата възраст , доколкото четох някъде, НО това хапане ...не ми се вижда нормално. Съвет?

П.П. Извинявам се за дългият пост,исках да стане ясно как се държи иначе. Искам да го отуча от това хапане , за да не се видят в чудо новите собственици ,както и да ми заздравеят ръцете( изглеждат все едно дива котка гледам ,а не куче)

[Мил@]

Marinache, в 06 May 2010 - 11:05 AM, написа:

Дори го научих след "не " да прекратява каквото върши и да идва при мен. До тук добре.
Това което ме притеснява е ,че играта му често е доста груба. Както беше писал някой в предните страници , буквално се нахвърля и хапе където най -боли. Не просто да ръфа ръцете, а със засилка хапе по предмишниците , корема , сгъвката на коляното. Използва предните си дребни зъби и "щипе" доста болезнено с тях. Имам синини от тези "щипания". Да не говорим за орловите му нокти. Понякога захапва ръката с цяла уста и стиска доста силно. Пробвала съм да му кажа "не " и да му дам играчка , но това му отклонява вниманието за малко и пак се връща да ме дъвче. Понякога реагира само на "не ", но доста често се налага хващане зад врата и тупане, като от това той се раздразва още повече. И в такъв момент само игнорирането помага - отивам в другия край на стаята и не играя с него, а той обикновен почва да се занимава сам . Определено го прави на игра ,защото като му кажа "не" или го отблъсна стои пред мен с дупето нагоре и предните лапи и главата на земята и маха с опашка.
Как да се справя? Според мен кучето не е глупаво ,не мисля и че е злобно - идва само и ляга в скута, дава да му пипат храната , играчките. Мисля че има някакъв проблем с контрола - ако се окаже някъв натиск над него отвръща. Изпълнява и учи бързо ,но само с добро, както и трябва да бъде на неговата възраст , доколкото четох някъде, НО това хапане ...не ми се вижда нормално. Съвет?

Не съм треньор, т.е. специалист, просто съм собственик на куче, което е минало през подобни проблеми, но ми се струва, че имаш отговор на всичките си въпроси.

Ако кучето вече реагира на команда "не" и на игнориране - продължаваш така, без да му разрешаваш да хапе. Трябва да помним, че това е начин да наложи волята си над вас - ако опитва и успява, без последствия от ваша страна, това повишава статуса му над вашия. При нас хапането на човек беше абсолютно забранено - дори на чорапи, гащи и др. п. дрехи, които са носени от човек - носят човешка миризма. Първо, ако хапе, му се дава играчка да дъвче. При хапане, както ти описваш - се спираше всякаква игра и кучето се изпращаше на мястото му. Така кучето разбира, че когато хапе, интересното свършва и той не получава каквото иска. Нашият имаше навика да хапва, като се гоним и тичаме - по глезените - това е характерно за породата. Играта се спира моментално и му се скарвахме, така че това абсолютно премина. Понякога не се усещаше, че хапе - тогава аз театрално виках, а мъжа ми му се караше и го поваляше да лежи на земята в най-подчинената позиция - това е най-голямото наказание, надвесен над него и то лежи на земята. Един вид, да му се напомни кой командва парада. Сега много внимава, като взима храна от ръцете ти, да не те закачи със зъби. Понякога, като е много възбуден, може да вземе по-грубичко храната, за да хукне пак да търчи - но тогава го слагаме да седне първо, изчакваме, говорим му бавно и протяжно - и той сякаш се хипнотизира и почва да действа по-бавничко.

На прав път си, но не отстъпвай. Запомни - ти не пробваш какво действа и какво - не. Ти определяш правилата и научаваш кучето да ги спазва.

[Marinache]

Благодаря за отговора Мил@ :) обръщам се към хората във форума именно като към хора, които може би са минали през това с кучетата си. За такъв опит става дума. За съжаление проблемът се задълбочи , тъй като започнах работа и не прекарвам толкова време с него както преди. В резултат , той понеже си е с характер , е взел да тормози съквартирантките докато ме няма и те му се връзват само и само да спре. Едната дори има кучета при родителите си ,но не мисли да се захваща с възпитанието на моето. Само да отбележа ,че и аз самата нямах пълен контрол над кучето ,какво остава за другите, които не прекарват толкова време с него :(. Освен това на два пъти се сборихме с кучо, опитах се да го сложа в прословутата подчинена поза , но той просто полудява. Единят път успях да го поуспокоя ,но не напълно :(. За схватката си признавам , че съм виновна аз - прибрах се изморена ,а той сякаш правеше всичко напук , не слуша ,все едно на стената да говоря , та не ми издържаха нервите и го нашляпах. Само че той вместо да се свие някъде, скача да ми отвръща и ме лае. Накрая всички сърдити (не дойде да легне до леглото както обикновено). Знам , че аз съм виновна , но нямам опит с това и сигурно правя ужасно много грешки и усещам ,че нещата ми се изплъзват. Най - лошото е , че вече май ми няма доверие. Преди колкото и да му се карах вечер , каквото и да се случи, винаги идва и ми ляга в краката. Вече не. И ако ми няма доверие , нямам шанс да му въздействам , какво остава пък да му се наложа като лидер. Знам ,че не бива да им се вика и въобще да си изпускаш нервите точно по тази причина , но той ме е докарвал до сълзи с непослушанието си .
За мен пък е тежко всичко това ,защото като бях малка имахме куче - кокершпаньол - и там се случи същото- не можехме да го контролираме. Нашите на работа по цял ден ,а аз на около 10 и изглежда не достатъчно авторитетна. Кучето слушаше горе - долу само брат ми , по това време на 14 години. Иронията беше ,че той не искаше да имаме куче. В крайна сметка, когато кучето беше на около 4-5 месеца го дадохме на друг човек да го гледа. Та с всичките тези обяснения исках да кажа ,че от тогава ми тегне това , че не съм се справила и че няма да се справя. Знам , че кучето усеща това и се опитва да вземе връх. И знаете ли, когато го научих на някои команди се радвах повече не на това, че той изпълнява ,колкото на това, че съм успяла да го науча.
Гдното е ,че го прибрах с желанието да му помогна , а мисля че в момента му вредя .

П.П. Вероятно случващото се е по-скоро мой проблем , а не на кучето и вероятно в изблик на слабост се моля да го пожелае някой добър и авторитетен, уверен човек ,който да го превърне в едно прекрасно куче, а не в това четириного, в което е тръгнал да се превръща сега с мен .
Винаги съм си мечтала да имам куче като онези перфектно обучени кучета дето само с поглед те разбират. В този момент си мисля , че ще има само да мечтая за тях.
Извинявам се за твърде личната страна на поста, почвам да се отчайвам.

[Мил@]

Marinache, в 13 May 2010 - 10:44 PM, написа:

Благодаря за отговора Мил@ :) обръщам се към хората във форума именно като към хора, които може би са минали през това с кучетата си. За такъв опит става дума. За съжаление проблемът се задълбочи , тъй като започнах работа и не прекарвам толкова време с него както преди. В резултат , той понеже си е с характер , е взел да тормози съквартирантките докато ме няма и те му се връзват само и само да спре. Едната дори има кучета при родителите си ,но не мисли да се захваща с възпитанието на моето. Само да отбележа ,че и аз самата нямах пълен контрол над кучето ,какво остава за другите, които не прекарват толкова време с него :(. Освен това на два пъти се сборихме с кучо, опитах се да го сложа в прословутата подчинена поза , но той просто полудява. Единят път успях да го поуспокоя ,но не напълно :(. За схватката си признавам , че съм виновна аз - прибрах се изморена ,а той сякаш правеше всичко напук , не слуша ,все едно на стената да говоря , та не ми издържаха нервите и го нашляпах. Само че той вместо да се свие някъде, скача да ми отвръща и ме лае. Накрая всички сърдити (не дойде да легне до леглото както обикновено). Знам , че аз съм виновна , но нямам опит с това и сигурно правя ужасно много грешки и усещам ,че нещата ми се изплъзват. Най - лошото е , че вече май ми няма доверие. Преди колкото и да му се карах вечер , каквото и да се случи, винаги идва и ми ляга в краката. Вече не. И ако ми няма доверие , нямам шанс да му въздействам , какво остава пък да му се наложа като лидер. Знам ,че не бива да им се вика и въобще да си изпускаш нервите точно по тази причина , но той ме е докарвал до сълзи с непослушанието си .
За мен пък е тежко всичко това ,защото като бях малка имахме куче - кокершпаньол - и там се случи същото- не можехме да го контролираме. Нашите на работа по цял ден ,а аз на около 10 и изглежда не достатъчно авторитетна. Кучето слушаше горе - долу само брат ми , по това време на 14 години. Иронията беше ,че той не искаше да имаме куче. В крайна сметка, когато кучето беше на около 4-5 месеца го дадохме на друг човек да го гледа. Та с всичките тези обяснения исках да кажа ,че от тогава ми тегне това , че не съм се справила и че няма да се справя. Знам , че кучето усеща това и се опитва да вземе връх. И знаете ли, когато го научих на някои команди се радвах повече не на това, че той изпълнява ,колкото на това, че съм успяла да го науча.
Гдното е ,че го прибрах с желанието да му помогна , а мисля че в момента му вредя .

П.П. Вероятно случващото се е по-скоро мой проблем , а не на кучето и вероятно в изблик на слабост се моля да го пожелае някой добър и авторитетен, уверен човек ,който да го превърне в едно прекрасно куче, а не в това четириного, в което е тръгнал да се превръща сега с мен .
Винаги съм си мечтала да имам куче като онези перфектно обучени кучета дето само с поглед те разбират. В този момент си мисля , че ще има само да мечтая за тях.
Извинявам се за твърде личната страна на поста, почвам да се отчайвам.

Marinache, чета те и си спомням за нас, когато започнахме с нашето куче... На мен това ми е първо куче, имала съм котки, но куче - никога. Мъжът ми е имал куче, но никога не са го възпитавали по този начин и не са постигали такива резултати.

Осъзнахме и двамата, че кучето е "огледало". Според мен, то се появява в живота ни, за да ни научи на нещо. На нас ни помогна да осъзнаем, да "видим" енергията, която излъчваме - защото то я усеща и я "отразява" като огледало. Помага ни да бъдем лидери на живота си, постигащи целите си, успяващи, без много съмнения.

В твоя живот куче се е появявало два пъти. Първият път си се отказала - ти и семейството ти. Не случайно брат ти е имал най-голям успех - той просто се е наел да "свърши работата", защото е трябвало да бъде свършена...

Сега, като те чета - пак си на път да се откажеш... А кога ще овладееш енергията си и ще почнеш да "сбъдваш" нещата, които искаш да направиш? Въпросът ми е риторичен, няма нужда да ми отговаряш, задавам го от добри чувства към теб, за да ти помогна, ако мога. Може би наистина не ти е дошло времето да опознаеш себе си по този начин. А и май "семейната ви глутница" е малко по-разнородна...

Успех, каквото и да решиш.

А поведението на кучето ти на мен ми се струва не като да е загуба на доверие в теб, а като непризнаване на твоето лидерство. Не мисля, че ти се сърди. Според мен, си мисли, че е спечелило битката - затова си позволява да те лае и не идва при теб да легне в краката ти. Лидерите не лежат в ничии крака. Можеш да промениш нещата, обаче.

[hdraganov]

Здравейте, моля някой да даде съвет каво да правя. Имам американски булдог на почти 8 месеца. От както сме започнали да се обучаваме правим всичко само за наградата. Провах да му подам команда и след това само да го пхваля, е първите 2-3 пъти номера мина, но след като се светна, че ще има само похвала започна да се прави на приятно разсеян. Другият ни проблем е че от скоро когато види друго куче и започва да го ръмжи и да налита. Живее с друго мъжко куче и с него ниама проблеми. Започна да налита и кучета с които до скоро са играли.